Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
град Раднево, 20.03.2019 г.
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при секретаря Живка Манолова, като
разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧАНОВА АНД № 387 по описа за 2018год., за
да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл. 59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
Постановление № 58/05.12.2018 г. на П. Д. П. – Директор на РИОСВ – С. З., с
което на „М. М. изток" ЕАД, експлоатиращо рудник „Т. –
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-
„М. М. И.” ЕАД гр. Р., с ЕИК хххххх представлявано от Изпълнителния
директор А. П. А., чрез упълномощения юрисконсулт В. обжалва същото, като прави
конкретни оплаквания за неговата незаконосъобразност. Моли съда да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно,
алтернативно – моли съда да намали размера на имуществената санкция до
минимално предвидената такава в чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез упълномощения си процесуален представител –юрисконсулт В.,
поддържа жалбата си.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител в с. з. и не взема становище
по жалбата.
Районна
прокуратура-гр.Р., не е изпратила представител и не е взела становище по
жалбата.
Въз
основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна
следното:
От
фактическа страна:
На 02.11.2018 г. от св. М.Д.М.- главен
експерт в РИОСВ гр. С. З. е съставен АУАН № 58/02.11.2018 г. Актът е съставен
във основа на извършена проверка /Протокол от проверка № П-0000087/03.10.2018
г. и Протокол за изпитване на отпадъчни води № 12-1527/16.10.2018 г. на
Регионална лаборатория – С. З. към ИАОС.
В АУАН е отразено, че на 03.10.2018 г. е
извършена контролна проверка на рудник „Т. –
сулфати – 1137 mg/l, при
ИЕО – 400 mg/l;
Актосъставителят е приел,
че по описания начин „М. М. и " ЕАД – гр. Р. е нарушило чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, като
не спазва условието в Разрешително за заустване на отпадъчни води №
33120022/10.06.09 г., актуализирано с Решение № РР-3184/12.10.2017 г., издадено
от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив
част „ Индивидуални емисионни ограничения на отпадъчните води за заустване №
1-канал (вход на дюкер) за превишения на индивидуалните емисионни
ограничения по показатели сулфати.
АУАН бил съставен в
отсъствие на жалбоподателя, след неявяването му на поканата за съставяне на
акта изх. № КОС-06-5239/24.10.2018 г., получена от пълномощник на 26.10.2018 г.
Против съставения АУАН,
в законоустановения срок не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на този АУАН
е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 58/05.12.2018 г. на П. Д. П.
– Директор на РИОСВ – С. З. в обстоятелствената част, на което, административно
– наказващия орган /АНО/, е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка.
АНО е приел, че деянието съставлява нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите. АНО на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите
е определил и наложил на "М. М. изток " ЕАД, административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и въз основа на свидетелските
показания на свидетеля М.Д.М..
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10
от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозира е в предвидения от
закона преклузивен срок срещу акт подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в тази насока са следните:
В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които опорочават процедурата и издаденото наказателно
постановление и са основания за отмяната му като незаконосъобразно.
Неоснователно е
възражение на жалбопадателя досежно нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно непълно и
неясно описание на деянието в АУАН и в НП, което също нарушава правото на
защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, тъй
като много конкретно е посочено
допуснатото неизпълнение на условие
„Индивидуални емисионни ограничения4 в Разрешително за заустване на отпадъчни
води №3312022 от 10.06.2009,последно
актуализирано с Решение №РР-3184/12.10.2017г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в
ИБР град Пловдив в точка на заустване
№1- канал/вход на дюкер за установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения по показател –сулфати. С чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ се вменява общо
задължение за изпълнение на издаденото разрешително. Точното посочване на
нарушената разпоредба е от съществено значение, за да може да се установи дали
изобщо се вменява някакво задължение, а също и да се прецени дали е налице
правилно приложение на санкционната разпоредба. В конкретния случай,
посочването на т. 11 не предполага прилагането на общата санкционна разпоредба
на чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ. АНО а именно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ -
предвиждаща санкция за конкретни нарушения, свързани с неспазване на условията
за ползване на водни обекти, като се отклоняват от условията предвидени в
разрешителното.
В обстоятелствената част
на АУАН е отразено „ …. Във връзка със задължителен емисионен контрол на
отпадъчни води, е взета 1 бр. водна проба отпадъчна вода в точка на заустване № 2 – в Канала / вход на дюкер/…..” В
приложения протокол от изпитване №12-1527 от 16.10.2018г. на Регионална
лаборатория С. З. към ИАОС /л.23 от
делото/ в т. 5 е посочено: заустване №2
– от точка на заустване в канала/вход на дюкера/. В диспозитива на АУАН
АНО е посочил на ред 14 „… заустване №1 в канал / вход на дюкер за превишения
на индевидуалните……” Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че това е
неточно посочване на мястото на извършване на нарушението. Точно и конкретно са
изписани географските ширини- като се касае за техническа грешка. Както се
установи в съдебно заседание вече не съществува точка на заустване №2, и това е
чиста техническа грешка. Мястото е конкретизирано не само с описанието – вход
на дюкер, но и с посочване на точни географски координати.
Съгласно чл.201, ал.9 от
Закона за водите, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.
От формална страна,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
чл.201, ал.2 от Закона за водите, от длъжностно лице - Директора на РИОСВ Стара
Загора.
Актът за установяване на
административно нарушение също е издаден от компетентен орган, съгласно чл.201,
ал.1 от Закона за водите, съгласно Заповед № РД-462 от 07.07.2017 година на
Министъра на околната среда и водите, в която актосъставителя М. е изрично
посочен.
Административно
процесуалните правила и срокове за издаване на акта и наказателното
постановление, визирани в чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН са спазени.
В настоящото
производство, в тежест на административно наказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от
лицето, посочено като нарушител. С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът счита, че е установено по несъмнен начин извършено административно
нарушение. Наложена е имуществена санкция на ЮЛ, по отношение на което
отговорността е безвиновна, т. е не следва да се търси отговорност на конкретно
физическо лице от дружеството.
Разрешителното, което
жалбоподателя притежава, е издадено на основание чл. 46, ал.1, т.1, б. “г ” и
т.3 от ЗВ, за заустване на отпадъчни води, при ползване на воден обект –
отпадъчни води. С него са определени мястото на заустване и индивидуалните
емисионни ограничения по потоци и места на заустване.
От обективна страна нарушението
по чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, която
въвежда задължение за водоползвателите да изпълняват условията в
издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни,
издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда, а санкциите за неизпълнение на това задължение са
предвидени съответно, за всеки отделен случай, в чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ. Не е спорно по делото, че на
03.10.2018 г. е извършен мониторинг на отпадъчните води, за установяване дали
се спазват емисионните норми. Вида на проверката е определен с разрешителното,
и тя се извършва два пъти в годината, чрез еднократна проба. В конкретния
случай пробата е взета в съответствие с разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за
емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти. При проверката е съставен
протокол № 0000087 от 03.10.2018г. от Регионална лаборатория С. З. към ИАОС
като е отразена установената фактическа обстановка - за
обекта има издадено разрешително за заустване на отпадъчни води, взета е водна
проба от мястото на заустване № 1 в Канал/вход на дюкер/. Въз основа на резултатите от
физико - химичния анализ е съставен акта за установяване на административно
нарушение, с който е започнало настоящото производство.
Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, като не е
изпълнил задължението си да изпълняват условията в издадените им разрешителни
по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Не се спори по делото, че жалбоподателят е
осъществил изхвърлянето на отпадъчни води във воден обект.
Съдът намира, че акта за
установяване на административно нарушение отговаря на всички формални
изисквания на чл. 42 от ЗАНН, има необходимото по закон съдържание, подписан е
от лицата посочени в чл. 43, ал.1 от ЗАНН, съставен е в присъствие на двама
свидетели. Т.е. при установяване на нарушението са спазени всички процесуални
правила, и правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано в пълен обем.
Установено е по несъмнен
начин по делото, че „М. М. и.” ЕАД гр. Р. не е изпълнил задължението си да
поддържа необходимото качество на заустваните отпадъчни води, в нарушение на
индивидуалните емисионни ограничения, дадени с разрешителното, установено е
превишението, с протокол за извършен физико - химичен анализ. Именно това
нарушение е визирано в разпоредбата на чл.200, ал.1 т. 2 от ЗВ. При
установяване на нарушението не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на
защита на жалбоподателя. На същия са били предявени всички факти, обуславящи
признаците на нарушението от обективна страна и срещу тези факти дружеството се
е защитавало при провеждане на административно наказателното производство.
За да определи размера
на наказанието, което да наложи на „М. М. и.” ЕАД гр. Р., съдът съобрази
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Обсъдено
от АНО е и липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира,
че посочения размер от 3000 лева е напълно съобразен с извършеното нарушение,
имайки предвид и обстоятелството, че околната среда в региона се замърсява
изключително много от всички, находящи се в региона рудници- принадлежащи към
„М. М. И” ЕАД град Р.
След като прие
разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, както и наложеното
наказание за правилно определено, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и като такова същото следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 58/05.12.2018
г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.С. З., с
което на „М. М. И” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Р. обл. С. З.,
ул. „Св.Св. К. и М.” №13 ЕИК ххххххх, представлявано от инж. А. А.–
изпълнителен директор за административно нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от
Закона за водите, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000.00 /две хиляди/ лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-С. З.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: