Решение по дело №19/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 29
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Павел Александров Ханджиев
Дело: 20222001000019
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000019 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “ЗК У.
АД, ЕИК ***, срещу Решение № 353 от 16.11.2021 г., постановено по т.д.
611/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Въззивникът “ЗК У. АД поддържа, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Изводите на съда не кореспондирали със
съвкупността от събраните доказателства.
По делото не било доказано настъпването на застрахователно събитие в
периода на застрахователно покритие по полицата. Процесният
застрахователен договор бил със срок от 05.06.2018 г. до 04.06.2019 г.
Неправилен и несъответен на събраните доказателства бил изводът на съда,
че погиването на дръвчетата е станала вследствие на измръзване, заявено от
застрахования като настъпило в резултат на разки понижения на
температурите на 01.03.2018 г. и през м. декември 2018 г. Неправилен бил и
изводът, че погиването на застрахованите растения е настъпило в срока за
застрахователния договор. В хода на делото не било установено кога е
настъпило събитието, а застрахованият не бил изпълнил задължението си да
уведоми незабавно застрахователя, като посочи писмено датата на настъпване
на застрахователното събитие. Фактическият състав за ангажиране
отговорността на застрахователя не бил налице, поради което искът бил
неоснователен.
Отправя се искане решението на окръжния съд да бъде отменено като
1
неправилно, а претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият “П.” ЕООД в срока по чл. 263 ГПК е представил писмен
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди
се, че застрахователят е узнал за застрахователното събитие преди да бъде
уведомен от застрахования, че на два пъти са правени огледи от негови
представители, но по делото не са представени нито описа от първия оглед,
нито снимковия материал.
Иска се потвърждаване на решението. Не се правят доказателствени
искания. Претендират се разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 14.02.2022 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Окръжният съд е сезиран с иск на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, който
иск е съединен с претенция за законната лихва върху обезщетението от датата
на предявяване на иска. Ищецът “П.” ЕООД излага в исковата молба
твърдения, че между страните е сключен договор за застраховка на млади
неплододаващи трайни насаждения “киви”, засадени на площ от 69,45 дка,
със застрахователно покритие от 05.06.2018 г. до 04.06.2019 г. В средата на м.
февруари 2019 г. ищецът констатирал измръзване на част от дръвчетата, за
което уведомил веднага ответника-застраховател чрез застрахователния
посредник “Б.” ООД. Въпреки констатациите за измръзване на ⅓ от
насажденията, за които бил съставен протокол, застрахователят отказал да
изплати застрахователно обезщетение, като възразил, че застрахователното
събитие е настъпило на 01.03.2018 г., т.е. преди сключването на договора за
застраховка. Ищецът поискал присъждане на обезщетение в размер на 97
232,30 лв. заедно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане.
Ответникът-застраховател оспорил иска. Възразил, че
застрахователната претенция е била регистрирана на 18.02.2019 г. по
заявление на г-н К., който декларирал дата на събитието – 01.03.2018 г.,
когато температурата паднала до -18 градуса, и последвали през м. декември
2018 г. още три спада в температурите, което довело до трайно и фатално
увреждане на насажденията. Тъй като застрахователното събитие е настъпило
три месеца преди началната дата на застраховката, искът бил неоснователен.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил иска изцяло.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че постановеното
2
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По
същество то е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав
препраща към мотивите му, които споделя и не намира за необходимо да
повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната
жалба:
Неоснователен е основният защитен аргумент на ответника за
настъпване на застрахователното събитие в срока на застрахователния
договор. Видно от представената застрахователна полица № *** от 05.06.2018
г. застрахователят ЗК “У. АД се е съгласил да застрахова срещу загуба и щета
конкретно имущество на “П.” ЕООД, а именно млади неплододаващи трайни
насаждения – киви – 69,45 дка, със срок на застраховката от 05.056.2018 г. до
04.06.2019 г. и покрити рискове: градушка, буря, проливен дъжд, измръзване,
осланяване. Съгласно ОУ за застраховане на земеделски култури, Клауза
млади неплододаващи трайни насаждения, чл. 4, “застрахователят и
застрахованият извършват оглед на насажденията преди сключване на
застраховката”, а резултатите от огледа се отразяват в предложението за
сключване на застраховката. “Предложение за сключване на застраховка на
земеделски култури” е било регистрирано на 25.05.2018 г. В него е
отбелязано, че на същата дата е извършен оглед. Изготвен е и опис с
посочване на вида култура – киви, местонахождения на насажденията,
покрити рискове, площ – 69,45 дка, застрахователна сума на декар – 3437,58
лв. и обща застрахователна сума – 238 740 лв. и застрахователна премия. Въз
основа на тези писмени данни, съдържащи се в документи, съставени от
застрахователя или негов представител, следва извод, че към датата на
началото на застраховката 05.06.2018 г. застрахованото имущество не е било
увредено, вкл. вследствие на измръзване. След като застрахователят се е
съгласил да застрахова насажденията след оглед и след съставяне на опис,
това изключва вероятността същите насаждения да са били погинали
вследствие на измръзване на 01.03.2018 г. В този смисъл са и показанията на
свид. Господинов, който е работил като експерт по селскостопански
застраховки при ответника и е извършил огледа. Той обяснява, че при огледа
е направил снимки, които заедно със съставения протокол, е предал на
застрахователя заедно със служебния си лаптоп и фотоапарат. Свидетелят е
категоричен, че при огледа през м. май 2018 г. не е имало никакви признаци
на измръзване – всички растения са били зелени, не е имало липсващи
растения и градината е правела добро впечатление.
Вярно е, че щетата е била заявена от Н.К., който е баща на
управителката З.К. и е бил разпитан като свидетел. Свид. К. твърди, че щетата
за измръзването е била заведена писмено, след което е бил проведен
телефонен разговор с представител на застрахователя, който е бил записан.
Писменото заявление не е представено. От извършената фонографска
експертиза се установява съдържанието на телефонния разговор и става ясно,
че свид. К. е заявил настъпването на застрахователно събитие, но не и дата на
3
настъпването му – 01.03.2018 г. По време на разговора той е проследил
хронологията на събитията. Разказал е, че на 01.03.2018 г. температурите са
били много ниски, както и че през м. декември 2018 г. на няколко пъти е
имало минусови температури. Едва след ниските температури през м.
декември 2018 г. той е видял и разбрал, че насажденията са увредени.
В синтезиран вид този разговор е пресъздаден в електронно писмо от
18.02.2019 г., изпратено от до . В писмото се посочва: “Г-н К. декларира, че
01/03/2018 г. внезапно е паднала температурата до - 18 градуса и това е бил
първият шоков удар на насажденията (което не ги уврежда трайно и
фатално). В периода за Декември/2018 г. последват още три такива спада
под -10 градуса и това вече ги довършва.” Съдържанието на телефонния
разговор и на писмото показват, че застрахованият не е заявявал 01.03.2018 г.
като дата на настъпването на застрахователното събитие, както и че самият
застраховател първоначално не е имал никакви съмнения относно датата на
настъпване на застрахователното събитие.
На 01.03.2019 г. е съставен констативен протокол, подписан от
представители на страните, който установява, че вследствие на измръзване са
погинали 2860 бр. дръвчета. Неоснователно е следователно оплакването на
застрахователя, че не било установено погиване на насажденията и причината
за това.
При тези факти – липса на данни за увредени дръвчета към 05.06.2018
г., заявена щета през м. февруари 2019 г. и констатирани към 01.03.2019 г.
погинали от измръзване 2860 бр. дръвчета – се налага извод, че в срока на
действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят дължи застрахователно обезщетение, за размера на
което страните не спорят.
Предявеният иск е основателен. Първоинстанционният съд е стигнал до
същите крайни изводи, поради което решението му ще се потвърди.
Поради изхода на делото въззиваемият има право на разноски
съобразно с представените доказателства. Възражението на въззивника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Хонорарът е
под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдвС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 353 от 16.11.2021 г., постановено по т. д.
№ 611/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ЗК “У. АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. Т. А. , да заплати на “П.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. Б. ул. Й. , ет. *, сумата 2000 лв. – разноски за въззивното
производство.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5