РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
27.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ДИА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА административно
дело № 47 по описа за 2021
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на
Б.Т.Л. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 20-1075-000830 от 16.12.2020
г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Разград, с която на основание чл. 171, т.1,
б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е временно отнето Свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ до решаване отговорността на водача, но не
повече от 18месеца. В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при
съществени нарушения на административно производствените правила. Претендира се
отмяната на оспорената заповед. Не се претендират разноски.
Ответникът в производството – Началникът
на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Разград, не взема становище по жалбата.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със ЗППАМ № 20-1075-000830 от 16.12.2020
г., Началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Разград е наложил на Б.Т.Л. на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП
принудителна административна мярка - временно отнето СУМПС до решаване
отговорността на водача, но не повече от 18месеца. /л. 4 от делото/.
За да наложи
тази мярка, административният орган е приел, че оспорващият Б.Л. е управлявал
на 16.12.2020 г., около 00:05 часа в с. Ушинци, община Разград, по ул. „Девети
септември“ до магазин Шушнев в посока гр.Разград лек автомобил, марка и модел
„Мазда 323“
с рег. № СВ 41 34 КА, собственост
на К. М.. При извършена проверка било установено, че жалбоподателят е предстоящ
собственик на автомобила. В 01,10ч. жалбоподателят е спрян за проверка, по
време на която отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство DRUG Test 5000 с фабричен номер ARNJ 0010 за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози и не изпълнил предписание за химикотоксилогично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Посочените факти
и обстоятелства дали основание за издаване на оспорената пред настоящата
инстанция Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1075-000830 от 16.12.2020 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, т. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване отговорността на водача, но не повече от 18месеца.
От представените с приобщената към делото административна преписка писмени
доказателства се установява че за установеното нарушение е съставен АУАН от
16.12.2020г./л.2 от преписката/ за нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, а
въз основа на акта е издадено и наказателно постановление № 20-1075-001986 от
11.01.2021г./л.1 преписка/ По време на проверката на водача е издаден и Талон за изследване с № 078888/л.3 преписка/, тъй като
е отказал да му бъде извършена проверка с техн.средство. Талонът е връчен на Л.
в 02,00ч. на 16.02.2020г. и е предоставен срок от 60минути за явяване в МБАЛ
„Св.Иван Рилски“ в гр.Разград. В с.з. по доказателствено искане на жалбоподателя е изискана от Първо РУ при ОДМВР
Русе Заповед за задържане на лице с
рег.№ 1882зз-155 от 16.12.2020г./л.27 дело/, от която се установява, че Л. е
бил задържан в помещения за временно задържане на ОДМВР Русе - в Първо РУ в
гр.Русе от 00,10ч. на 16.12.2020г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във
връзка с данни за извършено престъпление по чл.354а от НК – държане на
наркотични вещества с цел разпространение. С Протокол за личен обиск на лице на
16.12.2020г. в 03,55ч. /л.28/ е извършен личен обиск на Л. ***.
Атакуваната ЗППАМ е връчена на жалбоподателя лично, видно от собственоръчно
подписана от него разписка на 30.12.2020г. /л.5, гръб от преписката/, а жалбата
срещу заповедта е подадена на 11.01.2021 г. /л. 3 от делото/.
От страна на ответника са представени и писмени доказателства относно
компетентността на органа-издател на оспорената ЗППАМ /л.11–18 преписка/.
По правото
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство съгласно чл.168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по
издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В тази връзка от ответника са представени писмени
доказателства, установяващи компетентността на органа - издател на оспорения
акт - Заповед № 330з-2544 от 18.09.2018г./л.18 преписка/ на Директора на ОД на
МВР – Разград, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 1.3 и началника на сектор ПП
при ОД на МВР – Разград за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Разград.
Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1
от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. /л.17
преписка/на Министъра на вътрешните работи. С последната заповед Министърът на
вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по
смисъла на чл.165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата
на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Разград, с
горецитираната Заповед № 330з-2544 от 18.09.2018 г. е делегирал правомощията си
по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началника на
сектор ПП при ОД на МВР – Разград -т.1.3 . Процесната заповед е издадена от Теодор
Йорданов Тодоров на длъжност Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Разград. Изводът е, че оспореният административен акт е издаден в
условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й.
Оспорената заповед обаче се явява постановена в нарушение на материалния
закон.
С оглед мотивите на оспорената заповед,
релевантните към конкретния казус факти и обстоятелства са, че на 16.12.2020 г.
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химикотоксилогично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Извършването на проверката за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози е регламентирана в разпоредбите на Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.
81 от 2018 г.)- наредбата. Съгласно чл. 3а, т.1 от наредбата установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест.
Според чл.7, ал.2 когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или
техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване. В процесния случай водачът е отказал проверка с
техническо средство, поради което му е издаден талон за изследване, с който в
рамките на указания срок следва да се яви в здравното заведение, където след
вземане на биологична проба да се извърши медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване. След отказ да предостави биологичен материал за
посоченото медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
който отказ се документира в съответен протокол по чл.14, ал.1 от наредбата,
тогава са налице елементите от обективната страна на състава на нарушението. Видно
от доказателствата по делото обаче, последният от изброените елементи на фактическия
състав на нарушението не е осъществен. За
да обоснове факта, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози е представено писмено доказателство–Талон за изследване с № 078888 /л.3
от преписката/, в който обстоятелство, че водачът отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство, е отбелязано.
Талонът е подписан от водача и му е връчен на 16.12.2020г. в 02.00ч. В
предоставения срок от 60минути водачът е бил длъжен да посети посоченото в
талона здравно заведение МБАЛ „Св.Иван Рилски“ в гр.Разград. По делото не са
представени доказателства, че водачът е посетил здравното заведение, липсват и
твърдения от страните за подобен факт. Като потвърждение за липсата му са
представените от жалбоподателя протоколи за задържане и личен обиск, видно от
които Л. е задържан на 16.12.2020г. в 00,10ч. и обискиран в 03,55ч. в помещения
за задържане в ОДМВР Русе - в Първо РУ в гр.Русе. Неясно как на същата дата на Л.
е връчен Талон за изследване в 02,00ч. на 16.02.2020г. в гр.Разград и е предоставен срок от 60минути
за явяване в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ в гр.Разград. Логически е ясно, че е
невъзможно по обективни причини – задържани по реда на ЗМВР, при така
посочените обстоятелства жалбоподателят да посети здравното заведение и да
изпълни задължението си да предостави биологичен материал за медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване. Административният орган не е
представил доказателства, съобразно разпределената доказателствена тежест по
реда на чл.170 от АПК, че задържаният жалбоподател е бил заведен в здравното
заведение, където пред медицинското лице е декларирал отказа си и този отказ е
бил обективиран в съответния протокол по чл.14, ал.1 от наредбата.
Безспорно събраните по делото писмени доказателства опровергават изложената
в АУАН и НП констатация, че водачът Б.Т.Л. на посочената дата 16.12.2020 г. в 01,10ч.
по време на проверка отказва да му бъде извършена проверка и не изпълнил
предписание за химикотоксилогично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Предвид изложеното не се
доказва основанието, на което на жалбоподателя е наложена принудителната
административна мярка.
Отделно от изложеното, по делото са представени доказателства – Справка картон
на водача, видно от която на жалбоподателя е било издадено СУМПС на 04.11.2005г., което е било валидно
до 04.11.2015г. След тази дата няма
данни жалбоподателят да е притежавал друго валидно издадено СУМПС. Само за
прецизност следва да се посочи, че при тези обстоятелства наложената
принудителна мярка спрямо жалбоподателя е неприложима, тъй като той към момента
на налагането й не притежава /няма надлежно издадено/ СУМПС, независимо по
каква причина.
Липсата на яснота и на доказателства относно наличието на основание за
налагане на принудителната мярка поставя под въпрос нейната законосъобразност. Като
е наложил същата при липсата на законоустановените предпоставки за това,
административният орган е издал оспорената заповед в противоречие с
материалноправните разпоредби.
Обжалваната заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Липсва своевременно направено искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, поради което такива не
следва да се присъждат.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
Административен съд – Русе
ОТМЕНЯ по жалбата на Б.Т.Л. с ЕГН ********** ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1075-000830 от 16.12.2020г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
МВР – Разград, с която на оспорващия на основание чл.171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ „временно отнемане Свидетелството за
управление на МПС /СУМПС/ до решаване
отговорността на водача, но не повече от 18месеца.“
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия: