Р Е Ш Е Н И Е
№
…/…
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, трети касационен състав, в публично съдебно заседание на пети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА
РАЧЕВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
При участието на секретаря
Теодора Чавдарова и прокурора Силвиян Иванов, разгледа докладваното от съдията
Ганчева кас. адм. нак. д. № 2315/2020 г.
по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от А.В.С., с ЕГН **********,***, против
Решение № 260001/12.08.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 1812/2020г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 19-0819-007306/16.01.2020 г. на
Началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на С. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месеца, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и „Глоба” в размер на 30 лв., на основание
чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП , за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, и „Глоба” в
размер на 50 лв., на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.
104А от ЗДвП.
Касаторът сочи, че
решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Поддържа, че неправилно ВРС е анализирал събраните по
делото доказателства, позовал се е на показания депозирани от полицейските
служители, които са непоследователни и нелогични. Счита, че са налице
противоречия по основни факти - относно това къде са се намирали полицейските
служители, подаден ли е сигнал със стоп-палка, къде и кога е спрян автомобила
управляван от С.. Не е установено има ли приета организация на движението в
местност "Салтанат". По изложените доводи моли да се отмени решението
и да се постанови друго с което се отмени НП.
В с.з. касаторът поддържа жалбата, сочи, че неправилно ВРС не е
кредитирал показанията на водените от него свидетели, които били
"репресирани" в хода на производството.
Представителят на ВОП
счита, че жалбата е неоснователна, а касираното решение правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Административен съд –
Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна
проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно
основание и правомощията си по чл. 218 ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Районният съд е приел, че
на 10.12.2019 г. полицейски служители били позиционирани в гр. Варна, бул.
"Княз Борис I" на отбивка за
Делфинариума. Към датата бил забранен достъпа до морската градина за МПС,
поради което бил изграден КПП, обслужван от двама служители, които контролирани
влизането в парка. На отбивката на булеварда към парка полицейските служители
видели л.а. "Ауди" с ДК № В6999ВТ, да завива от булеварда към
изграденото КПП и да навлиза по пътя, на който имало поставен знак
"В2". Свид. Божанов подал сигнал със стоп палка на водача да спре,
сигналът бил ясен, видим и разбираем. Полицейския служител бил с униформено
облекло и до служебно обозначен автомобил. Водача на автомобила не се съобразил
с подадения сигнал, като махнал на полицейския служител. Докато автомобила преминавал
край служителите, те видели, че водача на МПС говори по мобилния си телефон. За
видяното било съобщено в дежурната част,
ил извикан екип за установяване на нарушителя. След установяването му
бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено НП. При постановяване на
решението си, като е обсъдил събраните по делото доказателства, въззивният съд
е достигнал до изводите, че АНП е проведено в съответствие с
административнопроизводствените правила; АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидените от закона срокове, налице е единство между фактическо и
юридическо обвинение; правилна е дадената квалификация на деянията, като вменените
нарушения се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Съдът е приел, че показанията на свид. Панайотова и Божанов са
последователни и непротиворечиви, от тях
се установява, че са видели водача на автомобила, той също ги е възприел, вкл.
и подадения сигнал със стоп-палка, но не е спрял, а е продължил движението си
на територията на парка, като по време на управлението е говорил и по телефона
си. Съдът е ценил показанията на Инджова и Тодорова, като е взел предвид както
отношенията на свидетелите с наказаното лице, така и противоречието им с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Не са налице
наведените касационни основания. При постановяване на решението районният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна
проверка на обжалваното НП съгласно задължението по чл.312 и чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали
АУАН и НП са издадени при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват на изискванията
за съдържанието им, като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт.
Районният съд не е нарушил
и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства; обсъдил е същите /както писмени така и гласни/. В мотивите към
решението, е направено подробно изложение на установените от събраните по
делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети
и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни
разпоредби.
Съдът не споделя доводите
на касатора, че показанията на разпитаните по делото полицейски служители са
нелогични и са налице противоречия по основни факти. Настоящия съдебен състав
споделя доводите на ВРС, счита, че показанията на Панайотова, Божанов са
последователни, логични и се подкрепят с останалия събран по делото
доказателствен материал. Събраните доказателства разгледани в тяхната
съвкупност налагат извода, че касатора е осъществил вменените му във вина
нарушения. От показанията на двамата свидетели се установява ясно мястото на
което са се намирали, действията които са предприели, както и поведението на С..
Твърденията на С., че водените от него свидетели били „репресирани“ в хода на съдебния процес, съдът приема като
защитна теза, неподкрепена и от
протоколите от проведените открити с.з.
Към административната преписка е приложена Заповед № 4966/27.11.2019 г.
с която е одобрен окончателен проект за актуализация на „Генерален план за
организация на движението на територията на Община Варна“, факта, че заповедта
е обжалвана е ирелевантен за настоящото производство. Не е спорно между
страните, че на мястото и по времето посочено
в АУАН и НП е бил наличен поставен знак „В2“, а съгласно чл. 6 т.1 от ЗДвП участниците в движението,
включително и касатора следва да съобразява поведението си с пътните знаци.
Видно
от гореизложеното обжалваното решение не страда от посочените в касационната
жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл.
348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. При извършената извън
обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се
установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на ответника
по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в
нормата размер от 80 лева.
Водим
от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260001/12.08.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 1812/2020г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА А.В.С., с ЕГН **********,*** да заплати на
ОДМВР Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: