Р
Е Ш Е
Н И Е № 185
гр.Стара Загора, 24.06.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова и с участието на
прокурора
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм. дело № 88 по описа за
2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „КРАСИ 75“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.„Самара“, бл.9, ет.8, ап.62,
представлявано от управителя К.Д.Р., подадена чрез пълномощника му адв.П.А.К.,
против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-6-0032043/09.01.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се сочи,
че оспореният акт е издаден в нарушение на изискванията за форма и съдържание.
Посочва се, че в оспорената заповед не се твърди извършена доставка/продажба в
бистро „LINDO“, стопанисвано от жалбоподателя, а се твърди контролна покупка.
Излагат се съображения, че описанието в заповедта е недостатъчно за извод, че
за дружеството е възникнало задължение, а оттам и че то не е изпълнено. Според
жалбоподателя, за възникване на задължение на процесната дата може да се
говори, когато се конкретизира съдържанието на това задължение включително с
посочване конкретна доставка/продажба, подлежаща на документиране, каквото в
случая липсвало. С това се обосновава, че са нарушени разпоредбите на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, вр. чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. Твърди се, че е налице
нарушение на материалния закон, тъй като според жалбоподателя в обекта на
запечатване не е извършена контролната покупка, описана в заповедта. Сочи се,
че в бистрото сума от 34,20 лева не е заплатена, както и че не е извършена в
това заведение продажба на ястия от видовете, посочени в заповедта на стойност
34,20 лева. По отношение на обстоятелства по извършената доставка се сочи, че е
получена заявка за храна на ул.„К.“ №1 в гр.Стара Загора, като след приготвянето
й, лицето, което е извършвало доставката погрешно е поставило разпечатан от
принтер документ, а не касова бележка, в пакета с поръчаната храна. Едва след
като достигнал до ул.„К.“ доставчикът е разбрал, че носи разпечатания документ,
а не касов бон, но за да достави навреме храната е предал доставката, приел
плащането и се е върнал в бистрото, и като видял, че не е издаден фискален
документ за тази поръчка – е издал такъв. В заключение се обосновава, че за
несвоевременното издаване на фискален бон за процесната доставка дружеството не
следва да се санкционира, съответно да бъде обект на ПАМ, тъй като е видно, че
случаят се дължи на човешка грешка, няма неотчитане на приходи, явява се
изолиран случай и установената при проверката касова разлика била отрицателна.
Според жалбоподателя, тези обстоятелства в своята съвкупност разкриват
несъществена обществена опасност в сравнение с други случаи по неиздаване от
търговци на фискални документи за извършени от тях доставки. Моли се съда да
отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата
– Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 ЗДДС в проверявания търговски
обект – бистро „LINDO“, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон административният орган в условията на обвързана
компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-908-0031759/10.12.2019г.,
за което излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На 03.01.2020г.
служители на ГДФК при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ЗДДС – бистро „LINDO“, находящ се в гр. Стара Загора,
кв. „С.“ до бл.., стопанисван от „КРАСИ 75“ ЕООД. Съгласно Протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0032043/03.01.2020г. (л.18-20), съставен на
основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена
контролна покупка, чрез заявка по телефона на заведението на 1 бр. пица голяма
и 1 бр. пица малка „Куатро формаджи“, 1 бр. пиле с грах, 1 бр. пикантни
ребърца. 1 бр. пържола с гарнитура от пресни пържени картофи на обща стойност
34.20 лева, заплатени в брой на лицето Д.К.Д. (доставчик) от К.Г.Т. в 11:25
часа на 03.01.2020г., като за покупката не е издаден фискален бон от въведените
в експлоатация и работещи в обекта 2 броя фискални устройства /ФУ/ - модел
„DAISY FX12000C“ с индивидуален номер /ИН/ на ФУ DY544882 и ИН на фискалната
памет/ФП/ 36703355, и модел „DAISY FX 1200С“ с ИН на ФУ DY 509919 и ИН на ФП
36668392, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-6-0032043/09.01.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ), във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, е разпоредено
прилагането на ПАМ запечатване на търговски обект – бистро „LINDO“, находящ се
в гр.Стара Загора, кв. „Самара“ до бл.6, стопанисван от „КРАСИ 75“ ЕООД с ЕИК
********* и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет дни/ дни.
Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани наличните в обекта
стоки, материали и инструменти в срок до определената дата на запечатване.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ
№ ФК-6-0032043/09.01.2020г., в т.ч. Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.
АА №0032043/03.01.2020г., Въпросен лист за установяване на стоковата и касова
наличност в търговски обект към ПИП № 0032043 от 03.01.2020г., 5 броя
Декларации от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от
03.01.2020г., Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице от
03.01.2029г., Декларация от Д. Д. от 03.01.2020г., копия на фискални бонове и
КЛЕН, Оферта за безплатна доставка при поръчка на обяд, Договор за абонаментно
обслужване № 140 от 15.01.2020г., Фактура № ********* от 15.01.2020г.
По
делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетели на лицата Д.К.Д. и Д.Е.М.. В показанията си свидетелят
М. – на длъжност „сервитьор“ в дружеството жалбоподател „КРАСИ 75“ ЕООД, описва
начина на приемане и изпълнение на поръчките по телефона. Посочва, че след като
поръчката се окомплектова, тя или служителя, който ще извършва доставката,
издава фискалния бон от касовия апарат и го закрепва за торбичката с поръчката.
Заявява, че тя е приела поръчката от НАП на 03.01.2020г. като посочва, че на
този ден е имало много работа в заведението и е мислела, че Д. Д. е извадил
касовия бон и е тръгнал към адреса, но впоследствие при проверката разбрала, че
такъв не е бил издаден. Твърди, че при проверката парите, които са били в Д. Д.
не са били отчетени в описа на паричните средства, тъй като той все още не се
бил върнал поради многото поръчки, които е трябвало да изпълни и по тази
причина не е присъствал.
Свидетелят
Д.К.Д., който е син на управителя на дружеството и работи в „КРАСИ 75“ ЕООД,
потвърждава описания от свидетелката Маркова начин на работа в търговския
обект. Посочва, че на въпросния ден – 03.01.2020г. той е извършвал доставките,
включително и тази за НАП. Твърди, че когато пристигнал в сградата на НАП
установил, че в торбата с поръчката е бележката от кухнята, а не фискалния бон.
Тъй като на тази бележка артикулите са без цена се е наложило да се обади до
заведението, за да му кажат каква е сумата на поръчката. След това е предал
храната и е получил сумата за нея, като не е предавал фискален бон при
доставката. Изпълнил още няколко поръчки и едва когато се върнал в заведението
осъзнал, че фискален бон въобще не е бил издаден и го издал. Тогава и разбрал,
че има проверка от НАП, на която присъствала и жената, на която бил доставил
поръчката и която му я заплатила. Посочва, че оборота, който е бил в него от
доставките не е бил отчетен при проверката, тъй като проверяващите вече били
приключили. Свидетелят изтъква, че след тази проверка в търговския обект е била
въведена система, която не позволява допускането на подобни грешки.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата
е допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на
принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по
налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства
Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която
на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по
приходите са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС (л.17). Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените
му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част
на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на
правно действие и за адресата на правното задължение. Неоснователни са
наведените от жалбоподателя възражения, че в оспорения административен акт не
са изложени мотиви, в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В обстоятелствена
част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни, въз основа на които
е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с
отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за
търговския обект и за конкретно неотчетената посредством издадена фискална
бележка търговска продажба. Посочено е правното основание за налагането на
принудителната административна мярка, а също и съображенията даващи основание
за това – нарушаване от данъчния субект на реда осигуряващ отчетността на
извършваните продажби и последващ контрол, възможното невярно определяне на
публични задължения, като последица от това нарушаване, гарантиране на засягане
на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установяват и допуснати в хода на
административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените. Органите по приходите са изпълнили
задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като са извършили проверката си в
присъствието на управителя на „КРАСИ 75“ ЕООД. Същите са довели до знанието на
данъчния субект установените факти и предприетите въз основава на тях
последващи действия.
Заповедта
съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1 и ал. 4 от Наредба №
Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането, а лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване
на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на
фискална касова бележка или системен бон, административният орган, при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ „запечатване на
обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на
срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай,
т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в
чл.186, ал.1 от ЗДДС израз „до 30 дни“.
В
хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга описаната в
заповедта фактическа установеност, потвърдена с документацията от
административната преписка, включително и чрез събраните гласни доказателства.
В настоящия случай органите по приходите, чрез съставен по време на проверката
протокол, са установили нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г., вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при
извършената проверка на 03.01.2020г. на обект: бистро „LINDO“, представляващ
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се гр.Стара
Загора, кв. „С.“ до бл.., стопанисван от „КРАСИ 75“ ЕООД, е била направена
контролна покупка чрез заявка по телефона на заведението, като били поръчани 1
бр. пица голяма и 1 бр. пица малка „Куатро формаджи“, 1 бр. пиле с грах, 1 бр.
пикантни ребърца. 1 бр. пържола с гарнитура от пресни пържени картофи на обща
стойност 34.20 лева. Тази поръчка била доставена от свидетеля Д. Д., който е
приел плащането, извършено в брой. За така извършената продажба не е бил
издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта, или ръчна касова
бележка от кочан. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма
от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. Тази
фактическа обстановка се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели –
служители при жалбоподателя, които заявяват, че неиздаването на фискален бон за
поръчката се дължи на пропуск от тяхна страна. Свидетелят Д. потвърждава факта,
че е доставил поръчката и е приел плащането, но не предоставил фискална касова
бележка на купувача, а впоследствие разбрал, че такава въобще не е била
издадена.
От
изложеното става ясно, че в процесния случай се касае за доставка при разносна
търговия, по смисъла на § 1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, съгласно
който „разносна търговия“ е продажба на стоки или услуги извън търговския обект
по предварителна заявка. В тази връзка, следва да бъде съобразена и разпоредбата
на чл.25, ал.2 от цитираната наредба, която указва реда, по който издадената в
търговския обект касова бележка за продажбата се предоставя на клиента в
случаите на разносна търговия, какъвто е процесния. Според тази разпоредба,
фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, т.е.
фискалният бон се издава преди предаването на стоката и плащането й от
купувача. При разносна търговия фискалната бележка се издава от фирмата при
окомплектовката на заявката и се предава на купувача при заплащането на цената
на стоките и поради това тези доставки следва да са придружени с фискален касов
бон. Следователно и при този тип търговия не отпада задължението за издаване на
такъв документ, напротив, законодателят изрично изисква и в този случай
доставчикът, субект по чл.3 от същата Наредба, да издаде фискална касова
бележка, която да предаде предварително на разносвача, а той, на свой ред, да я
предостави на купувача при плащането, което, видно от Протокола от 03.01.2019г.
и показанията на свидетеля Д., е станало на място при доставката. Действително,
разпоредбата на чл.25, ал.4 от Наредбата предвижда ФКБ в случаите по ал.1 да се
издава при извършване на плащането. В случая обаче липсват данни, разносвачът
да е имал у себе си ФУ, поради което снабдяването му с такъв документ е
следвало да стане от търговския обект на дружеството в кв. „С“, гр.Стара
Загора, в който такова устройство е било налице и от който обект стоката е била
взета, за да бъде доставена на клиента. Ето защо, противно на твърденията в
жалбата, нарушението е било извършено в този именно търговски обект, тъй като
от него е следвало да се издаде процесният документ и да се предостави на
разносвача. Именно поради това и доводите изложени от жалбоподателя в тази
насока са неоснователни и не обосновават незаконосъобразност на процесната
заповед за налагане на ПАМ.
При
тези факти са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по
чл.186, ал.1 от ЗДДС, като следва да се счита за спазено и изискването на
чл.187, ал.1 от ЗДДС. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма
възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна
административна мярка или не. Единствената преценка, която административният
орган трябва да направи е по отношение на срока на принудителната
административна мярка, каквато преценка в случая е била извършена. С процесната
заповед е постановено запечатване на търговския обект за 14 дни от максимално
предвидения в закона срок от 30 дни. В мотивите на акта си ответникът е
изтъкнал, че в случая продължителността на срока е определена с оглед тежестта
на извършеното нарушение и неговите последици, а именно, че същото води до
неотчитане на приходи. При определянето на този срок правилно са отчетени
конкретно установени при проверката факти, като е направена съпоставка между
големината на обекта – 190 кв.м., местоположението му – на оживено място в кв.
„Самара“ с голям човекопоток, вида на обекта – бистро с богат асортимент от
храни и напитки, както и продължителното работно време от 08:00 часа до 23:00
часа от понеделник до неделя, без почивен ден, въз основа на които е направен
обоснован извод за значимостта на търговския обект и обема на упражняваната
дейност. Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина
на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният – недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл.22 от ЗАНН
предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл.186, ал.1, т.1,
б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е
насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента
на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК
при определяне срока на административната мярка. Продължителността й е в
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
Досежно
твърденията в жалбата, че допуснатото нарушение, разкрива несъществена
обществена опасност и доводите изложени в тази насока, е необходимо да се
посочи, че същите са по-скоро такива, касаещи приложението на чл.28 от ЗАНН. В
тази връзка, следва да бъде посочено, че съгласно чл.23 от ЗАНН,
начинът за приложение и редът за обжалване на принудителните административни
мерки се уреждат в съответния закон. Законът, който урежда налагането на ПАМ в
конкретния случай е ЗДДС, като за обжалването и неуредените въпроси препраща
към АПК.
Не е предвидена възможност на органите по приходите след като установят
извършено нарушение по чл.186 от ЗДДС да не наложат принудителна административна мярка, а да преценят
нарушението като маловажно такова. Тези
твърдения биха имали значение при налагане на административна санкция, но не и
при прилагане на принудителна административна мярка, какъвто е настоящият случай,
поради което са ирелевантни за изхода на настоящия спор.
По
изложените съображения съдът намира, че с оспорената заповед правилно и
законосъобразно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на „КРАСИ 75“
ЕООД гр. Стара Загора и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, поради
което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът,
издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв, определен в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.4-то и чл.143, ал.4 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КРАСИ 75“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „С“, бл.., ет..,
ап…, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-6-0032043/09.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „КРАСИ 75“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „С“, бл.., ет.., ап…, да заплати на Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ №52, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
Административен съд Стара Загора, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: