Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260306/4.3.2021г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна,
Пети наказателен състав,
на втори февруари,
две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание
в следния състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 4416 по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/
и е образувано по жалба на О.ц.Б. ООД, ЕИК 121 882 869,
представлявано от управителя Л.М.Л. срещу наказателно постановление № В-0047606/05.10.2020
г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите/КЗП/, с което на
дружеството е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1000 лева, на основание чл.202 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/.
Жалбоподателят
счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради противоречие
със закона, излага аргументи за конкретни нарушения и моли съда да отмени
наказателното постановление, а в условията на евентуалност да предупреди
дружеството на основание чл.28 от ЗАНН и да им бъдат присъдени съдебните
разноски.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв.Г.В. от Адвокатска колегия гр.Варна, редовно
упълномощена. По същество адв.В. пледира, че документите по сделката са
подписани в електронна форма, които имат еднаква сила с документите на хартиен
носител, поради което няма извършено административно нарушение, моли съда да
отмени наказателното постановление, в условията на евентуалност да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. В молба вх.№
282894/19.11.2020 г. преди първото съдебно заседание по делото главен
юрисконсулт Н.Н. в Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на
потребителите излага съображения по същество на делото, моли да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
О.ц.Б.
ООД извършва търговска дейност на територията на гр.Варна. Проверката е
извършена във връзка с потребителска жалба № В-03-520/20.03.2020 г. подадена от
А.М.А.М. по електронна поща. Жалбата е за недоставяне на обещана услуга –
провеждане на курс на обучение по английски език с посещение на филиал в
гр.Варна, поради обявяване на извънредното положение е била променена формата
на обучението онлайн, жалбоподателката не желае такава форма, а Британика отказват да отложат курса или да върнат
заплатената сума. Към жалбата са приложени: Договор за обучение №
VNCH-2020-017398 от 13.02.2020 г., фактури и копие от Общите условия на Британика, предоставени ѝ при сключване на договора, с
отбелязване в края, че се приемат от А.М.А.М. като неразделна част към Договор
за обучение № VNCH-2020-017398 от 13.02.2020 г., посочена е дата 13.02.2020 г.,
но общите условия не били подписани от Британика и
потребителя на услугата М..
При
извършване на проверката е съставен Протокол за проверка на документи/ППД/ №
К-0120719/03.04.2020 г. за предоставени документи от О.ц.Б. ООД по ел.поща:
становище по жалбата, Общи условия на Британика,
регистър за рекламации и молба вх.№ 53-I-А/21.03.2020 г. от М. до Британика за възстановяване на такса поради промяна в
начина на осъществяване на курса – онлайн. От представените документи е видно,
че и на екземпляра на Общите условия, представен от въззивника, също не
фигурират подписи на търговеца и потребителя. На 21.03.2020 г. А.М.М. е подала до управителя на Британика
молба вх.№ 53-I-А за възстановяване на такса поради изключително обстоятелство,
която е заведена в регистъра за рекламации.
На
15.04.2020 г. А.М.М. е представила по електронен път
в КЗП допълнително обяснение към жалбата, според което от страна на Британика не са ѝ били предоставени договор и общи
условия, подписани от тяхна страна.
На 21.04.2020
г. на адреса на управление *** изпратена покана изх.№
В-03-520/21.04.2020 г. до управителя Л.М.Л. да
се яви в КЗП РД Варна на 20.05.2020 г. за съставяне и връчване на АУАН,
отбелязано е, че в случай на явяване на представител, той следва да бъде
надлежно упълномощен. Поканата е получена
от Л.Г. на 13.05.2020 г., видно от известието за доставяне.
На
20.05.2020 г. старши инспектор Ф.В.Т. *** на КЗП съставила срещу въззивното
дружество Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № К-0047606/20.05.2020 г.,
в който е посочено, че предоставеното на
М. копие от Общите условия не съдържа подпис на търговеца, представеното от
дружеството копие от Общите условия също не съдържа подпис на търговеца и
потребителя. Актосъставителката е
приела, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл.147а ал.3 от ЗЗП, като
нарушението е извършено в гр.Варна на 13.02.2020 г. Актът бил съставен в
отсъствието на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.
На 03.06.2020
г. на адреса на управление *** изпратена покана изх.№
В-03-520/03.06.2020 г. до управителя Л.М.Л. да
се яви в КЗП РД Варна на 19.06.2020 г. за връчване на АУАН, отбелязано е, че в
случай на явяване на представител, той следва да бъде надлежно упълномощен.
Поканата е получена на 03.06.2020 г. от В.Г., видно от известието за доставяне.
На
19.06.2020 г. препис от АУАН е връчен на упълномощеното лице Веселина Атанасова К., която не направила възражения.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
пълномощно от Л.М.Л. рег.№ 00820 от регистъра на нотариус В.Б. от 20.01.2020 г.
в качеството му на управител на О.ц.Б. ООД за Веселина Атанасова К. да го
представлява пред „… държавни и общински органи… да подписва всякакви
документи“, като пълномощното е безсрочно.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е подадено писмено възражение
срещу АУАН.
Въз основа на съставения акт
административно-наказващият орган е издал Наказателно постановление №
В-0047606/05.10.2020 г., като е
възприел изцяло фактическите констатации, описани в АУАН, приел е, че
въззивното дружество като търговец е нарушило разпоредбата на чл.147а
ал.3 от ЗЗП и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер
на 1000 лева на основание чл.202 от ЗЗП.
На основание
чл.283 от НПК бяха приети и приложени към материалите по делото писмените
доказателства:
-
съдържащите се в административно-наказателната
преписка заверени копия от:
1.
Справка за фирмата от Търговски
регистър при Агенцията по вписванията – управители са Л.М.Л. и Десислава
Кръстева Якимова-Л.а с начин на представляване заедно и поотделно.
2.
Договор за обучение №
VNCH-2020-017398/13.02.2020 г. между О.ц.Б. ООД и А.М.М.
ЕГН **********, сключен в гр.Варна за курс за обучение по английски език 126
учебни часа в интензивна форма на обучение.
3.
Общи условия на Британика.
4.
Условия за регистрация на клиент в Британика.
5.
Жалба № В-03-520/20.03.2020 г. от А.М.А.М.,
с приложени фактура, договор и общи условия.
6.
Протокол за проверка на документи/ППД/
№ К-0120719/03.04.2020 г.
7.
Допълнително обяснение към жалбата от М.
от 15.04.2020 г.
8.
Покана изх.№ В-03-520/21.04.2020 г.
9.
Акт № К-0047606/20.05.2020 г.,
съставен от Ф.В.Т. – старши инспектор в РД-КЗП-Варна.
10. Покана изх.№ В-03-520/03.06.2020 г.
11. Пълномощно от Л.М.Л. рег.№ 00820 от регистъра
на нотариус В.Б. от 20.01.2020 г. в качеството му на управител на О.ц.Б. ООД за
Веселина Атанасова К..
12. Наказателно постановление № В-0047606/05.10.2020
г., издадено от Х.М.М. – директор на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция Контрол на пазара при Комисията за защита
на потребителите.
13. Заповед № 165/18.03.2020 г. на председателя на
КЗП.
14.
Заповед № 111 ЧР/11.06.2018 г. на председателя
на КЗП.
В съдебно
заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката Ф.В.Т.. Т.
свидетелства, че в хода на проверката са установили, че няма общи условия,
подписани от търговеца и клиента, за което съставила акт. Акта съставила в отсъствието
на нарушител, тъй като след изпращане на покана с обратна разписка не се явил
представител на дружеството. В последствие се явил упълномощен представител, на
който връчила екземпляр от акта.
Съдът
кредитира посочените гласни и писмени доказателствени средства като обективни,
непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Наказателното постановление е
издадено на 05.10.2020 г. Установи се, съгласно представеното известие за
доставяне, че на 18.10.2020 г. е връчено на служителя на
дружеството В.Г.. Въззивната жалба срещу наказателното постановление
е входирана на 23.10.2020 г., същата е подадена в срок и като такава е приета от съда за разглеждане.
По компетентността:
АУАН е съставен от Ф.В.Т. – старши инспектор в
РД-КЗП-Варна – длъжностно лице, определено от председателя на КЗП
съгласно изискванията на чл.233 ал.1 от ЗЗП и Заповед №
111 ЧР/11.06.2018 г. на председателя на КЗП.
Наказателно
постановление № В-0047606/05.10.2020 г. е издадено от компетентен орган – от Х.М.М. –
директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция Контрол на пазара
при Комисията за защита на потребителите, съгласно изискванията
на чл.233 ал.2 от ЗЗП и Заповед № 165/18.03.2020 г. на председателя
на КЗП.
По процесуалния закон:
При проверка на съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички
срокове и процедури, предвидени в ЗАНН: акта за установяване на административно
нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно
изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по
АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в
ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение, и наказателното постановление съдържат реквизитите
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът счита, че правилно АУАН е бил съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, която разпоредба предвижда, че когато
нарушителят след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие.
Съдът
счита, че в хода на административно-наказателното производство няма допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административна отговорност юридическо лице.
По
материалния закон:
С
наказателното постановление на въззивното дружество е наложена санкция на
основание чл.202 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на
чл.147а ал.3 от ЗЗП за това, че на 13.02.2020 г. при
сключване на Договор за обучение № VNCH-2020-017398/13.02.2020 г. с А.М.А.М. не е предоставило
на М. копие от Общите условия с подпис на търговеца.
От
обективна страна съставът на това нарушение изисква деецът да има качеството на
търговец спрямо конкретно лице и да е не е предоставил на потребителя подписан
от него екземпляр на общите условия.
В случая обжалваното наказателно
постановление е съставено на въззивника
в качеството на търговец.
Съгласно §13 т.2 от Допълнителните разпоредби към ЗЗП "Търговец" е всяко физическо или юридическо
лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или
сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална
дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от
негово име и за негова сметка“. О.ц.Б. ООД представлява
търговец по смисъла на ЗЗП, поради което правилно е посочено като субект на
административно-наказателната отговорност по този текст на закона.
В
хода на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че към момента на
деянието въззивното дружество е имало качеството на търговец спрямо А.М.А.М., с която е сключило договор като потребител. В
тази насока са приложените писмени доказателства.
Съдът
прие за безспорно установено и това, че към момента на сключване на Договор за обучение № VNCH-2020-017398/13.02.2020
г. с А.М.А.М. О.ц.Б. ООД не е предоставило на М. копие
от Общите условия с подпис на търговеца.
Разпоредбата
на чл.147а ал.3 от ЗЗП предвижда задължението търговецът или упълномощен
негов представител да предаде подписан от него екземпляр от общите условия на
потребителя, в случая с АУАН на въззивника е било повдигнато обвинение за непредаване
на подписан от търговеца екземпляр от общите условия, което обвинение по
безспорен начин бе доказано в съдебното производство.
С
оглед на изложеното по-горе съдът счете, че въззивното дружество е извършило
нарушението, за което му е било повдигнато обвинение и това е доказано по
безспорен и категоричен начин.
В
случая административно-наказващият орган е дал правилна квалификация на
извършеното нарушението и е наложил на въззивника следващото му се за него
административно наказание, което определил в минималния размер на 1000 лева.
Като отчете, че в административно-наказателната преписка не са приложени
писмени доказателства за извършени предишни нарушения на законодателство от
дружество, факта, че от нарушението няма настъпили реални вредни последици
съдът прие, че така наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението
и ще постигне целите както на специалната, така и на генералната превенция
предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН и ще въздейства
превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове
на обществото, поради което счете, че наложеното наказание е
справедливо.
Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че са налице нарушения на
чл.40 и чл.44 ал.1 от ЗАНН, тъй като в АУАН било посочено, че е съставен на
основание чл.36 от ЗАНН и чл.233 от ЗЗП и чл.40 ал.2 от ЗАНН, а след това било
посочено, че е връчен на упълномощено лице. Както бе посочено по-горе на
въззивника като юридическо лице е била връчена покана неговия управител или
упълномощено лице да се яви в КЗП за съставяне на АУАН и след като не се е явил
представител АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, каквато възможност дава
чл.40 ал.2 от ЗАНН. Няма пречка така съставения АУАН в последствие да бъде
връчен на представител на нарушителя – така, както е сторено в случая.
Съдът не приема и възражението от въззивната жалба, че АУАН е връчен на
лице без правомощия и че дружеството не е разбрало за съставения АУАН и това го
е лишило от правото да направи възражения по него. В представеното от самия въззивник безсрочно пълномощно рег.№ 00820 от регистъра на
нотариус В.Б. от 20.01.2020 г. Л.М.Л. в качеството му на управител на О.ц.Б.
ООД е упълномощил Веселина Атанасова К. да го представлява пред „… държавни и
общински органи… да подписва всякакви документи“. В.К. се е явила в КЗП след
получаване от въззивника на покана изх.№ В-03-520/03.06.2020 г. до дружеството
да се яви в КЗП РЗ Варна на 19.06.2020 г. за връчване на АУАН №
К-0047606/20.05.2020 г. Точно на тази дата К. се е явила и е получила екземпляр
от АУАН, поради което съдът счита, че К. е имала правомощия да получи АУАН, въззивникът е бил своевременно уведомен за съставения акт и
не му е нарушено правото на защита.
Относно възражението от въззивната жалба, че не е налице извършено
нарушение на чл.147а ал.3 от ЗЗП, тъй като е била налице декларация от
жалбоподателката, че е получила екземпляр от общите условия и че се съгласява с
тях, предоставена по електронен път. Според жалбоподателят електронните изявления имат същата правна
стойност като писмения документ, електронният документ не е необходимо да бъде
отпечатан като писмен документ и по силата на Регламент /ЕС/ № 910/2014 на
Европейски парламент и на Съвета съдът е длъжен да зачете правната му сила,
независимо, че същият документ съществува само в електронна среда. Съдът приема
становището на въззивника, че в случая се касае за съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявления и съгласно чл.3 ал.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги писмената форма се
счита за спазена. Но дори и да се приеме, че този електронен документ има
същата правна стойност като писмения документ, в която насока е и Регламент (ЕС) №
910/2014 НА Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО, то това не променя факта, че този документ не е подписан от търговеца.
Действително съгласно чл.25 т.2 от цитирания регламент правната сила на
квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, но
в случая нямаме и електронен подпис на търговеца на общите условия. Действително няма ограничение доказването на
изпълнението на задължението да се осъществява единствено с представяне на
екземпляр от общите условия, подписан на хартия от страните, но все пак
търговецът следва да представи някакви доказателства за получаване от страна на
потребителя на подписани общи условия, каквото е изискването на чл.147а ал.4 от
ЗЗП.
Въпреки твърдението на въззивника, че приема за равнопоставени
електронните документи с тези, съставени на хартиен носител, самото дружество в
условията си за регистрация на клиентите поставя задължението на клиента лично
да посети филиал на дружеството, за да попълни собственоръчно и да подпише
документ за регистрация. Следва и дружеството да изпълни законовото изискване
да предаде на потребителя подписан от него екземпляр от общите условия за
осигуряване на равни възможности и права на страните по сделката.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е приел, че въззивникът
е нарушил разпоредбата на чл. 147а ал.3 от ЗЗП и правилно е приложил материалния закон като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Безспорно се установява, че в предоставените на потребителя
общи условия липсвал подпис на търговеца. Следвало е въззивникът да подпише общите условия преди да предаде
копие от същите на клиента. След като не е направил това жалбоподателя е
извършил нарушение на чл. 147а ал.3 от ЗДП. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение и е следвало
да организира работата си съгласно
изискванията на ЗЗП.
Разпоредбата на чл.147а ал.3 от ЗЗП, въвеждаща задължение за търговеца да
предаде подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя е включена
в глава Шеста „Неравноправни клаузи в потребителски договори“ на ЗЗП. Разпоредбата цели
именно предоставяне на равни права на страните по договора. След като в самите
общи условия Британика е включила правото едностранно
да внася изменения и/или допълнения към тях, следва да е налице възможност и за
другата страна по договора да се позове на общите условия при сключването на
договора и за тази цел следва тя да има такива условия, подписани от търговеца
в момента на сключване на договора.
Относно молбата на въззивника в условията на евентуалност
за прилагане на чл.28 от ЗАНН съдът счита, че в случая не се касае за маловажен случай
на административно нарушение. За да се приеме, че има маловажен случай на
административно нарушение, следва от данните по делото категорично да се
установява, че е налице правонарушение с изключително ниска степен на
обществена опасност, многократно занижена в сравнение със степента на
обществена опасност на останалите административни нарушения от същия вид, което
от своя страна оправдава прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо ефективното
налагане на нормативно установената за нарушението санкция. Нищо от възприетите
с решението факти по случая не сочи на подобна заниженост
на обществената опасност на деянието. Налице е обичайното за този вид нарушения
неизпълнение на задължението. Деянието е такова на формално извършване, т.е.
липсата на вредни за потребителя последици е ирелевантна
за обществената опасност на деянието. Изтъкнатите от въззивника съображения
по-скоро могат да се квалифицират като смекчаващи вината обстоятелства, което е
взето предвид от наказващият орган и е наложена имуществена санкция в минимален
размер. По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че не са
налице основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН и от съда.
С оглед на изложеното съдът приема, че
издаденото наказателното постановление е законосъобразно, обосновано,
наложеното наказание е справедливо и липсват основания за неговата отмяна.
С въззивната жалба е направено искане от въззивника за
присъждане на направените съдебни разноски. В съдебно заседание не бяха
представени доказателства за такива, поради което и с оглед изхода на делото
това искане следва да бъде оставено без уважение.
С
оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати на
административно-наказващия орган направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
От въззиваемата страна е представен списък на разноските в общ размер 120 лева,
този размер не е оспорен от въззивника, поради което О.ц.Б. ООД следва да заплати на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище
Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите сумата от 120 лева.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава наказателно Постановление №
В-0047606/05.10.2020 г., издадено от Х.М.М. - директора
на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра със седалище Варна към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия
за защита на потребителите, с което на О.ц.Б. ООД ЕИК 121 882 869,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Л.М.Л., е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева на
основание чл.202 от Закона за защита на потребителите за извършено нарушение на
чл.147а ал.3 от Закона за защита на потребителите.
На основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр.чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ
осъжда Британика
ООД да заплати на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра със седалище Варна към главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисия за защита на потребителите сумата от 120/сто и двадесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Оставя
без уважение искането на О.ц.Б. ООД за присъждане на съдебни разноски като
неоснователно.
Да
се изпратят съобщения на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра със седалище Варна към главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисия за защита на потребителите и на О.ц.Б. ООД чрез адвокат Г.В.,
че решението е изготвено.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че решението е изготвено по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :