Решение по дело №1515/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „И. И.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул***, представлявано от И. П. И., чрез адвокат В.С., срещу Решение № 791/25.05.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110201856/2023г. на Районен съд гр. Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 696292-F686514/20.03.2023г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. Варна.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и/или поради явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на решението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът чрез процесуален представител представя писмено становище с.д. № 12918/13.09.2023г., като оспорва жалбата. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „И. И.Г.“ ООД, ЕИК ***, против Наказателно постановление № 696292-F686514/20.03.2023г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. Варна, с което за допуснато нарушение на чл. 180, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 180, ал.1, чл.67, ал.2 и чл.102, ал.4 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 45 603.50 лева.

Анализирайки събраните доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка възложена с резолюция № Р-03000322004147/12.08.2022г. от служители на ТД на НАП гр. Варна, сред които св. Н  Н -М , на „И. И.Г.“ ООД бил издаден Ревизионен акт № Р-03000322004147-091-001/10.11.2022г. В хода на проверката било установено, че лицето осъществявайки дейност е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС над 50 000.00 лева към 17.06.2022г., а именно 273 621.00 лева, „И. И.Г.“ ООД е следвало в срок до 24.06.2022г. включително да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, както и да начисли ДДС за периода 17.06.2022г.-19.07.2022г. На 25.11.2022г. бил съставне акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който намерили отражение гореизложените факти. Въз основа на съставения АУАН е било издадено обжалваното наказателно постановление.

За да потвърди наказателното постановление съдът е разгледал събраните доказателства и е приел, че при издаването му не са допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 и т.8 от ЗАНН. Приел е че в обстоятелствените части на АУАН и НП са изводими всички признаци от състава на нарушението, конкретизирани са дата на нарушението и неговото местоизвършване, както и са посочени доказателствата, подкрепящи повдигнатото обвинение. Правната квалификация на нарушението е била прецизирана. Наказанието е било определено в съответствие с чл.180, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС – в размер на неначисления данък, при което преценка на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства не се налага. Приел е, че правилно от страна на административнонаказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Приел е също, че по издадения ревизионен акт дружеството е начислило и заплатило описаната в него сума в срока по чл.180, ал.3 от ЗДДС.

Настоящият състав не споделя изводите на въззивния съд. Няма спор, че е установено извършеното от касатора нарушение на чл. 180, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 180, ал.1, чл.67, ал.2 и чл.102, ал.4 от ЗДДС. Както правилно е установил въззивния съд, а и между страните не се спори, че в срока по чл.180, ал.3 от ЗДДС касаторът е начислил и заплатил посочената в РА № Р-03000322004147-091-001/10.11.2022г. сума.

Съгласно разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер на 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лева, а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лева. В алинея трета на посочената разпоредба е предвиден специален привилегирован състав и с оглед установеността от въззивния съд, последният е следвало да изследва предпоставките по чл.180, ал.3 от ЗДДС и да изложи мотиви в тази насока.

С оглед изложеното, решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с оглед приложението на чл. 180, ал.3 от ЗДДС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 791 от 25.05.2023г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20233110201856/2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: