Разпореждане по дело №355/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на "Б Н. П. П.. Ф." със седалище гр.С. ЕИК *,подадена чрез адв.Н. Х.надлежно упълномощен,против решение № 8064 от 10.11.2010г. постановено по гр.д.№ 1883/10 по описа на РС Р..Прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Излага доводи, че решението е неправилно, защото районният съд не се е съобразил със събраните доказателства и не е приел такива,относими към спора.Моли да бъде отменен,като се постанови друго решение,с което да се уважи претенцията.

Въззиваемата страна не е изразила становище.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна ,чрез представител с надлежна представителна власт,която страна има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт,поради което разглеждането й е допустимо.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа страна следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ""Б Н.П. П.. Ф." със седалище гр.С. против Т. И. Н. искове, на основание чл. 422 ГПК, за признаване за установено по отношение на Н.., че дължи на въззивника вземанията отразени в заповед издадена по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1011/10г. по описа на Районен съд, гр. Б..Приел е,че ищецът не е установил настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита,факта на оспорване на вземането в заповедното производство,на забавеното изпълнение,факта на висащо заповедно производство и периода на забава на длъжника.

В исковата молба ищецът твърди, че с договор за потребителски паричен кредит № *г. е отпуснал заем на ответника . в размер на 300 лв. Според ищеца, ответникът - заемател, след като е получил сумата по договора за заем е преустановил плащането на вноските съгласно уговорките на договора на 04.02.2008г.,като към тази дата са били погасени 12 вноски от общо 24 седмични вноски. Поради това и ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника, че последният му дължи по този договор следните суми:

1. Главница - 176.47лв., представляваща невъзстановена сума по договора за заем;

2. Надбавка), уговорена с чл. 4 от посочения договор, покриваща разноски по кредита и която надбавка е включена в размер на седмичната погасителна вноска от 17.75 лв. Размера на претендираната надбавка е общо 36.53 лв.

Или общо исковата сума по двете претенции е 213 лв.

3. Обезщетение в размер на законната лихва за забава изплащането на главницата, на основание чл. 86 ЗЗД, за периода от 11.02.2008г. да датата на подаване на заявлението,която е 15.04.2010г.

4.Законната лихва от подаване на заявлението върху главницата от 213 лв. и разноски в производството.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба не е оспорил представените от ищеца с исковата молба като доказателства договор за кредит № *. Не е оспорил, че е получил сумата по посочения в исковата молба договор. Не спори относно твърдените от ищеца обстоятелства, че не е възстановил посочените в договорите суми.

Видно от приетия като доказателство договор за кредит № * ,подписан от страните на 29.10.2007г., ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 300 лв. за което в договора има изрично удостоверяване на получената сума,чрез подпис на заемателя.

Във въззивната инстанция е прието като доказателство,изпратеното от РС Благоевград фотокопие на ч. гр.д.№1011/10,касаещо издадена заповед по чл.410 ГПК,относно претенцията по настоящето дело.Според въззивния съд,неправилно първоинстанционния съд е отказал приемането му по изложените от него съображения.Прилагането на делото е било необходимо и с оглед обстоятелството,че съдът служебно следва да провери,дали установителният иск по чл.422 ГПК е предявен в определения от закона срок с оглед допустимостта му.

Предявените с исковата молба искове са допустими,тъй като са подадени в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 ГПК.Съобщението е получено на 20.05.2010г.,а исковата молба е постъпила в съда гр.Разлог на 18.06.2010г.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема,че е установена облигационната връзка между страните по договор за заем.След като този факт е безспорен между страните и ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че е преустановил плащанията на дължимите суми по договора за заем от 30.10.2007г., нито представя доказателства за изплащане на тези суми в уговорените срокове, предявеният иск за главница следва да се уважи.Тъй като уговорената надбавка е включена в размера на седмичната погасителна вноска /чл.4 от общите условия на договора,за които има изрично изявление от Н.,че е запозната/ , исковете се явяват основателни общо в претендирания размер от 213лв. съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и следва да бъдат уважени. Основателен е довода на ищеца,че към момента на подаване на искането за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 15.04.2010г. ,срокът на договора за погасяване на задълженията /24 седмици/ е бил вече изтекъл и вземането е било изискуемо в пълен размер,поради което без значение е обстоятелството дали е станал предсрочно изискуем.

Третият иск,намира основание в разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД.По отношение на него съдът счита,че решението на РС Р.е правилно и законосъобразно и искът следва да се отхвърли като недоказан.Ищецът е твърдял,че на 04.02.2008г. ответницата Н. е преустановила плащането и е останала задължена с още 12 седмични вноски.В чл.5 от Общите условия е посочено,че при забава на вноската се дължи законна лихва,а при просрочие на 4 седмични вноски,заемът става предсрочно изискуем.С надлежни доказателства въззивника не е установил какъв е размера на лихвата,при забава на вноската от 11.02.2008г. и следващите до четири такива и след това върху целия размер на кредита.Този размер следва да се установи,чрез използване на специални знания от експерт,а ищецът не е ангажирал доказателство експертиза.Не е представена и справка,как е изчислен този размер.

Поради това, че районният съд е стигнал до друг краен извод относно първите два иска , обжалваното решение следва да бъде частично отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи предявените искове,които съдът намира за основателни.

Не се претендират разноски в исковото производство,поради което такива не се присъждат,а не е и представен списък на разноски.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Благоевград ,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 8064 от 10.11.2010г. постановено по гр.д.№ 1883/10 по описа на РС Р. ,в частта,с която са отхвърлени предявените отЕ. „ Б. П. П. Ф.”, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.парк – С. сг 14, със законен представител В.ч. чрез пълномощника адв. Н.Х, ПАК искове, против Т. И. Н., ЕГН *, за установяване спрямо ответника, че съществува вземането в размер на 176.47 лв., представляваща главница, сумата в размер на 36.53 лв., - представляваща печалба на дружеството, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, както и заплащане на сторените по делото разноски,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА за установено спрямо Т. И. Н., ЕГН *,че дължи на Е. „ Б. П. П. Ф.”, с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М.4”, Б. – С., сг 14, със законен представител В.Ч. суми размер на 176.47 лв., представляваща главница, сумата в размер на 36.53 лв., - представляваща надбавка на дружеството или общо 213 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 213 лв.от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-15.04.2010г. до окончателното плащане, както и заплащане на сторените по делото разноски, които суми са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена от РС Благоевград по ч.гр.д.№ 1011/10г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове :