№ 459
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202653 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „*” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр*, адрес за
съдебни книжа и призовки: гр. *, чрез адв. * от САК, против Наказателно
постановление № НП-138/29.04.2021г., издадено от Председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл. 7а, т. 1 от Наредба за
безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА), на основание
чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), на
дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се посочва, че са допуснати процесуални нарушения в производството,
както и че е налице материална незаконосъобразност. Накрая се посочва, че размерът
на санкцията е прекомерен.
В открито съдебно заседание се явява представител на дружеството-
жалбоподател- адв. * от САК, която поддържа жалбата.
Наказващият орган депозира писмено становище, с което се иска жалбата да се
остави без уважение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като липсват данни кога НП е било връчено.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
1
На 09.02.2021 г. около 14:30 ч., служители на ДАМТН, сред които и свидетелката
АЛ. М. ТР., извършили проверка в административна сграда с адрес гр. *, на основание
чл. 24, ал. 1, т. 8 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори (НБЕТНА).
В хода на проверката, актосъставителят констатирал, че на горепосоченият адрес
е монтиран и се експлоатира пътнически електрически асансьор с регистрационен №
Бс АС 1100, заводски № 18020/1973г., товароподемност 320 кг., 6 спирки. В момента
на проверката, асансьорът е бил с включено захранване, приемал и изпълнявал заявки,
както и превозвал хора.
За дейността по поддържане и ремонтиране на асансьора е представен валиден
договор и анекс към него за възлагане на задълженията на лицето "*" АД съгласно чл.
7 ал. 1 от НБЕТНА. Пускането в експлоатация на съоръжението било документирано
със запис в сервизния му дневник от "*" АД. При проверката проверяващите
извършили оглед и изпитания, от които са констатирали, че ограничителя на скоростта
на гореописаният асансьор е неизправен. Във връзка с направената констатация
асансьорът бил спрян от експлоатация със запис в ревизионната му книга.
Бил съставен АУАН 103 от 19.03.2021 г. от страна на Т., която посочила за
нарушена разпоредбата на чл. 7а, т. 1 от Наредбата.
Впоследствие, на 29.04.2021 г. въз основа на акта за установяване на нарушението
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията на
свидетеля, който е присъствал по време на проверката. Актосъставителката подробно
описа извършването на проверката и констатациите, които са направени, като липсват
доказателства в обратна насока.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34
от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена
проверка и какви са констатациите от нея, а именно, че е констатирана неизправност
при работата на ограничителя на скоростта. Също така е посочено, че нарушението се
изразява в допускането на експлоатация на асансьора при наличието на неизправност
по чл. 10, ал. 1, т. 7 от Наредбата. В случая посочената за нарушена разпоредба на чл.
2
7а, т. 1 препраща към разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7, като последната е намерила
отражение в постановлението, поради което следва да се приеме, че обвинението е
ясно както от фактическа, така и от правна страна.
В обобщение, липсват формални основания за отмяна на обжалваното
постановление.
В случая административнонаказателната отговорност е ангажирана за
неизпълнение на задължението по чл.7а т.1 във връзка с чл.10 ал.1 т.7 от Наредбата за
безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори. Съгласно тези правни
норми лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено
ползвателите им и не допускат експлоатация на асансьорите, когато същите престанат
да съответстват на нормативните изисквания за устройството и/или безопасната
експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. В
случая същата се изразява в неизправност на ограничителя на скоростта. В тези случаи
лицето, което поддържа асансьора, трябва да прекрати незабавно достъпа до асансьора.
В случая от събраните по делото доказателства се установи неизпълнение на това
задължение от страна на дружеството-жалбоподател, което има качеството на лице,
което го поддържа. При извършената проверка в обекта, където се помещава асансьора
е установено експлоатирането на същия с неизправност на ограничителя на скоростта,
с което е нарушено безопасното му експлоатиране. В тази насока са гласните
доказателства, като и представените документи. Установи се по безспорен и
категоричен начин, че при извършената проверка от контролните органи, ползването
на асансьора не е било преустановено до отстраняване на констатираната нередност,
както и не е преустановен достъпа до асансьора, което безусловно представлява
осъществяване чрез бездействие на разглежданото административно нарушение от
обективна страна. В този смисъл е неоснователен доводът, че е вменено като
нарушение допустителство. В конкретния случай не се касае за допустителство
съгласно чл. 10 от ЗАНН, а на изпълнително деяние при което терминът "допуска" е
използван като синоним на "позволява", "дава съгласие" или "дава разрешение". След
като е безспорно изяснено, че именно дружеството жалбоподател е лицето, отговарящо
за поддръжката на процесният асансьор и попада обхвата на Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори, същото е отговорно за
експлоатацията му в нарушение на изискванията. Доколкото в случая се касае за
нарушение осъществено от юридическо лице - търговец, чиято отговорност по
аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е безвиновна, а обективна такава, деянието не следва
да се изследва от субективна страна.
За така констатираното административно нарушение,
административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл.
55, ал. 2 от ЗТИП в размер на 500 лева.
Разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗТИП предвижда санкциониране на юридическо
лице, което наруши разпоредбите на глава пета на този закон и наредбите по неговото
прилагане с имуществена санкция от 100 лв. до 2000 лв. В случая административно
наказващият орган е посочил, че търговецът е извършил нарушение по чл.7а т.1 от
Наредба за безопасната експлоатация на и технически надзор на асансьори, която е
приетата на основание чл.31 от закона. Иначе казано, АНО е определил имуществената
санкция над минималния предвиден размер. Съдът обаче намира, че санкцията следва
да бъде намалена до минимално предвидения размер от 100лв., тъй като следва да се
3
вземе предвид, че нарушението е за първи път. По преписката липсват данни за
настъпили допълнителни вредни последици от извършеното нарушение, няма данни за
получени жалби и сигнали за инциденти или затруднения, настъпили вследствие на
нарушението. Освен това беше изяснено, че асансьорът все пак спира при тестването
му.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като липсват обстоятелства, които да
сочат, че нарушението се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайното при този вид нарушения.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено единствено
в санкционната част.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-138/29.04.2021г., издадено от
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за
нарушение на чл. 7а, т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор
на асансьори (НБЕТНА), на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите
изисквания към продуктите (ЗТИП), на „*” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр*, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева, като
НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 500 лв. на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4