РЕШЕНИЕ
№ 1639
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20223100501890 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.N 50157/21.07.2022г. на С. Д. Л., чрез адв. С.
срещу решение №2172/04.07.2022г. по гр.д. №15363/2021г. по описа на ВРС, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че С. Д. Л., ЕГН********** от
гр.Варна, ул.“***“ №19 дължи на „ЕОС МАТРИКС” ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, жк.Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-казанджията“ №4-6
сумата от 1 532.35евро равняващи се на 3000лв., от общо 13709.92 евро, равняващи се на 26
840.91лева по фиксинга на БНБ - главница по договор за банков потребителски кредит
№339/0197/15186291/22.06.2012г., представляваща падежирала към датата на подаване на
заявлението част от дължимата главница за периода от 20.06.2017г. до 20.12.2017г., както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-11.08.2021г. до окончателно изплащане на сумата по ч.гр.д.
№11712/2021г. на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК и са определени разноски.
Въззивникът С. Д. Л., чрез адв. С. обжалва първоинстанционното решение
№2172/04.07.2022г. по гр.д. №15363/2021г. по описа на ВРС, позовавайки се на
противоречиви изводи на съда досежно дата на настъпване на изискуемостта на процесния
дълг. Навежда, че неправилно е отхвърлено възражението на страната за изсрочване на
вземането по давност, считано от изтичане на петгодишен период от получаването на
1
уведомлението за предсрочната изискуемост на 19.10.2015г. По изложените съображения се
настоява за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемото дружество “Еос Матрикс“ ЕООД, чрез адв. М. в срока по чл.263 ГПК
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Акцентира, че за да отхвърли
възражението за изтекла давност, първоинстанционният съд е изложил подробни
съображения, съобразявайки фактите, които прекъсват давностния срок. Моли за
потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. Представлява се от адв. С., които
поддържа жалбата.
Въззиваемото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД не изпраща представител в съдебно
заседание. С нарочна молба поддържа отговора на въззивната жалба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели настоящият състав на ВОС намира обжалваното решение за недопустимо.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по иск за установяване на
оспорена по реда на чл. 414 от ГПК заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д №
11712/2021г. по описа на ВРС. Видно от сезиралото заповедния съд заявление
вх.N24806/11.08.2021г. за издаване на заповед за изпълнение със същото е предявено
неудовлетворено вземане за сумата от 1532,35 евро частично от 13709,92 евро по договор за
кредит № 339/0197/15186291/22.06.2012г. В обстоятелствената част на заявлението (т. 12)
заявителят е посочил, че претенцията обхваща вноски с настъпил падеж, но без да обоснове
вземането по период. Същевременно в т. 9 е посочена дата 10.08.2016г. (вероятно
представляваща начална датата на период) и уточнение, че претенцията обхваща период до
датата на подаване на заявлението. В този смисъл заявлението е било нередовно, като не е
удовлетворявало изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК, приложими и в заповедното
производство съгл. разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК.
Въз основа на заявлението съдът е издал заповед за изпълнение №414//13.08.2021г. за
вземане на заявителя за сумата от 1532,35 евро частично от 13709,92 евро по договор за
кредит № 339/0197/15186291/22.06.2012г.
С исковата молба, с която е предявен иска с правно осн. чл. 422 от ГПК ищецът е
претендирал установяване на вземане по оспорена заповед за изпълнение за сумата от
1532,35 евро частично от 13709,92 евро по договор за кредит №
339/0197/15186291/22.06.2012г., представляващо падежирала към дата на подаване на
2
заявлението част от главницата за периода 10.08.2016г. до 10.08.2021г. Без да изиска
нарочни уточнения първоинстанционният съд е възприел претенцията по начина,
обективирана в исковата молба и по този начин я е докладвал с приет за окончателен проект
за доклад.
Без да е предприето изменение на иска, с крайния си съдебен акт
първоинстанционният съд е приел за установено дължимостта на вземане за сумата от
1532,35 евро частично от 13709,92 евро по договор за кредит №
339/0197/15186291/22.06.2012г., представляващо падежирала към дата на подаване на
заявлението част от главницата за периода 20.06.2017г. до 20.12.2017г.
При тази фактическа обстановка въззивният съд приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по нередовна искова молба. В исковата молба липсват ясни твърдения
за основанието на дълга. От една страна ищецът заявява частична претенция от целия
неиздължен остатък от главницата в общ размер на 137092,92 евро, без да твърди
предсрочна изискуемост, а друга страна предявява вноски с настъпил падеж.
Последиците от предявяване на частичен иск са различни от последиците на
предявяване на иск за конкретен период. При уважен частичен иск се формира сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти, от които произтича заявеното спорно
материално правоотношение, независимо, че с решението се присъжда само претендираната
част (ТР 3/2016г. ). Така при предявен частичен иск за установяване на вземане по договор за
кредит (неограничено по период) силата на пресъдено обхваща фактите относно
валидността на договора, но така същото относно основанието за изискуемост на цялото
вземането/ дължим остатък/. От друга страна претенцията за присъждане на падежирали за
конкретен период вноски по съществото си не представлява частичен иск, а иск за цяло
вземане, ограничено от конкретен падеж. При уважаване на иска на това основание не би се
формирала сила на пресъдено нещо относно изискуемостта на неиздължен остатък по края
на срока на договора.
Тъй като основанието на иска е останало неясно в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК и дадените разрешения в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК – т.5 във вр. ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 2
1/2001 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е оставил предявената искова молба без
движение, като е дал указание за отстраняване на несъответствие между посочените в
исковата молба твърдения за изискуемост на оспорения дълг. С молба вх.№
22477/29.09.2022г. въззиваемият уточнява, че е предявена претенция за исковия период от
10.08.2016г. до 10.08.2021г. обхваща част от дължимата главница, вноските по която са
падежирали към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в периода 20.08.2016г. до
20.07.2021г. Следователно с уточняваща молба е отстранена нередовността на исковата
молба по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК с обратна сила и то по начин, несъответстващ на
диспозитива на първоинстанционното решение.
При това положение настоящият състав приема, че първоинстанционният съд се е
3
произнесъл иск, с който съдът не е бил сезиран, съответно вече редовно предявения иск не е
бил разгледан. Налице е хипотезата на чл. 270 ал.3 пр. последно ГПК.
На следващо място въззивният съд посочва, че мотивите на съдебния акт са в
противоречие с постановения диспозитив. Съдът е разгледал претенция за възнаградителна
лихва, каквато не е предявена по делото. Приел е, че заявената претенция в общ размер на
1532,35 евро включва сбор на главница и възнаградителна лихва, от които главницата е в
размер на 955,26 лева. При тези мотиви в диспозитива на съдебния акт е присъдил главница
за част от заявения период( 20.06.2017г. до 20.12.2017г.), но в различен размер- 1532, 35
евро, без да се произнесе за остатъка от заявения период. Констатираното противоречие
между мотивите и диспозитива на съдебния акт не може да се приравни на хипотеза на
очевидна фактическа грешка (чл. 247, ал. 1 ГПК), тъй като несъответствието е съществено и
препятства преценката на въззивния съд относно предметните предели на спора, в това
число и във въззивното производство. Горното обуславя извода, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл по заявените факти, представляващи основание на иска.
В резултат на проверката за допустимост въззивният съд намира че решението следва
да се обезсили и да се върне за ново произнасяне на друг състав на съда.
Отговорността разноски следва да се определи при решаване на спора по същество.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.269 ГПК съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №2172/04.07.2022г. по гр.д. №15363/2021г. по описа на ВРС.
ВРЪЩА делото за произнасяне по същество от друг състав на Варненски районен
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4