Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 7233/2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу К.А. в условията
на обективно кумулативно съединяване иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за установяване в отношенията между страните дължимостта на сумата от 40, 94 лв., претендирана като стойност
на абонаментни месечни такси по договор
за мобилни услуги от 11.09.2015г. за мобилен № 0896 031 241 и
Сертификат за пакетни услуги Combo +, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 509/25.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 910/2019г. на Районен съд – Варна и иск с
правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 303, 84 лв., претендирана като стойност на
лизингови вноски по договор за лизинг от
10.01.2017г. на устройство SAMSUNG модел Galaxy
J5 Dual Black за времето от месец септември 2017г. до
месец декември 2018г., съобразно
уточняваща молба от 09.07.2019г.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Искът,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, е основан на твърдения, че страните са
обвързани от валидно сключен договор за мобилни
услуги от 11.09.2015г. за мобилен № 0896 031 241, по силата на който мобилният оператор е поел задължение да
предостави услуги по програма „Резерв“ при заплащане на месечна вноска от 13,
99 лв. за срок до 11.09.2017г., продължен до 07.03.2018г. със сертификат за
пакетни услуги Combo + до 07.03.2018г.
Неизпълнението
на задълженията за плащане на дължимите месечни суми в срок не – по късно от 18
дни след издаване на фактура, е дало основание на оператора да прекрати
едностранно сключения договор и допълнителното споразумение, на осн. чл. 75 вр. чл. 19. б. „в” от
Общите условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
телефонни услуги /ОУ/.
Правният
интерес от предявяване на иска се обосновава с редовно връчена заповед за изпълнение
на парично задължение в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Твърди
се още, че на 10.01.2017г. е сключен договор за лизинг, по силата на който на лизингополучателя К.А. е предоставена за ползване вещ –
мобилно устройство
SAMSUNG модел Galaxy J5 Dual
Black срещу възнаграждение, платимо на 23
равни месечни вноски, всяка в размер на 18, 99 лв., която не е заплатена за
времето от месец септември 2017г. до месец декември 2018г., което обосновава и
интерес от осъдителна претенция.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът К.А.,
чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове по основание
и размер. Поддържа се, че услуги по договор за мобилни
услуги от 11.09.2015г. за мобилен № 0896 031 241, абонатът не е
получавал, поради което не дължи претендираната стойност.
Вещта по договора за лизинг не е предадена
на ответника и следователно същият не дължи лизингови вноски за посочения
период.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът по реда на чл. 422 ГПК е процесуално допустим,
предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК след
издаване на заповед № 509/25.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 910/2019г. на Районен съд – Варна, на
осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ангажираните
по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че между
страните по делото е сключен на 11.09.2015г. договор, по силата на който
операторът е поел задължение да предостави на потребителя електронни
съобщителни услуги, чрез предпочитан номер: 359 896 031 241 при
стандартен месечен абонамент в размер на 13, 99 лв. с ДДС.
На
07.03.2016г. между страните по делото е уговорено, че изрично посочени мобилни
номера, измежду които 359 896 031 241, ще бъдат ползвани в пакет
COMBO + при абонаментен план за посочения мобилен номер “Rezerv” на стойност
13, 99 лв. с ДДС.
За
времето от 15.05.2017г. до 15.08.2017г., мобилният оператор е начислил стойност
на месечен абонамент в издадени фактури, които обективират
задължения по повод ползването на мобилен номер 359 896 031 241,
както следва: 1./ по фактура № **********/15.05.2017г. за периода от 15.04.2017г.
до 14.05.2017г. сума в размер на 11, 66
лв., цялата от 77, 85 лв.; 2./ по фактура № **********/15.06.2017г. за
периода от 15.05.2017г. до 14.06.2017г. сума в размер на 11, 72 лв., цялата от 149, 58 лв.; 3./ по фактура №
**********/15.07.2017г. за периода от 15.06.2017г. до 14.07.2017г. сума в
размер на 11, 66 лв., цялата от 218,
54 лв.; 4./ по фактура № **********/15.08.2017г. за периода от 15.07.2017г. до
14.08.2017г. сума в размер на „ – 4, 14
лв.“, цялата от 219, 79 лв.;
Съдът,
като съобрази клаузите на сключения договор, приема, че „Т.Б.“ ЕАД се явява
изправна по правоотношението страна, която е предоставила услуги при
абонаментен план при месечна такса от 13, 99 лв. с ДДС, които за времето от
15.04.2017г. до 14.08.2017г. потребителят е имал възможност да ползва, така
както те са посочени в Приложение – Ценова листа, неразделна част от
съглашението, чрез предпочитан номер:
359 896 031 241. Обстоятелството дали ответникът е ползвал или
не услугите, посочени в
Приложение – Ценова листа, е ирелевантно и не
освобождава потребителя К.А. от задължението му да заплаща месечната
абонаментна такса, след като операторът му е предоставил такава възможност при
уговорен месечен абонаментен план.
Следователно, предявеният иск по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен до размера на сумата от
35, 04 лв. /11, 66 лв. + 11, 66 лв. + 11, 72 лв./, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и отхвърлен до претендирания размер от
40, 94 лв., доколкото последната от посочените фактури е с отрицателна
стойност, отразена със знак „-„, която сочи липса на задължение.
На 10.01.2017г. е сключен договор за лизинг,
факт, който не се оспорва от ответната страна, с който „Т.Б.“ ЕАД, е поел
задължение да предостави за временно и възмездно ползване на К.А. устройство
SAMSUNG модел Galaxy J5 Dual
Black, а лизингополучателят да плати обща лизингова
цена в размер на 436, 77 лв., разсрочено на 23 равни месечни вноски, всяка в
размер на 18, 99 лв. с падеж десето число на съответния месец.
Спорен е въпросът дали лизингодателят
е изпълнил задължението да предаде вещта, предмет на договора за лизинг - устройство
SAMSUNG модел Galaxy J5 Dual
Black.
Доколкото с полагането на подпис /чл. 4/ в
договора за лизинг, К.А., е декларирал, че лизингодателят
му е предал устройството във вид годен за употреба, функциониращ изрядно и
съответстващ напълно на договорените технически характеристики, ведно с цялата
документация и гаранционна карта, с което ответникът признава неизгоден за себе
си факт, а именно, че е получил вещта, то следва да се приеме, че „Т.Б.“ ЕАД, е
изпълнил основното си задължение по лизинговия договор.
Със сключване на договора, за ответника
възниква задължение да заплати лизинговата цена, разсрочено, съобразно
уговореното в договора, което не се твърди да е изпълнил, поради което за
времето от месец септември 2017г. до месец декември 2018г. дължи сумата от 303,
84 лв. или 16 месечни вноски, всяка в размер на 18, 99 лв., а осъдителната
претенция, като основателна, следва да бъде уважена в пълния й претендиран
размер.
Останалите писмени доказателства, които
касаят други правоотношения между страните, не са относими към предмета на делото.
При
този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата
страна, чиито размер възлиза на 447, 21 лв. за настоящото производство и 13, 72
лв. за производството по ч.гр.д. № 910/2019г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен и заплатен в размер на 180
лв., е неоснователно, тъй като размерът му е под минимално установения в чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 300 лв.
Разноски
в полза на ответника не се присъждат поради липса на искане и доказателства за
извършването на такива.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.С.А., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ***, 04 лв. /тридесет и пет лева и четири ст./,
представляваща
стойност на абонаментни месечни такси по договор
за мобилни услуги от 11.09.2015г. за мобилен № 0896 031 241 и
Сертификат за пакетни услуги Combo +, обективирани в
следните счетоводни документи: 1./ по фактура
№ **********/15.05.2017г. за периода от 15.04.2017г. до 14.05.2017г. сума в
размер на 11, 66 лв., цялата от 77,
85 лв.; 2./ по фактура № **********/15.06.2017г. за периода от 15.05.2017г. до
14.06.2017г. сума в размер на 11, 72 лв.,
цялата от 149, 58 лв.;3./ по фактура № **********/15.07.2017г. за периода от 15.06.2017г.
до 14.07.2017г. сума в размер на 11, 66
лв., цялата от 218, 54 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 509/25.01.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 910/2019г.
на Районен съд – Варна по предявения от „Т.Б.“
ЕАД, *** срещу К.С.А., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу К.С.А., ЕГН **********,*** иск по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
разликата над присъдената сума от 35, 04 лв. до пълния претендиран размер от
40, 94 лв., представляваща стойност на абонаментни месечни такси по договор за мобилни услуги от 11.09.2015г.
за мобилен № 0896 031 241 и Сертификат за пакетни услуги Combo +, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
509/25.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 910/2019г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 303,
84 лв. /триста и три лева и осемдесет и четири ст./, представляваща
стойност на лизингови вноски по договор
за лизинг от 10.01.2017г. на устройство SAMSUNG модел Galaxy
J5 Dual Black за времето от месец септември 2017г. до
месец декември 2018г., на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 460, 93 лв. /четиристотин и шестдесет лева и деветдесет и три ст./,
представляваща сторени от делото съдебно – деловодни разноски, от които 447, 21
лв. за настоящото производство и 13, 72 лв. за производството по ч.гр.д. №
910/2019г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: