РЕШЕНИЕ
№ 921
гр. Бургас, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20232100101079 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от И.
В. З. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., чрез пълномощник адв. Веселина
Василева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Генерал Гурко” №
18, ет.2 против ЗАД„ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано
от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д. - заедно, чрез
пълномощник адв. Георги Бойков Христов, със съдебен адрес: гр.София,
район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1 и при участието на трето лице – помагач
на ответната страна К. М. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.П., област Б., ул.
„Р.“ № *, чрез пълномощник адв. Красимир Георгиев Марков от АК-Стара
Загора, със съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул. „Промишлена“ № 20, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди за търпени болки и страдания в размер на 60 000 лева вследствие
претърпяно ПТП в гр.Приморско, област Бургас на 24.06.2022г., сумата от
2129,61 лв. имуществени вреди – разходи за лечение и рехабилитация, ведно
със законната лихва върху сумите, начиная от датата на предявяване на
претенциите пред застрахователя – 29.05.2023г., до окончателното им
изплащане.
Според изложеното в исковата молба, И. З. е пресичала ул. „Стара
1
планина“ в гр. Приморско на 24.06.2022г. около 22:30 ч. в района на
кръстовището с ул. „Иглика“. В същия момент по пътното платно в посока от
кръстовището след ляв завой по ул. „Стара планина“ се е движел
л.а.м.“Мерцедес“ модел „Е 250 ЦДИ“ с ДК № А 26 38 НХ, управляван от К.
М. М.. Поради недостатъчно внимание на водача след употреба на наркотични
вещества - кокаин, лекият автомобил блъснал пострадалата, за което е било
образувано ДП, приключило със съдебно споразумение по НОХД №
489/2022г. по описа на РС – Царево, по силата на което К.М. е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.3, предл.второ, б.“а“,
предл.второ, вр.ал.1, б.“б“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1, предл.трето от НК,
вр.чл.5 ал.3, вр.чл.116, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост при
форма на вината престъпна самонадеяност и след употреба на наркотични
вещества – кокаин, причинил средна телесна повреда на пострадалата И. З..
На основание чл.55 ал.1, т.1, вр.чл.36 ал.1 от НК, съдът му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изтърпяване е било
отложено за изпитателен срок от 3 години, а на основание чл.343г, вр.чл.37
ал.1, т.7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 14 месеца.
Станалото ПТП наложило, ищцата да бъде откарана по спешност в
УМБАЛ Бургасмед АД, като в болницата се установило, че е получила
счупване в долния край на левия крак, като била поставена имобилизация, а с
плака и винтове счупването било фиксирано. След изписването , И.З. имала
затруднения при движението и поради поставената гипсова шина, а на 14-
десетия ден били свалени конците. През цялото време приемала обезболяващи
поради силните болки. След 3 месеца започнала физиотерапия, но въпреки
това продължава да има остатъчни последици – оперативни белези, болки при
продължително натоварване и при резки климатични промени.
Претенцията се обосновава с факта, че за л.а.м.“Мерцедес“ модел
„Е 250 ЦДИ“ с ДК № А 26 38 НХ има сключена застраховка „гражданска
отговорност“ в ответното дружество ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД по полица,
със срок на валидност от 26.10.2021 г. до 25.10.2022 г. Поради това и на
29.05.2022 г. към ответника била предявена претенция за определяне и
изплащане на обезщетение за претърпените от И. З. имуществени и
неимуществени вреди, за което била образувана застрахователна преписка №
****. В тримесечния срок застрахователното дружество предложило крайно
занижени обезщетения, които не съответствали на съдебната практика.
2
В постъпилия писмен отговор, ответникът оспорва исковата
претенция изцяло както по основание, така и по размер, с изключение
наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на
събитието, т.е. не се оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила,
участвал в ПТП, за посочения период. Не се оспорва и факта, че образуваното
досъдебно производство е приключило със одобряване на съдебна спогодба и
наложени наказания на прекия причинител на настъпилото ПТП.
Оспорен беше механизма на описаното от ищцата ПТП, причината
за настъпването му и вината на пострадалата. По нататък в отговора на
исковата молба се твърди съпричиняване от страна на ищцата, което е оценено
на 50 %, тъй като същата е пресичала на забранено място, на 7 м от близкото
кръстовище. Освен това същата е изскочила внезапно на пътното платно, без
които действия катастрофата изобщо не би настъпила. Изобщо, според
застрахователя И.З. е нарушила чл.113 и чл.114 от ЗДвП, с което е допринесла
в значителна степен за станалото ПТП. Оспорват се изцяло твърденията в
исковата молба относно характера на претърпените травми и последиците от
тях.
При условията на евентуалност се оспорва размера на
претендираното обезщетение, като се сочи, че не е съобразен с критериите
посочени в чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че претендираното обезщетение е
завишено по размер и не следва да бъде уважавано за цялата претендирана
сума.
Приложени са доказателства, че определеният размер на дължимо
обезщетение на ищцата е 30 000 лв., като при 50 % съпричиняване от нейна
страна са били изплатени 5629,61 лв. към 05.07.2023г. – 3500 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 2129,61 лв. за имуществени вреди;
11 500 лв. към 10.08.2023г. или общо 15 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди.
Излагат се съображения за неоснователност на предявената
претенция за лихви, след като е неоснователен и заявения главен иск.
Възразено беше и по отношение началния момент за търсене на лихви
предвид чл.409 от КЗ, който позволява търсенето на лихви след изтичане на
срока по чл.405 от КЗ, а не от датата на депозиране на заявлението пред
3
застрахователя.
Пълномощникът на конституираното трето лице – помагач на
страната на ответника подаде молба за спиране на настоящото производство
на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК – подадена молба за възобновяване на
наказателното производство, която беше отхвърлена от съда с определение №
355/ 06.02.2024г. По същество заяви, че оспорва иска, като не е бил изяснен
механизма на станалото ПТП, както и начинът на получаване на уврежданията
от ищцата.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като
основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски
показания.
В съдебно заседание ответното Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - застраховане“ АД не изпрати процесуален представител, а
изрази писмено становище за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции. Възраженията си обосновава с приетия размер на изплатеното
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Пълномощникът на третото лице – помагач счита исковата молба
за недоказана поради липса на причинно-следствена връзка между
поведението на водача К.М. и настъпилото ПТП, както и степента на
съприичняване от страна на пострадалата. Оспорва заключенията по приетите
съдебно-автотехнически и медицинска експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от
кореспонденцията между пострадалата и застрахователя е видно, че е била
заведена щета при застрахователя № ****.(л.11-15 по делото). Исковата молба
е постъпила в съда след липсата на споразумение между страните по
претенцията за плащане.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.
4
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение с
ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - застраховане“ АД
по отношение на участвалото в ПТП, МПС л.а.м.“Мерцедес“ модел „Е 250
ЦДИ“ с ДК № А 26 38 НХ, по повод ЗЗГО полица със срок на покритието
26.10.2021 г. до 25.10.2022 г. (непредставена).
Според влязлото в сила на 10.11.2022г. съдебно споразумение по
НОХД № 489/2022г. по описа на РС – Царево (л.17-20), К.М. се е признал за
виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.3, предл.второ, б.“а“,
предл.второ, вр.ал.1, б.“б“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1, предл.трето от НК,
вр.чл.5 ал.3, вр.чл.116, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост при
форма на вината престъпна самонадеяност и след употреба на наркотични
вещества – кокаин, причинил средна телесна повреда на пострадалата И. З..
На основание чл.55 ал.1, т.1, вр.чл.36 ал.1 от НК, съдът му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изтърпяване е било
отложено за изпитателен срок от 3 години, а на основание чл.343г, вр.чл.37
ал.1, т.7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 14 месеца.
На К.М. е бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с дата 24.06.2022г. и час 23:08, която
е отчела употреба на кокаин. Същото е установено и след извършена съдебна-
химико-токсикологична експертиза (л.58-61) по време на ДП. С платежни
нареждания на 17.07.2023г. по сметка на И. З. е преведена сумата от 5629,61
лв. и на 10.08.2023г. още 11 500 лв., двете с посочено основание
„застрахователно обезщетение“ по посочена заведена щета.
Според писмо от община Приморско (л.219), мощността на
уличните лампи на ул. „Иглика“ и ул. Стара планина“ в гр.Приморско е 50 W,
като за изследвания период не са постъпвали оплаквания за неработещо
улично осветление в този район.
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа
експертиза (л.318-325), автомобилът е технически изправен. Описан е
подробно механизма на станалото ПТП, което се е случило на 20 м от
близкото кръстовище. Л.а. „Мерцедес“ е идвал от ул. „Иглика“ и е завивал
наляво на кръстовището с ул. „Стара планина“, като макар да е възприел
пешеходката, е решил да мине пред нея. З. забелязала, че автомобилът не
5
спира и също решила да избърза и да пресече пред него. М. намирайки се вече
в лявата лента за движение, предприел аварийно спиране, но последвал
страничен, тангенциален удар с левия калник и лявото странично огледало, в
резултат на което ищцата паднала на асфалта, а лявата гума на колата
увредила левия глезен. Водачът М. е можел да възприеме пешеходката на 50
м напред поради наличието на адаптивни фарове на автомобила си, но вместо
това е решил да изпревари пешеходката и да мине пред нея, навлизайки в
насрещното платно, вместо да спре и да изчака преминаването .
В своето заключение вещите лица по приетата тройна съдебно-
автотехническа експертиза (л.387-404) са изготвили мащабна скица на
местопроизшествието – л.401, с подробно посочени разстояния и приети
местоположения на участниците. Подробно е описан механизма на станалото
ПТП, който не се отличава от същия на в.лице Г. по приетата единична САТЕ.
Нараняването на левия глезен е станало след като лявата гума на автомобила е
преминала през него, на мястото е останало петно кръв от получената открита
рана. Пешеходката при ускоряването на своя ход се е движела с около 5,6 км/ч.
Автомобилът се е движел със около 23,4 км/ч, а в момента на удара с 16,6
км/ч. Автомобилът е спрял 3,5 м след удара. Вещите лица са приели, че
причина за настъпване на ПТП са от една страна, пресичане от страна на
пострадалата на място, което не се счита за пешеходна пътека. От друга
страна, водачът на автомобила е навлязъл в лявата лента за движение без да
има основания затова, като е следвало да заеме дясната лента по посока на
движението си след излизане от кръстовището.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
(л.326-335), вещото лице д-р Х. Х. е изброил получените от ищцата травми:
фрактура на фибуларния малеол на лява глезенна става; разкъсно-контузна
рана в областта на медиалния малеол на лява глезенна става; разкъсване на
делтоидната връзка на лява глезенна става в резултат на сублуксация на лява
глезенна става, предприетите медицински интервенции и е посочил, че
същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Установяването
на фрактурите е последвано от консервативно лечение, като последиците
следва да отшумят за около 3-4-5 месеца. Описани са усложненията и
състоянието на ищцата при извършен на 01.05.2024г. преглед от вещото лице.
Установените чрез приложената от НЗОК медицинска документация
предишни заболявания на ищцата, нямат връзка с получените травми.
6
Подробно направените заключения вещото лице обоснова в съдебно
заседание.
Според показанията на свидетелката С. М. – зълва на ищцата,
вечерта получила обаждане от И., която била объркана и казала, че е
претърпяла катастрофа. В болницата в Бургас казали, че трябва операция
срещу 1000 лв., които свидетелката взела назаем и платила. Пострадалата
прекарала седмица в болницата, на памперси, без да може да се движи, с
поставени пирон и пластини в крака. После свидетелката намирали кола,
платила останалите разноски в болницата и прибрала ищцата в Приморско.
Свидетелката купила инвалидна количка за ищцата, за да може да ходи до
тоалетна. Пиела много лекарства – против съсирване болкоуспокояващи, за
сън. Свидетелката се грижела изцяло за ищцата докато махнат конците, а
след още месец махнали и пирона. След това започнала да стъпва на крака си,
ходела на физиотерапия. За слизане и качване от дома , викали комшиите да
помагат. Пострадалата се оплакала, че и сега я боли крака.
Свидетелят Т. Т. – познат на третото лице, заяви, че вечерта по
време на инцидента били на заведение в П. – „Т. б.“, на маса вън на тротоара.
К. отишъл да си вземе колата за да я паркира на близкия паркинг и
пристигайки от кръстовището на ул. „Иглика“ и ул. Стара планина“ след ляв
завой, „направил травма на крака“ на пострадалата, който в този момент
притичвала през улицата. Свидетелят и други лица донесли вода на
пострадалата и извикали линейка. Било тъмно, там нямало пешеходна пътека,
пострадалата била облечена в тъмни дрехи. Пешеходката пребягала отдясно
наляво, автомобилът я ударил с предната си лява гума.
Свидетелят Й. П. – свидетел на инцидента и познат на К.М., заяви,
че е седял на маса в „Т. б.“ на ул. „Оборище“ в Приморско, успоредна на ул.
„Иглика“. Инцидентът станал на около 30 метра, към 8:30 ч. вечерта, било
тъмно. Свидетелят видял бялата кола на К. и силует на пребягваща жена. К.
идвал след ляв завой от ул. „Иглика“ към ул. „Стара планина“, с около 10 км/ч.
Свидетелят отишъл до мястото – пострадалата била облечена с рокля, седяла
облегната на гумата или на калника на автомобила, глезенът бил пострадал,
охкала, била в шок. К. се обадил на тел.112 и пристигнали първо от полицията,
после и линейката. На мястото на инцидента няма пешеходна пътека. П. е от
Приморско и по улиците има лампи, но точно на мястото било тъмно.
7
Представените доказателства разкриват следната фактическа
обстановка.
На 24.06.2022г. около 22:30 ч., И. З. се е движела по западния
тротоар на ул. „Иглика“ в гр. Приморско в посока север. Достигнала е до
платното за движение на ул. „Стара планина“ и е предприела пресичане от
север на юг или отдясно наляво спрямо автомобила с водач К. М., който
движейки се по ул. „Иглика“ в гр.Приморско, предприел маневра завиване на
ляво на кръстовището с ул. „Стара планина“ с първоначална скорост 23,4 км/ч.
При завъртане на автомобила наляво, фаровете осветили пешеходката.
Водачът решил да не намалява скоростта, а да премине пред пешеходката,
прие което левите колела навлезли в лявата лента за движение. В същото
време З. забелязвайки, че автомобилът не намалява скоростта, значително
ускорила ход за да избегне сблъсъка. Настъпил удар в лявата пътна лента за
движение на ул. „Стара планина“, реализиран с предната лява част на
автомобила при скорост от около 16,7 км/ч. в зоната на предно ляво колело, в
долната част на левия крак на пострадалата, в зоната на глезена. В момента на
първоначалното съприкосновение, ищцата е била с ляво рамо към предната
част на автомобила и с лице към лявата граница на платното за движение.
Пострадалата паднала на асфалта и се подпряла на автомобила. Всичко това се
е случило в тъмната част от денонощието, при сух участък от пътя.
Пострадалата е била откарана с линейка за оказване на медицинска помощ.
Вследствие на удара, И. З. е претърпяла телесни увреждания, представляващи
средна телесна повреда: фрактура на фибуларния малеол на лява глезенна
става; разкъсно-контузна рана в областта на медиалния малеол на лява
глезенна става; разкъсване на делтоидната връзка на лява глезенна става в
резултат на сублуксация на лява глезенна става. Тези травми са довели до
затрудняване на движенията и осъществяване на основната функция на левия
крак за срок не по-малък от 4-5 месеца при установения по делото ход на
оздравителния процес.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената
медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицинска и
съдебно-автотехнически експертизи, а също и от показанията на свидетелите,
както и от приложената справка от НЗОК за предишни заболявания.
8
Механизмът на станало произшествие е изяснен в заключението на приетата
тройна САТЕ – л.388-396, на което съдът се позовава изцяло. Причините са
субективни – недостатъчна концентрация и несъобразяване на скоростта с
пътните условия от страна на водача на лекия автомобил и пресичане на
неопределеното затова място от страна на пострадалата.
Съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на З.
сочи безспорно, че уврежданията са станали при ПТП на 24.06.2022 г. когато
пострадалата е пресичала улицата. Получените увреждания са предизвикали
болки и страдания, като възстановяването продължава повече от 4 месеца,
през който период значително е влошено качеството на живот – ищцата е
трябвало да бъде обгрижвана от св.М. изцяло. Уврежданията отговарят да са
причинени от съприкосновението с предната лява гума на автомобила и са в
причинна връзка с настъпилото ПТП (л.328).
Изложените факти водят до следните правни изводи. На
основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В
хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че И. З. е
претърпяла страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки
след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на
което вина има К. М.. Последният чрез своите действия, противоправно е
причинил на ищцата средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице
предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Това следва от
нормата на чл.300 от ГПК, предвид влязлото в сила съдебно споразумение на
РС-Царево. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на
валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност“ на л.а.м.“Мерцедес“ модел „Е 250 ЦДИ“ с ДК № А 26 38 НХ,
управляван от К. М..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие.
Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на
9
обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и
следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че
след увреждането и претърпените манипулации, И. З. не би могла да живее
както преди това. От показанията на разпитания свидетел М. се установи, че
пострадалата е била принудена да търси помощ от нея, за редица действия,
вкл.къпане, придвижване, снабдяване с хранителни продукти и др.
Обездвижването, продължилото няколко месеца лечение, принудителната
рехабилитация са довели до значителни болки и страдания за ищцата.
Претърпените болки и страдания от З. вследствие на преживяното,
невъзможността да води живот както преди, съдът преценява че отговарят на
сумата от 40 000 лв.
С пресичането на пътното платно на нерегламентирано затова
място, пострадалата З. е оказала влияние върху станалото ПТП, което
съпричиняване съдът оценява на 10 %. Този извод следва от обективните
действия на ищцата, която се е опитала да пресече пътното платно на
неопределено затова място, макар на 12 м да е имало кръстовище, на което
дори и да не е изчертана, по силата на дадената в §.1 т.54 от ДР на ЗДвП
дефиниция се приема, че съществува пешеходна пътека. От друга страна,
ищцата не е изскачала внезапно на пътното платно, тъй като от заключението
на приетата тройна САТЕ се установи, че в момента на възприемане на
автомобила, З. не го е счела за опасност – това е станало едва след като е
предприет ляв завой и водачът на автомобила не е намалил скоростта си. Или
искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди се явява основателен до
размера от 36 000 лв. Приложени са по делото доказателства за заплатени
обезщетения от застрахователя в полза на ищцата в размер на 5629,61 лв. и
11 500 лв. или общо 17 129,61 лв., които съдът приема, че покриват
претенцията за имуществени вреди в пълен размер или това е сумата от
2129,61 лв. и 15 000 лв. от претенцията за неимуществени вреди. Този извод
следва от твърденията в този смисъл в отговора на исковата молба (л.110) и
липсата на твърдения в различен смисъл от пълномощника на ищцата. Или
претенцията следва да бъде уважена за сумата от 21 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, като в останалата част до пълния предявен размер от
60 000 лв., следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията на имуществени вреди следва да се
приеме, че би била изцяло основателна за претендираната сума, доколкото по
10
делото са налице писмени доказателства – фактури и касови бонове за
заплатени общо 2129,61 лв. с най-късна дата 31.10.2022г. Със заплащането на
тази сума от застрахователя на 17.07.2023г., претенцията подлежи на
отхвърляне като погасена чрез заплащане.
По делото ищцата претендира лихва за забава, „считано от датата
на изтичане на срока за произнасяне по извънсъдебната претенция пред
ответното дружество, до окончателното плащане“. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5
КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая
застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от
момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер
не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на
обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника
за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за
забава следва да се възприеме 29.05.2023 год. датата, на която искането на
ищцата И. З. е било заведено при застрахователя (л.11), при липсата на
изричен отказ да плати. Изложеното се отнася и до претенцията за заплащане
на имуществените вреди, но с начална дата 31.10.2022г. (когато разходите са
били действително направени), като крайният момент е превеждането на
сумата в полза на ищцата – 17.07.2023г. По отношение на погасената част от
претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземе
предвид, че лихвата върху сумата от 36 000 лв. се дължи за периода от
29.05.2023г. до 17.07.2023г.; върху сумата от 32 500 лв. до 10.08.2023г.; върху
сумата от 21 000 лв. до окончателното изплащане.
Възраженията на процесуалния представител на третото лице –
помагач са изцяло неоснователни. Оспорване в настоящото производство на
11
установените с влязлото в сила съдебно споразумение на извършителя К.М. с
РП-Царево обстоятелства, е недопустимо на основание чл.300 от ГПК.
Подадената молба за отмяна на споразумението не е основание за спиране,
още по-малко за прераглеждане на установените в наказателното производство
обстоятелства.
Показанията на разпитаните свидетели Т. и П. – приятели на К.М.,
с нищо не противоречат на приетото от вещите лица и в крайна сметка от
съда. Възраженията относно заключенията на вещите лица по приетите
съдебни експертизи не почиват на доказателствата по делото. Вещите лица по
приетата тройна САТЕ извършиха всички поискани от третото лице
замервания на място, отговориха на всички поставени задачи съвсем
изчерпателно, като защитиха направените изводи в съдебни заседания.
Пълномощникът непрекъснато твърди, че ПТП не е станало по описания
начин - защитна теза, която би била по-убедителна ако беше предложил
някакъв смислен свой вариант. Това не беше извършено. Подадените след
приключване на съдебното следствие молби за възобновяване на
производството, „допълване“ на протокола от съдебното заседание от
03.10.2024г. с въпроси на съда към адв.М., изпращане на приетите заключения
на експертизите на РП-Бургас, създават убеждение, че става дума за опит за
злоупотреба с права с цел безкрайно отлагане на делото, без наличие на
законови предпоставки затова.
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на
разноски, но не е приложен списък по чл.80 от ГПК. На основание чл.78 ал.1
от ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски съобразно
уважената част от исковата претенция, но предвид липсата на разноски за
експертизи и приложен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, какво адвокатско възнаграждение е заплатила ищцата, не следва да
бъдат присъждани суми.
В тежест на ответника ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД следва да се
присъди държавна такса върху присъдената сума от 21 000 лв. – 840 лв.
дължими по сметка на съда, както и сумата от 150 лв. – разноски по делото за
изплатени възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, И. З. следва да заплати в полза на
ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД направените по делото разноски съобразно
12
отхвърлената част от иска. Разноските са в размер на 7200 лв. с ДДС
заплатено адвокатско възнаграждение по предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди и 720 лв. за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди (л.168). Второто следва да бъде заплатено изцяло, поради отхвърлянето
на иска. Според приложения списък по чл.80 от ГПК, останалите разноски са в
общ размер от 7825 лв., включващ 7200 лв. адвокатско възнаграждение и 625
лв. възнаграждения на вещи лица и деловодни разноски. Или следва да бъде
присъдена сумата от 5086,25 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д. -
заедно, чрез пълномощник адв. Георги Бойков Христов, със съдебен адрес:
гр.София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1 да заплати в полза на И. В. З. с
ЕГН **********, с адрес в гр.С., чрез пълномощник адв. Веселина Василева
от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Генерал Гурко” № 18, ет.2
сумата от 21 000 (двадесет и една хиляди) лв. като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
настъпило на 24.06.2022г. ПТП, причинено от водача на застрахования при
ответното дружество автомобил – К. М. М. с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху сумата от 36 000 лв. за периода от 29.05.2023г. до
17.07.2023г.; законната лихва върху сумата от 32 500 лв. за периода от
29.05.2023г. до 10.08.2023г.; законната лихва върху сумата от 21 000 лв. за
периода от 29.05.2023г. до окончателното изплащане, по следната банкова
сметка в „******“ АД с титуляр И. В. З. с ЕГН **********: IBAN ******, като
иска до претендираните 60 000 лв., както и исковете за присъждане на законна
лихва извън посочените периоди, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д. -
заедно, чрез пълномощник адв. Георги Бойков Христов, със съдебен адрес:
гр.София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1 да заплати в полза на И. В. З. с
13
ЕГН **********, с адрес в гр.С., чрез пълномощник адв. Веселина Василева
от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Генерал Гурко” № 18, ет.2
законната лихва върху сумата от 2129,61 (две хиляди сто двадесет и девет лв.
шестдесет и една ст.) за периода от 29.05.2023 до 17.07.2023г., по следната
банкова сметка в „****“ АД с титуляр И. В. З. с ЕГН **********: IBAN *****,
като иска за присъждане на лихва извън посочения период, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. З. с ЕГН **********, с адрес в
гр.С., чрез пълномощник адв. Веселина Василева от АК-Бургас, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. “Генерал Гурко” № 18, ет.2 против ЗАД „ОЗК -
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Личев и Румен Д. - заедно, чрез пълномощник адв.
Георги Бойков Христов, със съдебен адрес: гр.София, район Слатина, ул.
„Кадемлия“ № 1 иск, да бъде осъдено да заплати сумата от 2129,61 (две
хиляди сто двадесет и девет лв. шестдесет и една ст.) като обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за медицински
консумативи в резултат на настъпило на 24.06.2022г. ПТП, причинено от
водача на застрахования при ответното дружество автомобил – К. М. М. с ЕГН
**********, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. В. З. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., чрез
пълномощник адв. Веселина Василева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. “Генерал Гурко” № 18, ет.2 да заплати в полза на ЗАД „ОЗК -
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от изпълнителните
директори Александър Личев и Румен Д. - заедно, чрез пълномощник адв.
Георги Бойков Христов, със съдебен адрес: гр.София, район Слатина, ул.
„Кадемлия“ № 1 сумата от 5086,25 (пет хиляди осемдесет и шест лв. двадесет
и пет ст.) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д. -
заедно, чрез пълномощник адв. Георги Бойков Христов, със съдебен адрес:
гр.София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1 да заплати в полза на
14
Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 840 (осемстотин и четиридесет)
лв. дължима такса върху уважената част от исковете и 150 (сто и петдесет) лв.
направени по делото разноски.
Производството се проведе при участие на трето лице – помагач на
ответната страна К. М. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.П., област Б., ул. „Р.“
№ *, чрез пълномощник адв. Красимир Георгиев Марков oт АК-Стара Загора,
със съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул. „Промишлена“ № 20.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
15