Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 с-в, в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
АТАНАС МАДЖЕВ
и при участието на
секретаря М. Кюркчиева, като разгледа докладваното от председателя т.д. № 3007
по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. ГПК, във връзка с чл. 362 ГПК :
Образувано
е по искова молба с вх. № 143552/27.10.2017 г. подадена от „И.*“ ЕООД ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „****“, ж.к. „*******, срещу „С.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
Предявени
за разглеждане в условията на обективно евентуално съединяване са искове с
правна квалификация по чл. 19, ал. 3 ЗЗД относно обявяване за окончателен на предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 01.11.2012 г.сключен между „И.*“ ЕООД
ЕИК ******* /купувач/ и „С.“ АД, ЕИК ******* /продавач/ за прехвърляне от
ответника в полза на ищеца, правото на правото на собственост /заявен, като
главен иск/, а при условията на
евентуалност правото на строеж /заявен, като евентуален иск/ върху следните
недвижими имоти:
1) Апартамент № 302 <в>, находящ се
на трети етаж, на кота + 6,00 в осеметажна жилищна сграда с идентификатор
68134.1005.185.4, в гр. София, ул. „*******, построена в УПИ – I от кв. 95 по
плана на гр. София, местността „Красно село – Плавателен канал“, която сграда
представлява бивше общежитие и е в процес на преустройство, съгласно одобрения
и съгласуван от ДАГ на Столична община технически проект от 18.03.2011 г., със
застроена площ от 73,98 /седемдесет и три цяло деветдесет и осем стотни/ кв.м.,
състоящ се от: дневна, кухненски бокс, антре, спалня, склад и баня с тоалетна,
при граници: апартамент № 301 <в>, апартамент № 303 <в>, фоайе и
улица, заедно с 0,98 % /нула цяло деветдесет и осем стотни върху сто/ идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, представляващи 19,80
/деветнадесет цяло и осемдесет стотни/ кв.м. или с обща площ на апартамента с
прилежащи общи части 93,78 /деветдесет и три цяло и седемдесет и осем стотни/
кв.м.
2) Апартамент № 303 <в>, находящ се
на трети етаж, на кота + 6,00 в осеметажна жилищна сграда с идентификатор
68134.1005.185.4, в гр. София, ул. „*******, построена в УПИ – I от кв. 95 по
плана на гр. София, местността „Красно село – Плавателен канал“, която сграда
представлява бивше общежитие и е в процес на преустройство, съгласно одобрения
и съгласуван от ДАГ на Столична община технически проект от 18.03.2011 г., със
застроена площ от 36,99 /тридесет и шест цяло деветдесет и девет стотни/ кв.м.,
състоящ се от: дневна, кухненски бокс, антре и баня с тоалетна, при граници:
апартамент № 302 <в>, апартамент № 304 <в>, фоайе и улица, заедно с
0,98 % /нула цяло деветдесет и осем стотни върху сто/ идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж, представляващи 11,90 /единадесет цяло и
деветдесет стотни/ кв.м. или с обща площ на апартамента с прилежащи общи части
48,89 /четиридесет и осем цяло и осемдесет и девет стотни/ кв.м.
В исковата
молба се твърди, че между страните на 01.11.2012 г. е сключен предварителен
договор, по силата на който продавачът – ответник по настоящото производство,
се е задължил да продаде на купувача – ищец правото на собственост върху два
недвижими имота, чиято конкретизация е направена в ИМ и очертана по-горе. Била
уговорена цена за придобиването на тези имоти в общ размер от 56 268 евро, или
тяхната левова равностойност изчислена в дена на извършване на плащането. Между
страните били възприето, че окончателния договор за прехвърлянето на имотите ще
се сключи в срок от 10 дни след плащането на последната вноска от договорената
продажна цена. Договорното правоотношение било доразвито чрез сключване на
анекс от 07.12.2012 г. относно които се поддържа, че урежда предаването на
владението върху имотите предмет на предварителното съглашение, а така също
изменят първоначалната си уговорка във връзка момента, до когато следва да се
сключи окончателния договор, като го отлагат същия за неопределено време.
Твърди се, че този момент трябва да бъде предхождан от извършването на
преработка и одобрение на строителните книжа отнасящи се до сградата, където са
разположени двата недвижими имота предмет на предварителния договор.
Фактическото изложение на ищеца продължава, че във връзка с визираното
преустройство на сградата ответното дружество се е снабдило с разрешение за
строеж от 10.10.2013 г. Независимо от това до момента на депозиране на ИМ
/27.10.2017 г./ ответното дружество не било изпълнило договорното си задължение
да прехвърли в полза на ищеца правото на собственост върху двата имота
упоменати в договора от 01.11.2012 г. или поне правото на строеж върху тях,
като същия не се е отзовал и на отправената до него нотариална покана в този
смисъл, която датира от 11.04.2017 г. На следващо място ищеца настоява да
разполага с качеството изправна страна по правоотношението създадено от
предварителния договор, защото е изпълнил изцяло задълженията отнасящи се до
него във връзка с тази сделка, а именно бил заплатил изцяло предвидената
продажна цена на придобиваните имоти. В тази връзка в полза на ищеца било
възникнало преобразуващото право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да поиска от съда да
обяви валидно сключения и непреустановил своето действие предварителен договор
за продажба на недвижими имоти за окончателен. При условията на евентуалност
ищеца иска от сезирания съд в случай, че приеме предявения главен иск по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД за неоснователен да пристъпи към разглеждане и уважи евентуален иск
при квалификацията на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като обяви за окончателен цитирания
предварителен договор за прехвърляне на право на строеж върху описаните два
недвижими имота. Претендират се разноски
по делото.
В отговора
на исковата молба, подаден в рамките на срока по чл.367 ГПК от адвокат К.Д.,
която действа в качеството на процесуален представител на ответника, се оспорва
предявения иск неговата допустимост и основателност. Ответната страна не
оспорва твърдението в исковата молба, че предварителният договор за
покупко-продажба на посочените по-горе недвижими имоти е сключен с ответника –
„И.*“ ЕООД. Според нея обаче дружеството-купувач по тази сделка е в положение
на пълно неизпълнение на задължението си за заплащане на уговорената покупна
цена съобразно размера и начина изрично уреден по волята на страните в
договора. Ответната страна концентрира възраженията си в тази насока позовавайки се на това, че споразумението за
прихващане касае изминали задължения, както и това, че никъде в договора не е
упоменато заплащането на цената да се случва по различен начин, освен изрично
предвидения в чл. 3 от предварителния договор – по банков път, по конкретно
посочена сметка. Несъгласие е изразено и по другото твърдение на ищеца, а
именно, че „С.“ АД е в състояние на забава да сключи окончателния договор за
продажбата на визираните в ИМ недвижими имот, като се поддържа, че такава
забава няма, тъй като изпълнението на задължението имотите да се прехвърлят с
окончателен договор е предпоставено от изпълнение на задължението на ищеца да
плати уговорената покупна цена, а този юридически факт с основно значение не се
е сбъднал. Погасяване на задължението за заплащане на уговорената продажна цена
по сделката не могло да се изведе от привеждания от ищеца способ на изпълнение
– прихващане на насрещни задължения, защото вземанията, на които ищецът се
позовава да има качеството на кредитор са погасени, поради изтичане на установената
в закона давност. От ответната страна е направено и искане по чл. 219 ГПК за
конституиране на трето лице помагач по делото „И.з.В.З.“ ЕООД с ЕИК: *******.
В отговора
на исковата молба е предявен и насрещен иск, с който „С.“ АД моли съдът, в
случай че приеме така предявения главен иск за допустим и основателен, да осъди
„И.*“ ЕООД да плати на „С.“ АД предвидената в чл. 21 от договора неустойка в
размер на 2 % /две върху сто/ от цената на имотите.
Претендират
се разноски по делото, включително и адвокатски хонорар.
На
14.04.2018 г. от страна на „И.*“ ЕООД на основание чл. 372 ТЗ по делото е
подадена допълнителна искова молба. С нея дружеството-ищец продължава да
поддържа фактическите си твърдения в първоначалната искова молба, които му
придават качеството носител на преобразуващо право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, и
същевременно оспорва противопоставените от ответника в отговора му разнородни
възражения, основното сред които - липсата на извършено плащане от страна на ищеца
на уговорената по предварителния договор цена. В подкрепа на тезата си ищеца
обръща внимание, че сумите дължими по предварителния договор и тези, които са
упоменати в Споразумението за уреждане на съществуващи насрещни вземания и в
Протокола за прихващане на вземания и задължения, са еднакви по размер, и че
именно това е била и действителната воля на страните – плащането да се
осъществи чрез прихващане на задължения и вземания. В подкрепа на едно такова
схващане се изтъква и фактът на предаването от ответника в полза на ищеца на
владението на обсъжданите имоти, включително и това, че в договора няма изрична
забрана изпълнението да се погаси уговорената продажна цена да бъде постигнато
по друг начин, освен чрез плащане по банков път. В допълнителната искова молба
дружеството – ищец пояснява, че намира за неоснователно и възражението на
ответника, че вземането, с което е извършено прихващане, е погасено по давност.
В подкрепа на това е цитирана разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД, според която
се допуска прихващането да се осъществи, макар и вземането да е било погасено
по давност, ако е било възможно да се извърши преди това. Отправено е особено
искане за осъществяване на съдебно прихващане по чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, в
случай че ответникът отрече станалото прихващане.
На свой
ред ответното дружество - „С.“ АД чрез процесуалния си представител – адв. Д.
подава допълнителен отговор на 05.06.2018 г., като със същия се заявява, че
оспорва изложеното в допълнителната искова молба, както и че поддържа изцяло
доводите и възраженията, изложени в първоначалния отговор. Относно начина на
плащане на уговорената продажна цена по предварителния договор и позицията му,
че липсва осъществено такова от страна на ищеца, се изтъква че договорът има
силата на закон за страните, които са го сключили – чл. 20 ЗЗД. Освен това
продължава да се поддържа и въведеното възражение за настъпила погасителна
давност, обективирано в отговора на исковата молба.
Съдът като разгледа наведените от
страните доводи и събраните доказателства, намира следното:
На
01.11.2012 г. между страните е сключен предварителен договор за продажба на
недвижим имот, въз основа на което съглашение „С.“ АД, в качеството му на
продавача се е поел задължение да прехвърли в полза на „И.*“ ЕООД, в качеството
му на купувач, или на посочено от същия трето лице с окончателен договор в
нотариална форма правото на собственост върху два недвижими имота /апартамент №
302, и апартамент № 303/, намиращи се в гр. София, чиято индивидуализация е
подробно направена с договора, като на свои ред купувачът е дал своето съгласие
относно закупуването на тези вещи срещу поемане на насрещно задължение за
заплащане на визираната в чл. 3 продажна цена. Съдържанието на договора
разкрива, че размерът на уговорената продажна цена по предварителния договор е
равнен на сумата от 56 268 евро, като същата е платима на вноски от
купувача по посочени банкови сметки на продавача /в евро и в лева/ открити в
„СЖ Е.“ АД. Реализацията на предвиденото задължение за плащане на цената е уредена
по следния начин : 94,81 % или 53 346 евро следва да се заплатят от
купувача в деня на подписване на коментирания предварителен договор, а остатъка
от 5,19 % или 2 922 евро – в срок до 31.12.2012 г. Между страните е
възприет срок за сключване на окончателния договор до 10 дни, считано от датата
на плащането на последната вноска от договорената продажна цена, като
въвеждането на промяна в този срок е предвидено да може да става само при
наличие на изрично писмено съгласие на двете страни.
На
07.12.2012 г. между страните по спора във връзка с учреденото между тях
договорно правоотношение по предварителния договор за прехвърляне на недвижим
имот е постигнато съгласие за неговото изменение, което е обективирано, чрез
подписването на нарочен анекс. С него участниците по сделката са констатирали,
че прехвърлянето на собствеността върху продаваемите недвижими имоти с
окончателен договор в нотариална форма се отлага във времето заради
възникналата необходимост от преработка и одобрение на строителните книжа за
сградата, където са разположени договорираните имоти. С анекса е регулиран и
въпроса относно предаване владението на имотите предмет на предварителния
договор за продажба, като е
регламентирано, че считано от датата на подписване на анекса, продавачът
предава на купувача безвъзмездно владението върху недвижимите имоти, чието
задължение за окончателна продажба е уговорено с договора. Освен това е
предвидено, че купувачът ще осъществява фактическата власт върху същите до
момента на изповядване на окончателния договор. На така оформения анекс е
придадено значението на предавателен протокол свидетелстващ за факта свързан с
предаване владението върху коментираните недвижими имоти в полза на купувача по
сделката.
Според
ангажиран от ищеца и приет за доказателство по делото шестстранен протокол за
прихващане на вземания и задължения от 03.1.2012 г. се разбира, че между шест
търговски дружество, а именно : „С.“ АД, „З.С.“ АД, С. Б.“ ЕАД, С.М.“ ЕООД, „С.К.“
ЕООД, и „И.*“ ЕООД е постигнато съгласие за съществуване на необслужени парични
задължения по между им, които произтичат от стойности на неразплатени фактури
/изрично посочени в табличен вид/, вкл. и за взаимно прехвърляне на задължения,
съответно вземания по между им. Тази воля на страните е в следния смисъл : „З.С.“
АД, С. Б.“ ЕАД, С.М.“ ЕООД прехвърлят в полза на „С.“ АД вземанията си към „И.*“
ЕООД, чиито общ размер възлиза на сумата от 22 832,16 лв. /10 809,33 лв. с
носител „З.С.“ АД; 132,11 лв. – с
носител С.Б.“ ЕАД, и 11 890,72 лв. – с носител „С.М.“ ЕООД; „С.“ АД поема
изцяло задълженията на С.М.“ ЕООД към „И.*“ ЕООД, чиито размер възлиза на
сумата от общо 13 236,22 лв. След така осъществените разпоредителни
действия с парични вземания и задължения на участниците по споразумението се
стига до следните резултати : вземанията на „И.*“ ЕООД към „С.“ АД възлизат на
сумата от 80 546,99 лв., а тези на „С.“ АД към „И.*“ ЕООД на сумата в размер от
30 402,18 лв. Осъществената компенсация на тези насрещни признати за
ликвидни и изискуеми между страните вземания до размер на по-малкото от двете
предизвиква пълно погасяване вземането на „С.“ АД към „И.*“ ЕООД, и частично
погасяване вземането на „И.*“ ЕООД към „С.“ АД до размер на сумата от 30 402,18
лв., като непогасения остатък от вземането на „И.*“ ЕООД към „С.“ АД след
осъщественото прихващане възлиза на сумата от 50 144,81 лв.
Видно от
Споразумение за уреждане на съществуващи насрещни вземания сключено на
01.11.2012 г. с участието на дружествата : „С.Х.“ АД; „И.*“ ЕООД, и „И.З.В.З.“
ЕООД се установява, че същите са признали да имат необслужени парични
задължения, съответно вземания едно към друго, както следва : „С.Х.“ АД има
задължения към „И.*“ ЕООД равни на сумата от общо 54 190,74 лв.; „И.З.В.З.“
ЕООД има задължения към „С.Х.“ АД произтичащи от договор за заем с дата-
29.06.2012 г., чиито общ размер възлиза на сумата от 4 487 442,69 лв.
/4 382 649,87 лв. – главница и 104 792, 82 лв. – начислена лихва/.
Страните са се съгласили, че ще извършат погасяване на определена част от
съществуващите по-между им насрещни, ликвидни и изискуеми парични задължения, а
именно : вземанията в размер от 54 190,74 лв., с които „И.*“ ЕООД се
легитимира, като кредитор спрямо „С.Х.“ АД се прехвърлят в полза на „И.З.В.З.“
ЕООД, като новият им носител „И.З.В.З.“ ЕООД се е разпоредил с така придобитите
от него вземания, като е осъществил с тях прихващане на част от задължението,
което има към кредитора си „С.Х.“ АД, произтичащо от договор за заем с
дата-29.06.2012 г., и последица от това правно действие е редуцирането на тези
му задължения със сумата от 54 190,74
лв. Едновременно с това за „И.З.В.З.“ ЕООД възниква задължение спрямо „И.*“
ЕООД в размер на сумата от 54 190,74 лв.
Отново на
датата 01.11.2012 г. е подписано и друго споразумение за уреждане на
съществуващи насрещни вземания, с което се разкриват следните договорености
между „С.“ АД, „И.*“ ЕООД и „И.З.В.З.“ ЕООД : изразено е признание за това, че
„И.*“ ЕООД има вземане от „И.З.В.З.“ ЕООД /това се потвърждава и от вече
разгледаното по-горе споразумение от 01.11.2012 г./; че „И.*“ ЕООД има
задължение към „С.“ АД възникнало по повод сключения и обсъден също по-горе
предварителен договор за продажба от дата 01.11.2012 г., което задължение е
равно на сумата от 56 268 евро, имащи левова равностойност от
110 050,64 лв., както и за това, че „С.“ АД разполага с вземане от „И.З.В.З.“ ЕООД възлизащо на сумата от
70 102,95 лв., съобразно издадена фактура от 02.05.2011 г. При така
съществуващите насрещни ликвидни и насрещно признати вземания и задължения
между страните е постигнато съгласие относно следното : вземането /54 190,74
лв./, с което „И.*“ ЕООД разполага спрямо „И.З.В.З.“ ЕООД се прехвърля в полза
на „С.“ АД, като същевременно с това със същата сума /54 190,74 лв./ се
намалява задължението, което „И.*“ ЕООД има към „С.“ АД по силата на сключения
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.11.2012 г. След
реализацията на тази компенсация „И.*“ ЕООД продължава да дължи на „С.“ АД
остатък от уговорена по предварителния договор от 01.11.2012 г. продажна цена в
размер на сумата от 55 859,90 лв., или еврова равностойност от
28 561,15 евро. Възприето е, че задълженията на „И.З.В.З.“ ЕООД към „И.*“
ЕООД за сумата от 54 190,74 лв. се закриват изцяло, съответно „И.З.В.З.“ ЕООД
увеличава задълженията си към „С.“ АД с цитираната сума, като общото формиращо
се задължение на „И.З.В.З.“ ЕООД към „С.“
АД е определено да градира на сумата от 124 293,69 лв.
Приложена
е нотариална покана, с рег. №
2394/11.04.2017 г. приета за връчване от нотариус –В. К., с район на действие –
СРС, с която дружеството-ищец е известило ответното такова, че същото има
неизпълнени задължения към „И.*“ ЕООД произтичащи от сключения между страните
предварителен договор за продажба на имот от 01.11.2012 г., по който ищеца
настоява да има качеството на изправна страна, защото е изпълнило изцяло
поетото задължение за заплащане на уговорената част от продажната, която се
дължи преди сключването на окончателната сделка. Въпреки това „С.“ АД в ролята
му на продавач се въздържало от изпълнението на задължението си да прехвърли с
окончателен договор правото на собственост върху индивидуализираните в
предварителното съглашения имоти, и не представял необходимите за изповядването
на подобна транслативна сделка документи. Паралелно с това „И.*“ ЕООД е
заявило, че е носител на изискуеми парични вземания спрямо „С.“ АД съгласно
възприетото в шестстранен протокол за прихващане от 03.10.2012 г., чиито общ
размер възлиза на сумата от 73 028,27 лв.
/50 144, 81 лв. - главница и 22 937, 46 лв. - лихви/. Посредством
поканата си до ответника, ищеца е изискал от него да изпълни задълженията си за
сключване на окончателен договор за продажба на недвижимите имоти очертани в
предварителния такъв, както и да му изплати натрупаните парични задължения по
цитираното споразумение от 03.10.2012 г. За тази цел го е поканил да се яви на
датата – 24.04.20167 г. в 14 ч. в нотариалната кантора на нотариус – В. К., с
вписан в поканата адрес, като не по-късно от 20.04.2017 г. да представи в
кантората всички изискуеми за изповядването на окончателен договор документи.
Налично е удостоверяване, че поканата е била надлежно връчена на нейния адресат
на датата – 24.04.2017 г.
Според
съставен от Нотариус – В. К., констативен протокол от 24.04.2017 г., чрез който
е удостоверено, че на датата 24.04.2017 г. в нотариалната кантора, където
същата извършва дейността си в 14,00 часа се е явила единствено – адвокат К., в
качеството й на представляващ „И.*“ ЕООД, и същата е заявила, че плащания от
страна на „С.“ АД във връзка с отправената до него нотариална покана не са
осъществявани. Констатирано е и това, че до 15,00 часа в кантората не се е явил, нито законен, нито
надлежно упълномощен представител на „С.“ АД, като нотариуса е направил и
изявление, че до датата – 24.04.2017 г. не са му били изпращани каквито и да е
било документи свързани със сключването на окончателен договор за продажбата на
имоти, вкл. не е представяно и никакво становище за паричните задължения, които
„И.*“ ЕООД поддържа да има към „С.“ АД.
В
производството е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като във връзка със
същата е изслушано и прието заключение, което настоящата инстанция го кредитира
отчитайки неговата всестранност, обективност, компетентно проучване и
анализиране на информацията налична по делото и в счетоводствата водени от
страните по спора. Според обобщените отговори на вещото лице се установява
това, че вземанията, с които разполага дружеството - „И.*“ ЕООД произтичащи от
шестстранния протокол с дата – 03.10.2012 г. и имащи за адресат „С.“ АД
възлизат на сумата от 50 144, 81 лв., като от ответното дружество не е
констатирано да са правени плащания на оповестеното остатъчно задължение по
протокола от 03.10.2012 г. Вещото лице изчерпателно е онагледило в табличен вид
вземанията, с които „И.*“ ЕООД е разполагало спрямо останалите участници по
подписания шестстранен протокол от 03.10.2012 г., като е подчертало, че всички
те произтичат от издадени във времето преди 03.10.2012 г. фактури, чиито
стойности не са били разплатени от получателите на стоките, или услугите по
тях. Вещото лице е формулирало и отговор за това, че ако се приеме, че
дължимото главно вземане с носител „И.*“ ЕООД и източник шестстранния протокол
възлиза на сумата от 50 144, 81 лв., то за периода от 18.10.2012 г. до
26.10.2017 г. обезщетението за забава на неговото плащане на кредитора би
възлизало на сумата от 25 612,24 лв. Проведеният счетоводен анализ създава
и извод, че споразумението третиращо уреждане на вземания и задължения между
страните с дата – 01.11.2012 г. е предмет на осчетоводяване, както при ищеца,
така и при ответника. На последния поставен въпрос е даден отговор, че към
датата на сключване на предварителния договор /01.11.2012 г./ при ищеца не са
били осчетоводени като възникнали в негова тежест задължения към ответника.
Обратното, осчетоводени са вземания на дружеството-ищец към ответното такова на
обща стойност от 104 335, 55 лв., като не е била констатирана взета
счетоводна операция свързана с подписания предварителен договор за продажба на
имот, и това кореспондирало изцяло на счетоводните стандарти, защото с договора
просто се изразявало намерение за сключване на сделка с недвижим имот, но не и
реално осъществяване на такава.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предмет на
настоящото производство е предявен за разглеждане е иск при квалификацията на
чл. 19, ал.3 ЗЗД.
Съгласно
чл.19, ал.3 ЗЗД страната по предварителен договор, спрямо която другата страна
е поела задължението да сключи окончателен договор, може да иска от съда да
обяви предварителния договор за окончателен, като по този начин се замести
волеизявлението на ответника по сключването на окончателния договор.
Следователно
за основателността на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД се изискват кумулативно следните
предпоставки:
1)
съществуването на обвързващ страните предварителен договор, сключен в съответна
форма, с който ответната страна е поела задължението да сключи окончателен
договор;
2)
притезанието на ищеца за сключване на окончателен договор да е изискуемо към
датата на приключването на устните състезания пред съда;
3) при
поето задължение за сключване на окончателен договор с вещно-транслативен
ефект, ответникът следва да е собственик на вещта и да са налице останалите
предпоставки за прехвърляне на собствеността по нотариален ред (чл.363 ГПК).
Тежестта
на доказване на всички посочени предпоставки е възложена на ищеца :
По първата
изискуема материална предпоставка относно възникването на спорното право да се
иска обявяването на предварителен договор за окончателен между страните
отсъства спор, че по тяхна воля на 01.11.2012 г. са се обвързали с облигационни
правоотношение имащо за свои източник сключен договор за продажба на недвижими
имоти : апартамент № 302, и апартамент № 303, и двата намиращи се в гр. София /с подробна
индивидуализация присъстваща в договора/. Настъпването на този създаващ за
всяка от страните права и задължения юридически факт се потвърждава и от
събраните по делото писмени доказателства, и в частност предварителния договор
от 01.11.2012 г. При преценката за способността на този договор да породи
желаните от страните по него правни последици, трябва да се подчертае, че същия
е валиден, тоест не страда от пороци допуснати при изпълнение на фактическия
състав по сключването му, които да са в състояние а рефлектират върху
действителността му. В частност е спазена и изискуемата от закона писмена
форма, доколкото предмета на съглашението касае задължаване за прехвърляне на
вещни права върху недвижими имоти. Правеният анализ на предмета на този договор
показва, че е постигнато съгласие не за прехвърлянето на съществуващи към
момента на сключването му вещи - апартамент № 302, и апартамент № 303, защото
всички приобщени по делото доказателства свидетелстват за това, че подобни
самостоятелни обекти съществуват в сградата с идентификатор 68134.1005.185.4,
разположена ПИ с идентификатор 68134.1005.185, в гр. София, на ул. „****“.
Обратно, недвусмислено се установява, че сградата има предназначение, като
общежитие, чиято обща застроена площ е равна на 1 247 кв. м. и е изградена
на 8 етажа. Аргумент за това, че договаряните за продажба недвижими имоти не
съществуват, като такива в правния мир е и присъстващото в предварителния
договор изявление, че сградата се намира в процес на преустройство, съгласно
одобрен и съгласуван с ДАГ технически проект от 18.03.2011 г. Тоест
индивидуализацията на обектите не почива единствено на характеристиките им
заложени в техническия проект. Пак в тази насока е постигнатата между страните
отстъпка в Анекса към предварителния договор сключен на 07.12.2012 г., където е
заложено отлагане на момента за прехвърляне с окончателния договор на
упоменатите в предварителния договор имоти, като за да направят това страните
са се ръководили от възникналата необходимост по преработка и одобрение на
строителните книжа за сградата. Следователно налице е облигационна връзка, при
която продавачът по предварителния договор е поел задължение да прехвърли в
полза на купувача два недвижими имота с конкретизация посочена в договора,
които не съществуват, като такива към момента на сключването на сделката, а ще
възникнат занапред с оглед изпълнението на разрешеното преустройство. Касае се
до поемане на задължение за прехвърляне на бъдещи вещи, като такава уговорка не
в колизия със закона и е напълно възможно да бъде постигната между страните по
определен предварителен договор. Изложените аргументи по повод наличието на
коментирания първи елемент от фактическия състав на спортното материално право,
създават у решаващия състав убеждението, че същия е успешно доказан.
По
отношение на следващия изискуем елемент за възникването на преобразуващото
право на кредитора да иска обявяването на предварителен договор за окончателен,
която се състои в това да се докаже,, че притезанието на ищеца за сключване на
окончателен договор е изискуемо към датата на приключването на устните
състезания пред съда, настоящата инстанция намира следното : Реализирането на
тази предпоставка най-напред изисква да се даде отговор на въпроса, дали
ищецът-купувач има качеството на изправна страна във връзка с изпълнението на
задълженията, които е поел пред продавача, съобразно уговореното с
предварителния договор. Основното присъщо за купувача по предварителния договор
задължение е това същия да заплати в полза на продавача възприетата продажна
цена, която е уговорена, като насрещна престация за продажбата на имотите.
Възможно е страните по облигационната връзка да установят различен момент
/падеж/ за плащането на тази цена, а именно както преди изповядването на
окончателния договор, така и едновременно със сключването му, а дори да отложат
изпълнението на това задължение и след това. Договорната автономия на страните
им позволява те да предвидят, че изпълнението на задължението за заплащане на
цена ще се осъществи на няколко /вноски/ разсрочен, като могат да позиционират падежа
на тези вноски, в които пожелаят момент на действието на предварителния
договор. В случаят подходът на страните е бил именно такъв. Ищецът е поел да
изпълни задължението по разплащане на
уговорената продажна цена на две вноски, като първата част от цената възлизаща
на сумата от 53 346 евро е била с падеж деня на подписването на
предварителния договор, а именно – 01.11.2012 г., а втората такава в размер от
2 922 евро е уговорено да се направи в срок до 31.12.2012 г. Падежът на тази
втора вноска е променен с подписването
на анекса от 07.12.2012 г., като е предвидено да бъде съответен на момента на
сключването на окончателния договор. Първият основен спор между страните по
делото е фокусиран именно върху това, дали купувача е изпълнил надлежно това си
задължение, или пък не е осъществил заложеното плащане на първата вноска, което
да го прави неизправна страна, а оттам да го лишава от правото му да иска
обявяването за окончателен на предварителния договор от 01.11.2012 г.
Ангажираните от страните доказателства най-напред разкриват това, че
действително още на 01.11.2012 г., когато е бил сключен обсъждания
предварителен договор за продажба на недвижим имот, купувачът по него успешно е
осъществил частично погашение по първата уговорена вноска от продажната цена.
Това е станало не чрез пряко плащане на сумата по някоя от визираните в
договора две банкови сметки, а чрез способа на прихващането уреден в нормата на
чл. 103 и чл. 104 ЗЗД. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя аргумента
на ответника, че успешното изпълнение на задължението за заплащане на
уговорената продажна цена може да се постигне единствено по начина въведен с
договора от 01.11.2012 г., а именно чрез превода й по цитираните банкови
сметки. Подобна клауза няма как да изключи възможността длъжника да постигне
погашение на изискуемото си парични притезание, като се възползва от института
на прихващането. Стига разбира се да са налице всички материални предпоставки
за това. Действително законодателят е предвидил, че определена категория вземания
не могат да бъдат погасявани чрез прихващане, освен ако е налице изрично
съгласие на кредитора за обратното /чл. 105 ЗЗД/, но доколкото анализираното
вземане за продажна цена не може да се подведе под нито едно от визираните в
посочената материална норма такива, то няма как същото да бъде изключено от
общото разбиране, че удовлетворяването му може да бъде постигнато освен чрез
директно плащане, то и чрез прихващане с насрещно изискуемо и ликвидно парично
вземане, чиито носител е длъжника. Позицията на решаващия състав е, че по
силата на договора страните отнапред не могат да изключат погасяването на
дадено вземане, което се поражда от облигационната връзка да се постигне, чрез
компенсация. Дори обаче да се допусне обратното, то формулировката на чл. 3 от
предварителния договор не съдържа такава изключителност, а именно че погасяване
на задължението няма да е възможно чрез способа на прихващането, поради което
не може да се мисли, че страните по своя воля отнапред са отрекли алтернативните
способи за погашение на облигационни задължения установени в гражданското
право. Аргумент в подкрепа на това, че страните изобщо не са имали намерение да
ограничават приложението на компенсацията при евентуалното погасяване на
задължението за плащане на уговорена цена по предварителния договор е това, че те
са се съгласили такова прихващане да се реализира за сумата от 54 190, 74
лв., като тази им непротиворечива воля се разкрива безусловно от съдържанието
на споразумението за уреждане на съществуващи насрещни вземания датиращо от
01.11.2012 г. В него е предвидено погасяване на част от продажната цена по
предварителния договор да се постигне, чрез компенсация, като купувачът –
длъжник по предварителния договор прихване сумата от 54 190, 74 лв. със свое
насрещно, ликвидно и изискуемо вземане в същия размер. Предвид това,
посредством коментираното споразумение ищецът провежда доказване, че още на
01.11.2012 г. е погасил частично задължението си за заплащане на първата вноска
от продажната цена, като след това погашение е продължил да бъде длъжник на
продавача за остатък възлизащ на сумата от 28 561, 15 евро, с левова
равностойност от 55 859 лв. Вече се отбеляза, че една част от продажната
цена, а имено 2 922 евро, е с отложен по договореност между страните падеж
към датата на изповядване на окончателния договор, което означава, че
непогасения остатък от първата вноска установена съобразно договора, след
успешното погашение реализирано с визираното по-горе прихващане, се равнява на
сумата от 25 693,15 евро, чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ възлиза
на сумата от 50 145,82 лв. За тази сума няма съмнение, че не е била
погасена от длъжника по нея в пределите на установения в рамките на падежа
възприет в предварителния договор. Само по себе си това неизпълнение обаче не
обуславя отпадане на възможността за купувача да се породи преобразуващото
право да поиска обявяването за окончателен на предварителния договор, и това е
така доколкото облигационната връзка е продължила да действа между страните,
тъй като кредитора по вземането не се е възползвал от правото си да развали
договора, като се позове на това неизпълнение. Очевидно страните са имали
интерес от подобен облигационен резултат, а именно съхраняване на създаденото
между тях договорно правоотношение. Следователно макар и в забава купувача е
могъл да изпълни задължението си за заплащане на остатъка от първата вноска и с
това да постигне своята изправност в отношенията
си с продавача-кредитор по това вземане. Дали обаче това е сторено към момента
на даване ход на устните състезания е следващия спорен между страните въпрос.
Позицията на ищеца е, че успешно е погасил и тази част от дълга си по първата
вноска установена с предварителния договор, като позоваването отново е на
способа прихващане. Ответникът отрича да е получил удовлетворение на вземането
си, а като последица от това формулира възражение за неизпълнен договор и липса
на материална легитимация за ищеца да иска обявяването за окончателен на
предварителния договор от 01.11.2012 г. Упражняването на прихващането, като
способ да се постигне погашение на две насрещни, еднородни, ликвидни и
изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях не е скрепено с конкретна
форма за действителност, като законодателя в текста на чл. 104, ал. 1 ЗЗД е
предвидил, че това става посредством изявление на едната страна отправено до
другата. В случаят не са налице данни по делото, които да навеждат на извод, че
от момента на възникване на задължението за заплащане на цена по предварителния
договор от 01.11.2012 г. до инициирането на настоящия съдебен процес „И.*“ ЕООД
е отправял волеизявление до „С.“ АД, че извършва прихващане на остатъка от
сумата в размер от 50 145,82 лв. със свое насрещно, ликвидно и изискуемо
вземане, произтичащо от подписания на 03.10.2012 г. шестстранен протокол. Няма
пречка обаче това волеизявление да бъде направено и при вече стартирало исково
производство, както е и сторил ищеца, чрез депозирането на допълнителната
искова молба, където изрично се е позовал, че способа за погасяване на сумата в
размер от 50 145,82 лв. е компенсацията. Това изявление чрез връчването за
отговор на ДИМ на датата - 21.05.2018 г. несъмнено е достигнало до носителя на
насрещното пасивно вземане в лицето на „С.“ АД, и с това е произвело целения с
него погасителен ефект. Този юридически факт, доколкото е от съществено
значение за спортното право, трябва да се вземе предвид от решаващия състав с оглед
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК и да се цени, когато се разглеждат релевантните
предпоставки свързани с фактическия състав по възникването на преобразуващото
право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Що се касае до това, дали „И.*“ ЕООД се легитимира,
като носител на активно вземане, което да отговаря на изискванията за
ликвидност и изискуемост, то доказателствата по делото, дават ясен отговор, че
към 03.10.2012 г. страните са признали по между си, именно обстоятелството, че
„И.*“ ЕООД е носител на парично вземане спрямо „С.“ АД, чиито размер възлиза на
сумата от 50 144,82 лв. Изискуемостта на това вземане следва да се определи още
от датата на неговото признаване между страните – 03.10.2012 г. Считано от този
момент „И.*“ ЕООД е можел да изисква плащане от длъжника, като забавата на
последния е предизвикала пораждане на вземане по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Същевременно
ответникът - „С.“ АД не въвежда твърдения, че междувременно в периода след
03.10.2012 г. е извършил плащане на тези суми, като подобни плащания не се
установяват и от приетото заключение по назначената счетоводна експертиза.
Единственото въведено от ответника съображение, с което оспорва, че не следва
да осъществява плащане на очертаните по горе вземания се базира на това, че
същите били погасени по давност. В случая обаче подобно възражение няма как да
бъде възприето, макар действително общата установена с чл. 110 ЗЗД петгодишна
давност за главното вземане, респективно 3-годишна давност /чл. 111, буква „в“/
за вземането по чл. 86 ЗЗД да е изтекла към датата на упражняване на
изявлението за прихващане – 21.05.2018 г. и това е така, защото с материалната
разпоредба на чл. 103, ал. 2 ЗЗД изрично е въведено изключението, че
прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е
могло да бъде извършено преди изтичането на давността, т. е. ако са били налице
всички условия за извършването му в предишен момент. Такива условия без
съмнение са били налице, защото към момента
на изтичане давностните срокове свързани с погасяване на активното вземане, с
което се легитимира „И.*“ ЕООД, последния вече е бил адресат на изискуемо и
безспорно вземане с титуляр - „С.“ АД, и това вземане е вземането за остатъка
от първата вноска по уговорената продажна цена с договора от 01.11.2012 г.
Така, че компенсацията е била възможна, поради което следва да се признае, че
тя е проявила присъщия си погасителен ефект спрямо остатъка от вземането по
първата вноска за продажна цена по чл. 3.1. от договора. Падежът на втората
вноска визирана в чл. 3.2. от предварителния договор е отложен едва към момента
на реализацията на окончателния договор, което означава, че към момента това
задължение не е изискуемо и ищеца не може да бъде държан отговорен за неговото
изпълнение, респективно да се счита за неизправен. Горните разсъждения мотивира
извод, че наведеното от ответника правоизключващо възражение за неизпълнен
договор по вина на купувача е неоснователно. „И.*“ ЕООД има качеството на
изправна страна по договора, но това не е достатъчно за да се приеме, че той е
добил легитимацията да иска обявяването за окончателен на предварителния
договор от 01.11.2012 г. За пораждането на това притезание е необходимо да е
изтекъл поставения с договора краен срок, респективно ако няма такъв, то да се
е сбъднало въведеното с договора условие. Тълкуването волята на страните по
разглеждания предварителен договор показва, че в първоначалното съдържание на
облигационната връзка е предвиден ясен срок до настъпването на който
окончателната сделка за продажба на визираните в предварителния договор
недвижими имоти следва да се сключи, а именно – до 31.12.2012 г. Подписаният
между страните анекс от 07.12.2012 г. обаче въвежда промяна в тази съществена
част от съдържанието на договора, и тази промяна се състои в това, че страните
обуславят крайния момент в пределите на които окончателната сделка следва да
бъде сключена с възникналата необходимост от преработка и одобрение на
строителните книжа за сградата, където се намират продаваемите имоти. След този
момент по делото няма проведено доказване за фиксирането от страните на
конкретен срок за сключване на
окончателен договор. Липсата на срок за изпълнение на задължението на „С.“ АД
да прехвърли правото на собственост на визираните в предварителния договор
недвижими имоти, създава за кредиторът възможност да поиска изпълнението му
веднага – чл. 69, ал. 1 ЗЗД. В случаят кредиторът се е възползвал от тази му
възможност отправяйки нотариална покана, с която е дал срок за изпълнение на
длъжника, изтекъл на 24.04.2017 г.
Фактът
свързан с изтичането на този срок обаче не е достатъчен за да се породи в полза
на „И.*“ ЕООД преобразуващото право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, защото както вече се
спомена предметът на предварителния договор касае продажбата на бъдещи вещи,
чието съществуване не е било налице към момента на сключването му, а от страна
на продавача е поето задължение за тяхното изграждане, посредством
преустройството на притежаваната от „С.“ АД сграда. Тоест преди обособяването
на самостоятелни обекти на право на собственост във вида посочен в
предварителния договор, не съществува годен предмет, за които страните са
постигнали съгласие да бъде прехвърлен чрез продажбата му с окончателния
договор. Доказателствата приобщени по делото в пределите на развилото се
съдебно дирене по-скоро навеждат на извод, че й към датата на приключване на
устните състезания визираните в предварителния договор самостоятелни обекти на
правото на собственост в съществуващата сграда на ул. „******* не са обособени,
като такива чрез преустройство подчинено на съгласуван и одобрен от СО
технически проект. Вярно е, че единствено ответника – продавач носи
отговорността за изпълнението на това задължение, но доколкото волята на
страните по предварителния договор ясно очертава, какъв е предметът подлежащ на
продажба с окончателния договор, то следва да се заключи, че купувачът е поел
риска от евентуално бъдещо неизпълнение свързано с изграждането на тези обекти.
Действително от ответникът няма проведено доказване, за обективни причини които
да са го препятствали във връзка с изпълнението на това му основно задължение
по предварителния договор, но тази му неизправност може да бъде основание за
купувача да развали договора, и да поиска връщане на платеното по него, както и
да заяви обезщетение за вредите, които евентуално е претърпял от това
неизпълнение. Няма как обаче в правната сфера на ищеца да се породи правото да
иска обявяването за окончателен на сключения с ответника на 01.11.2012 г.
предварителен договор, защото в правния мир не са възникнали обектите, чиято
продажба е договорена между страните по предварителния договор. Предвид това,
че съгласно чл. 363 ГПК съдът сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по служебен
почин съдът е натоварен да провери, дали са налице предпоставките за
прехвърляне на собствеността по нотариален ред, вкл. дали отчуждителят е
собственик на имота, то при изведените констатация за отсъствие на годен
предмет на окончателния договор, съобразно уговореното в предварителния такъв,
няма как да се заключи, че ищецът е станал носител на преобразуващото право по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което пък е пречка за
уважаването на така предявения иск.
Съединеният
при условията на евентуалност иск също с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
чиито предмет е да бъде обявен за окончателен, предварителния договор от
01.11.2012 г. за продажба правото на строеж върху обектите очертани в чл. 1,
също се явява неоснователен, тъй като предметът на вещното право, което подлежи
на продажба е ясно разписан в договора от 01.11.2012 г., като единствено за
него в полза на страните по сделката е възможно да възникне преобразуващото
право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. При липса на изменение в този предмет няма годно
основание страна да иска сключването на окончателен договор за прехвърляне на
нещо различно, от това за което е постигнато съгласие по предварителния такъв. За
пълнота следва да се изтъкне, че приобщените по делото доказателства не е
възможно да обосноват извод за съществуващо вещно право на строеж в полза на
ответника, за имотите очертани в предварителния договор. Правото на строеж се
придобива, чрез правна сделка, по давност, или по други способи уредени изрично
в закон. За разглежданата хипотеза вече се спомена, че ответникът се
легитимира, като носител на право на собственост върху сграда на ул. „*******,
съставляваща осеметажно общежитие. Предприемането на процедура по
преустройството на тази сграда, която предвижда обособяване на самостоятелни
обекти на право на собственост в нея, не съставлява способ за пораждане в полза
на ответника на вещно право на строеж
върху тези самостоятелни обекти. В този ред на разсъждения ответника, никога не
се е легитимирал, като носител на вещно право на строеж върху имотите индивидуализирани
с предварителния договор, поради което по аргумент на чл. 363 ГПК няма как
подобно право да бъде предмет на разпоредителна сделка.
В
обобщение на изложените мотиви относно въведения от страните правен спор,
следва да се постанови решение, с което както главния, така и евентуалния иск
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъдат отхвърлени, поради тяхната неоснователност.
По
отговорността за разноските направени от страните за участието им в настоящото
производство :
С оглед
изхода от настоящия спор право на разноски възниква единствено за ответното
дружество, доколкото предявените срещу него искове са изцяло неоснователни. От
същото е манифестирано изрично, че не желае репариране на разноски по делото,
като прегледа на материалите по делото показва, че тези страна не е направила
разноски за защитата си по делото. Ищецът макар и да настоява за присъждане
сторените от него разноски, няма право на такива с оглед негативния изход на
спора за него.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.*“ ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, р-н „****“, ж.к. „*******, срещу „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, главен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за
обявяване за окончателен на предварителен договор от 01.11.2012 г., с който
ответника - „С.“ АД, ЕИК ******* е поел задължение да прехвърли в полза на
ищеца - „И.*“ ЕООД ЕИК ******* правото на собственост върху недвижими имоти,
както следва: 1./ Апартамент № 302
<в>, находящ се на трети етаж, на кота + 6,00 в осеметажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.1005.185.4, в гр. София, ул. „*******, построена в
УПИ – I от кв. 95 по плана на гр. София, местността „Красно село – Плавателен
канал“, която сграда представлява бивше общежитие и е в процес на
преустройство, съгласно одобрения и съгласуван от ДАГ на Столична община
технически проект от 18.03.2011 г., със застроена площ от 73,98 /седемдесет и
три цяло деветдесет и осем стотни/ кв.м., състоящ се от: дневна, кухненски
бокс, антре, спалня, склад и баня с тоалетна, при граници: апартамент № 301
<в>, апартамент № 303 <в>, фоайе и улица, заедно с 0,98 % /нула цяло
деветдесет и осем стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, представляващи 19,80 /деветнадесет цяло и осемдесет стотни/
кв.м. или с обща площ на апартамента с прилежащи общи части 93,78 /деветдесет и
три цяло и седемдесет и осем стотни/ кв.м.; и 2./ Апартамент № 303 <в>,
находящ се на трети етаж, на кота + 6,00 в осеметажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.1005.185.4, в гр. София, ул. „*******, построена в УПИ – I
от кв. 95 по плана на гр. София, местността „Красно село – Плавателен канал“,
която сграда представлява бивше общежитие и е в процес на преустройство,
съгласно одобрения и съгласуван от ДАГ на Столична община технически проект от
18.03.2011 г., със застроена площ от 36,99 /тридесет и шест цяло деветдесет и
девет стотни/ кв.м., състоящ се от: дневна, кухненски бокс, антре и баня с
тоалетна, при граници: апартамент № 302 <в>, апартамент № 304 <в>,
фоайе и улица, заедно с 0,98 % /нула цяло деветдесет и осем стотни върху сто/
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, представляващи
11,90 /единадесет цяло и деветдесет стотни/ кв.м. или с обща площ на
апартамента с прилежащи общи части 48,89 /четиридесет и осем цяло и осемдесет и
девет стотни/ кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.*“ ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, р-н „****“, ж.к. „*******, срещу „С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, евентуален иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
за обявяване за окончателен на предварителен договор от 01.11.2012 г., с който
ответника - „С.“ АД, ЕИК ******* е поел задължение да прехвърли в полза на
ищеца - „И.*“ ЕООД ЕИК ******* правото на строеж върху недвижими имоти, както
следва: 1./ Апартамент № 302
<в>, находящ се на трети етаж, на кота + 6,00 в осеметажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.1005.185.4, в гр. София, ул. „*******, построена в
УПИ – I от кв. 95 по плана на гр. София, местността „Красно село – Плавателен
канал“, която сграда представлява бивше общежитие и е в процес на
преустройство, съгласно одобрения и съгласуван от ДАГ на Столична община
технически проект от 18.03.2011 г., със застроена площ от 73,98 /седемдесет и
три цяло деветдесет и осем стотни/ кв.м., състоящ се от: дневна, кухненски
бокс, антре, спалня, склад и баня с тоалетна, при граници: апартамент № 301
<в>, апартамент № 303 <в>, фоайе и улица, заедно с 0,98 % /нула цяло
деветдесет и осем стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, представляващи 19,80 /деветнадесет цяло и осемдесет стотни/
кв.м. или с обща площ на апартамента с прилежащи общи части 93,78 /деветдесет и
три цяло и седемдесет и осем стотни/ кв.м.; и 2./ Апартамент № 303 <в>,
находящ се на трети етаж, на кота + 6,00 в осеметажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.1005.185.4, в гр. София, ул. „*******, построена в УПИ – I
от кв. 95 по плана на гр. София, местността „Красно село – Плавателен канал“,
която сграда представлява бивше общежитие и е в процес на преустройство,
съгласно одобрения и съгласуван от ДАГ на Столична община технически проект от
18.03.2011 г., със застроена площ от 36,99 /тридесет и шест цяло деветдесет и
девет стотни/ кв.м., състоящ се от: дневна, кухненски бокс, антре и баня с
тоалетна, при граници: апартамент № 302 <в>, апартамент № 304 <в>,
фоайе и улица, заедно с 0,98 % /нула цяло деветдесет и осем стотни върху сто/ идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, представляващи 11,90
/единадесет цяло и деветдесет стотни/ кв.м. или с обща площ на апартамента с
прилежащи общи части 48,89 /четиридесет и осем цяло и осемдесет и девет стотни/
кв.м.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок, считано от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: