Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 06.08.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на 6 август през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 163 по описа за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявени
са обективно съединени искове от ищеца “Т.С.” ЕАД, ЕИК: ., представлявано от А.А.-
Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц.П., адрес: гр. С.ул. „Я.“
№ ., срещу ответника И.М.С. с ЕГН: ********** с адрес: ***, с които моли съда
да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сума в общ размер на от 539,07 лева, от
които 421,97 лева - главница, представляваща изравнения в 07.2017 г., 09.2017 г.
и 07.2018 г. на топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г,
ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането и 117.10 лева - мораторна лихва за забава от 21.08.2017 г. до
06.07.2020 г., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като е
заявил, че вземането е погасено по давност.
Като трето лице- помагач е
конституирано дружеството извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия
на процесния адрес- “М.Е.” ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление:*** -
ниска сграда до бл. .. Същото не е подало отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Съдът, като
прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
С доклада по делото, на основание
чл.146, ал.2 ГПК, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест
да установи твърденията в исковата молба- наличие на облигационна връзка между
страните и наличие на доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр.С.ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 249, вх. 2, ет. 6, ап.
24, е върху ищцовата страна. Страните не спорят по отношение на качеството на
потребител на ответника и по това, че е доставена топлинна енергия в имота за
процесния период.
От
приложеното ч.гр.дело № .г. на РС- Радомир се установява, че срещу ответника е издадена заповед № .г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено същият да заплати на ищеца стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
с адрес: гр.С.ж.к.“„Г.Д.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., сума в общ размер на от 539,07 лева, от които 421,97 лева -
главница, представляваща изравнения в 07.2017 г., 09.2017 г. и 07.2018 г. на
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г, ведно със
законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и
117.10 лева - мораторна лихва за забава от 21.08.2017 г. до 06.07.2020 г., както
и разноски в общ размер на 75 лв.
Предвид постъпилото в срок
възражение по реда на чл.414 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането сив едномесечен срок от датата на
получаване на съобщението, което е предпоставка за образуване на настоящото
производство.
В отговора си ответникът не е
оспорил твърдението, че има качеството на потребител на топлинна енергия за
процесния имот и това, че такава е доставена. Единственото възражение на
ответното дружество се свежда до изтекла погасителна давност.
В настоящия случай, заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 16.07.2020 г. Претендираното
вземане се отнася за изравнения в м.юли 2017 г., м.септември 2017 г. и м.юли 2018
г.
От правна страна.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът
намира следното:
На първо място по делото се
установи, че на ответника е открита партида в топлофикационното дружество, като
същият не е оспорил качеството си на потребител. В този смисъл по отношение на
ответника е налице пасивна материална легитимация по иска, доколкото в чл.153
от Закона за енергетиката е предвидено, че всички собственици или титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и в настоящия случай между страните
съществува облигационно правоотношение.
Освен наличието на облигационно
правоотношение, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи
и размера на претендираните задължения на ответника. Както бе отбелязано по-
горе, не се спори от ответната страна, че в процесния имот е налице доставена
топлинна енергия за процесния период и в претендирания размер.
Единственото възражение се явява
това за изтекла погасителна давност. Съгласно
разпоредбата на чл.111 ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват: а)
вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б)
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. Непротиворечива е практиката на
съдилищата, според която подобни задължения, каквото е задължението за
доставена топлинна енергия, попадат в хипотезата на б.в) от цитирания текст.
Като се вземе предвид това1 че претенцията е за изравнения в м.юли.2017 г., м.септември
2017 г. и м.юли 2018 г., давността за най- ранното задължение следва да изтече
през м.август 2020 г. видно от приложеното ч.гр.д. № 31463/20 г. по описа на
СРС, което е образувано въз основа на подаденото заявление и същото е
прекратено и изпратено на РС- Радомир по компетентност, заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 16.07.2020 г., т.е.- преди
изтичане на погасителната давност.
Предвид горното съдът намира, че
искът, както за главницата, така и за лихвата, следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
С оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 25 лв.- по исковото
производство, като съдът определя 100 лв. юрисконсултско възнаграждение или
общо 125 лв. По заповедното производство ищецът е направил разноски 25 лв.-
внесена държавна такса и 50 лв.- юрисконселтско възнаграждение или общо 75 лв.
С оглед изхода на делото сумите следва да бъдат присъдени на ищеца
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
искове от ищеца “Т.С.” ЕАД, ЕИК: .,
представлявано от А.А.- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц.П.,
адрес: гр. С.ул. „Я.“ № ., срещу ответника И.М.С. с ЕГН: ********** с адрес: ***,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество- ищец сума в общ размер на
от 539,07 лв. /петстотин тридесет и девет лева/, от които 421,97 /четиристотин
двадесет и един лева и деветдесет е седем стотинки/ - главница, представляваща
изравнения в 07.2017 г., 09.2017 г. и 07.2018 г. на топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г, ведно със законната лихва от 16.07.2020
г. до окончателното изплащане на вземането и 117.10 лв. /сто и седемнадесет лева
и десет стотинки/ - мораторна лихва за забава от 21.08.2017 г. до 06.07.2020
г., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
ОСЪЖДА И.М.С. с ЕГН: ********** с
адрес: ***, да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК: .,
представлявано от А.А.- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц.П.,
адрес: гр. С.ул. „Я.“ № ., сумата от 125.38 лв. /сто двадесет и пет лева и
тридесет и осем стотинки/- направени разноски в настоящото производство и сумата
от 75 лв. /седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/- направени
разноски по заповедното производство /ч.гр.д. № .г. на РС- Радомир).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Решението е постановено при
участието на трета страна “М.Е.” ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление:***
- ниска сграда до бл. ..
Районен
съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.