Р Е Ш Е Н И Е
№……/……...11.2019г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 1227 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. №16775/06.03.2019г. от К.Й.К. с ЕГН **********
*** срещу решение №525/08.02.2019г. по гр.д. №10395/2018г. на ВРС, 14-ти
състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск за приемане за
установено по отношение на “Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Прилеп”№33,
представлявано от В.Д.В.– управител, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата 2378.27 лева /две хиляди триста
седемдесет и осем лева и 27 ст./,
претендирана като цена за 1159 куб.м. доставена, отведена и пречистена
вода и ВиК услуга по партида с абонатен номер 1178084 за периода от 25.05.2017 г. до 20.06.2017 г., за обект -
имот, находящ се в *****, за което е издадена фактура № **********/11.08.2017
г., на осн.чл.124 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че фактурираните ВиК
услуги са реално доставени, както и че това обстоятелство не е спорно между
страните. Сочи се, че не е установена по безспорен начин доставката на
определено количество вода през процесния период, като съдът е основал извода
си на противоречиви и доказателства. В жалбата не са направени доказателствени
искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението
и за уважаване на предявения иск, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна на “Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
депозира писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди
се, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
като е приел за установено въз основа на събраните доказателства, че
фактурираното количество вода е доставено и отчетено от технически изправен
водомер. Доказателствени искания не са направени.
За
да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от К.Й.К. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.124 ГПК за
установяване, че не дължи на ответника “Водоснабдяване и канализация - Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.„Прилеп”№33, представлявано от В.Д.В.– управител сумата 2378.27 /две хиляди
триста седемдесет и осем лева и 27 ст./ лева, представляваща претендирана цена
за 1159 куб.м. доставена, отведена и
пречистена вода и ВиК услуги по партида с абонатен номер 1178084 за периода
от 25.05.2017г. до 20.06.2017г. за имот,
находящ се в *****, за което е издадена фактура № **********/11.08.2017г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата
е потребител на ВиК услуги въз основа на сключен договор с „Водоснабдяване и
канализация - Варна" ООД и Общи условия, за което й е открита партида с
аб.№ 1178084 за обект в гр.Варна, ул.“Петрич“ № 4. Излага се, че на 18.06.2018
г. получила покана за доброволно плащане № 2320-9/05.06.2018г. на сумата 3303.52
лева, вкл. начислена сума от 2373.23 лева
за 1159 куб.м. доставена, отведена
и пречистена вода и ВиК услуги по партида с абонатен номер 1178084 за периода
от 25.05.2017 г. до 20.06.2017г., за
което била издадена фактура № **********/11.08.2017г. Ищцата твърди, че не
дължи процесната сума, тъй като не е доставено посоченото количество вода,
оспорва техническата изправност на водомера, сочи, че не е преминал през
метрологична проверка, поради което начисленото количество доставена вода е
неточно измерено. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме, че не
дължи на ответника сумата по издадената на 11.08.2017г. фактура.
В депозирания отговор ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД оспорва предявения иск като неоснователен и
моли за отхвърлянето му. Излага, че ищцата не оспорва качеството си на потребител
на ВиК услуги въз основа на договор при Общи условия, за което й е открита партида.
Като неоснователни се сочат твърденията, че ищцата не е ползвала услуга за
периода от 25.5.2017г. до 20.6.2017г. съгласно фактура от 11.08.2017г. и че не
дължи посочената в нея сума 2378.27 лева с ДДС. Твърди се, че от справка за
облога и плащанията и от извадка от карнет по партида на длъжника се
установява, че представител на ВиК оператора е посещавал редовно обекта на
потребление, но достъп за отчитане на водомера не е осигуряван, след което било
извършено изравняване на количеството реално потребена вода съгласно
констативен двустранен протокол № 1000 007719 за подмяна на индивидуален
водомер от 20.06.2017г. на абоната, в който били отразени показанията на
водомера „1272“ и въз основа на тях била издадена фактурата. Протоколът бил
подписан без възражения от представител на абоната. Оспорват се твърденията, че
водомерът не е преминал техническа изправност, тъй като е монтиран на обекта на
19.11.2015г. от представител на предходния потребител Н.А. и към датата на
неговата подмяна е бил изправен, тъй като не е изтекла валидността на
метрологичната му проверка. Сочи се, че потребителят не е изискал проверка на
демонтирания водомер, въпреки че е разполагал с такава възможност съгласно
чл.34, ал.2, т.4 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ответникът моли за отхвърляне на иска и заплащане на
разноски за производството.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата
и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В
рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което дължи
произнасяне по същество на спора.
В случая не е спорно наличието на
договорно правоотношение между страните, което се установява от представените
по делото доказателства въз основа на разпоредбите на приложимата Наредба №4 от
от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищцата се
явява потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната разпоредба на чл.3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД –
Варна, поради което е задължено лице за плащане на задълженията за
консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги. Процесните отношения между
страните се регулират при общи условия, издадени от ищцовото дружество и
одобрени по съответния за това ред, доказателства за което са представени по
делото.
Спорен между страните е факта на извършена реална
доставка и количеството на доставените услуги, за които ищецът е ангажирал
доказателства, а именно карнети, удостоверяващи ежемесечно отчитане на
консумираните ВиК услуги, от които се установяват конкретните потребени
количества вода и съответните периоди. Карнетите не са оспорени от ответната
страна относно автентичността на положените в тях подписи, поради което следва
да се съобразят при установяване на спорните факти.
Видно от карнетите, не е положен подпис на потребителя за процесния период.
В констативния протокол от 20.06.2017г. са отразени показанията на водомера към
този момент, което включва и изтеклия период от предходната смяна на водомера
на 19.11.2015г., като се има предвид начина на отчитане на средството за
измерване, при който количествата за всеки следващ период се натрупват върху
предходния. Съобразно отразяванията в карнета през периода между двете смени на
водомера, от 19.11.2015г. до 20.06.2017г., не е извършено реално отчитане
поради липса на достъп.
Фактът, че не е осигуряван достъп през период от две
години, не се потвърждава от свидетелските показания на С.С., инкасатор за
района, който съобщава само за един случай, в който не е успял да извърши
отчитане, тъй като в къщата нямало други хора освен малолетно дете, като същевременно
не са ангажирани и доказателства за съставен протоколи по реда на чл.35, ал.5
от Наредба №4/2004г. Поради липсата на реален отчет през този период са
начислявани количества съобразно предходен отчет, по отношение на които също не
са ангажирани доказателства за изчисляване по реда на чл.35, ал.6 от наредбата,
приложим при случаи на неосигурен достъп. При втората смяна, извършена на
20.06.2017г., са отчетени показанията на демонтирания водомер – 1272 и след
приспадане на количествата, които са били отразени до този момент по карнета на
база предходен отчет, е издадена фактура за 1159 куб.м. Видно е от размера на
фактурираното количество, че не е потребено от конкретния битов абонат през
период от един месец, като това не се и твърди от ответното дружество. Твърди
се, че фактурираното количество изравнява неотчетените количества през периода
от две години, през които в карнета са вписвани данни от предходен отчет и
съответно въз основа на тях са изчислявани дължимите суми.
При липсата на реално отчитане и положени подписи в
карнета през този период данните за показанията на водомера се основават само
на отразеното в протокола от 20.06.2017г. Констативният протокол представлява
частен документ и вписаните в него данни могат да се противопоставят на
потребителя, само доколкото той или негов представител ги е удостоверил с
подписа си. В случая в протокола за абонат са вписани имената на В.Н.В., който
се оспорва от ищцата да е неин представител, по-конкретно се твърди, че няма
информация за лице с тези имена. При това оспорване в доказателствена тежест на
ответното дружество е да установи, че в протокола е положило подпис лице, което
е било представител на абоната или поне от обстоятелствата това е било видно. В
случая във връзка с този факт са ангажирани свидетелските показания на С.С.,
инкасатор за района, който обаче заявява, че подпис в протокола е положил
клиентът, тоест К.К., което е в очевидно противоречие с вписаните имена на В.Н.В..
Като се има предвид, че твърденията за показания на водомера при неговата смяна
от 1272 куб.м. се основават само на описания протокол от 20.06.2017г., който е
непротивопоставим на ищеца - абонат при липсата на доказателства за
удостоверяване чрез подпис от него или негов представител, твърдяният факт за осъществена
реална доставка на вода в начисленото количество следва да се приеме за
недоказан. Не са ангажирани други доказателства от ответното дружество за
доказване на този факт, напр. техническа експертиза, от които да биха могло да
се установят показанията на измервателния уред към момента на неговата подмяна.
Въз основа на изложеното предявеният иск за
установяване недължимост на сумата от 2378,27 лв. за представени ВиК услуги за
периода от 25.05.2017г. до 20.06.2017г. се явява доказан и следва да бъде
уважен.
Съобразно изложените мотиви и предвид несъвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да се отмени
изцяло и предявеният иск да се уважи. С
оглед на този изход от спора първоинстанционното решение следва да се ревизира
и в частта за разноските, като в полза на ищцата се присъди сумата 95,13 лв.
заплатена държавна такса, както и в полза на проц.представител сумата от 300
лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Съобразно
изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното производство се
следват само на въззивника в размер на 49.57 лв. заплатена държавна такса съобразно направеното
във въззивната жалба искане и представени писмени доказателства.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №525/08.02.2019г.
по гр.д. №10395/2018г. на ВРС, 14-ти състав, с което е отхвърлен предявения от К.Й.К.
с ЕГН ********** *** иск за приемане за установено по отношение на “Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Прилеп”№33,
представлявано от В.Д.В.– управител, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата 2378.27 лева /две хиляди триста седемдесет и осем лева и 27 ст./, претендирана като цена за 1159 куб.м.
доставена, отведена и пречистена вода и ВиК услуга по партида с абонатен номер
1178084 за периода от 25.05.2017 г. до
20.06.2017 г., за обект - имот, находящ се в *****, за което е издадена фактура
№ **********/11.08.2017 г., на осн.чл.124 ГПК, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Й.К. с ЕГН ********** *** не дължи на “Водоснабдяване и канализация - Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.„Прилеп”№33, представлявано от В.Д.В.– управител сумата 2378.27 лева /две
хиляди триста седемдесет и осем лева и 27 ст./, като цена за 1159 куб.м.
доставена, отведена и пречистена вода и ВиК услуга по партида с абонатен номер
1178084 за периода от 25.05.2017г. до
20.06.2017г., за обект - имот, находящ се в *****, за което е издадена фактура
№ **********/11.08.2017г., на осн.чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна,
ул. "Прилеп" 33 ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.К. с ЕГН **********
*** сумата от 95,13, представляваща заплатена държавна такса пред ВРС и сумата 49.57 лв., представляваща заплатена държавна такса пред
ВОС, на осн. чл. 78, ал. ГПК.
ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна,
ул. "Прилеп" 33 ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.Т.И., №********
от ВАК сумата 95,13 лв., представляваща заплатена държавна такса пред ВРС и
сумата 49.57 лв., представляваща заплатена държавна такса пред
ВОС, на осн. чл. 78, ал. ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: