Решение по дело №1042/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260178
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Веселка Велкова Златева
Дело: 20205220101042
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                     Гр.Пазарджик, 27.05.2021г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 27.04.2021г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря  Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1042/20г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба против Й.П.Ц., ЕГН********** *** ищецът Кооперация „ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „СЪГЛАСИЕ““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.С., общ.С., представлявана от председателя И. А. Г. твърди, че по ч.гр.д.№457/20г. по описа на ПРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от 1200лв, представляваща платена сума по договор от 20.04.2018г. поради отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 25лв за платена ДТ. Поради постъпило възражение ищецът предявява настоящия иск. Твърди, че с длъжника сключили на 20.04.2018г. договор, с който той продал на ищеца кабина за трактор за сумата от 1200лв, платена в брой. Впоследствие се оказало, че кабината не ставала за трактора на кооперацията и длъжникът се бил съгласил да развалят договора, да му върнат кабината, а той да им върне платената сума. Предали му кабината и той я приел в дома си в с.В. . Помолил да бъде изчакан за връщането на парите, тъй като ги похарчил. От тогава не си били уредили взаимоотношенията. 

Моли съдът да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 1200лв, представляващи платена сума по договор от 20.04.2018г. поради отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 25лв за платена ДТ. Претендира разноските в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва иска, като твърди, че действително на 20.04.2018 год. с председателя на кооперацията – ищец сключили договор за покупко-продажба на кабина за трактор, като по силата на същия ответникът му продал въпросната кабина за сумата от 1 200,00 лева, но твърдението, че впоследствие били постигнали споразумение да развалят договора било абсолютно невярно.

Председателят на кооперацията на няколко пъти идвал в дома на ответника, за да огледа кабината. Той много ясно му обяснил, че тя е за друг модел трактор, но с няколко поправки може да се приспособи за техния модел трактор. И. Г. - председателят на кооперацията – му казал, че няма да има проблем и те ще си я напаснат за техния трактор и така сключили договора за продажба.

Минал се известен период от време и Г. се свързал с ищеца, като му казал че не искат да преправят кабината и го помолил да му помогне да намери купувач за нея. Ответникът се съгласил и му казал да я докара отново в дома му, за да може да я снима и да я качи в някой интернет сайт за продажба на части за трактори. Това била единствената тяхна уговорка. Изобщо не се бил договарял с И. Г. да развалят сключения между тях договор за покупко-продажба от 20.04.2018 год.

Г. докарал кабината в двора на ответника и той се опитал да намери купувач, но нямало такъв. Няколко пъти се свързвал с него и му казвал да отиде да си вземе кабината, но и до сега не бил отишъл. Още повече, че тази кабина му пречела в двора.

Ответникът бил викан в Полицията в гр.С., където бил дал същите обяснения.

Поради това моли съдът да отхвърли предявения иск и да му присъдите сторените съдебно-деловодни разноски.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим. По заявление на Кооперация „ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „СЪГЛАСИЕ““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.С., общ.С., представлявана от председателя И. А. Г. е образувано ч.гр.д.№457/20г. по описа на РС-Пазарджик, като с разпореждане от 24.02.2020г.  съдът е издал заповед за изпълнение против Й.П.Ц., ЕГН********** ***. Длъжникът е подал възражение в срок, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск.

         Разгледан по същество искът е неоснователен.

         В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, да се установи размера на това вземане, както и правопораждащия го факт.

         Установява се от приетия по делото като писмено доказателство договор за покупко-продажба, че на 20.04.2018г. страните са сключили такъв с предмет кабина за трактор и продажна цена 1200лв. Отразено е, че продавачът продава вещта в състояние, в което се намира към момента на продажбата за горната сума.  Съответно купувачът купува вещта при посочените условия и на посочената цена, изплатена изцяло на продавача.

         Твърди ищецът, че продажната цена му се дължи обратно поради отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, а именно  установяване впоследствие, че закупената кабина не е подходяща за трактора на кооперацията – ищец.

         Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила - при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, както и в други подобни случаи. Такива доводи нито са изложени, нита са ангажирани доказателства от страна на ищеца, върху когото пада тежестта на докаже именно отпадналото основание за сключване на договора за покупко-продажба. Релевантно е в случая към момента на сключване на сделката да е постигната такава договорка между страните, каквато в настоящия случай не е установена, не се и твърди. Нещо повече – от показанията на св.Коева се установи, че преди сключване на договора председателят на кооперацията – ищец се обадил на ответника във връзка с процесната кабина, като Ц. му обяснил, че не е подходяща за модела трактор, за който иска да я купи. След това дошли да я видят и казали, че в кооперацията имат гараж, в който да я преправят и искат да я вземат.  Съдът дава вяра на този свидетел, макар да живее на семейни начала с ответника, тъй като от една страна не се опровергават от показанията на свидетеля Лазаров – той депозира такива относно обстоятелства, настъпили след връщане на кабината в двора на ответника и изобщо не говори за момента на сключване на сделката - , а от друга – подкрепят се от писмения договор – в него няма отразени уговорки за развалянето му.

         Така съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.55, ал.1, предл. трето - когато е имало правно основание за получаване на платената сума, но то да е отпаднало с обратна сила.

         Съдът счита, че следва да се отбележи, че в настоящия казус не е налице и хипотезата на чл.59 от ЗЗД, според която ако липсват елементите на някой от трите фактически състава на чл.55 от ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, то обеднелият да разполага с иска по   - в какъвто смисъл е  Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС.

         Затова приема, че искът не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца се възложат сторените от ответника разноски в размер на 300лв адвокатско възнаграждение.

         Водим от горното съдът

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Кооперация „ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „СЪГЛАСИЕ““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.С., общ.С., представлявана от председателя И. А. Г. против Й.П.Ц., ЕГН********** *** иск по чл.422 във вр .с чл.415, ал.1 от ГПК  за приемане за установено по отношение на ответника, че съществува изискуемо вземане на ищеца за сумата от 1200лв, представляващи платена сума по договор от 20.04.2018г. поради отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 25лв за платена ДТ

ОСЪЖДА Кооперация „ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „СЪГЛАСИЕ““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.С., общ.С., представлявана от председателя И. А. Г. да заплати на Й.П.Ц., ЕГН********** *** сторените разноски в размер на 300лв.

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред  Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :