Определение по дело №371/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260549

гр. Пловдив, 25.02.2021 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,  VII състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                     МИРЕЛА ЧИПОВА              

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова  в. ч. гр. д. № 371 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, чрез пълномощника му юрисконсулт П., срещу разпореждане от 21.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 15446/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, обективирано в Заповед № 262602 от 21.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „СТОВИ РЕИТ“ ЕООД, ЕИК: *********, за сумата от 415,28 лв. – неустойка за прекратяването на сключения между страните Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6501192.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се отправя молба до въззивния съд за неговата отмяна и за издаване на заповед за изпълнение за претендираните неустойки.

Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „СТОВИ РЕИТ“ ЕООД за следните суми: 526,83 лева – незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 26.03.2020 г. до 10.10.2020 г. по Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6501192, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, и 415,28 лева – неустойка за прекратяването на сключения между страните Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6501192. Със заявлението е претендирано и присъждането на разноски за заповедното производство.

С разпореждане от 30.11.2020 г., постановено по горепосоченото частно гражданско дело, първоинстанционният съд е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да конкретизира от какво произтича вземането за неустойка и как е формирана неустойката, както и да приложи и договора за мобилни услуги, ведно с всички негови приложения и анекси. На заявителя е указано също така, че при неизпълнение на указанията в посочения срок заявлението ще бъде отхвърлено в частта относно вземането за неустойка. В указания от съда срок заявителят е депозирал становище с вх. № 287319/11.12.2020 г., в което е посочил, че претендираната неустойката е начислена за прекратяване на процесния договор на основание чл. 54.12 от ОУ, както и начина на формиране на същата. В становището са изложени и доводи за неприложимост в настоящия случай на разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, доколкото според заявителя обхватът на посочената разпоредба, въз основа на която се иска представянето на договорите и общите условия, се ограничава до вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, а длъжникът няма качеството на такъв, тъй като същият е търговско дружество. С обжалваното разпореждане на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението е отхвърлено в частта, с която е претендирана сумата от 415,28 лева – неустойка, поради неизпълнение на дадените от съда указания. Първоинстанционният съд е приел, че в тази му част заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК, както и че това го поставя в невъзможност да изпълни служебното си задължение да провери дали вземането за неустойка се основава на неравноправна клауза.

По правило заявителят не е длъжен да представя доказателства към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за установяване на вземането си, доколкото целта на производството е да се провери дали вземането е спорно, или не. С изменението на чл. 410, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) обаче се предвиди, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи договора и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Целта на въведеното изискване е да се осигури възможност на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор, съответно за наличие на обоснована вероятност за това.

Настоящият съдебен състав намира, че под „потребител“ в разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК се има предвид потребител по смисъла на ЗЗП. Този извод се подкрепя и от изложеното в мотивите към ЗИД на ГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 2019 г./, според които „в чл. 410 се въвежда изискване в случаите, в които вземането произтича от договор, сключен с потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“. Освен това, налице е и практика на ВКС по приложението на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК, в която се приема, че законодателят е ограничил приложението на посочената разпоредба до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т.е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП /така Определение № 69 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2020 г., II т. о., ТК и Определение № 83 от 5.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1473/2020 г., II т. о., ТК/.  

Според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая длъжникът е търговско дружество, а отношенията между страните произтичат от сключен от същия договор със заявителя за електронни съобщителни услуги. Длъжникът като юридическо лице няма качеството потребител по смисъла на ЗЗП, поради което за заповедния съд не е било налице задължението да извършва служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора, съответно за заявителя не е било налице задължението да представя договора, на който се основава претендираното вземане за неустойка. С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице посочената и указана от заповедния съд нередовност на заявлението, подадено от жалбоподателя, неотстраняването на която е довела до неговото отхвърляне с обжалваното разпореждане. Ето защо и последното подлежи на отмяна като неправилно. Доколкото от въззивния съд не се установи наличието на някоя от пречките по чл. 411, ал. 2 ГПК, делото следва да се върне на заповедния съд с указания за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесната сума от 415,28 лв., както и за разноските в производството пред настоящата инстанция.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 21.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 15446/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, обективирано в Заповед № 262602 от 21.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което е отхвърлено подаденото от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „СТОВИ РЕИТ“ ЕООД, ЕИК: *********, за сумата от 415,28 лв. – неустойка за прекратяването на сключения между страните Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6501192.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за предприемане на действията, указани в мотивите на настоящото определение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: