Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.05.2021
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка
Петкова
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова КАН дело № 135 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, против Решение
№ 260071 от 02.02.2021г., постановено по АНД № 2984/ 2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 7027 от 27.10.2020г., издадено от Началника на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че неправилно е
ангажирана отговорността на водача на пътното превозно средство, за
констатирано нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата.
Твърди, че необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на закона
съдът е приел, че санкционираното лице не може да бъде субект на нарушението по
повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Поддържа, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин е установено извършването
на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано
по административнонаказателния състав на чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26,
ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата. С подробно изложени съображения по
наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 7027 от 27.10.2020г.
Ответникът по
касационната жалба – А.Х.В., редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище
по основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
основателност на касационната жалба по изложените в нея съображения и предлага
съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а
наказателното постановление - потвърдено.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на А.Х.В. ***, срещу Наказателно постановление /НП/
№ 7027 от 27.10.2020г., издадено от Началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 7635/ 05.10.2020г., на А.В. е наложено административно наказание - глоба в размер 1
000лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение
на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 05.10.2020г., в 09.57ч.,
на път ІІ-66, км.55 в посока гр. Нова Загора - гр. Стара Загора, А.В. е
управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка
„ОАФ“, модел „41 403 ВФК“ с рег. №*******, като при извършената проверка и
направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11
от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както
следва: при измерено разстояние между осите 1.41м,
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.650т, при
максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от
Наредба № 11/ 03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на
проверката водачът на ППС А.В. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по
см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на
Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/,
издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за
дейност от специално ползване на пътищата.
Старозагорският районен съд
е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че неправилно е
ангажирана личната административнонаказателна отговорност на А.В. в качеството
му на водач на тежко ППС за допуснато нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от
ЗП, тъй като не от кръга на лицата, които могат и са длъжни да искат издаването
на разрешение за движение на извънгабаритно и/ или тежко ППС от администрацията,
управляваща пътя. С оглед на което съдът е обосновал извод, че санкционираното
лице не може да бъде субект на нарушението по повдигнатото му обвинение.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Не
се споделя извода на въззивния съд, че незаконосъобразно е ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на А.В. в качеството му на водач на
тежко ППС, на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, за допуснато нарушение на чл.
26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, по съображения, че водачът на ППС не може да бъде
субект на нарушение по това обвинение, тъй като не от кръга на лицата, които имат
задължение да се снабдят с разрешение за движение на извънгабаритно и/ или
тежко ППС от администрацията, управляваща пътя. Наложената от наказващия орган
санкция на А.В. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000
лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП или които извършат или наредят да
бъдат извършени дейности - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна
регламентация следва извода, че субект на нарушението и респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде
всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26,
ал.2, т.1, б „”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение – т.е кръга на субектите на това нарушение не
се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/ или тежки ППС и превозвачите
по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози, както неправилно е приел
Старозагорският районен съд. В случая ангажирането на
отговорността на ответника по касация от правна страна е обосновано с допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, като от
фактическа страна повдигнатото на А.В. обвинение се основава на това, че е
управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси, като при
измерено разстояние между осите 1.41м, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 28.650т, при
максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от
Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС
по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г., респ. тежко по см. на
чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение, издадено по реда на раздел IV от
Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. С
оглед на така направената фактическа и правна обосновка на обвинението, съдът
приема, че А.В. като лице, на което е вменено, че е нарушило забраната по чл.
26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП управлявайки тежко ППС без надлежно издадено разрешение,
може да бъде субект на нарушението и съотв. на административнонаказателна
отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ.
С оглед на
гореизложеното решението на Районен съд - Стара Загора, като постановено в
нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено, като
доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на
други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по
съществото на спора.
Наказателно постановление № 7027 от 27.10.2020г. е издадено от компетентен
орган, като при образуването и провеждането на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Наказателното
постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна
административното обвинение, с посочване на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти, вкл. конкретизирано е мястото на извършване
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява описаната
в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателното постановление
фактическа обстановка и съотв. извършването на вмененото на санкционираното
лице нарушение. Управляваното от А.В. МПС
на посочените в НП дата, място и обстоятелства, следва да бъде квалифицирано
като тежко ППС по см. на определението по чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1,
т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. По смисъла на приложимото законодателство движението на извънгабаритните
и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане на
дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно регламентираното
изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/
03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се
движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до
45 тона или натоварване на ос, което не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и
дължина - до 22м. В случая при измерено разстояние между осите 1.41м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.650т, при максимално допустимо натоварване 19 тона,
съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. За извършеното
при проверката измерване е съставен надлежен протокол, при представени
доказателства за осъществен метрологичен контрол на техническото средство за
измерване. С оглед на което възражението на санкционираното лице за
съществуването на основателни съмнения за достоверността на измерените
стойности, се явява абсолютно необосновано. Очевидно превишението на
допустимите максимални натоварвания на ос е по-голямо от 30%, поради което хипотезата
на чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ, е неприложима. След като по отношение на
ППС не е налице изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба
№ 11/ 03.07.2001г. и движението на същото не се разрешава след заплащане само
на дължимата такса, противно на твърдяното от санкционираното лице, осъщественото управление
на ППС не може да бъде определено като съставомерно деяние по
чл.177, ал.3 от ЗДвП, а правилно е квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б ”а” от ЗП, защото именно тази норма въвежда забрана за движение на тежки
и извънгабаритни ППС без разрешение, каквото в случая се е изисквало. Когато
движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по
чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е
налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП и се осъществява състава
на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената
такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП. В този смисъл и предвид липсата на основание за прилагане в случая на
хипотезата по чл.14, ал.3 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г., съдът приема че е
налице съответна от гл. т на установените по делото факти и правилна от гл. т.
на закона административнонаказателна правна квалификация на деянието като
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, респ. правилно определяне на приложимата
санкционна разпоредба – чл.53, ал.1 от ЗП. Не се сочат, нито се установяват
обстоятелства, изключващи вината на дееца и/ или наказуемостта на деянието.
Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. По тези съображения НП № 7027/ 27.10.2020г. на Началника на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” в АПИ, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото
искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, А.В. следва да бъде осъден да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита за двете съдебни инстанции, определено
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ, в размер от 100лв. за всяка инстанция, общо 200лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260071 от 02.02.2021г., постановено по АНД № 2984/
2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 7027
от 27.10.2020г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7027 от 27.10.2020г., издадено от Началника на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на А.Х.В.
ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в
размер 1 000лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА
А.Х.В. ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, сумата 200 /двеста/
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.