Решение по дело №224/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 66
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 18 октомври 2022 г.)
Съдия: Мариана Иванова Георгиева
Дело: 20223600600224
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Шумен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Нели Г. Батанова

Светлин Ем. С.
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Я. М. Н.
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223600600224 по описа за 2022 година
С присъда № 1 от 27.04.2022 г. постановена по НОХД № 285/2019 г.
Великопреславският районен съд признал подсъдимия Ж. Ж. Ж. за виновен в
това, че на 04.11.2016 г. в гр...., обл.Шумен, причинил на С.С.Р. средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно
за живота, обусловено от субдутурален хематом в дясна хемисфера тилно,
вътремозъчни хематоми в лявото мозъчно полукълбо слепоочно и на
страничните мозъчни стомахчета, субрахноидален кръвоизлив в лявото
мозъчно полукълбо, поради което и на основание чл.129, ал.1 и ал.2 от НК и
чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, го осъдил на пробация със следните
пробационни мерки: На основание чл. 42а, ал. 4 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от
НК, определил на подсъдимия задължителна регистрация по настоящ адрес с
продължителност шест месеца, с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител с
продължителност шест месеца. Съдът осъдил продсъдимия да заплати
направените по делото разноск и в размер на 905.50лв.
1
Срещу присъдата е подаден протест от Шуменската районна
прокуратура, в който се изтъква, че съдът напълно правилно постановил
осъдителна присъда по отношение на подсъдимия за престъпление по чл. 129
от НК, включително и прилагайки чл. 55 от НК. Прокурорът счита, че
наложеното наказание в минимален размер е твърде занижено, не
съответства на тежестта на престъплението и не може да постигне целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК. Предлага присъдата да бъде изменена
като размерът на наказанието бъде увеличен. Прокурорът от Шуменската
окръжна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна, като
изтъква, че всички направени с нея възражения са подробно обсъдени и
аргументирано отхвърлени от първоинстанционният съд. Поддържа протеста,
видно било, че за телесна повреда с толкова много наранявания, наложеното
минимално наказание не оправдава целите на индивидуалната и генерална
превенция.
Недоволен от присъдата останал и подсъдимият, който я обжалва чрез
защитникът си адв. В. П. от ШАК. В пространната жалба се изтъква, че по
делото не е доказано по безспорен начин, че подсъдимият е извършил
деянието, за което му се търси наказателна отговорност. Не била установена
пряка причинно - следствена връзка между падането на пострадалия и
установените значително по – късно травматични увреждания. Според
защитата от доказателствата по делото било установено, че пострадалият е
доказан алкохолик и не би могло в никаква степен да се твърди, че той може
да получи хематоми от когото и да било другиго, освен от себе си. В съдебно
заседание пред въззивната инстанция поддържат жалбата на посочените в нея
основания. В последната си дума подсъдимият заявява, иска справедливост по
съществени доказателства, а не на вярвания на определена страна.
Въззивните протест и жалба са подадени в срок и са процесуално
допустими. Разгледани по същество – неоснователни, поради следното:
На 04.11.2016г., около 17,30-18,30 часа, постр. С. Р. от гр. Р. бил заедно
със св. Р. М. от с. гр. пред търговски обект - магазин за хранителни стоки,
намиращ се в гр.Смядово на ул....... стопанисван от св. Ж. Ж. Пострадалият
бил в нетрезво състояние, но продължил да пие бира, с която го почерпил
св.М.. Докато били отвън Р. пускал силна музика от телефона си. По това
време при компанията дошла св.Е. С, която съжителствала с пострадалия.
2
Двама започнали да се карат и да се обиждат. Свадата им се чувала и вътре в
магазина. Това шумно поведение, което не било инцидентен случай, за
пореден път изнервило св.Ж., която по това време била на смЯ. в магазина.
По този повод тя се обадила по телефона на сина си -подс.Ж. Ж., с молба да
дойде и да усмири шумната компания. След получаване на обаждането от
страна на своята майка и като му било известно какво е обичайното
неприемливо за гражданите поведение на постр. Р., подсъдимия пристигнал
пред магазина, с намерение да го изгони от там. При слизане от автомобила, с
който пристигнал, подсъдимият се насочил рязко към пострадалия и св.С. с
думите „вие какви панаири сте правили пак в магазина“. Те не му отговорили,
но не предприели действия за да напуснат мястото, поради което
подсъдимият започнал да дърпа първо свидетелката, а впоследствие се
насочил към стола на пострадалия и започнал да го дърпа. Бутнал масата и на
пода паднала бутилка, която се счупила. Едва тогава пострадалият станал и се
насочил към циментовата пътека. В този момент подсъдимият му нанесъл
удар с юмрук в областта на лицето. В следствие на удара Р. паднал на земята
по гръб. Поради алкохолното си опиване и влошеното здравословно
състояние отпреди, паднал в цял ръст на земята, без да се опита да се
предпази по какъвто и да е начин. При падането главата му се ударила в
дясната тилна област в земята. След като паднал пострадалия първоначално
не реагирал, при което подс.Ж. се изплашил. Започнал да го потупва по
бузата и да му говори “приятел, какво ти стана“. На помощ се притекъл и св.
Р. М., който в това време се връщал от тоалетната. Св. Сл.влязла в магазина и
поискала от св. Ж. чаша с вода, с която да напръска лицето на пострадалия.
Подсъдимият също влязъл в магазина и казал на майка си да повика Спешна
помощ. Междувременно, живеещият в близост св. Б. Б. - племенник на
пострадалия чул шума от чупене на стъкла, който идвал откъм магазина. Тъй
като се усъмнил, че може да се възникнал конфликт между Р. и М., веднага
отишъл до търговския обект. Там видял падналия на земята Р. и св. М., който
му правел изкуствено дишане. Около тях бил и подс. Ж.. Свидетелят
Б.попитал кой е ударил вуйчо му, при което подсъдимия, който бил видимо
притеснен отговорил „Аз го ударих“.
До пристигането на екип на ЦСМП пострадалият започнал да показва
жизнени реакции и с помощта на присъстващите бил настанен да седне на
стол. На мястото на инцидента, по сигнал за сбиване в 18,38ч. пристигнал
3
медицински екип. Медицинският фелдшер - св. С. прегледал Р. и след като не
констатирал видими наранявания и пияното му състояние, подценил
ситуацията и не му бил оказал друга медицинска помощ. След тръгването на
екипа на ЦСМП, близките на пострадалия го придружили до дома му и го
поставили на легло. По това време той започнал да трепери и да говори
несвързано. На следващият ден състоянието му се влошило. Оплаквал се от
главоболие и започнал да повръща чревно съдържимо в зелен цвят. Говорел
несвързано и не познавал близките си. Те отново го завели в ЦСМП, Филиал
Смядово, където му поставили инжекция „Деган“ /против повръщане/. На
07.11.2019г. състоянието на Р. не се подобрявало и близките му го
транспортирали до ЦСМП-Шумен. След извършен преглед бил приет за
лечение в ОАИЛ при МБАЛ-Шумен. На 28.11.2016г. бил изписан с
окончателна диагноза:Дифузна травма на главата;Травматичен церебрален
едем;Други вътречерепни травми.
Съдът приел по делото съдебномедицински експертизи, които
установяват гореописаните травматични увреждания. СМЕ приема че
установените травматични увреждания са причинили на пострадалия
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Експертизата приема,
че за тежестта на състоянието, обусловено от множествените кръвоизливи в
областта на мозъка и обвивките му съществено е допринесло и
чернодробното заболяване - алкохолен стеатохепатит, тъй като повечето
физиологични фактори, обуславящи кръвосъсирването се произвеждат в
черния дроб и дифузното му увреждане било съществена предпоставка за
развитие на големи и по тежки кръвоизливи. Експертизата сочи, че
механизмът на получаване на установените травматични увреждания е падане
назад по гръб, с удар върху дясната тилна област на главата, като се прави
уточнение че уврежданията в областта на лявото мозъчно полукълбо /челно и
слепоочно/ са получени по механизма на противоудара (contre сout).
Първоначалната медицинска експертиза не дава категоричен отговор досежно
давността на травмата , позовавайки се на липсата на медицинска
документация относно предходна травма на пострадалия от ПТП край
гр.Стара Загора и данни за медицински преглед на 04.11.2016г. В хода на
разследването като писмени доказателства са били събрани преписи от
медицинския журнал на ЦСМП Ф-Смядово досежно записванията от
04.11.2016г. и медицинската документация от УМБАЛ“ПРоф.Д-р
4
Ст.Киркович“ гр. Ст.Загора, касаеща претърпяното от Р. ПТП на 23.08.2016г.
край гр.Стара Загора. С оглед установяване наличие на причинно-следствена
връзка между регистрираните след инцидента травматични увреждания на
пострадалия и уврежданията му от претърпяно ПТП край гр.Стара Загора на
23.08.2016г., е била назначена допълнителна съдебномедицинска експертиза.
Същата дава заключение, че след анализ на медицинската документация
досежно претърпяното от Р. ПТП на 23.08.2016г. край гр.Стара Загора и
събраните данни за неговото състояние при приема му на 07.11.2016г. в
МБАЛ-Шумен, не са налице диагностични данни, които обективно и
научнообосновано да свържат травматичните увреждания при настъпилото на
23.08.2016г. ПТП и тези при хоспитализацията му. По делото е изготвена и
втора допълнителна експертиза, която приема, че установените травматични
увреждания на мозъка и обвивките му по вид и разположение, могат да бъдат
получени при падане назад от ръст върху дясната тилна област на главата и
без придаване на допълнителна кинетична сила от нанесен удар. Експертизата
посочва, че при констатираните травматични увреждания /по вид,
локализация и тежест/ човек може да развие разстройство на здравето с
временна опасност за живота и без да е болен от алкохолен
стеатохепатит, като последния може да се отрази върху тежестта на
получените вътремозъчни хематоми.
Съдът много подробно в мотивите към присъдата анализирал събраните
по делото доказателства, за да приеме изложените фактически положения.
Това са: част от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, част
от които дадени в хода на съдебното следствие, част приобщени по реда на
чл.281 от НПК, от приетите по делото съдебно – медицински експертизи,
съдебно психиатрична експертиза, както и от оценения като достоверен,
прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен
материал. В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са
всички свидетелски показания, депозирани в хода на съдебното следствие и
приобщените такива на осн.чл.281 от НПК. С тях се установяват отделни
елементи от състава на престъплението – времето на осъществяване, мястото,
предмета на посегателство и авторството му. Посочено е защо са
кредитирани част или изцяло свидетелски показания, дали са приобщени по
реда на чл.281 от НПК, дадени в хода на ДП пред друг състав на съда, на
какво се дължат някои несъответствия в показанията и дали свидетелите са
5
заинтересовани от изхода на делото. Съдът кредитирал обясненията на
подсъдимия, освен в частта им, в която се описва механизма на извършване
деянието, като отрича съпричастност към падането на пострадалия, за което
твърди че се дължи изцяло на поведението на последния и на пияното му
състояние, защото противоречат на кредитираните показания на останалите
свидетелители. Съдът дал вяра на обясненията на подсъдимия в останала им
част, в която посочва отношенията с пострадалия, пияното състояние на
последния, поведението му и първопричината на възникналия между него и
пострадалия конфликт, падането на пострадалия, състоянието на пострадалия
след падането му, както и оказаната му от подсъдимия помощ и относно
присъствалите лица.
Правилно основно съдът се позовал на приетите по делото съдебно –
медицински експертизи, имащи значение за изясняване на причинените на
пострадалия травматични увреждания, която намерил за компетентно и
обективно дадени. Даден е отговор и на възражението на защитата направено
и във въззивната жалба, че експертните заключения на СМЕ и кредитираните
свидетелски показания, водят до единствения извод, че
получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка
с деянието на подсъдимия и са причинили на пострадалия средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК. Настоящата инстанция напълно споделя
изводите на решаващият съд за вида на телесната повреда следва да се приеме
именно посочената от вещото лице в приетата от съда съдебно –
медицинските експертизи- разстройство на здравето, временно опасно за
живота , както и че от субективна страна подсъдимият е действал при форма
на вина евентуален умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е възможното настъпване на общественоопасните
последици и е допускал настъпването им, доколкото добре е знаел, че
неговите действия по отношение на пострадалия са от естеството да причинят
травми и е възможно такива да настъпят, с настъпването на които той се е
съгласил, преследвайки целта си - за саморазправа. В случая той не е целял
пряко причиняване на средна телесна повреда на пострадалия, ето защо
деянието се явява извършено при евентуален умисъл.
Според ШОС при определяне размера на наказанието, съдът правилно
преценил обществената опасност на деянието и личната опасност на
подсъдимия, оценил отегчаващите и смекчаващи отговорността
6
обстоятелства, съобразно изискванията на закона. Не установил отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства и определил наказанието при
условията на чл. 55 от НК, което и в протеста е прието за напълно правилно и
законосъобразно. Наложеното на подсъдимия наказание ШОС намира за
справедливо, най – вече поради дългия период от време изтекъл от
осъществяване на деянието, за което подсъдимият няма вина, както и че през
тоци период не е извършил други противоправни действия и не е необходимо
да се прилага по – тежка санкция.
В хода на съдебното производство не са допуснати процесуални
нарушения. Атакуваната присъда като правилна и справедлива следва да бъде
потвърдена. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 1 от 27.04.2022 г. постановена по НОХД № 285
по описа за 2019 г. на Районен съд – Велики Преслав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7