Решение по дело №4147/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261623
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20203110104147
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./10.12.2020г.

гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

            при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4147 по описа на Варненски районен съд за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Б.К.И. ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. С.Б. ***, против „Р.И." ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от управителите А. О. Й. и П. О. Й. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща платен депозит за закупуване на недвижим имот по Договор за депозит от 11.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В исковата си молба Б.К.И. твърди, че на 11.03.2020г. между ищеца и ответника е подписан Договор за депозит, по силата на който ищецът е предал на ответното дружество сумата от 4000 лева като депозит за закупуването на недвижим имот, представен на ищеца от "Р.И." ООД, представляващ АПАРТАМЕНТ №*, находящ се в ***, със застроена площ от 115 кв.м. Твърди се, че съгласно чл.2 от сключения договор за депозит ищецът е заявил, че желае да закупи посочения имот при следните параметри: продажна цена от 107 000 евро, както и одобрение за банков ипотечен кредит в необходимия размер от банка в гр.В. и подготвяне на експертна оценка, обезпечаваща размера на кредита. Твърди се, че съгласно чл.3 на договора при постигане на посочените параметри на сделката ищецът възлага на ответника да предаде на собственика на имота половината от сумата на депозита, а именно: 2000 лева и се задължава в срок до 27.03.2020г. да сключи предварителен договор за покупко-продажба на имота (в съответствие с постигнатите уговорки) и да плати възнаграждението от 2200 евро в деня на подписването на предварителен договор. Твърди, че процесният договор за депозит от 11.03.2020г. е нищожен, поради липса на воля, тъй като е подписан от лице без представителна власт, за което липсва и надлежна индивидуализация, както и, че е недействителен и поради неясен предмет, тъй като от клаузите на същия не може да се установи какъв е обемът на правата и задълженията на всяка от страните. Твърди, че като платена по нищожен договор, сумата от 4000 лева подлежи на връщане на доверителя ми от страна на ответното дружество. В евентуалност твърди, че дори и да се приеме, че договорът е валидно сключен и обвързва страните, платеният депозит отново подлежи на връщане, тъй като ответното дружество не е изпълнило задълженията си по договора и не е предложило на доверителя ми да сключи предварителен договор в съгласувания между страните срок. Твърди, че е изпълнил добрсъвестно и своевременно всички свои задълженията по процесния договор за депозит, като на посочената в процесния договор дата 11.03.2020г. е предал на ответното дружество, посредством брокера С. А., депозита от 4000 лева, като сумата е предадена в офиса на дружеството. Твърди, че след сключване на договора за депозит става ясно, че продавачът на имота не е в Б., няма упълномощено лице, което да сключи предварителния договор и същият не би могъл да бъде сключен в уговорения срок до 27.03.2020г. Твърди, че междувременно, след подписване на договора за депозит установява, че предлаганият за продажба жилищен имот е с по-малка от посочената в договора за депозит застроена площ, като съгласно докумените за собственост имотът е с площ от 107.25 кв.м., а не както е посочено в договора за депозит 115 кв.м. Твърди, че в съгласувания между страните срок - до 27.03.2020г. ответното дружество не е отправило към ищеца предложение за сключване на предварителен договор за покупко - продажба на имота, поради което платената като депозит сума по процесния договор подлежи на връщане. Твърди, че е изпратил на посочения в договора имейл адрес на ответника съобщение, с което е посочил, че за него е налице основание да поиска разваляне на сключения договора за депозит и връщане на предадената по същия сума в размер на 4000 лева, като е посочил, че на 30.03.2020г. в 12:00 часа ще бъде в офиса на ответното дружество за получаване на сумата. Твърди, че ответната страна отказала да върне платения депозит като същият не му е възстановен и към настоящия момент.

Ответникът "Р.И." ООД оспорва предявения иск излагайки, че се явява изправна по облигационното отношение страна. Изтъква, че договора е подписан от представител на ответното дружество. Приема за неоснователни твърденията, че договора е недействителен „поради неясен предмет", респ. „невъзможен предмет", като твърди, че имота е описан ясно в договора и може да бъде индивидуализиран. Твърди, че ищецът е извършил с представител на ответника няколко огледа. Не оспорва разликата между оферираната и реалната площ на имота, но приема, че тя не е негов индивидуализиращ белег. Оспорва твърденията, че клаузите в договора са нищожни, защото са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Приема, че не е налице накърняване на „добрите нрави“ от страна на дружеството при изпълнение на поетите ангажименти по договора и изтъква, че неговите служители са изпълнили задълженията си коректно и съобразно добросъвестната търговска практика и са поддържали непрестанен контакт с продавач и купувач и са договорили желаната цена от купувача. Приемат, че коректно са изпълнили всички свои договорни задължения.

Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: договор за депозит от 11.03.2020 г., съобщение по имейл от 27.03.2020 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, неподписан анекс към договор за депозит от 11.03.2020 г. от 26.03.2020 г., пълномощно от 26.03.2020 г., длъжностна характеристика на длъжността: „Офис мениджър“ при фирма „И. р. В.“ ООД от 09.05.2019 г., договор за депозит от 11.03.2020 г., нотариален акт за дарение № ***, нотариален акт за дарение № ***, кореспонденция по имейл между страните – 9 стр.

На 11.03.2020г. между ищеца Б.К.И. и ответника „Р.И." ООД ЕИК ***, представляван от служителя С. А. е подписан Договор за депозит, по силата на който ищецът е предал на ответното дружество сумата от 4000 лева като депозит за закупуването на недвижим имот, представен на ищеца от "Р.И." ООД, представляващ АПАРТАМЕНТ №*, находящ се в ***, със застроена площ от 115 кв.м. В договора изрично е регламентирано, че ищецът желае да закупи посочения имот при следните параметри: продажна цена 107000 евро, както и одобрение за банков ипотечен кредит в необходимия размер от банка в гр.В. и подготвяне на експертна оценка, обезпечаваща размера на кредита. Регламентирано е в чл.3 от Договора, че при постигане на посочените в чл.2 параметри на сделката, ищецът възлага на ответника да предаде на собственика на имота половината от сумата по депозита, а именно сумата от 2000лв. и се задължава в срок до 27.03.2020г. да сключи предварителен договор за покупко-продажба на имота по т.1 /в съответствие с постигнатите уговорки/ и да плати възнаграждение от 2200 евро в деня на подписване на предварителен договор. В чл.4 е регламентирано, че разликата между депозита по т.1 и предадената на собственика сума по реда на чл.3 се прихваща срещу размера ва дължимото възнаграждение, като в случай, че сумите не съвпадат по стойност, разликата се доплаща от ищеца, респективно се възстановява от ответника. Чл.5 указва отговорността на ищеца при неизпълнение на задължението за сключване на предварителен или окончателен договор, а именно, че възнаграждението дължимо на ответника се прихваща от предоставения депозит по чл.1. Регламентирано е в чл.6 и чл.7 размяната на кореспонденция на адреси и електронни пощи, посочени в самия договор, като всяка страна се задължава да уведоми другата при промяна. Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение, изпратената кореспонденция ще се счита за връчена, както и че всички допълнителни споразумения между страните се оформят в писмен вид и са неразделна част от договора.

За изясняване на фактическата страна на спора на страните са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Д. Б.К. и С. К. А., водени от ответната страна.

В показанията си св. Д. Б.К. /без родство и дела със страните/ твърди, че е баща на продавача на имота - Б. Д. К..*** и представлявал апартамент. Знаел, че синът му искал да продава апартамента и се бил свързал с агенция, тъй като самия той дал документите на брокерката. Твърди, че сина му подготвял някакви документи чрез посолството в А., тъй като пребивавал там. Разбрал, че не се е осъществила сделката и доколкото знаел причината била, че не било осигурено финансиране на кредита на купувача. Това му било известно от Б. и от брокерката.

