Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание
на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията т.дело №800/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.248 ГПК.
С
решение №964/05.11.2019г. съдът се е произнесъл по предявените искове, както
следва: ОТХВЪРЛЯ предявените от ВГ - 2
ЕООД, ЕИК *********, София, чрез адв.Р.М. от АК –Видин, срещу ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, искове за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумите: 38 465.96
лева, дължима /преференциална/ цена за произведена и доставена, но
незаплатена в този размер ел.енергия от собствения на ищеца ветрогенератор за
месец октомври 2015г., по фактура №84/31.10.2015г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД както и сумата от 9 704.55 лева, представляващи
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху посочената
главница, за периода от 30.11.2015г. до датата на предявяване на иска на
30.05.2018г. ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението на осн.чл.86 ЗЗД;
ОСЪЖДА ВГ - 2
ЕООД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, Варна, по предявени насрещни
искове, СУМАТА от 46 192.38
лева с ДДС, представляващи разлика между стойността на платена
преференциална цена по т.8 от решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за
излишък на балансиращия пазар за количеството произведено от ВГ-2 ЕООД ел.енергия
от възобновяем източник надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица инсталирана
мощност, платена за месец август 2015г. без основание ведно с обезщетение за
забавено изпълнение в размер на 11 614.63 лева, считано от 30.12.2015г. до предявяване на
насрещния иск на 21.06.2018г. както и законната
лихва върху главницата, считано от предяване на иска до окончателното изпълнение,
на основание чл.55 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
в претендираното обезщетение за забавено изпълнение за разликата над
11 614.63 лева до 11 615.75 лева;
ОСЪЖДА ВГ - 2
ЕООД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, Варна, по предявени насрещни искове, СУМАТА от 166 596.10 лева с ДДС, представляващи разлика между стойността
на платена преференциална цена по т.8 от решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и
цената за излишък на балансиращия пазар за количеството произведено от ВГ-2
ЕООД ел.енергия от възобновяем източник надвишаващо НСП от 2000
кВтч за единица инсталирана мощност, платено за месец септември 2015г. без
основание над дължимото ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния иск на
21.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и ОСЪЖДА ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна,
сторените по делото разноски в общ размер от 15 495.43
лева, след извършено намаляване на адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
Срещу
решението е постъпила ВЖ в процес на администриране.
С
молба вх.№35268/28.11.2019г. ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД чрез адв.Агл.Тодорова е
направила искане за изменение на
решението в частта за разноските като съдът съобрази сторените разноски
както за защита по предявените от ищеца ВГ-2 ООД искове, така и по насрещните
искове, предявени от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД. Цитира се Наредбата за МРАВ,
съобразно която възнаграждение за адв.помощ се дължи по всеки един от предявените
искове. Излагат се подробни аргументи за начина на изчисляване и претендираните
адв.възнаграждения по всяка една група от искове – първоначални и насрещни.
Твърди се, че определеното от съда възнаграждение по насрещните искове е било
намалено по възражение на насрещната страна, но под минимума по цит.Наредба.
Твърди се, че и по двете групи искове страната е претендирала минимума
съобразно интереса на основание чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери
на адв.възнаграждения. Претендира се изменение на решението с присъждане на
ответното дружество адв.възнаграждение в пълне размер: 2 376 с ДДС по
главните искове и 7 224 лева с ДДС по насрещните искове. Считат също, че
претендираните от ответника разноски, сторени по ЧГД №442/2019г. на ВнАС следва
също да бъдат присъдени с решението по спора. Същите са сторени по повод
производството пред АС –Варна във връзка с отмяна на постановено определение за
спиране на производството като следва да бъдат възложени с крайния съдебен акт
по арг. от чл.81 ГПК. Твърди се, че по делото са представени всички изискуеми
документи за присъждане на разноските – договори за правна помощ и фактури.
Като петитум на молбата се претендира изменение на разноските до общия размер
от 19 883.95 лева, от които адв.възнаграждение от 2 376 лева с ДДС;
500 лева депозит за експ.; адв.възнаграждение от 7224 лева с ДДС по насрещни
искове; държавна такса 8 976.95 лева; адв.възнаграждение по ЧГД от 792
лева и държавна такса за частното производство от 15.00 лева.
В
срока за отговор е постъпило становище вх.№868/13.01.2020г. на ищеца ВГ-2 ЕООД
чрез адв.Р.М. за неоснователност на искането. Считат, че молбата по чл.248 ГПК
следва да бъде отхвърлена. Излагат се аргументи за правилно и законосъобразно
произнасяне на съда по възражението за прекомерност на адв.възнаграждение на
ответната страна както и правилно определяне на общ размер на възнаграждението
при отчитане поставените за разрешаване идентични правни въпроси както по
главните, така и по насрещните искове. Освен това се излага, че правилно съдът
не е включил в разноските на ответника и сторените такива в производството по
ЧГД №442/2019г. пред АС –Варна. Твърди се, че никъде, вкл. в списъка по чл.80 ГПК, страната направила разноските не е посочила връзката на посоченото
производство с производството по т.дело 800/2018г.
Съдът
намира подадената молба по чл.248 ГПК за допустима. Същата е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл.248 ГПК.
Поради
пълно отхвърляне на исковете на ВГ-2 ЕООД и уважаване същевременно на
предявените насрещни искове на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, разноските се следват на
ответното дружество съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. При направено възражение
от насрещната страна по ал.5 съдът е длъжен да прецени и изложи мотиви относно
прекомерността на претендираното адв.възнаграждение. Именно във връзка с
идентичния правен въпрос по всеки един от исковете съдът е формирал изводи за
прекомерност на адв.възнаграждение – същото се претендира в общ размер от 9600
лева, а с разноските в частното ТД №442/2019г. на АС-Варна общо 10 392
лева. Видно е, че съдът е присъдил единствено минимума по насрещните искове
съобразно интереса – 6018 лева. Съгласно Наредбата за минималните
адв.възнаграждения, чл.2, ал.5 от същата, възнаграждението следва да се
определи по всеки един от исковете поотделно. Видно от определения от съда
размер на адв.възнаграждение в решението, съдът е присъдил единствено минимума
по насрещните искове, но не и претендираното възнаграждение за осъществената
процесуална защита по главните искове.
Действително,
съгласно т.3 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при направено възражение за
прекомерност съдът може да намали размера му до минимума по Наредбата без да се
съобразява с пар.2 от от ДР на същата. Именно поради това съдът, както е
изложил и преди това, намира възражението за основателно като съответно го
намалява до минимума по Наредбата или 2000 лева по главните искове и 6018 лева
по насрещните искове, общо 8018 лева. Действително, към тези разноски следва да
бъдат отнесени и сторените в частното производство, но по арг. от чл.11 от
Наредбата за МРАВ и възражението за прекомерност, съдът определя същите на 200
лева. Тези разноски следва да бъдат включени в присъдените на основание т.5 от
ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поради това общият размер на дължимите на
ответника разноски за адв.възнаграждение съдът определя на 8218 лева. Или, въз
основа на изложеното, общият размер на разноските следва да бъде променен от
15 495.43 лева на общо изчислените /държавни такси, депозити и
адв.възнаграждение/ в размер на 17 709.95 лева.
Въз
основа на горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ постановеното
решение №964/05.11.2019г. по т.дело №800/2018г. на ВОС, ТО, в частта за
разноските, присъдени в полза на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД като увеличава същите
от общо 15 495.43 лева /държавни такси, депозити и адв.възнаграждение/ на
сумата от общо 17 709.95 лева, от които адв.възнаграждение в размер на 8
218 лева, на осн.чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване по реда за обжалване на основното решение с въззивна жалба
пред АС-Варна.
СЪДИЯ: