Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия Д.Б. от
гр. И., Р. Т. за престъпление по чл. 343б ал.1 НК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита
същото за безспорно установено както от обективна, така и от субективна страна.
Пледира на подсъдимия да се определи наказание при условията на чл.54 НК в минималния, предвиден в текста на закона
размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година , чието изтърпяване се отложи по реда на чл.
66 НК за изпитателен срок от три години
и глоба в размер на 200лв. Иска се на осн. Чл.
343г подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
Подсъдимият Б., нередовно призован, поради промяна
на съобщения по делото адрес, не се явява. Чрез служебния му защитник счита
обвинението за доказано и моли съда за снизхождение при определяне на
наказанието, като му се наложи наказание от три месеца лишаване от свобода ,
отложено за изпитателен срок от три години .
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната
съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.01.2017г около 00.10ч. подсъдимият в заведение
в района на бензиностанция „***“ с. О.
консумирал алкохол. По същото време и на
същото място се намирали и свидетелите Е.П. и Х.С. – *** при РУ Тунджа Ямбол. Около
00.40ч. подсъдимият Б. напуснал заведението и се качил в т.а. „Мерцедес“ с ДК №
27UF173 с прикачено към него ремарке с
ДК № 27Е7513, паркиран в района на бензиностанцията. Б. стартила
двигателя на автомобила и предприел плавно движение с него в района на
паркинга. Тъй като преди това полицейските служители установили, че Б. е
неадекватен П. успял в движение да се качи в кабината на товарния
автомобили и да го спре. След това П.
тествал подсъдимия за употреба на алкохол с помощта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, но поради
невкарване на достатъчно количество въздух в апарата пробата била неуспешна. На
Б. бил издаден талон за медицинско изследване, като същият се явил в указаното
време в ЦСМП Ямбол, където му била взета кръв за изследване
От изслушаната по делото съдебно-химическа
експертиза се установява, че в представената за изследване проба кръв към 00.400ч.
на 22.01.2017г се установява етилов алкохол с концентрация 3.03 промила
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното производство в присъствието на защитник, прочетени в с.з. по
предвидения процесуален ред, показанията
на св. П. и св.С., дадените в хода на
досъдебното производство показания на св. С. в прочетените им от съда части,
писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-химическа експертиза и
разпита в съдебно заседание на вещото лице Л., а така също и въз основа на
приложените писмени доказателства : талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване , справка за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието си е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 343б ал.1 НК, тъй като на 21.01.2017г около 00.40ч.в
с. О. в района на бензиностанция „***“ е
управлявал моторно превозно средство товарен
автомобил Мерцедес “ с ДК № 27UF173 с прикачено
към него ремарке „ с ДК № 27Е7513 с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 3.03 на хиляда установено по надлежния
ред ,чрез химическо изследван на проба кръв
Налице е извършено съставомерно
деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели. В тази
връзка съдът отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им , в
която се твърди, че автомобилът не е мърдал от мястото на което е бил паркиран.
Обясненията в тази им част са изолирани и в противоречие с всички останали
събрани по делото доказателства. Между свидетелите по делото и подсъдимия
липсват каквито и да било взаимоотношения, за да се предположи, че с даването
на неверни показания същите целят утежняване на съдебното положение на
подсъдимия. От друга страна даването на обяснения от страна на Б. в посочения
смисъл съдът отчита като защитна реакция и опит за избягване на наказателната
отговорност за извършеното деяние. Касае се за така наречените престъпления на
“просто извършване”, тоест за съставомерността на
деянието не е необходимо настъпването на вредоносни последици. В конкретния
случай точното съдържание на етилов
алкохол у подсъдимия е установено по предвидения нормативен ред, а именно чрез химическо изследване на
проба кръв.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. С предприемане на
управление на автомобила след употреба на алкохол Б. пряко е целял
осъществяването на една правомерна цел (предвижването от едно място в
пространството до друго такова), но същевременно е съзнавал, че нейното
осъществяване е неизбежно свързано с извършването на обществено опасно деяние, изразяващо
се в управление на МПС след употреба на алкохол. В константната си практика ВКС
приема, че съзнаването на неизбежността на резултата е равносилно на неговото
искане
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия наказание съдът съобрази следното:
От една страна взе предвид високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика
на този вид престъпления понастоящем в страната, високата концентрация на
алкохол, установена в кръвта на подсъдимия . От друга страна съдът съобрази дадените
обяснения от подсъдимия в хода на досъдебното производство, чистото му съдебно.
С оглед на всичко това съдът определи наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността
обстоятелства в минималния, предвиден в текста на закона размер, за наказанието
лишаване от свобода, а именно лишаване
от свобода за срок от една година и в максималния размер за наказанието глоба,
а именно глоба в размер на 1000лв. Същевременно съдът прецени, че изложените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни нито многобройни
и същевременно и най-лекото ,предвидено в текста на закона наказание не е
несъразмерно тежко за извършеното и не приложи разпоредбата на чл. 55 НК
Тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът прецени, че
за поправянето и превъзпитанието на Б. не
е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода,
на осн. Чл. 66 ал.1 НК съдът отложи изтърпяването на
същото за изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в
сила.
На осн. Чл. 343г НК
съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година , считано от влизане на присъдата в сила.
С така наложените наказания по вид, размер и начин
на изтърпяване съдът счита, че в максимална степен биха се постигнали целите на
специалната и генерална превенция и най-вече би се въздействало възпитателно
спрямо самия подсъдим.
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по
предявеното му обвинение, съдът на осн. Чл. 189 ал.3 НПК го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 455.13лв., вносими в полза на републиканския бюджет по сметката на ОД
МВР Ямбол и в размер на 405лв., вносими в полза на
съдебната власт по сметката на ЯРС
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: