МОТИВИ
към НОХД 919/19г.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от прокурор при РП Пазарджик.
Обвинението е против Р.А.Н. за
това, че за периода от 19.09.2011 г. до 28.02.2012г. в гр.Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице -
“продавач в разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик присвоил чужди пари в
размер на 69 095.74 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М.,
връчени му в това качество да ги пази - престъпление по чл.201 вр. чл.26 ал.1
от НК.
Съдебното заседание се проведе в отсъствие на подсъдимия на съответното
процесуално основание.
В съдебно заседание обвинението се
поддържа от представителя на Районна прокуратура с искане за постановяване на
осъдителна присъда и налагане на наказание при отчитане на смекчаващи о
отегчаващи обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
обективната и субективна съставомерност
на деянието и настоява за снизхождение при определяне на наказанието.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Свидетелят
Д.М. е управител и едноличен собственик на капитала на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик.
Търговското дружество се занимава има
предмет на дейност - търговия на хранителни стоки, захарни изделия, алкохол и
цигари. Дружеството стопанисва склад за търговия, находящ в складова база на
ул.“Мильо Войвода“№5 в гр.Пазарджик. Осъществява търговска дейност със захарни
изделия и чрез разнос на стоки до търговските обекти на клиентите си.
На
11.08.2005г. бил сключен трудов договор между посоченото дружество и обвиняемият
Р.А.Н., по силата на който Н. започнал работа в „Д.” ЕООД като продавач „
разносна търговия“. Съгласно подписаната от него на 03.01.2011г. длъжностна
характеристика в задълженията му се включвало продажба и доставка на
предлаганите от фирмата стоки до клиентите като подсъдимият следвало да
получава от клиентите паричните суми за закупените от тях стоки и да отчита
тези суми в касата на дружеството-работодател.
Н. доставял стоката в различни търговски
обекти в района на гр.Златица, гр.Панагюрище и гр.Пирдоп. В задълженията му
била включена отговорността за наличността и доставките на стоките, заприходени
при него, както и за отчитане на получените от доставките суми. В този смисъл притежавал
качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК.
В „Д.”
ЕООД била утвърдена единна практика за доставка на предлаганите стоки. Всеки от
продавачите в разносната търговия разполагал с техническо устройство „вайзор”,
представляващо електронно устройство с памет. За всяка поръчка продавачите
отивали в склада на „Д.” ЕООД и заявявали стоката, която ще доставят.
Служителят от склада съставял на хартиен носител документ, наречен „нареждане
за прехвърляне”. В този документ се описвала цялата стока, която се предавала
на продавача в разносната търговия. Документът се съставял в два екземпляра, от
които единият оставал на съхранение при работника от склада, а другият се давал
на продавача, за да провери артикул по артикул дали му е предоставена цялата
заявена стока. След това стоката се натоварвала в автомобил за разнос.
Информацията от нареждането за прехвърляне се въвеждала от компютъра в склада
във вайзора на продавача като не съществувала възможност продавачът да извършва
корекции в паметта на вайзора. Продавачът отивал в обслужваните от него обекти
и разтоварвал стоката като посредством вайзора принтирал стокова разписка за
закупената от клиентите стока. С принтирането на стоковата разписка се
отчислявали всички закупени стоки, изписани в разписката. В случаите, когато
клиентите заплащали веднага стоката, продавачът принтирал чрез вайзора приходен
касов ордер (ПКО), в който била посочена платената сума. Тази информация също
се запаметявала в паметта на вайзора. Дружеството предоставяло възможност и за
отложено плащане. Обикновено в тези случаи доставената стока се заплащала от
купувачите при последващото посещение на съответния продавач в разносната
търговия.
В края
на работния ден всеки продавач в разносната търговия се връщал в складовата
база на „Д.“ЕООД, където информацията от паметта на вайзора се изтегляла по
електронен път в базата данни на дружеството. По този начин ставало ясно какви
по вид и количество стоки са продадени от всеки продавач в разносната търговия.
Също така ставало ясно какви парични суми са платени от клиентите и какви
задължения към дружеството са останали на всеки клиент.
След
прехвърлянето на информацията от вайзора всеки продавач отчитал получените пари
от продажбите през деня на свид. М.Г.,***. Сумите, предадени от всеки от
продавачите, се нулирали в паметта на вайзора. В случаите, когато клиентите
искали фактура за закупените стоки, тя се издавала от свид. М.Г. и при
следващото посещение в обекта на клиента, продавачът му я предавал. Всички
продавачи изготвяли месечни отчети за дължимите от клиентите суми при отложено
плащане.
През
2011г. обв. Р.Н. имал финансови проблеми и решил да задържа парите от
продажбите на клиентите за себе си вместо да ги отчита в касата на
предприятието.
За тази
цел при посещение в търговските обекти на клиентите при заплащане на доставените стоки, не издавал
ПКО. Получените суми задържал за себе си и тези суми оставали в паметта на
вайзора като задължение на клиентите.
На
19.09.2011г. обв. Н. получил от клиенти парична сума в размер на 744.16 лева.
Той не я отчел в складовата база на дружеството- работодател, а я задържал за
себе си. Сумата останала като неплатено задължение в паметта на неговия вайзор.
На
23.09.2011г. той получил от клиенти парична сума в размер на 1455.85 лева, която също не отчел в складовата база
на дружеството- работодател, а задържал за себе си. И тази сума останала като
неплатено задължение в паметта на неговия вайзор.
По
гореописания начин обв. Р.Н. приел от клиенти и следните суми: на 19.10.11-
744,16 лева ; на 23,09,11- 1455.85 лева ; на 03.10.2011г. сумата от 1335.60
лева; на 04.10.2011г. сумата от 1522.14 лева; на 07.10.2011г. сумата от 2856.52
лева; на 10.10.2011г. сумата от 564.38 лева; на 11.10.2011г. сумата от 1443.67
лева; на 14.10.2011г. сумата от 4031.17 лева; на 18.10.2011г. сумата от 4805.00
лева; на 21.10.2011г. сумата от 740.91 лева; на 25.10.2011г. сумата от 4100.75
лева; на 04.11.2011г. сумата от 1600.00 лева; на 14.11.2011г. сумата от 1780.00
лева; на 18.11.2011г. сумата от 1772.50 лева; на 22.11.2011г. сумата от 1850.01
лева; на 09.12.2011г. сумата от 1436.00 лева; на 20.12.2011г. сумата от 2713.00
лева; на 23.12.2011г. сумата от2269.86 лева;
на 27.12.2011г. сумата от 6376.48 лева; на 30.12.2011г. сумата от 2601.73 лева;
на 03.01.2012г. сумата от 3579.78
лева; на 06.01.2012г. сумата от 1310.45 лева; на 10.01.2012г. сумата от 3754.92
лева; на 13.01.2012г. сумата от 2298.30 лева; на 17.01.2012г. сумата от 4043.06
лева; на 20.01.2012г. сумата от 1251.18 лева; на 24.01.2012г. сумата от 1460.00
лева; на 30.01.2012г. сумата от 996.56 лева; на 31.01.2012г. сумата от 3633.82
лева; на 24.02.2012г. сумата от 329.97 лева; и на 28.02.2012г. сумата от 437.97
лева. Той не отчел нито една от посочените суми в складовата база на дружеството-работодател,
а ги задържал за себе си. Сумите останали като неплатени задължения на клиенти
в паметта на неговия вайзор.
През
пролетта на 2012г. управителят на дружеството - свид. Д.М. установил, че
задълженията на клиентите, обслужвани от Н., постоянно нарастват. Информацията
от вайзора му показвала, че фирмите- клиенти не плащат получените от тях стоки
и задълженията стават все повече. Той провел разговор с подсъдимия, който го
уверил, че клиентите ще си платят.
Свид. М.
назначил като помощник на Н. свой роднина, свид. А.М. - негов племенник, който следвало докато обикаля по клиентите с Н.,
последният да състави протоколи на тези, които имали висящи задължения и те да
ги подпишат. Свид. А.М. работил две седмици, в които обаче Н. не съставил нито
един протокол. Докато двамата работели заедно и посещавали клиенти, свид.А.М.
непрекъснато питал съответния клиент дали е с неплатени задължения, но всеки
отговарял , че си е плащал.Свид. А.М. уведомил управителя на „Д.” ЕООД.
Д.М.
провел разговор с Н., в който той признал, че всъщност клиентите са заплатили
стоката си, но той не е отчел сумите, тъй като имал финансови проблеми и е взел
парите за себе си. Той написал обяснение, в което заявил, че е присвоил около
70 000.00 лева като сам посочил 33 клиенти на „Д.”ЕООД, на които не е отчислил
задълженията независимо, че същите са били платени. Тези задължения били като
неплатени в паметта на вайзора му. Н. помолил свид. Д.М. да го остави на работа
като обещал поетапно да му върне присвоените пари, което М. приел.
На
26.06.2012г. Н. не се явил на работа без
предупреждение и заявил на майка си, че заминава за чужбина на работа. След
този момент той повече не отишъл на работа бил уволнен дисциплинарно.
След това
районът с клиенти на Н. бил поет от свид. А.М., който няколко месеца по- късно
в сенника на камиона, с който бил работил открил ръкописна от подсъдимия изписана бележка, адресирана до свид. Д.М. и със
следното съдържание :“Съжалявам много, че се получи така, ще ти върна парите с
лихвите. Няма какво да кажа повече, не знам за какво става въпрос. Р.“.
Експертно
е установено, че през периода 19.09.2011г.-28.02.2012г. обв. Н. е получил
парична сума в размер на 69 095.74 лева, които получил от търговци за доставена
стока от името на дружеството , но които пари не отчет в касата на
предприятието, а задържал за себе си.
Производството
по делото се проведе в отсъствие на подсъдимия на възприетото и посочено
процесуално основание, като ДСП също е водено и приключено в отсъствие на
обвиняемия, за който са налице данни, че внезапно напуснал работата и дома си
след като управителят М. установил, че не отчита всички приходи от продажбите.
Основен
източник на информация по правно-релевантните факти са показанията на
последния, неговия племенник св. Ат. М., счетоводителката св. Г., както и тези
свидетели, на които подсъдимият е доставил процесните стоки и които са ги
заплатили, но тези пари не са били отчетени в касата на предприятието. Доказателствените
източници не си противостоят по отношение на установимите от тях факти.
Обратното - те са съответни и съвкупно визират правно-релевантните факти в
съответната хронология.
Показанията
на свидетелите П., П., Ш., п., Х., П., Я., В. , К., С., Н., С., К., Г., П., Б.,
А., Я., Н., Ф., М., К., З., И., К., И., Н.,
Ф., К., П., Г., С., С., Н., М., П. , Л.- са достатъчно съдържателни, детайлни и
последователни, преценени персонално. При съпоставката им с писмените
доказателства се стига до извода за тяхната еднопосочност и съответност, вк. и
с тези на свидетелите М.и и Г.. . Това
бе и причината Съдът да ги възприеме като основа за формиране на фактическите
си изводи , наред с приобщените в ДСП и стокови разписки, РКО и фактури, предоставени
от и/или предявявани на част от свидетелите и дали основание за съответните им
твърдения в конкретен аспект( виж показанията ).
Подсъдимият
бил назначен по трудов договор от 10,08,2005г. в „Д.” ЕООД като продавач в
разносна търговия. Съгласно подписаната на 03.01.2011г. от Н. длъжностна
характеристика в задълженията му се включвало продажба и доставка на
предлаганите от фирмата стоки до клиентите като обв. Н. следвало да получава от
клиентите паричните суми за закупените от тях стоки и да отчита тези суми в
касата на дружеството-работодател. Н. доставял стоката в различни търговски
обекти в района на гр.Златица, гр.Панагюрище и гр.Пирдоп. В задълженията му
била включена отговорността за наличността и доставките на стоките, заприходени
при него, както и за отчитане на получените от доставките суми. В този смисъл
правилен е изводът, че притежава
качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК.
Установено
от показанията на свидетелите М.и, Г. и всички свидетели, които са били клиенти
на дружеството е, че била утвърдена единна практика за доставка на предлаганите
стоки: всеки продавачите в разносната търговия разполагал с техническо
устройство „вайзор”, представляващо електронно устройство с памет; за всяка поръчка
продавачите отивали в склада на „Д.” ЕООД и заявявали стоката, която ще
доставят, служителят от склада съставял на хартиен носител документ, наречен
„нареждане за прехвърляне”, в който се
описвала цялата стока, която се предавала на продавача в разносната търговия и
който се съставял в два екземпляра, от които единият оставал на съхранение при
работника от склада, а другият се давал на продавача, за да провери артикул по
артикул дали му е предоставена цялата заявена стока, след което стоката се натоварвала
в автомобил за разнос; информацията от
нареждането за прехвърляне се въвеждала от компютъра в склада във вайзора на
продавача като не съществувала възможност продавачът да извършва корекции в
паметта на вайзора; продавачът отивал в обслужваните от него обекти и
разтоварвал стоката като посредством вайзора принтирал стокова разписка за
закупената от клиентите стока, с което се отчислявали всички закупени стоки,
изписани в разписката. Установено е също, че в случаите, когато клиентите
заплащали веднага стоката, продавачът принтирал чрез вайзора ПКО, в който била
посочена платената сума, като тази информация също се запаметявала в паметта на
вайзора.
Установено
е, че дружеството предоставяло възможност и за отложено плащане, при което доставената
тока се заплащала от купувачите при последващото посещение на съответния
продавач в разносната търговия.
Отчетния
процес от продавачите протичал по следния начин, предвид данните от М.и и Г. -
в края на работния ден всеки продавач в разносната търговия се връщал в
складовата база на „Д.“ЕООД, където информацията от паметта на вайзора се
изтегляла на компютъра на фирмата и така ставало ясно какви по вид и количество
стоки са продадени от всеки продавач , какви парични суми са платени от
клиентите, какви задължения към дружеството са останали на всеки клиент. След
прехвърлянето на информацията от вайзора всеки продавач отчитал получените пари
от продажбите през деня на св. Г., , като
тези суми се „нулирали“ в паметта на вайзора. В случаите, когато
клиентите искали фактура за закупените стоки, тя се издавала от свид. М.Г. и
при следващото посещение в обекта на клиента, продавачът му я предавал. Всички
продавачи изготвяли месечни отчети за дължимите от клиентите суми при отложено
плащане.
Установено
е също така, че известно време преди подсъдимият да напусне внезапно
дружеството, у управителя на последното М. възникнали съмнения, че не се
издължава точно и срочно и когато те били потвърдени той изпратил с Н. и своя
племенник св. А.М., за да съставят протоколи за клиентите, които са платили, но
парите не са били отчетени от продавача в касата на дружеството. От показанията на св. Ат. М. се установи, че
са съставени само единични такива протоколи, като Н. непрекъснато го лъжел , че
е предупредил клиента за съставяне на
такъв протокол, но клиентът отказвал.
Постепенно
станало ясно, че подсъдимият има доста неотчетени км дружеството суми от
продадени стоки, за които е получил парите от клиентите. По настояване на
управителя М. написал „обяснение“ - л. 16 и сл. , том І по ДСП, в което отразил
конкретно от кои клиенти общо какви неотчетени към дружеството суми е
получил.
Конкретните
факти обаче по тези доставки, по които подсъдимият не предал парите на Г. а изводими от показанията на съответния
свидетел- клиент-купувач, писмените документи ( стокова разписка, ордер ,
фактура и др), както и счетоводно-икономическото експертно изследване.
Така установено по делото е, че на следните
дати подсъдимият е извършил съответните доставки на клиенти, получавайки от тях
дължимата за заплащане на доставката сума, която не отчел към дружеството : на 19.10.11- 744,16 лева ; на 23,09,11-
1455.85 лева ; 03.10.2011г. сумата от 1335.60 лева; на 04.10.2011г. сумата от
1522.14 лева; на 07.10.2011г. сумата от 2856.52 лева; на 10.10.2011г. сумата от
564.38 лева; на 11.10.2011г. сумата от 1443.67 лева; на 14.10.2011г. сумата от
4031.17 лева; на 18.10.2011г. сумата от 4805.00 лева; на 21.10.2011г. сумата от
740.91 лева; на 25.10.2011г. сумата от 4100.75 лева; на 04.11.2011г. сумата от
1600.00 лева; на 14.11.2011г. сумата от 1780.00 лева; на 18.11.2011г. сумата от
1772.50 лева; на 22.11.2011г. сумата от 1850.01 лева; на 09.12.2011г. сумата от
1436.00 лева; на 20.12.2011г. сумата от 2713.00 лева; на 23.12.2011г. сумата
от2269.86 лева; на 27.12.2011г.
сумата от 6376.48 лева; на 30.12.2011г. сумата от 2601.73 лева; на 03.01.2012г. сумата от 3579.78 лева; на
06.01.2012г. сумата от 1310.45 лева; на 10.01.2012г. сумата от 3754.92 лева; на
13.01.2012г. сумата от 2298.30 лева; на 17.01.2012г. сумата от 4043.06 лева; на
20.01.2012г. сумата от 1251.18 лева; на 24.01.2012г. сумата от 1460.00 лева; на
30.01.2012г. сумата от 996.56 лева; на 31.01.2012г. сумата от 3633.82 лева; на
24.02.2012г. сумата от 329.97 лева; и на 28.02.2012г. сумата от 437.97 лева. Нито
една от посочените суми не била отчетена на дружеството-работодател, тъй като
подсъдимият я задържал за себе си. Сумите останали като неплатени задължения на
клиенти в паметта на неговия вайзор.
:
-на
19.09.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
744.16 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. , връчени
му в това качество да ги пази.
-на
23.09.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1455.85 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
03.10.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1335.60 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
04.10.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1522.14 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
07.10.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
2856.52 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
10.10.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на 564.38 лева, собственост на „Д.”
ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
11.10.2011 г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1443.67 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
14.10.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
4031.17 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
18.10.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
4805.00 лева, собственост на „Д.”
ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
21.10.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на 740.91 лева, собственост на „Д.”
ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
25.10.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
4100.75 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с Управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
04.11.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1600.00 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
14.11.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1780.00 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
18.11.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1772.50 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с Управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
22.11.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1850.01 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
09.12.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1436.00 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
20.12.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
2713.00 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
23.12.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
2269.86 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
27.12.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
6376.48 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
30.12.2011г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
2601.73 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с Управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
03.01.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
3579.78 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
06.01.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1310.45 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
10.01.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
3754.92 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
13.01.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
2298.30 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
17.01.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
4043.06 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
20.01.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
1251.18 лева, собственост на „Д.”
ЕООД
гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***, връчени му в това качество да ги пази.
-на 24.01.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството
му на длъжностно
лице -
“продавач в разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в
размер на 1460.00 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М.
***, връчени му в това качество да ги пази.
-на
30.01.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
996.56 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
31.01.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
3633.82 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
-на
24.02.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
329.97 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази и
-на
28.02.2012г. в гр.Пазарджик, в качеството му на длъжностно лице - “продавач в
разносна търговия” в „Д.” ЕООД гр.Пазарджик е присвоил чужди пари в размер на
437.97 лева, собственост на „Д.” ЕООД гр.Пазарджик с управител Д.А.М. ***,
връчени му в това качество да ги пази.
Правилно
е и решението на прокурора досежно притежаваното качество „длъжностно лице“. По смисъла на закона, изпълнението на
дейността,работата, която длъжностното лице извършва, трябва да му е възложено
съгласно установения от закон, правилник, наредба, устав и др.актове ред. Това
може да стане с назначение, трудов договор, по избор, чрез овластяване от
надлежен орган или по друг начин. Въз основа на това възлагане, той изпълнява
точно определена дейност с оглед мястото, което заема в служебната йерархия,
областта, в която работи, съдържанието на конкретното трудово правоотношение,
по което е страна. Изпълнението на тези задачи и функции може да бъде със
заплата или безплатно, т. е. трудовото възнаграждение не е задължителен елемент
от понятието "длъжностно лице". Не е необходимо и това изпълнение на
службата да бъде трайно и/или непрекъснато. Ето защо се приема, че наличието на
качеството "длъжностно лице" се определя именно от трудовата му
функция и правата и задълженията, които деецът има, а не от начина, по който му
е връчено или поверено общественото имущество за пазене и управление, или пък
от начина, по който се определя размерът на трудовото му възнаграждение. От
друга страна обаче, лицето - работник , трябва да е включено в организационната
структура на съответното предприятие, организация или учреждение, кооперация,
юридическо лице или едноличен търговец, както това е в процесния случай с
изричния трудов договор.
Предвид
горните данни установено е, че подсъдимят е притежават придаденото му правилно
от обвинителя качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93,т.1б.Б от НК. Предаването
на паричните суми за всяка от процесните доставки на подсъдимия , които суми е следвало да бъдат предадени от
него на съответния служител в дружеството св. Г. , според вменените му
задължения, е безспорен факт.
Несъмнено
установено е, че инкринимираните суми не са й били предадени според
задълженията на подсъдимия. Последният е знаел това си задължение, тъй като
преди това го е изпълнявал точно и срочно.
При
тези данни по делото несъмнено е, че подсъдимият е изпълнил в обективно
отношение състава на длъжностното присвояване за всеки един посочените датирани
случаи на получаване на суми от продажби от името на дружеството, които не са
били предадени. Изпълнителното
деяние на присвояването по чл.201 от НК, поради естеството си, е довършено с
факта на самото противозаконно юридическо или фактическо разпореждане - чрез
действие или бездействие, в конкретния случай с неотчитане на повереното чуждо
имущество парични средства получени от клиенти на дружеството Д.Е., без
значение дали е реализирана имотната облага, дали вещта е била употребена,
консумирана, продадена и т. н.
В
субективно отношение подсъдимият е съзнавал противоправния характер на деянията
си, предвиждал е и е целял настъпването
на обществено-опасните последици от
всяко от тях. Действал е с пряк умисъл. Присвоил е и се е облагодетелствал от всяка сума,
която е знаел, че му се връчва по служба, за да пази и отчете на дружеството
чрез съответния му служител.
При
тези данни Съдът го призна за виновен в извършване на престъпление по чл. 201
вр. чл. 26, ал.1 от НК - като продължавано престъпление, тъй като се установи,
че отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при
идентична обстановка, при еднородност на вината, като всяко следващо
действително се явява в обективно и субективно отношение продължение на
предшестващото го. При определяне на вида и размера на
полагащото се наказание Съдът има предвид критериите за неговата
индивидуализация , както и целите, които следва да се постигнат с налагането
му.
Висока
е обществената опасност на деянието като се има предвид механизма на
извършването му и стойността на присвоеното имущество, а и броя на отделните
деяния, съставяща продължаваното т.. Само като завишена Съдът възприе
обществената опасност на дееца, тъй като личността му дори и при данните за
липсата на предходни противоправни и противообществени прояви, се
охарактеризира с процесната проява. Подсъдимият е злоупотребил с доверието на
работодателя си и с това клиентите, които е обслужвал, което е продължило през
целия инкриминиран период .
Следва
изрично да се обсъди, че наложеното
ефективно наказание лишаване от свобода
за срок от четири години ( определено като общо т. , по двата пункта на л. 175,
т.І ДСП , с увеличение по чл. 24 от НК) е било изтърпяно и по чл. 88а, ал. 2 НК
е настъпила абсолютна реабилитация по право,настъпваща да срок не по-малък от
десет години ( в случа толкова и по чл. 82, ал.1 т. 3 от НК) . Видно от
отразеното върху бюлетина на л. 93 по делото има условно предсрочно
освобождаване от 27,10,88г. със срок изпитателен от 9 месеца
и 29 дни, който изтича 26,07,89г., от
когато тече и 10 -годишния срок , изтекъл на тази дата 1999 г. , с което е
заличено осъждането и последиците от него .
Следва да се има предвид и дългия период,
който е изтекъл от края на инкриминирания- повече от седем години, в които е
продължило разследването.
Съобразявайки
всичко това и целейки наказанието да бъде от една страна справедливо възмездие
за извършеното престъпление, а от друга - да допринесе за постигане на очакваното
въздействие персонално върху подсъдимия в посока поправяне и превъзпитание, а
същевременно да обезпечи и генералната
превенция, Съдът прие за съответно наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода. Прие, че
това наказание пълноценно отговаря на критериите по чл. 54 от НК и обезпечава
целите от наказателната репресия, поради което не наложи кумулативно нито
конфискация, нито лишаването от права по чл. 37, ал.1 , 6 и 7 от НК.
Констатира
се наличие на заложените в чл. 66, ал.1 от НК материално-правни предпоставки,
предвид обсъдения горе съдебен статус на подсъдимия и вида и размера на
наложеното наказание за извършеното от него престъпление. Освен това Съдът
прие, че за постигане на очакваните промени в съзнанието на дееца и възпиращ
ефект в личен и обществен аспект, не е наложително ефективното изтърпяване на
наложеното наказание. Поради това и на основание чл. 66, ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието се отложи за
изпитателен срок от три години .
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 310,64 лв..
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: