Решение по дело №201/2020 на Районен съд - Велики Преслав

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

19.05.2021 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                  Година 2021                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                             първи състав

На 27 (двадесет и седми) април                                                     Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 201 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от С.М. С. с ЕГН ********** с адрес ***, като родител на малолетното дете Д.П.П.с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д.М.  от ВАК срещу П.Д.П. с ЕГН **********, с адрес ***,  иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК, за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на личен документ – паспорт, необходим за пътуване в чужбина на малолетното дете Д.П.П.и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, на същото дете да пътува в чужбина –Великобритания за периода от 15.02.2021г.–31.12.2021г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез пълномощник адв.П.Н. от ВАК, подава отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е изцяло неоснователен и разрешението на детето да пътува до Великобритания не е в интерес на детето, което също не желаело да посещава тази страна и майката, докато е там.

В съдебна заседание ищцата, чрез пълномощника поддържа исковата молба и моли съдът да се произнесе положително по нея. Пълномощникът излага множество доводи неотносими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от материалите по приложеното гр.д.№363/2014 г. по описа на ВПРС, в частност удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №IV-138/28.04.2011 г. на Община Варна, страните са родители на детето Д.П.П.с ЕГН **********. Понастоящем родителите живеят разделени и детето се отглежда и живее с бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права, като на майката е определен режим налични контакти с детето, което се установява от влязлото в сила на 26.05.2015 г. Решение №86/24.04.2015 г. по гр.д.№363/2014 г. на ВПРС.

Родителите  не са постигнали и не могат да постигна съгласие по въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи, че молителите са родители на малолетното дете.

Не се спори по делото, че молителите не живеят заедно, като детето се отглежда от бащата, което се установява и от влязлото в сила решение по гр.д.№363/2014 г. по описа на ВПРС.

Майката живее преимуществено в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на посочен в исковата молба адрес.

Между родителите са разрешени въпросите за упражняване на родителските права, издръжката и личните контакти с детето с посоченото по – горе съдебно решение.

От събраните по делото доказателства Социален доклад изготвен от Д“СП“-В.Преслав, ведно с приложените към него документи, показанията на разпитаните от двете страни свидетели се установи, че родителите не могат да постигнат съгласие по никакви въпроси в интерес на детето, напротив конфликтите помежду им, катализирани от бабата по майчина линия и съпругата на бащата се отразяват негативно върху детето и пречат на пълноценните отношения между родители и дете. Детето е привързано и към двамата си родители, както и към роднините си от всяка страна. Бащата, макар и декларативно да го заявява, не насърчава и подкрепя контактите между майката и детето.

Агресивното вербално поведение по въпросите за близостта на детето с всеки от родителите и неговото семейство от двете страни, което беше непосредствено демонстрирано и пред настоящия състав, включително и чрез пълномощниците, не е интерес на детето.  Това се установява от приложения към Социалния доклад, Доклад от ИСДП КСУДС-Шумен, както и от изслушването на детето в съдебно заседание.

Видно от материалите по делото, родителите на детето към настоящият момент, не могат да постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, поради което са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 127а от СК спорът да бъде решен от съда. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установя по безспорен начин, че майката към настоящия момент живее преимуществено в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на детето извън пределите на Република България.

            При решаване на спора по чл. 127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на детето. Интересът на детето да пътува в чужбина не може да бъде преценяван абстрактно. Изискването на закона за съвместното решаване на родителските права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи според данните в конкретния случай.

Законът не прави разграничение между различните хипотези на пътуване на детето в чужбина.

Конкуренция между правата на детето и родителите, съответно -нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето, възниква единствено в хипотезата на промяна местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, каквото не се установява по делото.

Решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата. Настоящият случай е именно такъв.

Целта на закона е да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с права на децата, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице нито заплаха, нито опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с майката до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, доколкото не са посочени ограничения, поради които не е препоръчително пътуване по различни причини до там, с оглед съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите. С оглед събраните по делото доказателства, липсата на съгласие от страна на бащата за задгранични пътувания на детето, определените лични контакти между детето и майката, ограничава правото на детето на свободно придвижване, гарантирано в Конституцията на РБ.

Независимо, че упражняването на родителските права по отношение на детето Д.П.П.с EГН ********** е предоставено на бащата П.Д.П. с ЕГН ********** с адрес: *** и е определено местоживеенето на детето при него е определен и режим на лични отношения на майката С.М.С. с ЕГН **********, с с детето - всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09,00ч. до 17.00ч. в събота и от 09.00ч. до 17,00ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск. 

Както беше изложени по – горе целта на закона е да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с права на децата, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице нито заплаха, нито опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с майката до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, доколкото сочената държава не е място на размирици; не е място, в което временно не е препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите. С оглед събраните по делото доказателства, за местоживеенето на двамата родители, липсата на съгласие от страна на бащата за задгранични пътувания на детето, силно ограничава правото му да поддържат лични отношения с майката. Именно изхождайки от интереса на детето, че то трябва да има възможност да осъществява контакти с майка си, което е в негов интерес у съда възниква убеждение, че е налице необходимост детето да може да пътува в чужбина. С оглед на представените доказателства се установява, че майката има възможност да посрещне детето си в една здрава среда, без това да му навреди по някакъв начин.

 С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че е в интерес на детето да бъде разрешено същото да напуска пределите на РБ и да пътува до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, без за това да е необходимо съгласие на бащата.

Тъй като в това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето и вземайки предвид и правата на родителите, настоящият състав счита че решението му не е обвързано с искането на ищцата по отношение на срока, за който се претендира разрешаването. С оглед продължителността на настоящото производство, възрастта на детето и осигуряване на пълноценни контакти на детето с майката, следва да  бъде разрешено на малолетното дете Доротея, да пътува извън пределите на РБ  до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия веднъж в периода от 15 юли до 15 септември ежегодно - период съвпадащ с лятната ваканция на детето за едни месец, когато бащата не е в платен годишен отпуск, само със съгласието на своята майка, без за това да е необходимо съгласие на бащата. Разрешението следва да бъде дадено за срок от три години, считано от влизане на решението в сила, с оглед ниската възраст на детето, като съдът счита, че това разрешение за пътуване няма да ограничат правата на другия родител.

При преценка на иска съдът съобрази и обстоятелството, че не може да бъде разрешено на ненавършило пълнолетие дете неограниченото извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, а следва да бъдат разрешени конкретни пътувания в точно определени периоди от време, поради което съдът с решението си конкретизира периодите от годината, по време на лятната ваканция, в които детето да може да напуска пределите на РБ, но в края, на които следва да се завръща, с оглед необходимостта от посещение на учебни занятия в страната. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос  Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК и Решение № 236 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 4549/2008 г., ІV г.о., ГК, Решение № 236 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 4549/2008 г., ІV г.о., ГК и др.

 В този смисъл, с оглед нежеланието на бащата да даде съгласие за издаване на международен паспорт на малолетното дете Доротея, съдът намира, че следва да се произнесе и по този въпрос, доколкото разпоредбата на чл. 127а от СК предвижда съдебна намеса и в случай на липса на съгласие между родителите относно издаването на личните документи на детето, свързани с пътуването. В този смисъл съдът намира, че следва иска и в тази част да бъде уважен, като бъде разрешено издаването на документ за самоличност на малолетното дете Доротея, придружавано от неговата майка, без за това да е необходимо съгласие на бащата. Съдът счита, че с постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето в чужбина и издаване на паспорт, ще бъде защитен по най-добър начин интереса на детето, който следва да се постави на първо място, включително и правото му на свободно движение извън пределите на Р България.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 400.00 лева, -държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата П.Д.П. с ЕГН **********, с адрес ***, детето Д.П.П.с ЕГН ********** с адрес ***, да напуска пределите на Р България, за да пътува до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия веднъж в периода от 15 юли до 15 септември ежегодно - период съвпадащ с лятната ваканция на детето за едни месец, когато бащата не е в платен годишен отпуск, придружавано от своята майка  С.М. С. с ЕГН ********** с адрес *** за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

    ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата П.Д.П. с ЕГН **********, с адрес *** за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Д.П.П.с ЕГН ********** по искане на майката С.М. С. с ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.

 ОСЪЖДА П.Д.П. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати С.М. С. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата 400.00 (четиристотин) лева – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия: