МОТИВИ към присъда № 62/24.06.2019г. по НОХД № 617/2019г. по описа на Окръжен
съд Пловдив.
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.Ю.Ю., за това, че на
12.03.2018г. в гр.Пловдив, в условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е
било отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, е отнел чужди движими
вещи - мобилен телефон марка „Леново 101020“ ведно със СИМ карта на стойност
120 лева, калъф за мобилен телефон на стойност 10 лева и парична сума - 70
лева, всичко на обща стойност 200 лева от владението на Е.Г.И. от гр.Т.с
намерение противозаконно да ги присвои като е употребил за това сила - престъпление
по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. ”а” и „б” НК.
По
делото няма предявен за съвместно разглеждане граждански иск, пострадалата не
се яви в съдебното производство.
Делото беше разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия пълно признание на
фактите по обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата, поддържа
обвинението, така както е повдигнато, счита, че от доказателствата по делото се
установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия,
обстоятелствата около извършване на деянието и характера на последното, да се
наложи наказание Лишаване от свобода към минимума на предвиденото в закона, което
да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим.
Защитата
на подс.Ю., в лицето на адв.Г.И.,
не оспорва фактите по делото, предлага съдът да прояви снизходителност и да
наложи наказание Лишаване от свобода към минимума, което да се намали с една
трета, предвид проведената процедура.
Подсъдимият
Д.Ю. лично, се разкайва за извършеното и моли за по-ниско наказание.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК
всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подс.Д.Ю.Ю. е роден на ***г*** ***,
живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен,
осъждан, в момента търпи наказание Лишаване от свобода в Затвора – Белене, ЕГН **********.
Подс.Д.Ю. призна изцяло фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
С Определение от 10.11.2014г. по НОХД 2233/2014г. по
описа на PC - Русе e
одобрено споразумение, с което. подс.Ю. е бил признат
за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
с чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 НК, за което му
е било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим. Наказанието е било изтърпяно на 10.09.2015г.
С Определение от 15.01.2016г. по НОХД 5/2016г. по
описа на PC - Павликени е одобрено споразумение, с което. подс.Ю.
е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8
месеца при първоначален строг режим. Наказанието е било изтърпяно на 07.07.2017г.
Подс.Ю. има и други осъждания.
Пострадалата - св.Е.И. и подс.Ю.
живеели на съпружески начала около 4 години, до извършване на деянието. Двамата
нямали постоянно местожителство, живеели в различни градове и жилища. На 03.01.2017г.,
за рождения си ден, св.И. получила за подарък мобилен телефон „Леново 101020“,
който й бил подарен от приятел в гр.С.. През 2017г. подсъдимият и пострадалата И.
работели като кравари в гр.С.. През месец октомври 2017г., на Централна гара в
гр.П., св.И. се запознала със св.И.Т.. Около две седмици след това, двете
отново се срещнали случайно в гр.П., пили кафе и си разменили телефонните
номера. В края на 2017г. подсъдимият и пострадалата решили да дойдат в гр.П.,
за да търсят работа. Двамата живеели на различни места в гр.П., но вечер се
срещали. През месец декември 2017г. св.И. се обадила на св.Т. и я помолила да
остави багаж - чанта с различни вещи, собственост на подс.Ю.,
на съхранение в дома й. Тогава св.И. споделила на св.Т., че с подс.Ю. *** да си търсят работа.
На 12.03.2018г. подс.Ю. и
св.И. ***. През деня двамата се разходили по центъра на града, след това
потърсили бившия хазяин на подс.Ю.,***, но не го
намерили и св.И. казала на подс.Ю., че ще остане да
спи у св.Т.. Св.И.Т. живеела в гр.П., ул.“***“ №2 заедно със св.Я.Л.и двете им
деца. Когато на 12.03.2018г. около 18.00 часа св.И. се обадила на св.Т., тя
била на работа. Пострадалата И. поискала от св.Т. да й даде чантата, която била
оставила при нея на съхранение, но тъй като св.Т. не била в дома си, се обадила
на св.Т. да свали чантата на спирката пред дома им, където чакала пострадалата.
Св.Т. свалил чантата и отишъл до спирката срещу игрална зала „***“ на ул.“***“
в гр.П.. На спирката св.Т. подал чантата на подс.Ю.,
след което подс.Ю. започнал да нанася удари на св.И..
Св.И. се опитвала да се предпази, но подс.Ю. й
дръпнал дамската чанта, след което започнал да й дърпа мобилния телефон „Леново
101020“ от ръцете със сила. Св.И. се опитала да си вземе телефона, но подс.Ю. я ударил в гърдите, огледал се и побягнал с
телефона, а дамската чанта - изхвърлил. Телефонът бил с калъф, а в калъфа св.И.
била поставила 70 лева. След това подс.Ю. отишъл на
Централна гара и се качил на влак за гр.С..
Същата вечер св.И. останала да спи у св.Т., а на
следващия ден - 13.03.2018г. тя отишла до сградата на Първо РУ - Пловдив и
съобщила за извършеният от подсъдимия Ю. грабеж.
За установяване на стойността на отнетите от подсъдимия
вещи е била назначена и изготвена СОЕ/. В заключението й вещото лице е
посочило, че стойността на всички отнети вещи от подсъдимия възлиза на 200.00
лева.
В хода на разследването е било извършено разпознаване
на подс. Ю. от св. Т..
В хода на досъдебното производство св.С.Ж.М. е предал
с протокол за доброволно предаване диск, съдържащ запис от охранителната
камера, поставена на зала „***“. На записа е извършен оглед и допълнителен такъв.
Така
изложените факти, подсъдимия Ю. призна и се съгласи за тях да не се събират
други доказателства.
Описаната
фактическа обстановка, се установява безспорно от събраните по делото
доказателства. Тя се установява, на първо място от признанието, направено от подс.Ю., по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от
показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, които
съдът преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в
съответствие с останалия събран доказателствен
материал, от заключението по изготвената в хода на досъдебното производство
експертиза, неоспорена от страните, от писмените доказателства - прочетени на
основание чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения
материал по делото, и от приложеното веществено доказателство, като събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, подкрепят признанието,
направено от подсъдимия.
Анализ на доказателствата:
Установява
се, че на инкриминираната дата, подс.Ю. насила е
издърпал чантата на св.И., ударил я е в областта на гърдите и е взел мобилният
й телефон от ръцете й, след което се отдалечил.
Действията
по извършения грабеж се потвърждават от показанията на св.Е.И., св.Я. Т., св.С.М.
и данните от огледа на вещественото доказателство – компакт диск. Показанията
са обективни, добросъвестно дадени, подкрепят се от събраните писмени
доказателства – по наемане на лекия автомобил и оставяне на отнетите вещи в
заложна къща, поради което и съдът ги ползва изцяло. Св.И. добросъвестно излага
обстоятелствата по извършения от нея грабеж, дърпането на чантата и удрянето по
гърдите са възприети и от св.Т., а св.М. е наблюдавал на запис действията по
дърпане на чантата. Последното обстоятелство е запечатано на запис -
приложеното по делото веществено доказателство, като при прегледа му
действително се забелязва изненадващото за пострадалата посегателство от страна
на подсъдимия. Данните за наличието и на малка парична сума в калъфа на
телефона са подадени само от пострадалата, но предвид последователността на
всичко съобщено от нея, потвърдено в останалата част от другите доказателства,
съдът дава вяра на съобщеното и в тази част.
В съдебно
заседание освен признание на фактите по обвинителния акт, подсъдимият призна и
вината си.
Така, съдът намери за безспорно
установено авторството на деянието, в лицето на подс.Д.Ю..
От правна страна:
Подсъдимият
Д.Ю.Ю. е осъществил
състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б”от НК,
затова, че на 12.03.2018г. в гр.П., в условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е
било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 НК, е отнел чужди движими вещи - мобилен
телефон марка „Леново 101020“ ведно със СИМ карта на стойност 120 лева, калъф
за мобилен телефон на стойност 10 лева и парична сума - 70 лева, всичко на обща
стойност 200 лева от владението на Е.Г.И. от гр.Т.с намерение противозаконно да
ги присвои като е употребил за това сила.
По
тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на 12.03.2018г., подсъдимият,
внезапно за пострадалата, с която преди това стоял на автобусната спирка и
разговарял спокойно, започнал да дърпа дамската й чанта, която успял да вземе,
а впоследствие захвърлил, използвайки сила - нанесъл й удар в областта на гърдите
и с дърпане, въпреки съпротивата на св.И., успял да вземе от ръката й и
мобилният й телефон, в чиито калъф имало поставени 70 лева. Така, с действията
си на инкриминираната дата, подсъдимият е прекъснал фактическата власт на св.И.
върху отнетите й вещи, като е употребил за това сила, с което състава на
престъплението грабеж се явява изпълнен. Деянието е извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “а“ и б. „б” от НК, което се
обуславя от осъжданията на подсъдимия, изрично цитирани в началото на
настоящото изложение. Видно е, че срока по чл.30, ал.1 от НК не е изтекъл към
датата на осъществяване на деянието по настоящото дело, считано от изтърпяване
и на двете наказания по вече цитираните дела, и правилно, деянието му е квалифицирано
като извършено в условията на опасен рецидив в двете възможни хипотези, която
квалификация се възприе и от съда.
Деянието
е извършено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, единствено възможен в случая, като той е съзнавал
обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
неговите обществено опасни последици.
По наказанието:
Предвид
процедурата, по която протече делото, съдът е обвързан от разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, указваща прилагане на чл.58а от НК при определяне на
наказанието.
За
престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК е предвидено налагане на наказание
Лишаване от свобода от 5 до 15 години, както и възможност за налагане на
наказание конфискация до ½ от имуществото на виновния. За да определи
размера на наказанието Лишаване от свобода по отношение на подсъдимият, съдът
прецени всички обстоятелства по чл.54 от НК. Така, обществената опасност на
конкретно извършеното от подсъдимия Ю. деяние се явява завишена. Касае се за
тежко престъпление, широко разпространено, към което обществената търпимост е
изключително чувствителна. Завишена е и степента на обществена опасност на дееца,
като това се обуславя от лошите му характеристични данни, и от предходните му
осъждания, извън тези, предопределящи квалификацията опасен рецидив. От друга
страна, следва да се вземе предвид и това, че подсъдимият призна вината си в
съдебно заседание, изказа съжаление за стореното, причинените имуществени вреди от деянието са
минимални, а отношенията между подсъдимия и пострадалата са били от семеен тип.
Предвид всичко изложено, съдебният състав, единодушно направи преценка, че
наказанието Лишаване от свобода, следва да се определи към минимума предвиден в
закона, а именно в размер на 5 години Лишаване от свобода. Същото беше намалено
с 1/3 предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и окончателното такова, което
съдът наложи на подсъдимият е Лишаване от свобода в размер на 3 години и 4
месеца. По този начин успешно могат да се постигнат целите на наказанието.
Макар и крайният размер наказание да попада под законоустановения
минимум, то следва да се отбележи, че съдът не намери основания за
самостоятелно прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, спрямо подсъдимия, предвид
данните за личността му.
Предвид
данните за имотното състояние на подсъдимия, съдът не наложи и наказанието
Конфискация, предвидено наред с основното наказание за престъплението по чл.199
от НК, като прецени, че и само с налагане на основното наказание, могат да се
постигнат целите по чл.36.
Предвид
данните по делото, че подсъдимият е задържан по друго производство, съдът
изиска актуална справка за съдимост, от която е видно, че по това производство вече
е налице окончателен съдебен акт, като по делото, водено в РС Радомир, на
подсъдимия е било наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 2 години
при строг режим за деяние извършено юли-август 2018г., а присъдата е влязла в
сила на 19.03.2019г. Видно е, че в случая са налице основания за групиране на
наказанията по посоченото дело – НОХД № 15/2019г. на РС Радомир и по настоящото
такова, тъй като деянията по тях са осъществени от подсъдимия преди да е имало
влязла в законна сила присъда за което и да е от тях, поради което и съдът
пристъпи към групиране, като наложи едно общо най-тежко измежду наказанията по
двете дела, а именно Лишаване от свобода в размер на 3 години и 4 месеца, което
да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС
вр. чл.301, ал.1, т.6 от НПК. Съдът прие, че не се
налага така определеното общо най-тежко наказание да бъде увеличавано по реда
на чл.24 от НК, тъй като размерът му е достатъчен за оптимално постигане целите
на наказанието. От размера на общото наказание беше приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил задържан или е търпял наказание Лишаване от свобода по
НОХД № 15/2019г. на РС Радомир.
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов
ред, стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин, слаби
морално-волеви задръжки.
С
оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски, в размер на 65 лева, които следва да се заплатят в полза на органа,
който ги е направил – ОД на МВР Пловдив.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: