№ 40376
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110114238 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ю, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу А. а Т. за вземане в размер на 911,89 лева - главница по Договор за потребителски
паричен кредит № 39421 от 09.11.2021 г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до
окончателното плащане, 19,24 лева – възнаградителна лихва за периода от 09.11.2021 г. до
28.02.2022 г., 67,20 лева – лихва за забава за периода 09.01.2022 г. – 23.01.2023 г., 152,46
лева - такса за разглеждане, както и за вземане в размер на 212,78 лева – такса по чл. 5.5 от
Общите условия на ю.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от
вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 152,46 лева -
такса за разглеждане, както и за сумата от 212,78 лева – такса по чл. 5.5 от Общите условия,
съображенията за което са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В
конкретния случай претендираните такси не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй
като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно
поведение. От описанието на услугите следва, че предоставянето им се осъществява преди
подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно
поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на договора без
значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи
някакво поведение насреща или не. Отделно от това, уговорените клаузи противоречат и на
императивното изискване на закона, според което при забава на потребителя кредиторът
1
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата (чл. 33 ЗПК).
В настоящия случай претенциите на заявителя по същество прикриват истинската цел
на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя тяхната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК), като
този извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания (в същия смисъл е и
практиката на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 3909/27.03.2023 г. по
в.ч.гр.д. № 3300/2023 г. на СГС, IV-В състав, Определение № 3848/24.03.2023 г. по в.ч.гр.д.
№ 2172/2023 г. на СГС, VI-В състав, Определение № 2719/01.03.2023 г. по в.ч.гр.д. №
915/2023 г. на СГС, I-Н състав, Определение № 2428/24.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1655/2023 г.
на СГС, VI-Ж състав, Определение № 3622/21.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2601/2023 г. на СГС,
II-Е състав и др).
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК следва да бъде отхвърлено в посочените части. Заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част или над
сумата от 19,97 до пълния заявен размер от 27,27 лева за платена държавна такса и над
сумата от 36,61 лева до пълния дължим размер от 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на ю, ЕИК ,, срещу А. А. Т., с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
сумата от 152,46 лева - такса за разглеждане, както и за сумата от 212,78 лева – такса по чл.
5.5 от Общите условия на ю, както и в частта, в която се претендират разноски за държавна
такса над сумата от 19,97 лева до пълния заявен размер от 27,27 лева и разноски за
юрисконсултско възнаграждение над сумата от 36,61 лева до пълния дължим размер от 50
лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2