РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330113670 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ предявен от Я. К. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., обл. П., ул. „Л.“ № *
против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2,
представлявана от **** ***** за осъждане на ответника да му заплати сумата от 750 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконно
обвинение по досъд. пр. № **/2021г. по описа на РУ на МВР гр. Х., пр. пр. № ****/2021г. по
описа на РП-П., образувано за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че на **** г. било образувано
срещу ищеца бързо производство № **/2021 г. за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК – за
това, че управлявал л. а. марка „Н.“, модел „П.“, с рег. № ***** след употреба на наркотични
вещества, установено с техническо средство Дрегер Дръгчек 3000, с фабр. № „****“ с №
****, който е отчел положителен резултат за амфетамин /АМР/. След извършената проверка
с техническото средство Я. М. бил отведен в Център за спешна медицинска помощ – П.,
където дал кръв и урина за лабораторно изследване. От извършената експертиза се
установило липса на наличие на амфетаминов тип стимуланти и други наркотични
вещества. Въпреки негативния резултат на ищеца били наложени редица принудителни
административни мерки. Съгласно заповед № **** на основание чл.171, т.2 б.“б“ от Закона
за движение по пътищата на ищеца била прекратена регистрацията на автомобила за срок от
6 месеца. Временно му било отнето свидетелството за управление на МПС, както и два
броя регистрационни табели. Твърди се, че ищецът бил задържан за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ – гр. Х.. Безпричинното му задържана отнело
1
възможността му да се предвижва свободно и да упражнява правото си на труд. Не можел да
осъществява пълноценен режим на свиждане с **** му. Напуснал работа поради
невъзможност да се придвижва с автомобила си в удобно за него време. Приятелите му
непрекъснато го търсили за информация за причините за отнемане на собтвения му
автомобил. Започнали да странят от него и прекратили контактите си.
Твърди се, че на **** г. с Постановление на Районна Прокуратура – П. било
постановено разследването да се води по общия ред, като И. М. бил разпитан като св..
Сочи се, че в резултат на воденото наказателно производство, както и взетата мярка
временното му задържане в РУ – гр. Х. ищецът претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени негативни емоции, опетняване на доброто му име пред
обществото, унижение на честта и достойнството му.
С оглед изложеното моли предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира и
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура -
Пловдив, е подал писмен отговор, с който счита исковата молба за нередовна, доколкото не
било посочено с кое конкретно действие са причинени неимуществени вреди от ответника.
Сочи, че ищецът не е представил никакви доказателства, от които да е видно, че
действително е претърпял неимуществени вреди или дори и да е претърпял за посочения
период от време в исковата молба, същите не били в причинно-следствена връзка с
действията на Прокуратурата на РБ. В конкретния случай не било повдигнато обвинение на
ищеца, което да е било след доклад по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК. Изцяло оспорва иска по
основание и размер. Счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е силно завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна
практика по приложението на закона и обществено-икономическите условия в страната.
Разследването по делото протекло в разумен срок, а срещу ищеца не били предприемани
никакви мерки за процесуална принуда. Посочените обстоятелства не обосновавали такъв
висок размер на исканото обезщетение. Относно претенцията за законната лихва, считано
от 22.03.2021 г. – същата следвало да бъде присъдена от влизане в сила на Постановлението
за прекратяване на наказателното производство.
Подробни съображения се излагат от представителя на РП-Пловдив в хода на устните
състезания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното досъд. пр. № **/2021г. по описа на
РУ на МВР гр. Х., пр. пр. № ****/2021г. по описа на РП-П. се установява, че същото е
образувано срещу ищеца Я. М. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за това,
че управлявал л. а. марка „Н.“, модел „П.“, с рег. № ***** след употреба на наркотични
вещества, установено с техническо средство Дрегер Дръгчек 3000.
В хода на досъдебното производство са извършени редица процесуално-следствени
действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, извършване
на химико-токсикологична експертиза и други, като същото е приключило с мнение на
разследващия полицай за прекратяване на наказателното производство от 15.06.2021г.
С Постановление от **** . на РП-П. е прекратено наказателното производство по
пр.пр. № ****/2021г. по описа на РП-П., досъд. пр. № **/2021г. по описа на РУ на МВР гр.
Х., образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените
неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на
2
св. Т. М. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 0.06.2022г./.
От показанията на същата се установява, че на **** . *** й бил задържан за някакви
упойващи вещества, а той не употребявал такива. Цялото семейство много се притеснили.
Я. бил изнервен, не се хранил, чувствал се унизен. Приятелите му узнали за случая и той се
затворил още повече в себе си. По това време ищеца имал две малки деца и като се
разболеели се налагало св. да ги кара по болници. По това време бил във фактическа раздяла
с **** на **** и живеел при свидетелката. От показанията на същата се установява, че сега
отново му взели книжката и чакал всеки момент да му я върнат.
Съдът кредитира показанията на св. М., като цени същите при условията на чл. 172 от
ГПК, тъй като същата има непосредствени възприятия относно установените от нея факти,
показанията й съставляват първичен източник на доказателства и не са оспорени от
страните, като не се констатираха противоречия с доказателствената съвкупност по делото,
които да налагат самостоятелния им анализ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е
образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като в
последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата,
защото е прието, че деянието не съставлява престъпление.
При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на
Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са
били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно
причинени вреди от длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него
обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за
това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анагажират от ищеца доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че не се споделят
съображенията на ответната страна, че поради липса на повдигнато обвинение не следва да
се ангажира отговорността на Прокуратурата. По този въпрос е налице константна съдебна
практика на ВКС на Р. България, в която се приема, че обвинението за целите на ЗОДОВ
има по широко понятие и е достатъчна предпоставка да се търси обезщетение за вреди ако
фактически е образувано досъдебно производство срещу лицето, независимо дали има
постановление за привличането му като обвиняем и в последствие производството е
прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.
3
В хода на настоящото производство ищецът ангажира гласни доказателства за
установяване на твърденията си за претърпени неимуществени вреди- стрес, безпокойство,
притеснение, неудобство от повдигнатото му незаконно обвинение. За уважаване на
исковата претенция с оглед нейната правна квалификация е необходимо да се установи, че
преживените от страната негативни емоции са следствие именно на незаконното обвинение
и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като свидетелските показания са
основно в тази насока. Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно
наказателно производство е от естество да причини състояние на стрес, напрежение,
притеснения и тревожност, като претендираното от ищеца обезщетение в размер на 750 лева
съответства на критериите за справедливост заложени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
поради което искът ще се уважи изцяло.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
факта, че производството е приключило за срок от приблизително 4 месеца.
Принципно обезщетението за неимуществени вреди е дължимо ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
досъдебното производство, а не от претендирания от ищеца момент, който съвпада с датата
на образуване на досъдебното производство. По приложеното досъдебно производство няма
данни за датата на влизане в сила на постановлението, нито за датата, на която същото е
връчено на ищеца. При това положение следва да се приеме най-ранната дата на
стабилизиране на прокурорския акт, а именно- 30.06.2021г. /т.е датата на изтичане на 7-
дневния срок за обжалването му, считано от изходиране на постановлението- ****./, от
който момент ще е дължима и законната лихва върху присъдената главница.
С оглед изхода на делото, а именно уважаване на исковата претенция, на ищеца се
дължат направените разноски, които се констатираха в размер на общо 410 лева, от които -
заплатена държавна такса за иска в размер на 10 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, а заплащането им ще се възложи в тежест на
ответната прокуратура.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, представлявана от **** ****, да заплати на Я. К. М. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Р., обл. П., ул. „Л.“ № * сумата от 750 лева /седемстотин и петдесет лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконно
обвинение по досъд. пр. № **/2021г. по описа на РУ на МВР гр. Х., пр. пр. № ****/2021г. по
описа на РП-П., образувано за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, представлявана от **** *****, да заплати на Я. К. М. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Р., обл. П., ул. „Л.“ № * сумата от общо 410 лева /четиристотин и десет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена държавна такса в размер
на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5