РЕШЕНИЕ
Номер
171 21.06.2023 г. Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретар Галина
Кунчева, като разгледа докладваното от съдия
Калоянова административно дело номер 540
по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Търговска
къща Русе“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Михаил Арнаудов“ № 2, представлявано от Д.И.Н. – управител, против
Ревизионен акт (РА) № Р-03001822000365-091-01/15.05.2021 г., издаден от М. Т.
Г. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Е. Н. Г. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 215/07.11.2022
г., произнесено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Варна при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени изцяло РА, тъй като
представените и направените изводи от органите по приходите са грешни и неотносими
към реалната ситуация. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се
представлява.
Ответната страна - Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ДОДОП) Варна при ЦУ на
НАП чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З.Е. оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето й. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в
съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по
административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното
производство. Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
От приложените по
административната преписка доказателства се установява, че конкретното ревизионно
производство е регламентирано от различни административни заповеди, както
следва:
ü
Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001821000365-020-001/26.01.2022 г. -
възложена е ревизия на „Търговска къща Русе“ ЕООД с предметен обхват данък
върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.11.2021 г. - 30.11.2021 г. Заповедта е издадена от началник на сектор в ТД на НАП М.
Т. Г. и е връчена електронно.
ü
Заповед
за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-03001821000365-020-002/25.02.2022 г. – допълнен
е периода на проверката (от 01.12.2021 г. до 31.01.2022 г.) и е удължен е
срокът на ревизията до 03.05.2022 г. Заповедта е издадена от началник на сектор
в ТД на НАП М. Т. Г. и е връчена електронно.
ü
ЗИЗВР
№ Р-03001821000365-020-002/26.04.2022 г. - удължен е срокът на ревизията до 01.07.2022
г. Заповедта е издадена от началник на сектор в ТД на НАП М. Т. Г. и е връчена
електронно.
За установяване на
релевантните факти и обстоятелства, в хода на ревизията органите по приходите
са извършили множество процесуални действия за събиране на доказателства както
от ревизираното лице, така и от трети лица. Резултатите от ревизията са
обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03001822000365-092-001/ 15.07.2022 г.,
надлежно връчен на дружеството по електронен път на 20.07.2022 г. Ревизираното лице е упражнило
правото си на възражение – представило
е Възражение с вх. № 9367-8/05.08.2022 г., като твърди, че РД е издаден в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила.
След преценка на
извършените при ревизията действия и посочване, че подадените от дружеството възражения
са неоснователни, органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията са
постановили РА № Р-03001822000365-091-001/15.08.2022 г. С цитирания РА е установено задължение на „Търговска
къща Русе“ ООД за ДДС за ноември 2021 г., както и дължимите лихви за просрочие
(към 15.08.2022 г.). РА е връчен електронно на 18.08.2022 г.
С жалба с вх. № 9367-9/07.09.2022
г. по описа на ТД на НАП Варна, ревизираното лице е оспорило РА № Р-03001822000365-091-001/15.08.2022
г. пред директора на ДОДОП Варна в
частта, в която в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС,
произтичащи от отказано право на данъчен кредит за доставка по фактури,
издадени от „Антол“ ЕООД. В жалбата се сочи, че ревизираното лице е представило
всички документи, свързани с реализираните сделки, като същите се описват
подробно. Развити са подробни теоретични постановки защо ревизиращият екип е
следвало да признае за реални извършените доставки от посочения контрагент.
Иска се отмяна на оспорения по административен ред РА в обжалваната част.
По повод така подадената жалба, с Решение №
215/07.11.2022 г., директорът на ДОДОП Варна
е потвърдил РА № Р-03001822000365-091-001/15.08.2022 г. в обжалваната му част.
Потвърдено е, че за данъчен период ноември 2021 г. е отказан данъчен кредит по
ЗДДС в размер на 14 260,00 лева, в резултат на което резултата по СД по
ЗДДС е изменен от ДДС за възстановяване в размер на 14 505,32 лева на ДДС за
възстановяване в размер на 245,32 лева.
В решението са изложени
мотиви относно събраните в хода на ревизионното производство доказателства за
липсата на реално осъществени доставки по сделки за покупко – продажба на
стоки, сключени между жалбоподателя и „Антол“ ЕООД. Решаващият орган подробно е
обсъдил възраженията на ревизираното лице, изложени в жалбата, с която е
сезиран.
В жалбата, с която е
поставено началото на настоящото съдебно производство, изцяло се оспорват
констатациите на приходния орган, обективирани в потвърдената част на РА №
Р-03001822000365-091-001/15.08.2022 г. Заявените от дружеството жалбоподател
възражения са почти идентични с тези, които са направени в жалбата пред
директора на ДОДОП, макар и представени в различен порядък. Сочи се, че
представените доказателства са тълкувани превратно и по взаимоизключващ се
начин. Развити са съображения относно реалността на непризнатите доставки.
Твърди се, че произходът и движението на стоковите потоци са напълно
проследими. Изложени са конкретни данни във връзка със сделките с „Антол“ ЕООД.
Направено е позоваване на Протокол № 1447285/11.11.2022 г., съставен от
органите по приходите при извършена проверка на инвентара, от който според
жалбоподателя става ясно, че в неговия обект са налични 10 000 бр.
безконтактни карти и 7 000 бр. защитни калъфи. Иска се от съда да отмени
изцяло обжалвания РА.
С Определение от
13.12.2022 г. първоначалният съдия докладчик по делото е дал изрични указания
на жалбоподателя да уточни предмета на обжалване, тъй като в началото на
жалбата предмет на оспорване е само частично потвърдения РА, а накрая на
жалбата е формулиран петитум – да се отмени изцяло обжалвания РА. С молба с вх. № 5205/30.12.2022 г. е
постъпило уточнение от жалбоподателя, че предмет на обжалване е процесния РА, в
частта, в която същият е потвърден с решението на директора на ДОДОП Варна.
С
Определение от 06.01.2023 г. първоначалният съдия докладчик е конституирал
страните по делото и е указал на жалбоподателя на основание чл. 170, ал. 3 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, че носи тежестта
да установи благоприятните за него положителни факти от обективната
действителност за наличие на реални доставки (процесните), както и че предметът
на доставките се ползва за целите на облагаемите му сделки, респ. че като лице,
което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените
законови условия за това по чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС.
С
молба вх. № 784/22.02.2023 г. ответникът е представил Заповед № Д-47/
14.01.2022 г. на директора на ТД на НАП Варна за определяне на органи по
приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112
от ДОПК и упражняват правомощия като орган, възложил ревизията, съгласно ДОПК.
С
Определение от 09.03.2023 г. настоящият съдия – докладчик е предоставил
възможност на страните да направят искания по доказателствата, като им е указал
възможността да ангажират допускане на съдебна експертиза. В същото определение
съдът изрично е указал на жалбоподателя, че ако желае да се полза от посочения
в жалбата и представен като копие Протокол № 1447285/11.11.2022 г. на НАП,
следва в 10-дневен срок от получаване на съобщението да представи протокола в
надлежен вид, по причина, че представеното копие е нечетливо. В тази връзка с молба с вх. №
1249/28.03.2023 г. жалбоподателят е поискал удължаване на срока за представяне
на този протокол. До момента на постановяване на настоящия съдебен акт протокол
не е представен.
В
съдебно заседание, проведено на 09.05.023 г., на което не присъства
представител на дружеството, съдът на основание чл. 171, ал. 5 от АПК във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК е указал на жалбоподателя, че за някои обстоятелства
от значение за делото не сочи доказателства, като не ангажира доказателства за
твърденията си в жалбата. Съдът е предоставил възможност на жалбоподателя в 7-дневен
срок от публикуване на протокола за заседанието да ангажира писмени
доказателства и да предяви искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза. В протокола изрично е записано предупреждение към жалбоподателя, че
при неангажиране на посочените доказателства съдът ще приеме за установени
фактите, доказани в ревизионното производство.
Процесуалният
представител на ответника е изпратил молба – становище с вх. № 2496/13.06.2023
г., с която молба иска да се даде ход в отсъствие на ответника и се прави
изявление за липса на искания по доказателствата. Изразено е становище по
съществото на спора – иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана при главно и насрещно доказване. Претендират се разноски в размер на
1 683,76 лева на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Нормата
на чл. 160, ал. 2 от ДОПК определя, че Съдът
преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като
преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Следователно,
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване.
Не
се спори относно компетентността на органите, издали обжалвания РА. В
настоящият случай, оспорения РА № Р-03001822000365-091-001/15.08.2022 г. е
издаден от компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – началник
сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и главен инспектор по
приходите, като ръководител на ревизията.
Според
правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията
и ръководител на същата. В конкретния случай с оглед посочените по-горе факти
това нормативно изискване е спазено, поради което съдът извежда съждение, че
авторите на оспорения РА са разполагали с материална компетентност и такава по
степен. Налице е и териториална компетентност на издателите на акта, част от ТД на НАП Варна,
която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Доказателство в тази насока е
ангажираната от ответника Заповед № Д-47/14.01.2022 г на директора на ТД на НАП
Варна.
Процесният
РА е съставен като електронен документ и е надлежно подписан с квалифициран
електронен подпис в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (Регламент 910/2014). Съдът е
извършил необходимата проверка на основание чл. 184,
ал. 2, изречение първо от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, данни за
което се съдържат в протокол за проведено открито съдебно заседание на
09.05.2023 г. В резултат на проверката се установява, че органите, подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са извършили това с
валиден КЕП.
Процесният
РА отговаря на изискването за форма и съдържание, регламентирани в чл. 120, ал.
1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в
чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на
органите, които го издават; номер и дата; данни за ревизираното лице; обхвата
на ревизията; извършените действия в ревизионното производство; мотиви за издаването
му; разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното
лице; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; подписи на органите по
приходите, които го издават. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен доклад
№ Р-03001822000365-092-001/15.07.2022 г., като неразделна негова част съобразно
нормата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Жалбоподателят е направил възражения срещу
РД.
Неразделна част от атакуваният ревизионен акт е
РД , който обективира както фактическите основания на органа по
приходите във връзка с определените задължения за данъци на ревизираното лице,
така и правните основания за неговото издаване. Публичните вземания са
конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект.
Посочени са данни за ревизираното лице, за име и длъжност
на авторите на РА. Съдържа се информация за обхвата на ревизията.
Посочен е срока и органа, пред който може да се обжалва съобразно изискванията
на чл. 120 от ДОПК.
Ревизионното производство е
реализирано в рамките на определения срок по ЗВР и последващите заповеди по
нейното изменение, надлежно връчени на ревизираното лице. РД е издаден при
спазване на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и в съответствие с правилото на чл.
119, ал. 2 от ДОПК е последвало издаването на РА. Установените данъчни
задължения попадат в рамките на обхвата на ревизията по ЗВР. Трябва да се
посочи, че както ревизиращият, така и решаващият орган са съобразили всички
представени по делото писмени доказателства като договори, фактури, транспортни документи, извлечения от
счетоводни сметки, главни книги, хронологични справки, други видове справки,
оборотни ведомости и др.; анализирали са ги в съвкупност и са достигнали до
изводи, които са съответни на така събраните доказателства. Фактът, че тези
изводи са в противоречие с изразената от жалбоподателя логика, не означава, че
компетентният орган не е положил необходимите усилия за събиране и изясняване
на необходимата информация, в съответствие с принципа за служебното начало,
прокламиран в чл. 5 от ДОПК - Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно,
когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания,
включително за прилагането на определените в закона облекчения. Обобщено, съдът не констатира
съществено нарушаване на разписаната административна процедура, рефлектиращо
върху законосъобразността на атакувания РА.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалвания РА е съответен на приложимия материален закон по следните причини:
Процесният РА се обжалва в частта, в
която на жалбоподателя не е признато правото на данъчен кредит по две доставки,
извършени от „Антол“ ЕООД, ЕИК *********. Съдът счита, че следва да разгледа
обстоятелствата, свързани със спорните доставки поотделно, както следва:
1.Доставка
по фактура № 2686/09.11.2021 г.:
Във
връзка с тази доставка жалбоподателят е представил в хода на ревизионното
производство следните доказателства:
1.1.
Фактура № 2686/09.11.2021 г. с
предмет на доставка 10 000 бр. карти за безконтактен достъп 125 кHz PSK с допълнителен код за защита на обща
стойност 42 300,00 лева, от които данъчна основа 35 250,00 лева и ДДС
7 050,00 лева.
1.2.
Приемо-предавателен протокол от
06.11.2021 г. между страните по сделката за покупко-продажба, в който е
посочено, че жалбоподателят е получил от „Антол“ ЕООД 10 000 бр. карти за
безконтактен достъп 125 кHz
PSK с
допълнителен код за защита, с единична цена 4,23 лева, на обща стойност
42 300,00 лева.
1.3.
Писмо от „Търговска къща Русе“ ЕООД
от 10.11.2021 г. до „ББР Факторинг“ ЕАД „Относно: потвърждение на посочената фактура за редовно, реално
осъществени доставки на стоки и извършени услуги от АНТОЛ ЕООД, заведени в
счетоводната система на фирма ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ ЕООД“.
Посочено е още в писмото „Уважаеми
господа, С настоящото писмо потвърждаваме, че доставките на стоки и/или
извършени услуги по долуописаните фактури са реално осъществени. По своя
характер редовни, заведени и осчетоводени в счетоводната ни система. За тях
предстои плащане от наша страна, което ще бъде извършено по банков път по
сметка на ББР Факторинг ЕАД с IBAN ***, BIC ***. Към 10.11.2021 г.
потвърждаваме следните фактури:“, като са
представени данни за фактура № 2686/09.11.2021 г.
1.4.
Фактура № **********/06.11.2021 г. за
куриерска услуга, издадена от „Лео експрес" ЕООД, с място на издаване гр.
Русе и фискален бон от същата дата за извършено заплащане в брой.
1.5.
Опис към фактура № **********/06.11.2021
г. за куриерска услуга, в която е вписана товарителница 51670655, с подател
„Антол“ ЕООД, Бургас и получател „Търговска къща Русе“ ЕООД, Русе.
1.6.
Товарителница 51670655/05.11.2021 г.,
издадена от „Лео експрес" ЕООД.
2.Доставка
по фактура № 2687/19.11.2021 г.:
Във
връзка с тази доставка жалбоподателят е представил в хода на ревизионното
производство следните доказателства:
2.1.
Фактура № 2687/19.11.2021 г. с
предмет на доставка 7 000 бр. защитен портфейл - калъф за безконтактни карти
срещу безконтактен „RFID" достъп на обща стойност 43 260,00 лева, от
които данъчна основа 36 050,00 лева и ДДС 7 210,00 лева.
2.2.
Приемо-предавателен протокол от
17.11.2021 г. между страните по сделката за покупко-продажба, в който е
посочено, че жалбоподателят е получил от „Антол“ ЕООД 7 000 бр. защитен
портфейл - калъф за безконтактни карти срещу безконтактен „RFID" достъп с
единична цена 6,18 лева, на обща стойност 43 260,00 лева.
2.3.
Писмо от „Търговска къща Русе“ ЕООД
от 19.11.2021 г. до „ББР Факторинг“ ЕАД „Относно: потвърждение на посочената фактура за редовно, реално
осъществени доставки на стоки и извършени услуги от АНТОЛ ЕООД, заведени в
счетоводната система на фирма ТЪРГОВСКА КЪЩА РУСЕ ЕООД“.
Посочено е още в писмото „Уважаеми
господа, С настоящото писмо потвърждаваме, че доставките на стоки и/или
извършени услуги по долуописаните фактури са реално осъществени. По своя
характер редовни, заведени и осчетоводени в счетоводната ни система. За тях
предстои плащане от наша страна, което ще бъде извършено по банков път по
сметка на ББР Факторинг ЕАД с IBAN ***, BIC ***. Към 19.11.2021 г.
потвърждаваме следните фактури:“, като са
представени данни за фактура № 2687/19.11.2021 г.
2.4.
Фактура № **********/17.11.2021 г. за
куриерска услуга, издадена от „Лео експрес" ЕООД, с място на издаване гр.
Русе и фискален бон от същата дата за извършено заплащане в брой.
2.5.
Опис към фактура № **********/17.11.2021
г. за куриерска услуга, в която е вписана товарителница 51675534, с подател
„Антол“ ЕООД, Бургас и получател „Търговска къща Русе“ ЕООД, Русе.
2.6.
Товарителница 51675534/16.11.2021 г.,
издадена от „Лео експрес" ЕООД.
3.
Доказателства, общи за двете доставки:
3.1.
Представени от „Търговска къща Русе“ ЕООД:
3.1.1.
Договор № 005-16082021 за покупко-продажба на стоки, сключен на 16.08.2021 г. между
„Антол“ ЕООД и „Търговска къща
Русе" ЕООД. Договорът
се отнася за два вида стоки:
®
„наименование: защитен портфейл - калъф
за банкови харти против източване „RFID“, количество - по заявки получавани до
31.12.2021г, но не по-малко от общо 12 000 бр. до 31.12.2021г. и на годишна
база за следващите години, ед. цена 6.18 лева за брой с ддс„ наричани по-долу
за краткост “Стоката’’, срещу цена, която Купувачът се задължава да му заплати.
Цената е валидна до 31.12.2021г….“
®
„наименование; чип карти за
безконтактен достъп 125 kHz PSK с допълнителен код за защита, количество - по
заявки получавани до 31.12.2021г., но не по-малко от общо 12 000 бр. до 31.12
2021r. и на годишна база за следващите години, ед. цена 4.23 лева за брой с
ддс, наричани по-долу за краткост "Стоката”, срещу цена, която Купувачът
се задължава да му заплати. Цената е валидна до 31.12.2021г. …“
Съдът
намира за необходимо да посочи, че от съдържанието на договора не може да се
установи дали се касае за 12 000 бр. или за 42 000 бр. от всяка от посочените стоки, тъй като има
ръкописни поправки (незаверени) в тази част на текста.
Уговорено е в договора, че продавачът
доставя стоката на купувача в срок до 20 работни дни от получаване на заявка.
Договора е сключен за срок от 3 години.
Предвидено е купувачът да заплаща цената на посоченото във фактурата,
издадена от продавача, факторингово дружество в срок до 90 дни от прехвърлянето
на собствеността и издаването на фактура. Всички разходи, свързани със сделката
– транспорт, предаване на купувача, мерене, теглене и товарене са за сметка на
купувача. Уговорено е още, че собствеността на стоката преминава върху купувача
при предаването и с издаване на фактура като купувачът е длъжен да заплати
стоката до 90 дни от прехвърлянето на собствеността/издаването на фактура. В договора
са предвидени правата и задълженията на страните, както и неустойки,
включително за забава на заплащане на уговорената цена.
3.1.2.
Уведомително писмо (на основание чл.
99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите) от 18.08.2021 г., с което „Антол“
ЕООД уведомява „Търговска къща Русе“ ЕООД, че с Договор за факторинг № DN000017/06.08.2021
г. прехвърля на „ББР Факторинг“ ЕАД, гр. София всичките си настоящи и бъдещи
вземания от „Търговска къща Русе“ ЕООД по всички издадени фактури на и след
17.08.2021 г. Посочено е, че „ББР Факторинг“ ЕАД е новият кредитор на
„Търговска къща Русе“ ЕООД за всички вземания, като последните се прехвърлят на
посочения кредитор изцяло, заедно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности към тези вземания.
3.2.
Представени от „Антол“ ЕООД:
Във
връзка с извършена насрещна проверка на посоченото дружество, резултатите от
която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) №
П-02000222028160-141-001/07.03.2022 г.
Дружеството
е представило в хода на проверката следните доказателства:
Ø
две
фактури с получател „Търговска къща Русе“ ЕООД, с приложени към тях документ за
продажба и приемо-предавателен протокол;
Ø
договор
за покупко-продажба на стоки между „Антол“ ЕООД и „Търговска къща Русе“ ЕООД;
Ø
уведомително
писмо за прехвърляне на вземанията на „ББР Факторинг“ ЕАД;
Ø
две
фактури, издадени от „Карт ойл“ ЕООД с приложени към тях товарителници;
Ø
платежни
нареждания – 8 бр.;
Ø
справки
за осчетоводяване на процесните фактури по сметки 401 Доставчици; сметка 304
Стоки и сметка 503 Банка в лева;
Ø
писмени
обяснения.
В
писмените обяснения управителят на „Антол“ ЕООД подробно е отговорил на
поставените му въпроси, като посочва, че стоките са изпратени за сметка на
получателя с куриерска фирма „Лео експрес“, като натоварването е извършено от
куриера, при това стоката е пакетирана в кашони. Посочва се, че управителят не
ползва допълнителни ресурси, защото обемът на стоките не е голям и той извършва
сам доставките. Стоките не се съхраняват на склад и дружеството не разполага с
такъв, с цел избягване на излишни разходи. Цената е определена на пазарен
принцип към момента на доставяне с надценка в полза на печалба 13%-14% и
единствените разходи са за куриерските услуги, относно получаването на стоките.
Цената на стоките е платена от „Антол“ ЕООД на доставчика „Карт ойл“ ООД по
банков път, като финансирането е чрез факторинг. Посочено е още, че „ „Антол“ ЕООД не си избира клиенти и
доставчици, има коректни отношения с тях, работи с доставчиците си единствено с
цел печалба, изгодни оферти и гарантирани достатъчни количества за изпълнението
на поръчки. Всеки може да е доставчик на Антол ЕООД с конкурентна цена и качествени стоки т.е това са търговските
критерии на Антол ЕООД. Антол ЕООД при сделка прави кратко обследване при покупките
си единствено в търговски регистър и публичният регистър на НАП по ЗДДС“.
4.
Във връзка с представените
доказателства и писмени обяснения от „Антол“ ЕООД, в хода на ревизионното
производство са извършени и други процесуални действия, както следва:
4.1. Насрещна
проверка на „Карт ойл“ ЕООД, гр. София, резултатите от която са отразени в ПИНП
№ П-22220522040984-141-001/19.04.2022 г. Изготвеното Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ) е връчено по реда
на чл. 32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса не е открит управителя на
дружеството, негов представител/пълномощник, а също така няма отговор на
изпратено електронно съобщение. В
определения с искането 7-дневен срок, както и до датата на изготвяне на ПИНП, това
дружеството не е представило изисканите документи и писмени обяснения. „Карт
ойл" ЕООД е вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания на
10.02.2021 г., регистрирано е по ЗДДС на 11.02.2021 г. и е дерегистрирано по
ЗДДС на 05.01.2022 г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. При
проверка в информационната система на НАП на подадени от справки-декларации
(СД) по ЗДДС и дневници за продажби за периода 01.11.2021 г. - 31.11.2021 г. Дружеството
е декларирало следното: Издадени са две фактури с получател „Антол“ ЕООД - №
**********/08.11.2021 г. за електронни карти за достъп и №
**********/19.11.2021 г. за портфейли/калъфи. Отразена е една покупка на
електронни карти, калъфи на стойност 42 520,00 лева и ДДС в размер на 8 504,00
лева по фактура № **********/18.11.2021 г., издадена от „Интерфокс 2020“ ЕООД.
4.2. Относно
дружеството „Интерфокс 2020“ ЕООД, гр. Бяла, ЕИК *********. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че след проверка в Търговския регистър установи
правилното наименование на посоченото дружество „Интер фокс 2020“ ЕООД,
доколкото в РД и в РА същото е изписвано като „Интерфокс 2020М“ ЕООД. При
проверка в информационните масиви на НАП е установено, че това дружество е
регистрирано по ДОПК на 03.02.2021 г.; регистрацията по ЗДДС е от 18.02.2021 г.
и дерегистрирано по ЗДДС, считано от 21.01.2022 г. на основание чл. 176 от ЗДДС. Анализирани са подадените от „Интер фокс 2020“ ЕООД СД по ЗДДС и дневници
за продажби за периода 01.11.2021 г. - 18.02.2022 г. (дата на дерегистрация по
ЗДДС) като са установени декларирани продажби на стоки по три фактури с
получател „Корект сървиз“ ЕООД: № **********/10.11.2021 г.; №
**********/30.11.2021 г. и № **********/15.12.2021 г. При проверката не е
установена фактурата, посочена от „Карт ойл" ЕООД - №
**********/18.11.2021 г. Следователно, „Интер фокс 2020“ ЕООД не е декларирало
продажба на стоки към „Карт ойл" ЕООД. От Дневниците за покупки за ноември
2021 г. е видно, че няма извършени покупки на електронни карти и калъфи, а за октомври
2021 г. е извършена покупка от „Антол“ ЕООД по фактура № **********/29.10.2021
г.
4.3.
За установяване цената на стоките,
предмет на фактурите, издадени от „Антол“ ЕООД за доставка на „Търговска къща
Русе“ е изискана информация от трето лице – „Симона кардс“ ЕООД, гр. София. За
получената информация е съставен Протокол №
Р-03001822000365-ППД- 001/08.07.2022 г. Запитаното дружество е посочило в отговор с вх. № 50973-7/01.02.2022г., че за
електронните карти (от типа, закупени от жалбоподателя) за 11 000 бр.
единичната цена може да е 0,8439 лева или 0,19558 лева. Запитаното дружество не
предлага калъфи, поради което не представя оферта. На практика, единичните
цена, при която жалбоподателят е закупил електронните карти от неговия
контрагент е 3,525 лева, т.е. в пъти по-висока от цената, на която се продават
същите карти за същият период от доставчик, който е и доставчик на „Интер фокс
2020“ ЕООД. Може да се направи извод, че се образува верига от доставки, както
следва: „Интер фокс 2020“ ЕООД купува от „Антол“ ЕООД. „Интер фокс 2020“ ЕООД продава на „Карт ойл“
ЕООД, а след това „Карт ойл“ ЕООД продава на „Антол“ ЕООД.
4.4.
С Протокол Кд-73 с № Р-03001822000365-ППД-001/08.07.2022 г. е
присъединен Протокол Кд-73 с № 1532648/19.01.2022 г. При предходно ревизионно
производство за период август 2021 г. - октомври 2021 г. е посетен единственият
деклариран от ревизираното лице стопански обект - склад, като е извършена
инвентаризация на 19.01.2022 г. Установено е, че чрез софтуерен продукт стоките
се водят по артикули количествено и стойностно. Изготвена е и представена
справка за наличността на защитните калъфи и безконтактни карти. Извършено е
фактическо броене на двата артикула и е съставен опис на наличностите. Приложените
към протокола доказателства са подробно описани в т. 2.2. (стр. 12 и стр. 13)
от РД. При инвентаризацията са установени налични само стоките закупени през
август 2021 г. - 11 000 бр. безконтактни карти (без да е възможно
удостоверяване на тяхната автентичност) и 8 500 бр. защитни калъфи. Към
този момент липсват стоките, закупени от жалбоподателя през ноември 2021 г. – 10
000 бр. безконтактни карти и 7 000 бр. защитни калъфи.
4.5. С ИПДПОЗЛ №
Р-03001822000365-040-001/04.02.2022г. до „Търговска къща Русе" ЕООД
ревизиращият екип е указал да бъдат представени писмени обяснения по какъв
начин се намират потенциални доставчици и купувачи; кои лица поименно са
отговорни за тази дейност; от кои обекти се осъществява дейността; по какъв
начин предприятието се уверява, че контактува със съответните оторизирани лица
на доставчика и получателя; съхраняват ли се писмени документи за това. Причина
за поисканото обяснение е факта, че „Симона кардс“ ЕООД предлага карти на цени,
в пъти по-ниски от цената, която е посочена на фактурата за покупка от
„Антол" ЕООД. При проверка в информационната система на НАП е установено, че
при извършена ревизия на „Търговска къща Русе" ЕООД по ЗДДС за периодите 01.09.2019 г. - 30.09.2019 г.; 01.01.2020г. -
30.09.2020 г. и 01.11.2020 г. - 31.01.2021 г. жалбоподателят е закупувал
копчета от „Антол" ЕООД.
В представените писмени обяснения с вх.
№ 9367/04.03.2022 г. управителят на дружеството посочва, че основен предмет на
дейност на „Търговска къща Русе” ЕООД е търговия на едро с млечни и други
хранителни стоки, като дейността се извършва в наето складово помещение. Дейността
се ръководи от управителя на дружеството - Д.И.Н., която контактува по телефон
с потенциални доставчици и клиенти на дружеството и договаря лично условията по
покупка и продажба на стоки. Посочено е, че съществува практика за изготвяне на
договори и приемо-предавателни протоколи, които се съхраняват към съответните първични
счетоводни документи. В т. 15 – т. 20 от представените обяснения е изложена
подробна информация относно покупката на стоки от „Антол“ ЕООД по представените
две фактури.
Съвкупната
преценка на установените при ревизията и в хода на съдебното производство факти
обуславя следните правни изводи относно
материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт:
Спорът в настоящото производство се
свежда до въпроса налице ли са осъществени доставки на 10 000 бр. карти за
безконтактен достъп 125 кHz PSK с допълнителен код за защита (по фактура №
2686/09.11.2021 г.) и 7 000 бр. защитен портфейл - калъф за безконтактни
карти срещу безконтактен „RFID" достъп (по фактура № 2687/19.11.2021 г.), извършени
от „Антол“ ЕООД.
Доставката
следва да се разглежда като прехвърлянето на собственост върху стока или други
вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу
насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се
сключи. Легалната дефиниция на понятието доставка е регламентирана с чл. 14, §
1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно който „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на
правото за разпореждане с материална вещ като собственик.
Следователно, съдът
следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото,
дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като
собственик, т.е. налице ли е доставка. Реалността на доставката по процесните
фактури следва да бъде установена с надлежни доказателства без значение какъв е
механизмът, по който е осъществена доставката – пряко между доставчик или
получател, или чрез трето лице (Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12).
Не
е спорно в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) (решения по С--516/14;
С-643/11; С-285/11 и др.), че признаването на правото на приспадане на начислен
ДДС е обусловено от данъчен документ (в конкретния случай фактура), който
документ има съдържание, определено от закон. Получателят по доставка, за да
упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни
факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да
представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик
и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика,
каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно
счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на
получателя по доставката да ги доказва (решения по С-80/11, С-142/11, С-285/11,
С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС). Доказването обаче не следва да се приема за
окончателно, защото както административните, така и съдебните органи могат да
откажат да признаят правото на данъчен кредит когато въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т., 1 от ЗДДС определя понятието данъчен кредит - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка. За да възникне право на данъчен кредит е необходимо подлежащият на
приспадане данък да стане изискуем (чл. 68, ал. 2 от ЗДДС), т.е. на датата на
възникване на данъчното събитие. Според чл. 25, ал. 2 от ЗДДС Данъчното
събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху
стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със
стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.
В конкретния случай няма спор, че
доставките по двете процесни фактури са облагаеми съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.
6 и 9, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
Само действително осъществената доставка може да породи
изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение
на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на
приспадане по принцип не може да бъде ограничавано (Решение от 13.02.2014 г. по С-18/13).
Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на
получателя на правото, последният да се разпорежда със стоката като собственик,
е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на всички доказателства,
които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката.
Следователно, трябва да се докаже реалност на доставките,
извършени от „Антол“ ЕООД в полза на „Търговска къща Русе“ ЕООД. Съдът е
съгласен с резултата от проведеното ревизионно производство, че подобна
реалност не е доказана.
Съмненията
в реалността на доставките се обуславят от допълнителни фактори:
1.
Не е представена информация относно това как жалбоподателят е избрал за
контрагент по посочените доставки „Антол“ ЕООД.
2.
Липсва информация как точно жалбоподателят се е ориентирал да закупи стоката,
предмет на двете процесни фактури и откъде е разбрал за същата, след като тези
стоки изобщо не са свързани с основния му предмет на дейност.
3.
Съгласно Договор №
005-16082021/16.08.2021 г. купувачът трябва да подаде заявка за количеството
стока, която иска да получи – няма доказателства в тази насока, а и не се
твърди наличието на такива.
4.
Необходимо е да се посочи, че предмета на доставките
по двете фактури - карти за безконтактен достъп 125 кHz PSK с
допълнителен код за защита и защитен портфейл - калъф за безконтактни карти срещу
безконтактен „RFID" достъп не е типичен за жалбоподателя. Управителят на
дружеството изрично посочва в писмени обяснения, че основната дейност на
дружеството е търговия с хранителни продукти. Така посочения предмет на
спорните доставки – карти и защитни портфейли са родово определени вещи, като
съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите При договори за прехвърляне на
собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом
вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато
бъдат предадени. По посочената причина прехвърлянето
на собствеността върху вещите се осъществява с индивидуализирането им като вид,
количество и брой при предаването им, т.е. необходимо е да бъде съставен и
съответния приемо-предавателен протокол. За да има този протокол
доказателствена сила следва да бъде съобразена и информацията от предходен
доставчик, като в конкретния случай не са представени изисканите документи във
връзка с доставката на карти и калъфи; няма никакви данни за това къде, кога,
как и от кого са били превозени, съответно физически предадени процесните стоки
до получателят им; съответно кога, как и къде са били съхранявани и натоварени.
В представените документи от доставчика се съдържат данни единствено за
количеството и вида на стоката; относно картите за безконтактен достъп с
допълнителен код за защита няма никакви други данни и документи идентифициращи
самата стока - производител, в кода за защита има ли записана информация,
документ относно идентификацията на всяка карта, партида и др. Липсата на
индивидуализация на стоките относно производствена марка, модел, размери,
тегло, материал на изработка, каталожен номер и др. не позволява същите да
бъдат индивидуализирани.
5.
В Договор № 005-16082021/16.08.2021 г., т. 4.1.2. е предвидено, че при приемане
на стоката купувачът е длъжен да я прегледа веднага и на място и да уведоми
продавача за евентуални недостатъци. С т. 3.2. на договора страните се
споразумяват, че всички рискове за стоката преминават върху купувача в момента,
в който я получи. Видно от товарителниците обаче при приемането й купувачът не
е разполагал с опция „преглед“, т.е. той е приел стока без да знае
действителното съдържание на колета. От представените към всяка фактура за доставка
фактура за куриерска услуга и опис към нея заедно с фискален бон, не се
установява какъв е бил товара, който е изпратен. Не може да се направи
позоваване на теглото на стоката, тъй като същата е посочена в брой, а не в
мерна единица за тегло. Обичайно съдържанието на пратката се отбелязва от
изпращача (в случая „Антол“ ЕООД), но тук това не е сторено. При вече
посочената невъзможност за идентификация на стоките и при липса на доказана
заявка е неясно как купувача е установил, че е получил точно желаната от него
стока.
6. Към фактура № 2686/09.11.2021 г. е
приложен приемо-предавателен протокол от 06.11.2021 г., съгласно който стоката
е предадена от продавача на купувача в гр. Бургас. Същевременно, процесната стока
е изпратена от мястото, където е седалището
и адреса на управление на „Антол“ ЕООД, т.е. от гр. Бургас до гр. Русе на 05.11.2021
г., за което доставчика ангажира доказателства.
7.
Видно от приемо-предавателен протокол от 17.11.2021 г. към фактура №
2687/19.11.2021 г., стоката е предадена от продавача на купувача в гр. Бургас.
Представят се документи, за които доставчика „Антол“ ЕООД твърди, че процесната
стока е изпратена по куриер от гр. Бургас, т.е. от местоседалището и адреса на
управление на „Антол“ ЕООД до гр. Русе на 16.11.2021 г.
8.
Цената на закупената стока е в пъти
по-висока от пазарната цена на същата, доказателство за което е информацията,
предоставена от „Симона кардс“ ЕООД.
9.
Липсва търговска логика в клаузата за отложено плащане с 90 дни между
контрагенти, които нямат трайни търговски отношения, още повече че плащането
следва да се извърши към друг кредитор.
10.
Не са представени доказателства за реално плащане към факторинговото дружество
от страна на жалбоподателя.
11. От извършената инвентаризация към
19.01.2022г. е видно, че липсват 10 000 бр. безконтактни карти и 7 000 бр.
защитни калъфи.
12. При извършената насрещна проверка на
„Антол“ ЕООД са изискани да бъдат представени хронологични ведомости на сметки
от група 20, група 30 и група 50; както и месечни оборотни ведомости за данъчен
период ноември 2021 г. Този доставчик е представил само осчетоводяване на
фактурите, издадени от „Карт ойл" ЕООД, т.е. само от неговия предходен
доставчик. Не са представени оборотна ведомост и хронологични регистри на
посочените сметки. Следователно, не са ангажирани доказателства, от които да се
установи, че „Антол“ ЕООД е притежавало стоките, предмет на доставка към
„Търговска къща Русе“ ЕООД по процесните две фактури.
13. Съдът вече посочи, че в конкретния
случай в хода на ревизионното производство е установена верига от доставки,
представляваща затворен кръг, тъй като стоките карти и калъфи условно са
извършиш пълен оборот, за да останат в края при първоначалния доставчик „Ангел"
ЕООД. При така затворена верига от доставки, остава неясен въпросът изобщо
съществува ли тази стока. Няма каквито и да било данни някой по веригата да е
имал възможността и капацитета за производство на безконтактни карти и калъфи,
нито да разполага със средства за закупуване на същите предвид учредителния им
капитал. От друга страна, дружествата участници във веригата са едновременно
доставчици и клиенти, без да са налице данни за друг доставчик - производител
или вносител на процесиите стоки.
При
така изложените факти и обстоятелства се достига до извод, че данъкът по
спорните фактури е начислен чрез документиране на облагаеми доставки, но тези
доставки не са реално осъществени, т.е. налице е липса на доставка по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС.
За
да възникне правото на данъчен кредит е необходимо лицето, което иска да
упражни това право да е данъчнозадължено лице, като едновременно с това,
предметът на сделката, за който се иска признаване на това право, да му бъде
доставен от друго данъчнозадължено лице по смисъла на закона. В конкретния
случай е установено безспорно, че към 19.01.2022 г. процесиите стоки не са
налични в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя. Същевременно, към
посочената дата стоките не са били обект на последващи облагаеми доставки. По
посочените причини не са изпълнени изискванията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС,
които са материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен
кредит.
Трябва
да се посочи, че притежаването на редовно издадени данъчни фактури, каквито са
тези, представени от ревизираното лице, не е достатъчно условие за да се
направи извод, че отразените във фактурите стопански операции са реално
осъществени. Реалността на доставките следва да се докаже съвкупно от всички
събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Отделно от това,
съдът намира за необходимо да посочи, че въпреки неколкократно предоставената
възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства, с които да обори
изводите в обжалвания РА, дружеството жалбоподател не се възползва от тях и не
представи никакви доказателства.
Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС Не
е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. В разглеждания казус безспорно се
доказа, че ДДС е начислен неправомерно по двете процесни фактури, тъй като
доставките не са реални и не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25
от ЗДДС.
Следователно, законосъобразно с
обжалвания РА, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС; чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС поради липса на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и
във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 12 от ЗДДС, е намален
ползвания от „Търговска къща Русе“ ЕООД данъчен кредит по фактури издадени от
„Антол" ЕООД за данъчен период ноември 2021 г., както следва: по фактура №
2686/09.11.2021 г. с ДДС в размер на 7 050,00 лева и по фактура № 2687/19.11.2021
г. с ДДС в размер на 7 210,00 лева.
В жалбата са развити теоретични
постановки относно признаването на правото на данъчен кредит, като е направено
позоваване на нормите на чл. 68, ал. 1 във връзка с ал. 2; чл. 71, ал. 1; чл. 6
, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Сочи се, че в търговското право не е
задължително да има сключен писмен договор, което твърдение отговаря на
действителността, но в конкретния случай писмен договор е представен от самото
ревизирано лице и доставките от „Антол“ ЕООД в полза на жалбоподателя са именно
във връзка с него.
Съдът не е съгласен с твърдението в
жалбата, че изпълнението на изискването на чл. 55, ал. 1 от Търговския закон е
достатъчно основание да се приеме реалност на спорните доставки. Съгласно
цитираната правна норма Редовно
водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. При
тълкуване на нормата се установява, че законодателят е допуснал възможността
извършените записвания да се приемат като доказателство, но нормата няма
императивен характер. Това е така, защото всички събрани доказателства следва
да се оценяват в съвкупност, като законът не придава изрична предварителна
тежест на някое от тях.
В
жалбата се релевира възражение, че предметът на доставките по процесните
фактури съвпада с предмета на дейността на дружеството – търговия на едро.
Съдът счита, че е налице противоречие на това твърдение с писмените обяснения
на управителя на дружеството, представени пред ревизиращия орган на 04.03.2022
г., където изрично е посочено, че основната дейност на дружеството е търговия с
хранителни продукти.
На
следващо място е посочено, че произходът и движението на стоковите потоци,
свързани с доставките от „Антол“ ЕООД е напълно проследим. Съдът приема
твърдението за неоснователно, защото при проведената на 19.01.2022 г.
инвентаризация не може да се установи на какво се дължи липсата на 10 000
бр. електронни карти и 7 000 бр. защитни калъфи.
Жалбоподателят
счита, че с транспортирането на стоката от доставчика и получаването на същата
от служител на дружеството жалбоподател е изпълнено условието на чл. 25, ал. 2
от ЗДДС за възникване на данъчно събитие. Не може да се приеме като основателно подобно
твърдение по причина, че доставката е извършена по начин, различен от
уговорения; стоката, подлежаща на доставяне, не е идентифицирана; не може да се
установи каква точно стока е изпратена от доставчика. По тази причина, обратно
на въведеното твърдение, не е изпълнено изискването на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС,
защото на първо място не е установено, че доставчика „Антол“ ЕООД е разполагал
фактически със стоката, която е следвало
да достави и на следващо място не се установява каква стока е доставил на жалбоподателя.
При
безспорна липса на стоките, предмет на доставките по двете процесни фактури, не
може да се приеме за достоверно твърдението на жалбоподателя, че е извършвал
последващи сделки със същите, още повече, че стоките са родово определени и не
са индивидуализирани.
В жалбата се сочи,
че твърдението на ревизиращия орган за липса на 10 000 безконтактни карти и 7 000 бр. защитни
калъфи не са установени при жалбоподателя не отговоря на действителността, тъй
като с Протокол № 1447285/11.11.2022 г., съставен от органите по приходите се
установя наличността на същите. Следва да се отбележи, че ревизионното
производство е приключило на 15.07.2022 г. с издаването на обжалвания РА, а
посочения протокол е съставен почти шест календарни месеца по-късно, поради
което съдът не цени същия. Въпреки дадените изрични указания от съда, посочения
протокол не беше представен в четлив вид,.
По така изложените
причини съдът счита, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
От изложените мотиви
се налага извод, че жалбата на „Търговска къща Русе“ ЕООД против оспорения
ревизионен акт, потвърден от директора на ДОДОП е неоснователна и като такава,
в съответствие с нормата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, следва да бъде отхвърлена.
По делото ответникът е
направил искане за присъждане на разноски. След като се съобрази с разпоредбата
на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция,
съдът намира, че претенцията на ответника за присъждане на разноски е
основателна. С оглед на това, в полза на ЦУ на НАП следва да се присъди сума в размер
на 1 683,40 лева, определена на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен
съд - Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Търговска
къща Русе“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Михаил Арнаудов“ № 2, представлявано от Д.И.Н. – управител, против
Ревизионен акт № Р-03001822000365-091-01/15.05.2021 г., издаден от М. Т. Г. на
длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Е. Н. Г. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, в която същият е потвърден
с Решение № 215/07.11.2022 г., произнесено от Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„Търговска къща
Русе“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Михаил Арнаудов“ № 2 да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 683,40
(хиляда шестстотин осемдесет и три лева и четиридесет стотинки).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: