Определение по дело №157/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 260105
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200157
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта

              

               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

                          град Свиленград, 12.03.2021 година

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                     

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Стамболиева

 

разгледа докладваното от Съдията ЧНД 157/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград и за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Прозводство по чл. 111, ал. 3 от НПК.

        Съдът е сезиран с Жалба с № 968/2021г. от 08.03.2021 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, подадена от адвокат Таня Коларова – защитник на А.А.А. с ЕГН ********** ***, против Постановление от 04.03.2021 година на Десислава Садова Младши прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград за отказ да се върне веществено доказателство – лек автомобил марка „Мерцедес, модел ЦЛК 320 с държавен регистрационен номер У 75 54 АХ, иззет като веществено доказателство по Досъдебно производство (ДП) 47/2021 година по описа на РУ - Свиленград. Към Жалбата няма приложения. С Жалбата са релевирани оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт на Прокурора.

        Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград на 09.03.2021 година с Придружително писмо е внесла в Регистратурата на Районен съд – Свиленград Жалбата, ведно с ДП.

       След като се запозна с Жалбата и доказателствата, находящи се в   кориците на ДП 47/2021 година по описа на РУ - Свиленград, както и запознавайки се с обжалвания акт – Постановление на Младши прокурор от 04.03.2021 година, Съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Производството е образувано като Бързо на основание чл. 356, ал. 3 от НПК на дата 13.02.2021 година. БП е образувано срещу А.А.А. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, при формулирано фактическо обвинение – на 13.02.2021 година в град Свиленград, област Хасково, управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес, модел ЦЛК 320 с държавен регистрационен номер У 75 54 АХ, след употреба на наркотични вещества, а именно: кокаин и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Друг Тест чек 5000”.

Конкретното веществено доказателство, чието връщане се претендира  - лек автомобил марка „Мерцедес, модел ЦЛК 320 с държавен регистрационен номер У 75 54 АХ, е приобщено в това качество (веществено доказателство) с Протокол за доброволно предаване от 15.02.2021 година. Видно от находящия се в ДП официален документ на процесния автомобил - Свидетелство за регистрация, част ІІ, като собственик на този автомобил се легитимира жалбоподателя в настоящото производство - А.А.А..

Бързото производство е преобразувано в ДП с Постановление на Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград от дата 26.02.2021 година. 

По Молба за връщането на гореописаното веществено доказателство, депозирана от адвокат Таня Коларова, наблюдаващият Прокурор от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград с  Постановление от 04.03.2021 година е отказал връщането на процесния лек автомобил – веществено доказателство. Изложени са съображения, че същият е послужил за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК и попада в категорията вещи, за които в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК е предвидено задължително отнемане в полза на Държавата и че връщането му ще затрудни разкриване на обективната истина.

Обжалваното Постановление е получено от защитника на А. на 05.03.2021 година.

По делото са извършени редица процесуално–следствени действия за събиране на доказателства (разпити на свидетели, извършен е оглед на веществено доказателство и проверка на лични вещи на лице и превозни средства и т.н.) и са събрани множество писмени материали (Справки, Справка за съдимост, Характеристика, регистрационен документ за собственост на вещественото доказателство и т.н.).

       При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима с оглед срока – във всеки случай, тъй като специалната приложима норма на чл. 111 от НПК не предвижда изричен срок за обжалването отказът на Прокурора за връщането на веществени доказателства. Съдът приема, че е налице и надлежната процесуална легитимация, съответно  Жалбата е депозирана от легитимирано лице – служебния защитник на обвиняемия А. – адвокат Таня Коларова, доколкото А. се явява адресат на обжалваното Постановление, което материализира отказ за връщане на вещественото доказателство персонално и поименно на жалбоподателя – А.А.А., който има правен интерес от атакуването на обжалвания акт.

Преценена по същество, Жалбата е основателна.

Липсва разпоредба, предвиждаща отнемането на МПС при шофиране след употреба на наркотични вещества. В тази насока не е приложила разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, тъй като МПС не е средство за извършване на престъплението, нито Особената част на НК съдържа изрична разпоредба, предвиждаща отнемането му. Тук е мястото да се изясни, че предмет на престъплението най-често са материалните предпоставки на общественото отношение, което е обект на престъплението – те са елемент на засегнатите обществени отношения. Средствата (оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда, и не са елементи на последното (така Тълкувателно решение18 от 14.11.1977 година по н.д.№ 13/1976 година, ОСНК). От това следва изводът, че доколкото настоящото престъпление е включено в глава „Престъпления по транспорта”, засяга обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата. Тъй като МПС е материалната предпоставка, върху която субектът на престъпление пряко въздейства и по този начин засяга съответното обществено отношение, Съдът намира, че същото представлява предмет на престъплението (така Решение № 817 от 09.11.2006 година по н.д.№ 258/2006 година на ВКС). Да се приеме, че МПС е средство на престъпленията по транспорта, би означавало винаги при наличие на съставомерно деяние по глава XI, раздел II да се постановява отнемането му, каквато постановка към момента не се прилага от съдебната практика. Поради всичко изложено и тъй като Особената част на НК не предвижда възможност за отнемане на МПС към настоящия момент, Жалбата следва да бъде уважена.

В същия смисъл са и Определение № 167 от 29.06.2020 година, постановено по ВЧНД № 258/2020 година на Окръжен съд – Хасково, докладчик Съдията Миглена Тянкова и Определение № 136 от 18.06.2020 година, постановено по ВЧНД № 252/2020 година на Окръжен съд – Хасково, където е посочено, че МПС се явява не средство, а предмет на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, защото не е нещо външно за това престъпление. Последното е невъзможно да се извърши без управлението на МПС и чрез въздействие върху самото МПС – управлението му след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като по този начин се накърнява общественото отношение – обект на защита от правната норма. Ето защо приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК за автомобила при така повдигнатото обвинение е невъзможно. 

От друга страна по делото са извършени всички възможни и необходими процесуалноследствени действия по отношение на това веществено доказателство – извършен е оглед на автомобила и са изготвени Протокол и Албум към него.

Гореописаната вещ (лек автомобил) представлява несъмнено веществено доказателство по ДП. Към настоящия момент (, т.е. преди приключване на наказателното прозводство) тя не е необходима за понататъшния ход на разледването, връщането й няма да затрудни разкриването на обективната истина, не подлежи на отнемане в полза на Държавата, не е предмет на администривно нарушение (няма данни по делото), няма спор относно собствеността на веща, поради което няма процесуални пречки да бъде върната на собственика й или на упълномощено от него лице.

Воден от горното и на основание чл. 111, ал. 3 от НПК, Съдът

 

 

 

                       

                                       О П Р Е Д Е Л И :

             

 ОТМЕНЯ Постановление от 04.03.2021 година за отказ да се върне веществено доказателство на Десислава СадоваМладши прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, като необосновано и незаконосъобразно.

  ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство лек автомобил марка „Мерцедес, модел ЦЛК 320 с държавен регистрационен номер У 75 54 АХ, ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му – А.А.А. с ЕГН ********** *** или на упълномощено от него лице.

  Определението е окончателно.

  Препис от Определението да се изпрати на Районна прокуратура –  Хасково, Териториално отделение - Свиленград и на адвокат Таня Коларова.

                                

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                               (Кремена Стамболиева)