РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Кюстендил, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20211520201166 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано след подадена жалба от И. Г. В., с ЕГН **********, с адрес
в ************, против наказателно постановление № 20-1139-001236 от 19.11.2020г.,
издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено поради допуснати нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. Навежда доводи, че в момента на
установяване на нарушението е помагал на болен родител и е проявил небрежност по
отношение на изпълнението на задълженията си по ЗДвП, като не спори, че не е носил
обезопасителен колан в момента на проверката. В открито съдебно заседание се явява
лично, като поддържа описаното в жалбата.
Административнонаказващият орган не взима участие в производството, не
изразява становище по жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 08.11.2020г., около
20:20 часа в гр.Кюстендил, на ул. „Гюешевско шосе“, срещу бензиностанция „Петрол“,
в посока към кв. Върташево в гр. Кюстендил, в качеството му на водач на собствения
си лек автомобил „Опел Зафира“, рег.№ ********, е управлявал превозното средство
1
без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван.
Въз основа на тези констатации е издаден АУАН № 239045 от 08.11.2020г.,
който е получен лично в момента на нарушението от жалбоподателя срещу подпис. В
дадения му от закона и посочен и в АУАН тридневен срок, нарушителят не е депозирал
възражения срещу съставения при проверката АУАН.
Това довело до издаване на атакуваното наказателно постановление, в което е
прието, че И. Г. В. е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 лева.
Нарушението е установено от свидетелите Д.В. и М.Б., и двамата служители на
сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, при спиране на описания автомобил за
полицейска проверка.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административно-наказателна преписка и от показанията на свидетелите Д.В. –
актосъставител и М.Б. - свидетел.
По делото са изискани служебно, с оглед твърденията на жалбоподателя, два
броя справки. Първата от тях е представена от РЗИ – Кюстендил, видно от която във
връзка с боледуването на родителите на жалбоподателя от Ковид-19, последният не е
бил поставен под карантина в момента на нарушението. От втората справка, издадена
от РД „Автомобилна администрация“ – София се установява, че лекият автомобил,
който И.В. е управлявал в момента на установяване на нарушението, не е регистриран
като таксиметров автомобил.
Жалбата срещу наказателното постановление е депозирана в срока по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо надлежна процесуална легитимация, поради което и се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
АУАН и НП са съставени от лица, притежаващи съответната материална
компетентност, видно от представената по делото Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи. Спазени са предвидените в ЗАНН срокове за
законосъобразно образуване и провеждане на производството. Налице е
индивидуализация на нарушителя и нарушението по време и място.
Нарушението е описано с всичките му съставни елементи, като са спазени
всички изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, обуславящи
процесуалната законосъобразност на АУАН и НП.
Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е лице с качеството
водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Видно е от събраните по делото доказателства,
а не се спори и от жалбоподателя, че именно той е управлявал посочения лек
автомобил. Собствеността на последния е без правно значение по повод наложеното
2
наказание.
Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на бездействие, като
самото нарушение е формално по своя характер. Законодателят, чрез цитираната в НП
норма на чл.183, ал.4,т.7, пр.1 от ЗДвП санкционира неизпълнението на задължението
за използване на предпазен колан. Самото задължение за използване на обезопасителен
колан от водачите на МПС е установено с чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят има
качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал по градската пътна мрежа
лек автомобил, които му действия са възприети пряко от актосъставителя и свидетеля
при извършване на нарушението. Лекият автомобил, който жалбоподателят е
управлявал, е пътно превозно средство, с оглед дефинициите на § 6, т.т. 10, 11 и 12, б.
“а” от ДР на ЗДвП.
С оглед на това, съдът счита, че правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Същият като водач на МПС, е нямал правото да управлява автомобила,
след като не е поставил обезопасителния колан. Не са налице доказателства по делото,
които да навеждат съда до обосновано заключение, че водачът на автомобила е в
кръгът от лица, които са освободени от отговорност за неизпълнение на задължението
му по чл.137а, ал.2 от ЗДвП при извършване на проверка. Установи се, че
управляваният от И.В. автомобил не е таксиметров, като същевременно не са налице
здравословни причини, които да налагат приложение на изключенията по чл.137а, ал.2,
т. 2 и т.3 от ЗДвП.
Приложената справка за нарушенията, извършени от жалбоподателя, очертава
трайната му нагласа към пренебрегване разпоредбите на ЗДвП. Този извод се налага и
от приложената към писмените доказателства справка за нарушител/водач, сочеща
множество извършени нарушения от него по ЗДвП.
Използваната от административнонаказващия орган санкционна разпоредба
отговаря на правната квалификация на описаното нарушение в АУАН и НП.
Фиксираният в закона размер на административното наказание не позволява на съда да
преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, респ. да
променя размера на наказанието, наложено от страна на административнонаказващия
орган, тъй като наложеното наказание съвпада със санкцията, посочена в цитираната
норма. Съдът счита, че административнонаказващия орган правилно е определил както
субекта, който следва да понесе административно наказателната отговорност, така и
вида и размера на наказанието.
Поради всичко изложено дотук съдът прие, че следва да потвърди изцяло
атакуваното Наказателно постановление №20-1139-001236 от 19.11.2020г., с което на
основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП на
ИВ. Г. В., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50,00 лева.
3
В горния смисъл издаденото НП се явява правилно и законосъобразно и като
такова подлежи на потвърждаване.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-1139-001236 от
19.11.2020г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Кюстендил, с което на ИВ. Г. В., с ЕГН ********** и адрес в с. *************, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева на основание чл.
183, ал.4, т. 7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4