Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на двадесет и осми ноември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия
Докузова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 917 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. От ГПК .
С
решение № 1698 от 18.09.2019г по гр.
Дело № 3284/2019 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от С.С.Д.
от с. Долни Луковит, ЕГН **********, против „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“
АД гр. София искове както следва:
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ,
с който се иска да бъдат отменени като незаконосъобразни заповеди № 84/ 15. 04. 2019 год. и № 583/ 15. 04. 2019 год., и двете на изпълнителния директор и
прокуриста
на „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД гр. София;
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ,
с който се иска да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението
длъжност „електромеханик“
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр.
с чл. 225 ал. 1 от КТ, с който се иска в полза на ищеца да бъде присъдена
сумата от 3 459, 42 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
в резултат на незаконното уволнение за периода от 23. 04. 2019 год. до 23. 10.
2019 год.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от С.С.Д. като се
правят оплаквания, че решението на РС е незаконосъобразно. Възразява се ,че изводът за наличието на извършено нарушение на
трудовата дисциплина се основава само на твърденията в атакуваната заповед, но
не и на обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. По
делото са налице доказателства, че не са установени липси от горивото на
съответния обект при работодателя, поради което, според жалбоподателя, не е
установено по делото отклоняването на гориво. Възразява се, че не ясно как
иззетите бутилки са предоставени на лабораторията, с последната работи
работодателят, няма доказателства какво е горивото, продавано в
бензиностанциите. Възразява се, че жалбоподателят не е съобщил на никого за
закупеното от него гориво, тъй като е бил сам. Претендира се отмяна на
постановеното решение в атакуваната му част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна. Възразява се ,че съдът е обсъдил всички
доказателства по делото, приел е, че е изпълнена разпоредбата на чл. 193 ал.1
от КТ и е установено нарушение на трудовата дисциплина. Възразява
се срещу твърденията на жалбоподателя, че не е давал обяснения, че горивото е
закупено от бензиностанция. Възразява се, че възраженията за липса на
установено отклоняване на гориво от обемите при работодателя, са неоснователни
и неотносими към спора. Възразява се ,че не се прави ежедневно при всяка смяна инвентаризация.Възразява
се, че всички възражения в жалбата са израз на защитната теза на другата страна
и не почиват на събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят законосъобразността на налагането на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение
между страните – наличие на описаното в заповедта за дисциплинарно наказание
извършено нарушение на трудовата дисциплина, неговата квалификация, изискването
на обяснения, обстоятелствата относно наличието на условия за уважаване на иска
по чл. 225 ал.1 от КТ
ЖАЛБАТА е
ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА
Районен
съд - Плевен е приел в решението си за безспорно по делото , че ищецът С.С.Д. е
работил при ответника „Проучване и добив на нефт
и газ“ АД гр. София на длъжността „електромеханик” до 23. 04. 2019
год., когато със заповед № 583/
15. 04. 2019 год. на изпълнителния директор и
прокуриста на ответното дружество е било прекратено трудовото му
правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” с предходна
заповед № 84/ 15. 04. 2019 год.
РС е приел,
че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят е съобразил
императивната разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ. Последната предвижда
определени изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се за
задължителни реквизити- сведения относно нарушителя, конкретното нарушение,
описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на
нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на
което се налага дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е
продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско
правоотношение, каквото е трудовото. Липсата на изискуеми се от закона
реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова
съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се
касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Според
РС процесната заповед № 84/ 15. 04. 2019 год. отговаря на посочените по- горе
изисквания. В същата подробно и изчерпателно е описано съдържанието на
твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, които са отразени
и в предхождащите заповедта рапорт от Д.Й.Т. /охранител мобилна група/ с дата 12. 03. 2019
год. и докладна записка
вх. № 94- Б- 191/ 14. 03. 2019 год. от Б.Т.П. /старши сътрудник охрана/. Поради това
съдът е приел, че в тази насока няма
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на дисциплинарното
производство.
Според РС при издаването на заповедта
работодателят е спазил и разпоредбата на
чл. 194 ал. 1 от КТ, регламентираща сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание. Видно е било , че управляващите органи на ответното дружество са
узнали за допуснатите нарушения на 12. 03. 2019 год., когато е получен рапортът
на Д.Й.Т. . Следователно до момента на налагане на дисциплинарното наказание /15.
04. 2019 год./ не е бил изтекъл предвиденият в закона двумесечен срок и
дисциплинарната отговорност на ищеца не е била погасена.
Съдът е счел, че не е допуснато нарушение от страна
на работодателя и на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ. Съгласно последната
преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша
работника /служителя/ или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
представените доказателства. По приложението на визираната по- горе разпоредба
е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, чиито основни положения
могат да се обобщат в следното: при снемане на обясненията работодателят не е
длъжен да уведомява работника, респ. служителя, че е започнал процедура по
ангажиране на дисциплинарната му отговорност /срв. решение № 322- 2010-
ІІІ г. о., решение № 237- 2010- ІV г. о., решение № 8- 2011- ІV
г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса на труда не е предвидено
изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма
на покана на работодателя за даване на обяснения, още по- малко за посочване в
тази покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарното
производство. Горният извод обаче не е основание да се приеме, че искането за
даване на обяснения не следва да отговоря на определени условия. Както е
посочено в решение № 419- 2010- ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са
„обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”.
Поради това, за да изпълни точно вмененото му от закона задължение субектът на
дисциплинарна власт е длъжен да уведоми работника /служителя/ за конкретните
нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните съществени
признаци /така и опр. № 203- 2009- І г. о., решение № 432- 2010-
ІІІ г. о., опр. № 42- 2012- ІІІ г. о. и др./. В конкретния случай е било видно,
че работодателят е изискал обяснения за допуснатите нарушения от ищеца и
последният е депозирал писмени такива с вх. № 94- С- 209А/ 22. 03. 2019 год.
Поради това РС е приел, че от страна на
работодателя е спазена процедурата, регламентирана в чл. 193 ал. 1 от КТ, а
оттам и че няма основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание без
спорът да се разглежда по същество.
Що се отнася до
материалната законосъобразност на процесната заповед № 84/ 15. 04. 2019 год. съдът е приел, че изложените в последната
фактически основания са се доказали по безспорен и категоричен начин в хода на
съдебното дирене. Като основна причина за налагането на дисциплинарно уволнение
в заповедта е посочено извършено от ищеца тежко и умишлено нарушение на
трудовата дисциплина, а именно: на 11. 03. 2019 год. е извършил отклоняване на
гориво и е отнел 13 литра гориво- газьол за промишлени нужди, собственост на
работодтеля „Проучване и добив на нефт и газ“ АД гр. София. Ищецът не отрича,според
РС, че на посочената по- горе дата към
23. 00 часа при извършена проверка от охранителите Д.Й.Т. и И. С. П. на служебен автомобил *** с ДК№ **
**** ** в негов сак /раница/ са открити бутилки с гориво 2 бр. Х 4 литра и 2
бр. Х 2, 5 литра. Според РС обясненията
на ищеца за откритите бутилки с гориво са неясни и противоречиви: докато в
рамките на образуваното дисциплинарно производство същият е твърдял, че е
закупил горивото от бензиностанция, но не запазил касовата бележка, то в исковото производство се излагат други доводи:
че горивото било предадено на ищеца от свидетеля Д. Д., който го бил закупил от
бензиностанция на изхода на гр. София. И двете групи твърдения са
неправдоподобни и нелогични. Ищецът не е изложил убедителни съображения какво е
наложило процесното гориво да бъде закупувано, респ. да му бъде доставено от
свидетеля Д. в късните часове на денонощието на работното му място; защо не е
уведомил охранителите или други служители на работодателя за същото; защо
отнетото гориво представлява газьол за промишлени и комунални цели, което при
извършения анализ в акредитирана лаборатория за горива към „Б.П.Р. “ ЕООД, е с
установено съдържание на сяра 0. 074 % /m/m/, което изключва възможността да
е закупено от бензиностанция /където продаваните горива са със съвсем различни
характеристики/ и т. н. Поради това съдът
е приел, че защитната теза на ищеца се опровергава изцяло от събраните
по делото доказателства и нарушението на трудовата дисциплина в случая е
доказано: касае се за
посегателство върху имущество на работодателя /горива/ по смисъла на чл. 25 ал. 2 т. 14 от Правилника
за вътрешния трудов ред на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД гр. София,
което е основание на налагане на дисциплинарно наказание. В по- общ план
конкретният случай попада в хипотезата на чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ: налице е
злоупотреба с доверието на работодателя, доколкото ищецът, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на
имотна облага. РС е приел, че в
заповедта за уволнение работодателят не е посочил горната правна норма, а
разпоредбата на чл. 187 ал. 1 т. 9 от КТ, която е неотносима към настоящия
случай. Константната съдебна практика обаче е последователна: при противоречие
между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение за
правната квалификация на уволнението е от значение съдържателната /текстовата/
част на заповедта. Въз основа на нея ще се прецени законността на уволнението,
като задължение на съда е да определи неговото действително правно основание
/срв. опр. № 258- 2019- III г. о., в което са посочени и многобройни други решения на ВКС на РБ в
същата насока/.
С оглед на гореизложеното съдът е приел,
че по категоричен начин в хода на съдебното дирене се доказа наличието на опит
от страна на ищеца С.С.Д. за отнемане на 13 литра гориво от патримониума на
неговия работодател. Обстоятелството, че горивото не е било изнесено от
територията на предприятието не се дължи, според РС, на намерението на ищеца, а на
действията на служителите на охранителната фирма, обслужваща ответното
дружество. От друга страна дори и
имуществените последици от действията на ищеца да не са значителни, извършеното
нарушение е достатъчно тежко, доколкото сериозно засяга доверието, което следва
да съществува между страните в трудовото правоотношение. Ето защо и при
съобразяване на критериите, въведени в разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, се
налага изводът, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е съразмерно и
съответства на тежестта на извършеното нарушение, законосъобразно е и не
подлежи на отмяна.
Решението на РС е незаконосъобразно
РС –
Плевен е изложил мотиви за решението си, които не се споделят
от настоящата инстанция изцяло.
Правилни са изводите на РС относно
изпълнение на разпоредбите на чл. 193 ал.1 и чл. 195 от КТ и
липсата на предпоставки за отмяна на атакуваните заповеди на процесуално
основание. В тази връзка следва да се отбележи,
че, видно от доказателствата по делото,
са налице две заповеди - № 84 от
15.04.2019 г за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение « и № 583 от 15.04.2019 г за прекратяване на
трудовото правоотношщение. Видно от исковата молба в обстоятелствената част на същата
първоначално се възразява само срещу
първата заповед, но при излагането на факта на връчването на тази
заповед се твърди и прекратяване на трудовото правоотношение. С решението си Пл
РС се е произнесъл и относно двете заповеди като е отхвърлил исковете за
тяхната отмяна. Исковата молба не е оставяна без движение за уточняване на
посочените обстоятелства. Няма приемани изменения на предявените искове в този
смисъл. Липсват оплаквания в жалбата в тази връзка, но въззивният съд следи
служебно за допустимостта на решението в обжалваната му част. Въззивният съд
приема ,че от фактическите твърдения в исковата молба може да се направи извод, че са предявени искове за отмяна и на
двете заповеди доколкото се възразява срещу налагането на дисциплинарно
наказание и прекратяването на трудовото правоотношение. В този смисъл Пл ОС
приема ,че решението е допустимо и в частта относно произнасянето по отношение
на заповед № 583 от 15.04.2019 г за
прекратяване на трудовото правоотношщение.
Въззивният съд обаче не споделя изводите
на Пл РС относно установяването на визираното в заповед № 84 от 15.04.2019 г
нарушение на трудовата дисциплина, както и относно наличието на разминаване
между текстовата част на заповедта и цифровата квалификация на посоченото
нарушение.
В
мотивите на заповед № 84 от 15.04.2019 г е посочено като нарушение
отклоняване на гориво от С.С.Д., а като правна квалификация на извършеното
нарушение е посочено чл. 187 ал.1 т. 9 и 10 от КТ. Посочено е също така, че не
е изпълнено задължение на работника да
пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при
изпълнение на възложената му работа. Съгласно т.9 на посочения такст
нарушението е увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, а
съгласно т.10 нарушението е неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.Пл РС е приел, че е налице злоупотреба с доверието на
работодателя като е счел, че е налице извличане на определена облага за
работника. Увреждането на имуществото на работодателя по т. 9 се свежда до
ефективно накърняване на имуществото на
работодателя , в случая отклоняване на определено количество гориво, собственост
на работодателя. Въззивният съд приема, че е допустимо наличието едновременно и
на нарушения по т. 8 и т.9, но в конкретния случай преценката на работодателя,
който е орган на дисциплинарната валаст , е посочената в заповедта. В този
смисъл не е налице разминаване между текстова
част и цифровото основание в заповедта.
Същественото в случая е дали са извършени визираните в заповедта нарушения
- отклоняването на гориво, което представлява както увреждане на
имуществото, така и неизпълнение на задължението за грижливо пазене на
имущество с което е в досег при изпълнение на възложената му работа.
Въззивният съд приема, че по делото не е установено по категоричен
начин, че горивото, което е намерено в бутилки в раница на въззивника, е било собственост на работодателя и е
идентично с него. По делото не са били спорни обстоятелствата относно
намирането на бутилките с гориво, у кого са намерени, колко са били. Спорни са
въпросите относно произхода на това гориво. В обясненията въззивникът е посочил,
че горивото е закупено от бензиностанция, но не разполага с касова бележка. При
разглеждане на делото пред първата инстанция
са събрани гласни доказателства за произхода на горивото. С. Д. Д. е
твърдял пред съда, че е занесъл на въззивника четири бутилки нафта, някъде през
м. март 2019 г, понеделник или неделя, около 21,30 – 22 ч. Факти в този смисъл
не се съдържат в обясненията на въззивника, които са предоставени на
работодателя в хода на дисциплинарното производство и може да се приеме наличието
на непоследователност в твърденията му
или непосочване на всички факти и обстоятелства по случая. Следва да се
отбележи обаче, че тежестта на доказване относно извършеното нарушение на
трудовата дисциплина е на работодателя, т.е другата страна е тази, която по
категоричен начин следва да установи , че въззивникът е отклонил гориво собственост на работодателя. По делото са
налице доказателства, че при работодателя не е установено наличието на липса на
гориво – част от показанията на св. Е. Д. и св. И. П. Такава липса не се и
твърди по делото от работодателя, не се посочва в заповедта да е извършвана
такава проверка и да е установена липса на гориво. В писмените бележки на въззиваемата страна и ответник пред РС се
твърди, че пломбите на техниката и машините имат само контролно – превантивна
функция и възражението за липса на нарушение на пломбите и липса на гориво от
другата страна е неоснователно. Не е ясно какво разбира въззиваемата страна и
ответник пред РС като контролна функция на пломбите, но контролът означава
именно възможност за проверка на наличността на гориво в съответните съдове при
работодателя.Представеното доказателство по делото относно параметрите на
изследваното гориво в лицензирана лаборатория установява само характеристиките
на изследваното гориво без да извършва сравнение между него и проба от
горивото при работодателя за
установяване на идентичност. Такова сравнение в представеното писмено
доказателство липсва. Що се касае до представеното писмено доказателство на л.
93 от първоинстанционното дело – сертификат за качество на гориво от определен
вид, доставено с определен транспорт и с отбелязване, че тестовете са
реализирани в лаборатория на Р., то с
така представеното доказателство по никакъв начин не се установява по
категоричен начин, че намереното у въззивника гориво е на работодателя. С този
сертификат се установяват отново само едни характеристики на гориво, които
характеристики са различни от тези, установени
от лицензираната лаборатория, но не установяват идентичност на горивото
с това на работодателя. Тежестта на доказване на обстоятелството ,че намереното
гориво е отклонено от цистерни на
работодателя е именно негова и наличието на непоследователност в обясненията на
въззивника не отменят това. Такова доказване не е проведено успешно, а са били
налице указания на съда за това с постановения по делото доклад. Фактът на
отклоняване на гориво , собственост на работодателя, всъщност осъществява
съставите на визираните нарушения на трудовата дисциплина, а неустановяването
по категоричен начин на това отклонение на гориво означава и неустановяване на
посочените в заповедта нарушения. Това прави незаконосъобразни актовете на
работодателя, с които е наложено дисциплинарното наказание и е прекратено на
това основание трудовото правоотношение.Отделно от това следва да се приемат за
основателни и възраженията относно липсата на доказателства, че са изследвани
точно бутилките, които са иззети от въззивника доколкото в протокола за
изпитване на л. 77 от първоинстанционното дело не е описано от кого са
предадени пробите и в какъв вид са били те.
Следва да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго такова,
с което да се уважат предявените искове. Липсват твърдения от другата страна,
че въззивникът е започнал работа по трудово правоотношение след прекратяването
на отношенията между страните, а липсата на такова е отрицателен факт, който не
следва да се доказва от въззивника. Искът по чл. 225 ал.1 от КТ следва да се уважи в предявения
размер съобразно приетото изменение на
иска в съдебно заседание на 4.09.2019г в размер на 3459,42 лв, макар че към
момента на постановяване на въззивното решение е изтекъл целия шестмесечен
период, за който може да се предяви иска.Изменение на иска обаче досежно
периода не е направено и не е допуснато, а оплаквания в този смисъл липсват от
страните. Прихващане не следва да се
извършва със съдебното решение поради липса на доказателства за изплатено
обезщетение по чл. 224 от КТ и неговия размер и при спорност на вземанията.
При този изход на делото следва да се осъди въззиваемата страна да
заплати държавна такса по сметка на Пл ОС в размер на 268,37 лв при 4% такса
върху иска по чл. 225 ал.1 от ГПК,
30 лв за неоценяемия иск за
възстановяване на работа и по 50 лв за останалите, както и разноски за ВЛ в
размер на 100 лв по сметка на Пл ОС. Следва да се осъди въззиваемия да заплати на
другата страна разноски за двете инстанции в размер на 560 лв като това е
адвокатско възнаграждение за първата инстанция при липса на възражение за размера като
доказателства за разноски пред въззивната инстанция липсват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 1698 от 18.09.2019г по гр. Дело № 3284/2019 г по описа на
РС – Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ на осн. Чл. 344 ал.1 т.1 от КТ заповеди № 84/ 15. 04. 2019 год. и № 583/ 15. 04. 2019
год. и двете на изпълнителния
директор и прокуриста на „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД гр. София, с които е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение със
С.С.Д. ЕГН ********** КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ
ВЪЗСТАНОВЯВА С.С.Д. ЕГН **********
на заеманата от него длъжност до уволнението – „електромеханик“
ОСЪЖДА „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД гр. София ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 344 аб.1, т.3
вр. с чл. 225 ал.1 от КТ на С.С.Д. ЕГН ********** обезщетение за оставането му
без работа поради уволнението в размер на 3459,42 лв за периода
от 23. 04. 2019 год. до 23. 10. 2019 год.
ОСЪЖДА „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД гр. София ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 344 аб.1, т.3
вр. с чл. 225 ал.1 от КТ на С.С.Д. ЕГН ********** деловодни разноски в размер на
560 лв за двете инстанции
ОСЪЖДА „ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ“ АД гр. София ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
окръжен съд държавна такса в размер на 268,37 лв и разноски в размер на 100 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване при условията
на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в месечен срок от връчване на съобщенията за
изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :