О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 30.05.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на тридесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 15017 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от А.Д.Н.,
ЕГН **********, със съд.адрес: ***.********- длъжник по изпълнително дело № 20128500400533
по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 с искане да бъде отменено извършеното от ЧСИ разпределение, обективирано в Сметка за разпределение изх. № 167136/16.10.2017
г.
В жалбата се излага, че същото не е мотивирано за всяка
конкретна сума, съдържа неверни данни, като сумите и лихвите по тях са
неправилно изчислени и начислени с подробно изложени в тази насока съображения.
Твърди се още, че по делото липсвали изпълнителни листове и други оригинални документи,
които да доказват вземането на взискателя. Таксите и
разноските били неправилно изчислени. Не било извършено прихващане на дължими
от взискателя към длъжницата суми. Призовките и
съобщенията били изпращани на несъществуващ неин адрес. Делото било в насипно
състояние и ЧСИ не й давал достъп до него.
От насрещната страна по жалбата Д.С.Д. - взискател по изпълнителното дело, е депозирано становище, в
което се излага, че подадената жалба срещу разпределението на сумите по
изпълнителното дело е недопустима и неоснователна, като посочват и конкретни
съображения за това.
По делото са постъпили и писмени обяснения на ЧСИ А.Б.,
рег.№ 850, с район на действие СГС, относно допустимостта и основателността на
жалбата.
Съдът като взе пред вид изложените от страните доводи и
събраните доказателства, намира следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ, в законоустановения срок по чл.
275, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл.
260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя с валиден изпълнителен титул - изпълнителен
лист.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение,
която е получена лично от него на 16.07.2012 г.
По делото са извършени изпълнителни действия по молба на взискателя, а именно: запор на банкови сметки, справка НАП
и КАТ. Проверка за регистрирани трудови договори или пенсия. По делото е
наложена възбрана по молба на взискателя на 1/6
идеална част от недвижим имот находящ се в гр.*******,
апартамент 6 и на 1/6 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място), целият с
площ от 588 кв.м., ведно със застроена площ от 48 кв.м. По изпълнителното дело
е постъпила молба от длъжницата за вдигане на запор на банкова сметка ***.03.2016
г. в Уникредит Булбанк, като същият незабавно е бил вдигнат.
Извършени са също опис и оценка на 1/6 идеална част от
недвижим имот, находящ се в гр. *******, апартамент 6
по молба на взискателя. Длъжницата е редовно
уведомена за описа. Описът е извършен в присъствието и със съдействието на А.Н.-
съпруг на Р.Н. /сестра на длъжницата/. По делото е установено, че длъжницата А.Н.
притежава в съсобственост със сестра си Р.Н. *** и в гр. Долна Баня. От справка
в Имотния Регистър се установява, че има вписана искова молба за делба на тези
имоти.
Видно от приложените в него доказателства, по изпълнителното
дело е постъпила сумата 33 550 лева от проданта на недвижим имот.
Със сметка за разпределение изх. № 167136/16.10.2017 г.
от тази сума е разпределена сума в размер 6 380 лева за такси и разноски, а
остатъкът от 27 170 лева е разпределен на взискателя.
Тази сума погасява само частично задълженията на длъжницата, които към
16.10.2017 г. възлизат на 28 418.18 лева, съгласно приложен разчет.
Разликата от 1 248.18 лева е непогасена, като длъжницата
продължава да я дължи и подлежи на изпълнение по изп.
дело в бъдеще.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Разпределението по чл. 460 ГПК е постановление на
съдебния изпълнител, с което той определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Предпоставките
за извършването на постановлението за разпределение са две - в изпълнителното
производство да има повече от един взискател и
постъпилата от изпълнението сума да е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели. Когато събраната сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред определя суми за изплащане
на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Изготвеното разпределение се предявява съгласно чл. 462 ГПК и подлежи на обжалване като разпределението се изготвя само, когато има
повече от един взискател по изпълнителното дело.
Пред вид така изяснената същност на акта по чл. 460 ГПК,
допустимите доводи, които подлежат на разглеждане в производство по чл. 463 вр. с чл. 278 ГПК са тези за: - погрешна преценка на
съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, - размера
на предявените от тях вземания и съответните им привилегии.
В настоящия случай съдът намира, че изложените от
жалбоподателя оплаквания не попадат сред така описаните, поради липсата на акт
по чл. 460 ГПК. По образуваното изпълнителоно дело №
20128500400533 взискателят е само един – Д.С.Д.,
поради което не са налице предпоставките за изготвяне на разпределение, за предявавянето му, а оттам е недопустимо и обжалването на
постановление за разпределение, пред вид факта, че такова разпределение не е извършвано
от ЧСИ А.Б. по посоченото изпълнително дело.
Изготвената от ЧСИ Б.Сметка за разпределение изх. № 167136/16.10.2017
г. на практика не е разпределение.
На първо място, тя представлява справка за постъпилите в
резултат на изпълнението суми към задълженията на длъжника по изпълнителното
дело, по което взискателят е само един, като има за
цел да изясни кое вземане и в какъв размер на единствения взискател
по изпълнителното дело е погасено чрез плащане, а не да разпределя постъпили от
изпълнението частични суми между множество взискатели,
каквато е целта на разпределението.
Изготвянето на сметка за размера на дълга е задължение на
съдебния изпълнител след образуване на делото във всеки един момент, в случай
че страна по изпълнителното дело поиска такава, поради което съдът намира, че с
изготвянето на такава сметка по т. 12 от ТТР към ЗЧСИ не е извършено от съдебния
изпълнител разпределение по изпълнителното дело.
С оглед изложеното и пред вид факта, че липсва акт на
съдебния изпълнител за извършено разпределение по чл. 460 ГПК съдът намира,
че подадената частна жалба е недопустима
и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима подадената частна жалба от А.Д.Н.,
ЕГН **********, със съд.адрес: ***.********- длъжник по изпълнително дело №
20128500400533 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 срещу извършеното от ЧСИ
разпределение, обективирано в Сметка за разпределение
изх. № 167136/16.10.2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.