№ 18
гр. Радомир, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100860 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество имало открита партида за доставка на
вода в недвижим имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .. Този имот бил свързан
към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали услугите доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода. Титуляр на партидата с абонатен номер . била ответницата Л. Н. П..
Сочи, че между водоснабдителното дружество и ответницата е налице облигационна връзка,
създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който уреждал отношенията
на страните по начина, установен в Общите условия, приети с решение № ОУ- 09/11.08.2014 г. на
ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги. Съществуващото правоотношение
възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна
система и откриването на партида с абонатен номер. Към настоящия момент в дружеството нямало
данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени от
същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. Съгласно приложимите
Общи условия абонатите на дружеството били задължени да заплащат ползваните В и К услуги в
предвидения в закона срок.
В конкретния случай по отношение на имота, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап.
., в установените срокове било извършено отчитане на показанията на монтирания в обекта
водомер и начисляване сумите за потребеното количество вода, но въпреки това длъжникът не
извършил плащане на дължимите от него суми за периода от 06.08.2019 г. до 05.07.2021 г., на
стойност 746,01 лева - главница и лихва за забава в размер на 111,58 лева, начислена за периода от
09.10.2019 г. до 04.04.2022 г.
Тъй като ответницата не заплатила стойността на доставената вода за исковия период от
време, ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
1
изпълнение, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № . г. на РдРС, в рамките на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г., срещу която в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК е постъпило възражение.
От съда се иска да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество следните суми: 746,01 лева – главница за периода от 06.08.2019 г.
до 05.07.2021 г., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за
обект, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 111,58 лева - мораторна лихва за забава за периода
от 09.10.2019 г. до 04.04.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се твърди се, че през
процесния период от време ищецът не е спазил процедурата за отчитане на индивидуалния и
общия водомер и по този начин е нарушил методиката за изчисляване на количеството ползвана
питейна вода. Липсвали и доказателства за реално потребена услуга, не били представени и
карнетите за потребените количества питейна вода.
Противопоставя се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните суми.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД, редовно
призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД е подало на 24.06.2022 г. до
Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответницата Л. Н. П. за дължими суми за ползвана питейна вода за обект, находящ се в гр.
Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., за периода от 06.08.2019 г. до 05.12.2021 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на РдРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г., срещу която в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.
По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ООД и справка - извлечение за ползваното
количество питейна вода за процесния водоснабден имот.
По делото са представени и декларация по чл. 14 ЗМДТ, писмо с изх. № АО-48-00-
1402(1)/08.12.2022 г. от Община Р., писмо с изх. № . г. от Община Р., както и констативен
протокол за оглед на място на СВО № . г., от които се установява, че процесният имот, находящ се
в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., е собственост на Община Р. и е бил отдаден под наем на
ответницата Л. П..
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно
2
вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и
К услуги на ответницата, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са
доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с исковата молба.
Не се установява по делото ответницата да е потребител на В и К услуги, предоставяни от
ищеца, в качеството си на собственик или ползвател на имота. Според чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени
към едно водопроводно отклонение. Следователно, по сега действащата Наредба, потребител на В
и К услуги може да е собственикът на имота или лице, което притежава ограничено вещно право
върху същия.
Според настоящия съдебен състав доказателства в тази насока по делото не са ангажирани.
Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла да послужи като годно
доказателство за установяване на горепосоченото обстоятелство, доколкото представлява частен
свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни.
На следващо място, съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В и К услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на индивидуалния водомер на ответницата) се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Съгласно посочената разпоредба, карнетът е единственият документ,
удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен
удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него
неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери.
По делото, обаче, ищцовото дружество не е представило карнетите, удостоверяващи
доставката на питейна вода.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите
имена и адресът на свидетеля.
Съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда
3
на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и
от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на
свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на
протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49,
като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител,
присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до
разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.
Доказателства, че потребеното количество питейна вода, начислена с процесните фактури, е
отчетено по горния детайлно разписан ред, ищецът не е ангажирал. Липсват и доказателства за
заявен от потребителя отказ за осигуряване на достъп до монтирания в жилището водомер, което
да е обусловило отчитането на количеството питейна вода по реда на чл. 49 от ОУ.
На следващо място, услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите правила за
договорите за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена и потребена
вода. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла да послужи като
годно доказателство за установяване на извършена доставка на посоченото количество и стойност
на консумирана от ответницата вода за процесния период, доколкото представлява частен
свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни.
Ето защо, след като ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно
доказване качеството потребител на В и К услуги на ответницата, както и че твърдените от него
задължения на ответницата са такива, представляващи стойност на реално доставени В и К услуги
в претендираните размери и качество, то предявеният иск за главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата възниква
правото на разноски. Ответницата моли съда да осъди ищцовото дружество да заплати основание
чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Н. И. от САК дължимото се адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по делото. Видно от приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, адв. Н. И. от САК се е ангажирал да представлява по делото ответницата
безплатно при условията на чл. 38 от ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА при предоставена
безплатна помощ в полза на страна, адвокатът, предоставил правна помощ, има право на
възнаграждение от насрещната страна, чийто размер се определя по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, действала
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие). Предвид изхода на делото,
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. И. от САК сумата от 300,00 лева
на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения според материалния интерес.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, искове за признаване за установено по
отношение на Л. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., че дължи
на ищцовото дружество следните суми: 746,01 лева (седемстотин четиридесет и шест лева и една
стотинка) – главница за периода от 06.08.2019 г. до 05.07.2021 г., представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена питейна вода за обект, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. .,
ет. ., ап. ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на
111,58 лева (сто и единадесет лева и петдесет и осем стотинки) - мораторна лихва за забава за
периода от 09.10.2019 г. до 04.04.2022 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 да заплати на адв. Н. И. И. от САК, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева (триста лева).
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5