Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 233 29.05.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На седми май две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Пенка Тоцева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2463 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от “Кредитреформ България” ЕООД гр. София, против
В.Д.Г., с която са предявени обективно съединени искове за осъждането му да
заплати сумата 400лв. главница, законната лихва, сумата 385,84лв.
наказателна лихва за периода от
24.11.2015г. до 31.01.2018г. Претендира и за заплащане на направените разноски.
Сочи се, че на 24.10.2015г. между 4финанс ЕООД като кредитор и ответника като
кредитополучател е сключен договор за кредит №********** по реда на л.6 ЗПФУР –
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, оформен съгласно
чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Кредитополучателят подава заявка за кредит, след
регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя.
След което проект за договора се предоставя на кредитополучателя на същата
интернет страница, след което подписва договора с натискане на бутон „подпиши“,
с което потвърждава, че приема ОУ на договора и бланката на Стандартен
европейски формуляр, че желае да сключи договор и се съгласява, сумата да бъде
преведена в описана в заявката банкова сметка ***. Договорът се явява четвърти
по ред договор за кредит, като в заявката ответникът заявява желание да му бъде
отпусната сумата 350лв., заявява и ползването на допълнителна, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период 30 дни
с падежна дата 23.11.2015г. Към главницата са начислени лихви и такси както
следва: договорна лихва в размер на 11,79лв. на основание т.6.1 от ОУ приложими
към договора и такса експресно разглеждане в размер на 72,22лв. На 24.10.15г. ответникът заявява искане за
отпускане на допълнителен кредит съобразно т.8.2 от ОУ в размер на 50лв., като
отново заявява и такса експресно разглеждане на заявката. При отпускане на
допълнителния кредит, съществуващия договор се променя чрез подписването на
нов, като всички условия с изключение на дължимите суми остават непроменени.
Договорът е изменен на същата дата-24.10.2015г. съгласно т.8.3 от ОУ за всеки
изтеглен допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
изменения договор за кредит и остатъчния срок по падежа. На 24.10.2015г.
кредитодателят отпуска исканата сума в Изи пей. За допълнително изтеглената
сума страните договарят лихва в размер на 1,68лв. изчислена за периода от
24.10.15г. до 23.11.15г., такса за експресно разглеждане-12,24лв. Така
ответникът се задължил да върне 497,93лв., от които: главница в размер на
400лв., договорна лихва в размер на 13,47лв. и такса за експресно разглеждане –
84,46лв. С настъпване на падежа
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава и съгласно
ОУ от 24.11.15г. започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на
лихвения процент, определен в специалните условия на кредита/40,88%/, с
добавяне на наказателен лихвен процент за просрочие, определен съгласно условията на т.13.3/а/. Изпратени
били три броя писма до ответника на адреса посочен в договора, таксувани по
10лв. за всяко, въпреки това ответникът не погасил задължението. На
01.02.2018г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания между 4 Финанс
ЕООД и ищеца, вземането на ответника по договор №********** било прехвърлено.
Като цесионерът бил изрично упълномощен съгл. чл.26 от този договор, да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърляне на вземането. На
ответника е изпратено уведомление за извършената цесия чрез препоръчано писмо,
върнато с отметка „непотърсено“.
В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор.
Оспорва иска по основание и размер. Сочи, че договора за прехвърляне на
вземания не е съобщен на ответника, поради което няма правни последици спрямо
него. Твърди, че договора от 24.10.15г. е неравноправен и противоречи на чл.146
ал.1 и ал.2 и чл.146 от ЗЗП. В противоречие с изискванията на ЗЗП е
регламентиран начина на определяне и начисляване, началния момент, крайният
момент на наказателните лихви. Неустойката е прекомерна съотносима с
главницата, поради което противоречи на добрите нрави, което я прави нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. В голяма част и искът за неустойка е погасен по
давност- изтекъл три годишен срок по чл.111 б.“в“ от ЗЗД преди подаване на
молбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: На 24.10.2015г. между
4финанс ЕООД като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор
за кредит №********** по реда на л.6 ЗПФУР - договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, оформен съгласно чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ, за сумата 350лв., за период от
30 дни, с падеж 23.11.2015г. На същата дата
по искане на ответника е отпуснат на допълнителен кредит от 50лв.,
съгласно т.8.2 от ОУ, като съществуващият договор се изменя, чрез подписване на
нов, като всички условия остават същите, с изключение на размера на дължимите
суми, за което се дължат пропорционално лихви и такси съгласно т.8.3 от ОУ. За
допълнителната сума е уговорена лихва в размер на 1,68лв. за периода от
24.10.2015г., в до 23.11.2015г. Използвана е и услуга за експресно разглеждане
на кредита, с начислена такса 12,24лв. Общото задължение в размер на 497,93лв.,
от които сумата 400лв. главница, договорна лихва 13,47лв., за този период и
такса за експресно разглеждане в размер
на 84,46лв. На падежа - 23.11.2015г. поради неиздължаване, на ответника е започнала
да бъде начислявана наказателна лихва от 24.11.2015г. съгласно т.13.3/а/ -
10,01%. вземането по процесния договор е прехвърлено на ищеца съгласно договор
за прехвърляне на вземания. Съгласно приложените Общи условия, след регистрация
в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg и подадена заявка от
кредитополучателя за отпускане на кредит, проект на договора се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на Вивус, който следва да подпише, ако
го приеме като натисне бутон „подпиши“, при което се подписва всяка страница от
договора и приложимите общи условия. Съгласно чл.3.1 от ОУ договорът се счита
за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронната поща
от кредитодателя и извършването на паричния превод, а съгласно т.13.3 от ОУ от
датата на падежа се начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент определен от БНБ-10,01% към договорения, върху
неизплатената сума.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства,
съдът направи следните правни изводи: Между праводателят на ищеца 4 Финанс ЕООД
и ответника по делото е сключен договор за кредит, по силата на който е
предоставена на ответника сумата в общ
размер на 400лв., която следвало да върне до 23.11.2015г. Същият е сключен при
условията на чл.6 от ЗПФУР. Договорът е сключен от разстояние, което е
допустимо съгласно чл.10 от ЗПК, по делото са налице електронни записи, от
които се установява, волята на страните към сключване на договора, като е
спазено изискването за съхраняването на траен хартиен носител. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ. От приложения договор се
установява авторът и съдържанието му. За да е налице валиден договор сключен от
разстояние е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления
на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на
договор, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането му не
променят характеристиките, нито сочат до липса на такъв. Съгласно чл.184 ал.1
изр.1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис
заверен от страната. Ответникът чрез избиране на изпратена му препратка на
съответната интернет страница на кредитодателя, както и чрез активиране на
въпросника, попълвайки в т.ч. своите лични данни, е потвърдил съгласието си за
сключване на договор. С избора си да активира съответната препратка
потребителят е приел както условията на договора, така и общите условия по
него. С извършване на фактическите действия посочени в приложените ОУ,
договорът се валидизира. Доставчикът при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора, съгласно чл.18 ал.1 т.3, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР, което
в случаят е установено. На следващо място договорът за заем по смисъла на
чл.240 от ЗЗД е договор, съгласно който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи в задължение, за връщането им. Договорът
за заем е неформален договор и волеизявленията на страните за сключването му
могат да бъдат направени и с конклудентни действия. Предаването на сумата или
вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за
пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на
заемната сума или вещ. Ищецът е изпълнил задълженията си - да предостави
уговорената парична сума, видно от приложените две
разписки за извършено плащане от 24.10.2015г., чрез
система за плащане Изи пей. В същите са посочени имената, ЕГН на ответника, както и номера на договора за кредит. Няма
данни ответникът да е заплатил, поради което дължи връщане на заетата сума, а именно главница, такса за експресно разглеждане и договорна лихва в общ размер на 497,93лв. Възражението
на ответната страна, за това, че не е уведомен за цесията е неоснователно, като
съдебната практика приема, че уведомлението е достигнало до длъжника с
получаването на исковата молба, с която на ответникът се свежда факта на
извършеното прехвърляне на вземанията. По отношение възражението за нищожност
на неустойката поради прекомерност, противоречието и с добрите нрави: Установено е, че освен главницата, на ответника е
начислена и наказателна лихва за претендирания период, в размер на 385,84лв. Договорката по
отношение на размера на ГПР – 49,6%, лихвен процент – 40,98%. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК/ДВ бр.35 от 2014г./ годишния процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определени с постановление на МС на РБ. С тази разпоредба се е
поставила рамка, по отношение уговорката при потребителските кредити за размера
на лихвите, като преди приемането на разпоредбата критерий за действителност на
уговорките за възнаградителна лихва са служели добрите нрави и еквивалентност в
насрещните престации. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната
свобода се използва от едната страна, да
възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното и положение. За това при преценката за нищожност, следва да
се има предвид разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая уговорения в договора размер на ГЛП, ГРП е видно, че не надхвърля
пет пъти размера на законната лихва/основен лихвен процент на БНБ плюс 10
пункта-10,02%, а
петкратния - 50,10%./. Съобразена е със законовите
изисквания, в т.см. с установените нравствено-етични правила на морала, като
ограничаващи договорната свобода. Поради което намира, че искането за нищожност
на тези разпоредби от договора като противоречащи на добрите нрави, е
неоснователно. Не е изтекъл срок
по чл.111 б.„в“ от ЗЗД - тригодишен срок по отношение на претенцията за лихва,
тъй като същата се претендира за период 24.11.2015г. – 31.01.2018г., а исковата
молба е подадена на 20.11.2018г. По изложените съображения, претенциите са
основателни.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Направени са разноски - заплатена държавна
такса от 100лв., 300лв. заплатен депозит за особен представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, или в общ размер
на 500лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Д.Г.,
ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК831030580, гр. София, ул.Шандор Петьофи №10, п.к. 1606 сумата
400 лв. /четиристотин лева/ неплатена главница по Договор за кредит №**********,
ведно със законната лихва от 22.11.2018г. до окончателно изплащане, сумата
385,84лв./триста осемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/
наказателна лихва за периода 24.11.2015г. до 31.01.2018г., сумата 500лв./петстотин
лева/ за направените по делото разноски
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: