РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Петрич, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20221230200050 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.638,ал.3 Кодекса за
застраховането(КЗ), във връзка с чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на
В. П. В.,ЕГН:**********,от гр.С.,бул.“П. Т.“ №*,вх.*,ет.*,ап.* срещу
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0314-000639/09.06.2021г на
Началника на РУ-Петрич към ОДМВР Благоевград.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП,поради неговата
неправилност и незаконосъобразност.Изразява се становище,че описаното в
АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
нарушение не е извършено от жалбоподателя от субективна страна,тъй като
последният не е знаел,че сключената полица за застраховка гражданска
отговорност е изтекла.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,представлява се и от
процесуален представител-адв.М.Б.,която поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея и иска НП да бъде отменено.Сочи
доказателства като поддържа становището,че нарушителят не е имал
1
знанието,че сключената застраховка ГО за процесното МПС е била
прекратена.И това е така,тъй като МПС е било с прекратена регистрация на
24.02.2021г като прекратяването е направено след като ГФ е подало
информацията до сектор ПП на КАТ,че МПС е без ГО.Но в казуса,въпреки
задължението на ГФ да уведоми собственика на МПС,че сключеният
застрахователен договор е прекратен ,не е сторил това и същевременно на
собственика не е предоставен предвидения в чл.574,ал.10 от КЗ 14 дневен
срок от датата на уведомлението да представи доказателства за наличието на
сключен и действащ застрахователен договор.Едва след изтичането на този
срок ГФ уведомява органа по регистриране на МПС да прекрати
регистрацията на МПС.Прави възражение,че липсват доказателства относно
надлежното уведомяване на жалбоподателя от страна на информационен
център съгласно чл.574,ал.10 от КЗ.Освен това се твърди,че след
прекратяване на регистрацията ,органите на МВР също имат задължението да
уведомят собственика на МПС,че регистрацията е прекратена ,съгласно
чл.18,ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г.Твърди се,че жалбоподателят е
сключил застраховка „ГО“ през месец юли 2020г при смяна на
регистрационния талон,поради което е останал с убеждението,че следва да
посети застрахователя за сключването на нова застраховка през месец юли
2021г.
Ответникът по жалбата –Началникът на РУ –Петрич,не се явява,не се
представлява.
За ТО-Петрич при РП-Благоевград в качеството й на заинтересована страна
представител не се явява и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмените доказателства.Разпитани са свидетелите В.
КР. Т. и К. Н. Н..
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът
установи от фактическа страна следното :
На 30.05.2021г В. К. Т./мл.автоконтрольор при РУ-Петрич/,в присъствието на
свидетеля К. Н. Н. съставил АУАН на жалбоподателя,за това,че на същата
дата в 17.05ч в гр. Петрич, на улица „Битоля“ с посока към улица „Струма“
управлява собствения си лек автомобил „Пежо 407“, с рег.№СВ2786РС, като
2
при извършената проверка е установено,че автомобилът няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,с
което е нарушил чл.638,ал.1т.1 от КЗ.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и подписан лично от него.
Въз основа на акта за нарушение, на 09.06.2021г, Началникът на РУ - Петрич
към ОДМВР - Благоевград е издал атакуваното НП № 21-0314-000639,в което
е възпроизведена идентична фактическа обстановка с тази отразена в
АУАН,при което е направен извода,че жалбоподателят е осъществил
нарушение на чл.638,ал.1,т.1,,във вр. с чл.483,ал.1,т.1 от КЗ,във вр. с
чл.461,т.1 от КЗ,тъй като е лице,което е собственик на МПС,което е
регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение,като
управлява МПС,във връзка с чието притежаване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите,поради което
му е наложено наказание- Глоба в размер на 250 лева.
НП е връчено на 11.01.2022г,видно от разписката към същото,а жалба е
депозирана пред РС-Петрич на 14.01.2022г.
Във връзка с поддържаните в хода на съдебното следствие възражения
относно липсата на знание у жалбоподателя,че сключеният застрахователен
договор е бил с изтекъл срок на валидност,видно от изискана справка с рег.
6146/30.05.2022г от РУ-Петрич е,че за процесния лек автомобил ,на
05.02.2020г е регистриран договор за покупко-продажба и на 14.02.2020г
новият собственик В.В. от гр.София регистрира автомобила на свое име с рег
№С 0793ХК.На 09.07.2020г В.В. регистрира автомобила с нов
регистрационен номер СВ 2786РС.На 23.02.2021г автомобилът е със
служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП/поради липса на
сключена ЗЗ“ГО“/. На 01.06.2021г е служебно възстановена регистрацията
след сключване на ЗЗ“ГО“.
Видно от изисканата справка от Гаранционен фонд по отношение на
сключени застрахователни договори за задължителна застраховка „ГО“ е, че
за процесния лек автомобил с рама №VF36DRHRH21104951 и рег.
№СВ2786РС е бил сключен договор за застраховка „ГО“ с №11/119003488141
валидна от 31.12.2019г до 30.12.2020г.Нова застраховка „ГО“ с № на полица
02/121001550978 е сключена едва на 01.06.2021г. със срок на валидност до
31.05.2022г.,т.е жалбоподателят е сключил застраховка „ГО“ едва след
3
извършване на проверката, коментирана в казуса.
Съгласно приложена справка за нарушител/водач ,жалбоподателят В. е
правоспособен водач на МПС категории В АМ като до момента срещу него
липсват издадени наказателни постановления ,а е бил санкциониран
единствено с фишове.
Изложената фактическа обстановка ,съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване
факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка,
като последователни и логични.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление) и в законоустановения 7-дневен срок. Поради
това жалбата е допустима.
Жалбата е неоснователна.
АНО е приложил санкционната норма на чл.638,ал.1,т.1,във вр. с чл.461,т.1
КЗ, която предвижда санкция за собственик на МПС,който не е изпълнил
задължението си да сключи задължителна застраховка ГО на
автомобилистите.
С поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.638,ал.1,т.1
КЗ,тъй като не е изпълнил задължението си по чл.483,ал.1,т.1 КЗ да сключи
задължителна застраховка „ГО“.На 30.05.2021г в 17.05ч В.В. е управлявал
собствения си лек автомобил „Пежо 407“, с рег.№СВ2786РС,за който не е
имал сключен и действащ договор за застраховка „гражданска отговорност”
на автомобилистите към момента на извършване на проверката.Всъщност
нарушението е констатирано на 30.05.2021г,след като В. е спрян за проверка
от контролните орани при извършено от него управление на процесното
МПС. В настоящия казус е безспорно,че процесното МПС е регистрирано на
територията на Р България със съответния рег.номер. Регистрацията на това
МПС е била прекратена на 23.02.2021г служебно на основание чл.143,ал.10
4
от ЗДвП/поради липса на сключена ЗЗ“ГО“/.За това прекратяване на
регистрацията собственикът на е бил уведомен,поради което фактически
процесното МПС не е било спряно от движение.Поради тази причина
жалбоподателят е продължил да управлява собственото си МПС,което към
датата на извършване на проверката 30.05.2021г е било с прекратена
регистрация.
Тук следва да се отбележи,че лек автомобил „Пежо 407“, с рег.№СВ2786РС е
собствен на жалбоподателя В.В. и той е управлявал автомобила,за което няма
спор. Законът забранява както на собственика, така и на всяко друго лице
,имащо качеството на водач на това превозно средство да го управлява в
случай ,че за същото няма сключена и действаща ЗЗ“ГО“.Оспорването на
процесуалния представител на жалбоподателя ,че компетентните органи не са
изпълнили задължението си да уведомят за прекратената регистрация
собственика на МПС/задължение по чл.18,ал.2,във вр. с чл.18б,ал.1т.8 от
Наредба №I-45 от 24.03.2000г,във вр. с чл.143,ал.10 от ЗДвП/ е без правно
значение и в никакъв случай не може да бъде възприето като липса на знание
относно задължението за сключване на ЗЗ“ГО“.И това е така,тъй като
неуведомяването на собственика за прекратената регистрация на МПС би
мотивирала липса на знание при собственика-водач на МПС,че управлява
такова,което е с прекратена регистрация,тъй като действително не е бил
уведомен по надлежния ред,поради което не може да носи административно
наказателна отговорност за такова нарушение.Но задължението за сключване
на застраховка „ГО“ законът е възложил на всеки собственик на МПС,което е
регистрирано на територията на страната.И задължение на самият собственик
е да сключи такава застраховка и да знае какъв е срокът на валидност на
предишната застраховка още повече,че последният управлява и процесното
МПС. Неговата вина не може да бъде прехвърлена като вина на
компетентните органи,че не са го уведомили относно обстоятелството,че
срокът на застрахователния договор е изтекъл.Посоченото в разпоредбата на
чл.574,ал.10 от КЗ,че Информационният център уведомява собствениците на
МПС,за които не е сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и
не е подновен и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на
уведомлението да представят доказателства за наличието на сключен и
действащ застрахователен договор за тази застраховка, в никакъв случай не
5
означава,че след като собственикът не е уведомен,то последният няма и
задължението за сключване на ЗЗ“ГО“ и още по-малко да няма вина за
липсата на такава застраховка.Следва да се отбележи,че дори в следващата
алинея /чл.574,ал.11 от КЗ/ законодателят изрично е предвидил,че
компетентните органи следва да предприемат действия за спиране от
движение на МПС,както и за налагане на съответните административни
наказания,когато не е била сключена задължителна застраховка.
В казуса нарушението е извършено от жалбоподателя и от субективна
страна/като следва да се има предвид,че деянието,обявено за
административно нарушение е виновно,когато е извършено умишлено или
непредпазливо/,тъй като ЗЗ“ГО“ е била със срок на валидност до 30.12.2020г/а
именно полица №11/119003488141 валидна от 31.12.2019г до
30.12.2020г./.Процесуалният представител изтъква аргумента,че при смяна на
регистрационните номера на процеснато МПС от рег №С0793ХК на рег.
№СВ2786РС,извършена на 09.07.2020г,жалбоподателят бил останал с
убеждението,че е сключил ЗЗ“ГО“ на посочената дата ,поради която същата е
имала валидност една година напред.Следва да се отбележи на първо място,че
на посочената дата не е сключван застрахователен договор,тъй като за
процесното МПС е имало сключена ЗЗ“ГО“ със срок на валидност до
30.12.2020г.Въпреки смяната на регистрационния номер,МПС се
идентифицира и по номер на рама,поради което не е следвало за бъде
сключван нов застрахователен договор ,а видно от изисканата справка от
Гаранционен фонд и такъв не е бил сключен.Но дори и да бъде възприето
посоченото,че жалбоподателят е останал с убеждението,че при регистрацията
на лекия автомобил с нов регистрационен номер е сключил и ЗЗ“ГО“,поради
което към датата на проверката е следвало да има валидна такава,последният
отново извършва нарушението и от субективна страна ,но при форма
непредпазливост.Т.е жалбоподателят не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.Той е бил длъжен,знаейки,че следва да има валидна ЗЗ“ГО“ и е
могъл да предвиди общественоопасните последици като провери валидността
на предишния договор за ЗЗ“ГО“.
Аргументирайки се по този начин,съдът достигна до извод за осъществен
състав на чл.638,ал.1,т.1 КЗ,поради което правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
6
Не са налице и основания за приложението на чл.28 ЗАНН. Действително
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005
г., НК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са
налице съответните предпоставки, сам да приложи разпоредбата на чл.28
ЗАНН. При всички случаи обаче, съдът е длъжен да има предвид вида и
характера на административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. В конкретния случай установеното нарушение,
с оглед на конкретните обстоятелства не разкрива по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от този вид, поради което не са
налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.
Фактът ,че застрахователният договор е сключен на следващия ден, не може
да бъде основание за приемането на случая за маловажен още повече,че
валидността на предишния застрахователен договор е бил до
30.12.2020г.,поради което в продължение на пет месеца процесния лек
автомобил е бил без сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите. Именно
поради липсата на такава застраховка е прекратена е регистрацията на
автомобила на осн. чл.143,ал.10 от ЗДвП,която е била възстановена служебно
веднага след нейното сключване. Обстоятелствата,при които е извършено и
установено нарушението разкриват дори по-висока степен на обществената
опасност на нарушенията от този вид.Приемането на случая за маловажен,
отчитайки факта,че застрахователният договор е сключен на следващия
ден,би означавало абсолютно заобикаляне на закона,тъй като водещ мотив за
сключването на такава застраховка би бил извършена проверка от
полицейските органи,а не разписаното в закона задължение за управление на
ППС,за което има сключен застрахователен договор „ГО“.Важни са и
обществените отношения, които се регулират с нормата на чл.638 КЗ ,тъй
като е гаранция за обезпечаване на пострадалите от пътно- транспортни
произшествия.
Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не
констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и
издаване.
7
С оглед на горното,издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора,неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.5,във вр. с чл.58д,т.1 ЗАНН,във
вр. с чл.638,ал.ал.1,т.1 КЗ,Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0314-
000639/09.06.2021г на Началника на РУ-Петрич към ОДМВР
Благоевград,с което на В. П. В.,ЕГН:**********,от гр.С.,бул.“П. Т.“
№*,вх.*,ет.*,ап.*, за нарушение на чл.638,ал.1,т.1,във вр. с чл.461,т.1 КЗ е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250лв /двеста и
петдесет/ като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Благоевград ,в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8