№ 1144
гр. Варна, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500211 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 2284/ 31.01.2022г от Ф. Р. К. с
постоянен адрес: гр.Варна ул.„Усмивка“ № 29, постоянно пребиваваща в гр.Ридеринг,
Розенхаймер щрасе № 35, Федерална област Бавария, ФРГ, чрез адв.Д.Д., срещу
определението на ВРС-41с-в № 7419/12.11.2021г, постановено по гр.д.№ 12570/2021г, в
частта, в която е прието, че българският съд е компетентен да се произнесе по
предявения от ищеца иск за развод, на осн.чл.3 т.1 б„б“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на
Съвета от 27.11.2003г относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност /Регламентът/.
В жалбата се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност на
обжалваното определение. Излагат се доводи, че съдът не е приложил чл.3 б„а“, предл.2-ро
или 3-то от Регламента. Въпреки, че на две самостоятелни основания компетентен да
разгледа делото за развод е германският съд, българският съд неправилно приел, че е
компетентен.
Поради това моли определението да бъде отменено в обжалваната му част, като
вместо него въззивният съд постанови друго, с което да прогласи, че ВРС не е
международно компетентен да разгледа брачния иск и да прекрати производството по него.
В законовия срок по чл.263 ГПК ответната страна по ч.жалба Р. Д. Г. е депозирал
писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, като прецени, че подадената като въззивна жалба по съществото си
представлява частна такава, е депозирана в срок и при спазване изискванията на чл.275
1
ГПК.
Намира същата за недопустима по следните съображения:
Производството е образувано пред ВРС по искова молба от Р. Д. Г. ЕГН **********
и адрес гр.Варна ул.„Усмивка“ № 29, чрез пълномощника му адв.Г.Н. – АК Варна, срещу Ф.
Р. К. ЕГН ********** и постоянен адрес с.Брестак, общ. Вълчи дол, обл.Варна, ул.„Суха
река“ № 13, с която е предявен брачен иск с правно основание чл.49 СК за прекратяване с
развод на гражданския брак, сключен между страните на 13.12.2017г, съединен с небрачните
искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от
съвместно съжителство преди брака деца Димитър Руменов Димитров, род.2.08.2011г, и
Валери Руменов Димитров, род.6.02.2017г, на бащата, определяне на режим на лични
контакти между майката и децата и осъждане майката да заплаща месечна издръжка в полза
на децата в размер на 300лв за Димитър и 280лва за Валери.
Със същото определение ВРС е прекратил производството по делото в частта
относно небрачните искове, касаещи личните отношения на родителите с децата и
издръжката на последните поради липсата на международна компетентност.
Срещу тази прекратителна част няма подадена жалба и същото е влязло в
законна сила.
В частта, в която е прието, че българският съд е компетентен да се произнесе по
предявения от ищеца иск за развод, настоящият състав приема следното:
В чл.274, ал.1 от ГПК са предвидени хипотезите, при които срещу определения на
съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно: определения, с които делото се
спира, отказва се възобновяване на спряно дело, или същото се прекратява, както и такива,
които макар и да не преграждат пътя за разглеждане на делото подлежат на изрично
обжалване /напр. определение, с което се оставя без последствие отвод за
неподведомственост; определение, с които се отказва възстановяване на срок; определение,
с което се отказва правна помощ; определение, с което се отказва обезпечаване на
доказателства и др./
Определението на ВРС в атакуваната му част не попада под нито една от тях: с него
не се прегражда по-нататъшния ход на делото, нито Законът допуска изрично обжалване в
такава хипотеза. Затова по поддържаното в жалбата искане за отвод на съда от
разглеждането и на иска за развод като неподведомствен на българския съд, към настоящия
момент ревизия не може да бъде проведена, щом като ВРС е приел, че е компетентен да
разгледа спора. По този въпрос въззивният съд може да вземе отношение едва при
инстанционния контрол на постановения окончателен съдебен акт.
Поради изложеното подадената частна жалба като недопустима следва да бъде
оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство, подлежи на
прекратяване.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 2284/31.01.2022г от Ф. Р. К. ,
чрез адв. Д.Д. срещу определението на ВРС-41с-в № 7419/12.11.2021г, постановено по гр.д.
№ 12570/2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №211/2022г по описа на ВОС, ГО.
Определението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВАРНА с частна жалба в
едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3