№ 121
гр. гр. Димитровград, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610100539 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В искова молба се твърди, че ищецът „ЮБЦ“ЕООД предявява исковата си претенция
срещу ответника Д. Б. Ж. за установяване съществуването на вземането си по отношение на
него, посочено в издадена по ч.гр.д.№1603/2020г. по описа на РС-Димитровград Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Поддържа, че предявява исковата си
претенция към ответника въз основа на Договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на
вземанията „С.Г.Груп“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК“ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение №1 от Договора. Заявява, че между „БТК“ЕАД и ответника
е бил сключен договор за предоставяне за ползване на мобилна услуга за мобилен
№********** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент в
размер на 19,99 лева за срок от 24 месеца. Въз основа на така сключения договор, от
„БТК“ЕАД били издадени 3бр.фактури на 15.02.2018г., 15.03.2018г. и 15.04.2018г. на обща
стойност 59,94 лева, от които ищецът имал интерес да претендира сумата в размер на 48,43
лева, за която е издадена заповедта за изпълнение. Незаплащането в срок на издадените от
оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото му да
прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Датата на деактивация на
процесния абонамент била 22.05.2018г.
Поддържа, че след извършените цесии на вземането на „БТК“ЕАД към ответника,
последният е бил надлежно уведомен за тях с приложеното към исковата молба
1
уведомление.
Доколкото ответника не изпълнила задълженията си по горепосочения договор, на
23.12.2020г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№1603/2020г., по което на 29.12.2020г.
съдът издал Заповед №260365 за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Със същата
на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 48,43 лева-неплатено
задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги от 08.09.2017г., сключен между
него и „БТК“ЕАД, лихва за забава за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2020г. в размер на
12,73 лева, ведно с направените деловодни разноски в размер на 205 лева. Тази заповед била
връчена на ответника, който в законоустановения срок депозирал възражение, че не дължи
изпълнение на задължението по нея. Предвид това, за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. Б. Ж. дължи на „ЮБЦ“ЕООД
сумата от 48,43 лева, представляваща главница- неплатено задължение по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за периода от 15.01.2018г. до 14.04.2018г.,
заведени под клиентски №13930693001, сключени между ответника и „БТК“ЕАД, ведно с
лихва за забава за времето от 01.05.2018г. до 30.11.2020г. в размер на 12,73 лева, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1603/2020г. по описа на
РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените в настоящото и заповедното
производство разноски.
От извършена по делото служебна справка ГРАО се установява, че имената на
ответника с ЕГН ********** са записани Д. Б. Ж., а не както в исковата молба неправилно
са посочени като Д.Ж. Б..
Ответникът Д. Б. Ж. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа ,че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че е бил в договорни отношения
с „БТК“ЕАД и е ползвал предоставените му услуги, но посочва, че не е получил издадените
от него фактури, поради което не бил заплатил и задълженията си. Счита, че не е налице
редовно упълномощаване за изпращане на уведомителни съобщения по чл.99 ал.3 от ЗЗД и
налице е неизпълнено задължение на цедента.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищеца препис от Заявление/Договор за предоставяне за
ползване на мобилна услуга от 08.09.2017г. „БТК“ЕАД се е задължила да предостави на Д.
Б. Ж. мобилни услуги за мобилен №********* при условията на тарифен план VIVACOM i-
Traffic L с месечен абонамент в размер на 19,99 лева за срок от 24 месеца. В Декларация,
представляваща първа страница от горепосочения Договор, ответникът декларирал, че е
запознат с това ,че доколкото договора е сключен на 08.09.2017г. фактурата за задълженията
му ще се издава на 15-то число на месеца, като срока за плащане на задължението по нея е
2
18 дни от датата на издаването й.
Съгласно приетата като доказателство по делото Месечна сметка
№**********/15.02.2018г., за предоставени мобилни услуги през периода от 15.01.2018г. до
14.02.2018г., ответника дължи на „БТК“ЕАД сумата от 19,98 лева, както и задължение от
предходни периоди от 1,81 лева, като плащането следвало да се извърши до 04.03.2018г.
С Месечна сметка №**********/15.03.2018г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника
било начислено за плащане задължение за ползване на мобилни услуги през периода от
15.02.2018г. до 14.03.2018г., в размер на 19,98 лева, а за предходен период било посочено и
задължение за плащане в размер на 21,79 лева. Общата сума от 41,77 лева била дължима до
01.04.2018г.
На 15.04.2018г. от „БТК“ЕАД на името на ответника била издадена и Месечна сметка
№**********, съгласно която той трябвало да заплати за предоставени му услуги през
периода от 15.03.2018г. до 14.04.2018г., сумата от 19,98 лева, а за предходен период било
посочено и задължение за плащане от 41,77 лева. Общата сума от 61,75 лева била дължима
до 02.05.2018г.
Съгласно крайна Месечна сметка №**********/16.06.2018г., за предоставени му
мобилни услуги ответника дължи на „БТК“ЕАД общо сумата от 214,62 лева, като в нея са
включени задължения от предходни периоди 48,43 лева и корекции, дарения и услуги от
партньори- 166,19 лева. Крайният срок за плащане на задължението по тази месечна сметка
е до 02.07.2018г.
Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.10.2018г., „БТК“ЕАД е прехвърлила в полза на „С.Г.Груп“ООД свои вземания,
произтичащи от договори, описани в Приложение №1 към Договора.
С нотариално заверено пълномощно от 24.10.2018г. „БТК“ЕАД е упълномощило
„С.Г.Груп“ООД, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г. да изпрати уведомителни писма по чл.99 ал.3 от ЗЗД до лицата, чиито
задължения са предмет на прехвърляне по договора.
Ищецът представя по делото и Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99
ал.3 от ЗЗД, съгласно което „БТК“ЕАД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г. е прехвърлило на „С.Г.Груп“ООД вземането си по отношение на Д. Б. Ж. в
размер на 48,43 лева, като цесионера има правата на кредитор по отношение на него и е
упълномощен да го уведоми ца цесията.
На 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който на ищеца били прехвърлени вземанията,
които първото дружество придобило по силата на договори за прехвърляне с
първоначалните кредитори, сред тях и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора,
„С.Г.Груп“ООД се задължило да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и
3
да упълномощи „ЮБЦ“ЕООД да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за
собствена сметка.
Видно приложеното към делото Уведомление за цесия, „БТК“ЕАД, в качеството си
на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018г., действащо чрез пълномощника
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от
01.10.2019г. уведомява Д.Б., на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, че по силата на Договор за
цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД задължението му към
първото дружество по договори за мобилни услуги в размер на 48,43 лева е прехвърлено
към „С.Г.Груп“ООД. На основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, „С.Г.Груп“ООД уведомява Д.Б., че по
силата на договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството е прехвърлило вземането си спрямо
него на „ЮБЦ“ЕООД. Единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ЕООД. На
ответника е указано, че следва да плати задължението си, ведно с всички направени съдебни
разноски на „ЮБЦ“ЕООД.
Към уведомлението за цесия е представено и Извлечение от 10.03.2021г. от
Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., съгласно което между
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г., по силата на който вземането на „ЮБЦ“ЕООД към Д.Б., произтичащо от
договор за мобилни услуги, подписан преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г. и в
размер на 48,43 лева, е прехвърлено на „ЮБЦ“ЕООД, като в качеството си на цесионер това
дружество има всички предвидени в законите на България права на кредитор.
Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си
по процесния договор, на 22.12.2020г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на Д.Б.. Образувано било
ч.гр.д.№1603/2020г., по което на 29.12.2020г. съдът издал Заповед №260365 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Д.Б. да заплати в полза на
заявителя сумата 48,43 лева - незаплатено задължение за получени далекосъобщителни
услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги от 08.09.2017г., сключен с
„БТК“ЕАД, лихва за забава за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2020г. в размер на 12,73 лева,
ведно с направените деловодни разноски от 205 лева. В законоустановения срок длъжникът
депозирал възражение по чл.414 от ГПК, в което заявил, че не дължи изпълнение на
вземането, посочено в заповедта. Поради това, за заявителя възникнал правен интерес да
предяви против него настоящия иск за установяване на своето вземане.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№260365/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от
РС-Димитровград по ч.гр.д.№1603/2020г.
4
Безспорно установено по делото е, че между БТК“ЕАД и ответника Д.Б. са
възникнали договорни отношения във връзка с подписан между страните договор за
предоставяне на мобилни услуги. От страна на ответника не се оспорва, че не е заплатил
посочените суми за предоставени му мобилни услуги в процесните фактури, като се твърди,
че той не дължи плащане на посочените в тях задължения, тъй като фактурите не му били
връчени до момента.
Спорно по делото е уведомен ли е бил надлежно ответника за извършената цесия на
вземането, което „БТК“ЕАД е имало към него.
На първо място, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е
знаел за задължението си по процесните три фактури, тъй като не е получил своевременно
същите. Действително въпросните три фактури не са били връчени непосредствено след
издаването им на Д.Б., но това обстоятелство само по себе си не го освобождава от
задължението да заплати в срок предоставените му през този период мобилни услуги. Видно
от приложената към процесния Договор декларация от 08.09.2017г. е, че ответникът изрично
е декларирал, че е уведомен, че месечната фактура за задълженията му за предоставени
мобилни услуги ще бъде издавана на 15-о число, като срока за плащане е 18 дни от датата на
издаване. В този смисъл,след като страните са уговорили, че дължимите по договора
плащания ще бъдат направени в определен срок,то сумата става изискуема след изтичането
му. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. В тази връзка следва да се посочи, че нито закона, нито сключения
между страните договор, вменява на кредитора задължение да кани закъснелия длъжник да
изпълни задължението си.
От страна на ответника не се оспорва, че през периода от 15.01.2018г. до 14.04.2018г.
е ползвал предоставени му от „БТК“ЕАД мобилни услуги, за които са му били издадени 3
бр.фактури. От съдържанието на тези фактури се установява, че освен задължения на
абоната за месечен абонамент от 19,99 лева и неплатени стари задължения, други мобилни
услуги за плащане не са му били начислявани. В този смисъл, за процесния период Д.Б.
дължи за месечен абонамент общо 59,94 лева, както и задължение от предходен период 1,81
лева. Съгласно приетата като доказателство по делото крайна Месечна сметка
№**********/16.06.2018г., издадена след деактивацията на процесния абонамент от
22.05.2018г., за предоставени му мобилни услуги ответника дължи на „БТК“ЕАД общо
сумата от 214,62 лева, като в нея са включени задължения от предходни периоди 48,43 лева
и корекции, дарения и услуги от партньори- 166,19 лева. От това общо задължение, ищецът
претендира плащане единствено на сумата от 48,43 лева, представляваща неизпълнени
задължения от ответника за предоставени мобилни услуги през процесния период.
Доколкото в хода на делото Д.Б. не оспори, че през периода от 15.01.2018г. до 14.04.2018г. е
ползвал предоставени му от „БТК“ЕАД мобилни услуги и не е заплатил същите, то те се
явяват дължими от него на встъпилия в правата на кредитора ищец, съгласно представените
договори за прехвърляне на вземания.
5
На следващо място, неоснователно се явява и възражението на ответника, че не е бил
уведомен надлежно за извършената цесия на вземането, което „БТК“ЕАД е имало към него.
Действително преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда ответника не е бил уведомен за извършената цесия на неговото
вземане, но това е станало в последствие с връчване на същия на препис от процесните два
договора за прехвърляне на вземане, пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което
„БТК“ЕАД упълномощава „С.Г.Груп“ООД, в качеството му на цесионер да уведоми лицата,
чиито задължения са били предмет на прехвърляне по договора за цесия, потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД по отношение на Д.Б., издадено от „БТК“ЕАД,
извлечение от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., както и изрично
уведомление за цесия, с което ответника е уведомен за това, че вземането, което „БТК“ЕАД
е имало по отношение на него е прехвърлено първоначално в полза на „С.Г.Груп“ООД, а в
последствие и в полза на „ЮБЦ“ЕООД, на което следва да заплати задължението си.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи,
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, се явява надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД. В практиката на ВКС е прието, че
исковата молба сама по себе си не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4
от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и до тогава невръчено на
длъжника, се приема, че съобщаване на цесията все пак е осъществено. В настоящия случай
е безспорно установено, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба,
изхожда от цесионера, като същото е отправено до длъжника от името на цедента, който
изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД от негово
име. Не се представиха доказателства, че Д.Б. е изпълнил задължението си на „БТК“ЕАД
или на „С.Г.Груп“ООД към датата на връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея. Поради това, след този момент длъжникът вече не би могъл да прави възражение,
че цесията не му е била съобщена надлежно и да твърди, че е изпълнил задължението си на
стария кредитор. Обстоятелството, че ответника не е изпълнил задължението си до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и към момента на подаване на исковата
молба в съда, обуславя правния интерес на кредитора-ищец в настоящото производство за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.422 от
ГПК.
Предвид изложеното, съдът счита, че ответника е бил надлежно и изрично уведомен
от страна на ищеца за извършеното прехвърляне на вземането в размер на 48,43 лева, което
мобилния оператор „БТК“ЕАД е имало по отношение на него във връзка с неплатените
задължения по 3бр. месечни сметки, издадени от 15.02.2018г. до 15.04.2018г. Доколкото не
бяха представени доказателства, че Д.Б. е изпълнил това си задължение до приключване на
устните състезания по делото, съдът намира предявения против него иск с правно основание
чл.422 от ГПК за основателен и доказан.
На последно място, с предявения иск ищецът иска съдът да признае за установено, че
ответника му дължи и обезщетение за забава върху сумата от 48,43 лева за периода от
6
01.05.2018г. до 30.11.2020г. в размер на 12,73 лева. Доколкото този иск е основателен, но
няма достатъчно данни за неговия размер, съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът
определи същия с помощта на електронен калкулатор от сайта https://www.calculator.bg. ,
като установи, че лихвата за забава за въпросния период е в размер на 12,73 лева. Предвид
това, предявения от ищеца иск и в тази му част- за признаване на установено, че ответника
дължи на ищеца и лихва за забава в размер на 12,73 лева, се явява основателен и доказан.
При този изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
деловодни разноски, от които 25 лева- платена държавна такса и 180 лева – адвокатско
възнаграждение.
На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски по ч.гр.д.№1603/2020г. по описа на РС-Димитровград,
които също са в размер на 205 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Б. Ж. /Д.Ж. Б. по искова
молба/, с ЕГН **********, от с.Здравец, община Димитровград, че ДЪЛЖИ на "ЮБЦ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“
№81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, сумата от 48,43 лева
/четиридесет и осем лева и четилидесет и три стотинки/ главница- незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.01.2018г. до 14.04.2018г., предоставени по
Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски №13930693001 от 08.09.2017г.,
сключен с „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, лихва за забава за периода от
01.05.2018г. до 30.11.2020г. в размер на 12,73 лева /дванадесет лева и седемдесет и три
стотинки/, за които суми е издадена Заповед №260365/29.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1603/2020г. по описа на РС-
Димитровград.
ОСЪЖДА Д. Б. Ж., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, сумата от 205 лева /двеста и пет лева/,
деловодни разноски по настоящото дело, както и 205 лева /двеста и пет лева/ разноски по
ч.гр.д.№1603/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8