В показанията на св. С. К. А. /служител в ответното дружество-подписал процесния договор с ищеца/ се описва хронологично сключването на договора за депозит между ищеца и ответното дружество. Ответното дружество имало ангажимент за продажба на имот находящ се на *** и самата тя водела преговорите за продажба на този имот и с двете страни, като ищеца бил купувача, а Б. - продавача. Тя поддържала контакт и с двете страни. Твърди, че с ищеца Б. и съпругата му направили първи оглед, а няколко дни по късно направихме втори оглед с Б. и родителите му. Твърди, че апартамента се продавал за 120 хил.евро. Ищецът харесал апартамента, но цената била висока. Твърди, че около две седмици водили телефонни разговори и комуникация през вайбър със собственика и Б., като ищецът искал да купи апартамента за 100 хил.евро, но две седмици след огледа се договорили за цена от 107 хил.евро. Заявява, че на 11.03.2020г. Б. й оставил капаро за имота 4 хил.лева, като се разбрали до края на месеца да сключат предварителен договор. Твърди, че след като на 13 март било обявено извънредното положение ищецът се стреснал и не искал да подписва предварителен договор, тъй като ако го подпише трябвало да плати 10 процента от сумата и казал на свидетелката да забавят нещата и поради това не притискала продавача да се връща в Б. за сделка, или да се снабдява с някакви документи за имота. Твърди, че в крайна сметка не бил подписан предварителен договор. Твърди, че ищецът й се обаждал с искане за удължаване на срока за предварителен договор и собственика на апартамента бил съгласен да го изчака до май месец. В крайна сметка не се стигнало до сделка и предварителен договор, тъй като Б. нямал финансовата възможност да купи апартамента. Заявява, че с купувала имали уговорка за плащането на процент към „Р. и.“ за посредничеството, която по принцип била 3 процента, но му направили отстъпка, като вместо 3210 евро трябвало да плати комисионна от 3 000 евро. Твърди, че и до момента имота не е продаден и е спрян от продажба, като продавача нямал претенции към „Р. и.“ по повод осуетената сделка. Твърди, че продавачът искал да се случи сделката. Заявява, че комисионната се дължала за това, че са намерили апартамент и заради подготовката на документите, които в последствие трябвало да се изкарат. Заявява, че комисионната се дължала при сключване на предварителен договор, като в случая такъв не е сключен и не е платена комисионна. В същото време заявява, че ищецът е внесъл  в „Р. и.“ капаро, което се давало, за да се спре имота от предлагане, като агенцията решавала дали ще се предлага имота, защото собственика е дал пълното право да продават имота и да го обслужват. Заявява, че от внесената от ищеца сума не са  предавани на продавача и тази сума е останала при тях в „Р. и.“. Заявява, че според подписания договор за депозит ответното дружество няма задължения, а само ищеца има задължения, които не е спазил, а именно до 27 март да се разбере с оценител от банката, да отидат до апартамента да оценят имота за кредита, който трябва да му отпуснат и да подпише предварителен договор. Заявява, че ако ищеца не подпише предварителен договор, капарото оставало за агенцията. Твърди, че депозита, който бил даден е за спиране на апартамента от пазара, за всички договорки, които е водила един месец с ищеца и собственика, за огледите които е направила и това, че е договорила цена с 13 хил.евро по – малко.

Съдът кредитира показанията на св.К., като съобразява, че част от тях са предаване на опосредена информация от разговори с други лица.

Съдът кредитира показанията на св.А. относно обстоятелството на сключения договор за депозит, както и за реално извършените от нейна страна и от страна на ответното дружество действия в тази връзка. Кредитира показанията й относно предаването от страна на ищеца на процесната сума, както и на факта на неподписване на предварителен договор за покупко-продажба на имота. В същото време не кредитира показанията й относно водени разговори с ищеца относно финансовите му възможности за закупуване на имота и проблеми с отпускане на кредит, доколкото тези показания не се подкрепят от никакво друго доказателство и съдът ги приема като явен стремеж да се вмени на ищеца отговорността за провалената сделка.  

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща платен депозит за закупуване на недвижим имот по Договор за депозит от 11.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като получена при начална липса на основание, а в условията на евентуалност получена на неосъществено основание.

Според цитираната разпоредба на чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС посоченият фактически състав изисква предаване, съответно – получаване на нещо при начална липса на основание и е приложима, когато при самото получаване е липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, вкл. при твърдяна и установена нищожност на договор. Съгласно константната съдебна практика по въпроса, в тежест на ищеца по този иск е да докаже пълно и главно даването, съответно – получаването, или преминаването на благото в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на валидно правно основание, съществувало към момента на разместване на имуществените блага.

От представените по делото писмени доказателства се установява и не е спорно между страните сключването на договор за депозит от 11.03.2020г., неоспорен по отношение на автентичност.

Съдът не споделя становището на ищеца, че договора е нищожен, поради неясен предмет, доколкото разпоредбата на чл.26 ЗЗД не предвижда подобна хипотеза, а регламентира нищожност при невъзможен предмет. Подобна хипотеза в настоящия случай не е налице, доколкото предмета на договора е достатъчно ясно индивидуализиран.

Съдът не споделя позицията на ищеца, че от страна на ответника договора е подписан от лице без представителна власт, поради което е нищожен. От текста на договора се установява, че той е сключен С. К. А.-представител на ответното дружество. От представените по делото доказателства се установява, че тя е работила и работи и към момента в дружеството на длъжност офис мениджър, а освен това ответника потвърждава ангажиментите си по сключения от св.А. договор, т.е. договора не е нищожен на основание липса на съгласие/воля/.

Процесното правоотношение, за което изцяло или частично се твърди нищожност съдът намира, че е обективирано в приложения писмен договор за депозит от 11.03.2020г. и следва да се квалифицира като търговски договор за посредничество по  чл. 49 – чл. 51 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ / в т. см.  Решение № 37/27.04.2012 год. по т.д. № 1143 по описа на ВКС за 2010 год./. Договорът за посредничество е неформален и консенсуален договор, за който не е необходима писмена форма и наличието на договорна връзка може да се установява с всички допустими доказателствени средства.  По силата на този договор търговският посредник се задължава срещу възнаграждение да извърши необходимото за сключването на търговската сделка. Предмет на договора е преследването на определен резултат-свързването на страните и подпомагането им да сключат сделката. Подготовката на сключване на договора не предполага непременно непосредственото участие на посредника при преговорите. Достатъчно е сключването на договора да е в резултат на свързването на страните по него от страна на посредника. В тази сделка посредникът не участва като представител на някоя от страните. Той не действа при сключването на сделката, нито от свое, нито от чуждо име. Той не е упълномощен да приема или прави плащания или изпълнява други задължения на търговеца. Посредническия договор може да бъде сключен преди, по време на или дори и след изпълнение на сделката. Търговския посредник има двойна функция. Макар и в договорни отношения с една от страните по проектирания договор, той работи и за двете страни, когато посредничи за сключването на договора. Търговският посредник съдейства за сключването на сделките, издирва страните, установява връзки между тях, създава условия за сключването на сделката без да бъде упълномощен да сключва сделката, т.е. извършва една фактическа дейност. За сключването на договора за търговско посредничество не се изисква определена форма. За да бъде сключен договора е необходимо да е налице постигнато съгласие между възложителя и търговския посредник. Основната задача на търговския посредник се състои в събирането на двете страни и удостоверяване на сключването на сделката, за което е длъжен да положи грижата на добрия търговец, но ако не успее да осъществи резултатно посредничество, това не е неизпълнение на неговото задължение. Единствено дължи осъществяването на фактически действия по посредничеството. Търговския посредник по правило не участва в самото сключване на договора. Правото на възнаграждение на търговския посредник, обаче се поражда единствено при сключване на сделката за която е посредничил. По правило задължението за заплащане на възнаграждението тежи върху двете страни. Съгласно постигната от тях договорка възнаграждението на търговския посредник може да се дължи от една от страните.

Нормата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността. В тази връзка, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в договора клаузи, в това число и по обема на правата и обектите, които следва да се придобият по конкретно сключения между страните договор, при тълкуването на тези клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Следователно, при търсене на действителната обща воля на страните по сключения договор, следва да се съобразят обстоятелствата при сключването, както и изявленията и поведението на страните, предшестващи и последващи сключването на последния. Този принцип, отнасящ се до приложението на чл. 20 от ЗЗД и следващият се от тази норма правен режим на тълкуване на двустранните договори, е възприет трайно в съдебната практика на ВКС /решение № 502/26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о.; решение № 89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. по описа на ВКС, II то, решение № 38/ 27.02.2012г. по гр. д. № 1227/2011г. по описа на ВКС, II г.о; решение № 788/15.12.2005г. по гр. д. № 513/2004г. по описа на ВКС, II го, постановено по реда на ГПК/отм./.

Съдът приема, че макар и да не са изрично регламентирани в договора за депозит, задължение на ответното дружество е било да съдейства на ищеца-купувач по реализиране на сделка за закупуване на процесния имот, в това число да води преговори за постигане на описаната в Договора за депозит цена на имота – 107000 евро, както и да осъществи контакта между купувача и продавача и съдейства за сключване на предварителен договора за покупко-продажба на имота.

На практика никое от тези задължения, с изключение на цената на имота не е изпълнено от страна на ответника.

По силата на този договор ответното дружество е поело задължение да предаде на собственика на имота- АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в гр.В., *** със застроена площ от 115 кв.м, половината от сумата на депозита, а именно: 2000 лева, словом (две хиляди лева). За да бъде изпълнено това задължение на ответното дружество обаче е поставено условие, а именно: да бъдат постигнати посочените в т.2 от Договора параметри. Безспорно се установява, че и площта на процесния имот не съответства на предвидената в Договора за депозит, като вместо договорените 115кв.м., тя реално е 107,25 кв.м.

Съгласно т.2 клиентът /ищецът/ изрично заявява, че желае да закупи посочения в предходната точка имот при следните параметри: продажна цена от 107 000 Евро, словом ( сто и седем хиляди евро), както и одобрение за банков ипотечен кредит в необходимия размер от банка в гр. В. и подготвяне на експертна оценка, обезпечаваща размера на кредита. От ответната страна не бяха представени никакви доказателства за изпълнение на клаузите на т.2 от Договора. В същото време не бяха представени доказателства и, че ответното дружество реално е изпълнило задълженията си по т.3 от Договора, а именно да предаде на собственика на имота половината от сумата на депозита, а именно: 2000 лева, словом (две хиляди лева).

От друга страна задължение на ищеца е било да предаде сумата от 4000лв., част от които ответното дружество е следвало да заплати на собственика на процесния имот, както и в срок до 27.03.2020г. да сключи предварителен договор за покупко продажба на имота- АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в гр.В., *** със застроена площ от 115 кв.м.

От текста на сключения договор не става ясно с кого точно е следвало да сключи предварителен договор ищеца, доколкото липсват данни за самоличност на такова лице, но в същото време ищецът е задължен да сключи договор с него и съгласно т.5 от Договора, ако не сключи този предварителен, или окончателен договор, възнаграждението дължимо на ответното дружество се прихваща от предоставения депозит в т.1. По делото липсват доказателства ответното дружество да е свързало ищеца с евентуалния продавач/собственика на имота/, или поне да му е предоставило данните му за самоличност и координати за контакт, за да може ищеца сам да се свърже с него и да изпълни задълженията си по договора за депозит.

От представената по делото кореспонденция по електронна поща се установява, че ищецът е уведомил ответното дружество, че е изпълнил задължението си и на 27.03.2020г. е имал готовност да сключи предварителен договор за покупко-продажба, но на практика не е имало с кого да го сключи, тъй като никой не го е свързал с продавача. Уведомил е ответното дружество, че тъй като е в реална невъзможност да изпълни задължението си не по своя вина, то желае сключения между тях договор за депозит да бъде прекратен и да му бъде възстановено предадената сума.

С изрична разпоредба от процесния договор е предвидено, че ищецът е длъжен да плати на ответното дружество възнаграждението от 2200 евро (две хиляди и двеста евро) в деня на подписването на предварителен договор. По делото е безспорно, че подобен предварителен договор не е сключван. В същото време съгласно т.5 от Договора, ако клиента/ищецът/ не сключи този предварителен, или окончателен договор, възнаграждението дължимо на ответното дружество се прихваща от предоставения депозит в т.1. Предвид неяснотата на договорните клаузи се налага волята на страните да се разкрие чрез тълкуване на договора за депозит, относно предназначението на внесената като депозит сума в случай, че не се сключи предварителен, или окончателен договор. От една страна липсва изрична договорна уредба за връщане в случай на несключване на предварителен договор при наличие на такава в обратния случай – при сключване се извършва прихващане с размера на дължимото към ответника възнаграждение. Съвкупното тълкуване на тези разпоредби, с оглед и липсата на клауза, уреждаща съдбата на депозита при несключване на предварителен договор налага извода, че при отказ на купувача от договора при изправност на насрещната страна се предвижда на депозитната сума да се придаде значението на неустойка. Съдът приема, че е налице накърняване на добрите нрави, тъй като в случая договорната свобода е използвана от ответното дружество, за да възложи на другата страна несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване – аргументи от чл. 307 от ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от ТЗ. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. Преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза би следвало да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й – като глобална сума или процент от главницата, на базата за начисляването й – съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за плаващо нарастване на размера на неустойката с оглед на продължителността на неизпълнението, респ. възможни са и други критерии. Според постановките в т. 3 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСТК на ВКС, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, поради което уговорката регламентирана в т.5 от Договора за депозит следва да се приеме за нищожна.

Освен това ищецът претендира връщане на депозитната сума поради отпаднало основание, като се твърди разваляне на договора от негова страна с изявление, обективирано в подадено електронно писмо от 27.03.2020г. в 15,48 часа. Съдът приема, че писмото е изготвено и изпратено в съответствие с клаузите на договора – 7.6 и поради което следва да се счита за надлежно изпратено и получено от другата страна. В него се твърди неизпълнение от страна на дружеството по договора за депозит, изразяващо се в бездействие относно поетите по договора задължения за уведомяване на купувача кога и къде следва да сключи с продавача предварителен договор за покупка на имота. Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че дружеството практически не е извършило никакви действия след сключване на договора за депозит по съдействие на ищеца за сключване на предварителен договор, като дори не е предало на продавача по сделката половината от внесения от ищеца депозит, за да бъде спряно оферирането на апартамента и да бъде ангажиран продавача със сключване на сделка именно с ищеца като купувач. Съдът приема за безспорно, че вина за неосъществяване на предмета на договора за депозит, а именно сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота не носи ищеца, поради което не следва заплатената от него сума да бъде прихващана от внесения от него депозит.

            При това положение прихванатия от ответника депозит във връзка с уговорката за неустойка подлежи на връщане, тъй като е даден по нищожна договорна клауза, а освен това са налице и неизпълнения от страна на ответника на договорните му задължения.

            При така изложените доводи искът следва да бъде уважен.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – вносна бележка за държавна такса са в общ размер от 160 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

                                                 Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 26  ЗЗД  „Р.И." ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от управителите А. О. Й. и П. О. Й. да заплати на Б.К.И. ЕГН ********** *** сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща дадена без основание като платен депозит за закупуване на недвижим имот по нищожна клауза от писмен Договор за депозит от 11.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Р.И." ООД ЕИК *** да заплати на Б.К.И. ЕГН ********** сумата от 160 лева, представляващи разноски по настоящото дело.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: