Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети април
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15208 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Б.п.Б.“ АД,
ЕИК***, срещу И.Н.Д., ЕГН********** и Ж.И.Д., ЕГН**********, субективно
съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо
ищеца, до ½ идеална част, на сключения
между ответниците и отразен в НА №***/***г., том*,
рег. №***. н.д. №***/***г. на н-с при ВРС, договор за дарение на Гараж №**,
находящ се на адрес ***, който по действащите към момента на договора КК и КР
на гр.В. съставлява обект с идентификатор №***
и граници по КК и КР обекти №№ ***
и *** (на същия етаж), *** (над обекта) и няма
(над обекта), със застроена площ 21.96лв.
Ищецът твърди, че има
качеството на кредитор по отношение на първия от ответниците, което произтича
от следните обстоятелства:
По силата на сключен с
„Б. – ***“ ООД договор за кредит №104 от дата 21.04.2004г.,
изменен и допълнен с множество анекси, е предоставил на кредитополучателя
сумата от 430 283лв. срещу задължение да върне
заетата сума, съобразно уговореното между страните. Вземането
по договора за кредит е обезпечено от И.Д., в качеството му на поръчител.
Поради допуснато необслужване на задълженията по сключения
договор, банката е обявила вземанията по него за предсрочно изискуеми,
снабдявайки се с изпълнителен лист срещу всички солидарно задължени лица, въз
основа на извлечение от счетоводни книги в производството по ч.гр.д. № 6035/2018г. на ВРС.
На
06.06.2016г. между ищцовото
дружество и „Б. – ***“ ООД, е сключен договор за револвиращ кредит №084/06.06.2016г.,
изменен и допълнен с няколко анекса, по силата на който банката е предоставила
сумата 391 166лв. Вземането по договора за кредит е обезпечено
от И.Д., в качеството му на солидарен съдлъжник. Поради
допуснато необслужване на задълженията по сключения договор банката е обявила
вземанията по него за предсрочно изискуеми, снабдявайки се с изпълнителен лист
срещу всички солидарно задължени лица, въз основа на извлечение от счетоводни
книги в производството по ч.гр.д. № 5982/2018г.
на ВРС.
На
13.09.2016г. между ищцовото
дружество и „Б. – ***“ ООД, е сключен договор за издаване на банкови гаранции и
кредит под условие № 167/13.09.2016г., по силата на който банката е
предоставила сума до 600 000 лв. Сключеният договор е изменен
и допълнен с 4 анекса. Вземането по договора за кредит
е обезпечено от И.Д., като солидарен съдлъжник. Дългът
не е погасен, а банката се е снабдила с изпълнителен лист по заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги
по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 6738/2018г. на ВРС.
Независимо,
че е бил страна и длъжник по посочените договори, на дата 14.11.2016г.
ищецът и съпругата му сключили с дъщеря си – втората
ответница – договор за дарение, чрез който и прехвърлили безвъзмездно
собственост върху съсобствения им в СИО процесен гараж **, ***.
Твърди се, че с посочената
сделка представлява действие, с което се вреди на ищеца – кредитор, тъй като
длъжникът – прехвърлител е намалил своето имущество и е препятствал
възможността кредиторът да насочи изпълнението върху недвижимите имоти и да се
удовлетвори от стойността им (за идеалните части на ответника).
За това се моли за прогласяване
относителната недействителност на договора за дарение до размера на
притежаваните 1/2 идеални части от подарените имоти и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който не оспорват и
изрично признават кредиторовото качество на ищеца по отношение на първия от
ответниците, по посочените договори за кредит.
Не спорят още и че ответниците са баща и дъщеря.
Исковете оспорват със следните групи доводи: 1/преди подаване на исковата молба
по делото ответницата Ж.Д. продала дарения й гараж **, в ***, на трето лице,
поради което за ищеца няма интерес от защитата по чл.135 ЗЗД; 2/ увреждане на
кредитора не е налице, тъй като банката би могла да се удовлетвори от множество
други ипотекирани в полза на ищеца имоти,
както и от активите на кредитополучатела; 3/ длъжникът не е имал
намерение да вреди и не е знаел, че с дарението ще увреди кредитора си; и
други.
Молят за отхвърляне на исковете и
за съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложения договор и
анекси към него, по
силата на сключен с „Б. – ***“ ООД договор за кредит №104
от дата 21.04.2004г., изменен и допълнен с множество анекси, е предоставил на
кредитополучателя сумата от 430 283.00лв.
срещу задължение да върне заетата сума, съобразно
уговореното между страните. Вземането по договора за кредит е било обезпечено от И.Д., в
качеството му на поръчител. Поради допуснато необслужване
на задълженията по сключения договор, банката е обявила вземанията по него за
предсрочно изискуеми, снабдявайки се с изпълнителен лист срещу всички солидарно
задължени лица, въз основа на извлечение от счетоводни книги в производството
по ч.гр.д. № 6035/2018г. на
ВРС (изп. лист също е приобщен).
Видно от приложения договор и анекси към него, на дата 06.06.2016г.
между ищцовото дружество и „Б. – ***“ ООД, е бил сключен втори
договор за револвиращ кредит №084/06.06.2016г., изменен и допълнен с няколко
анекса, по силата на който банката е предоставила възмездно сума в
размер 391 166.00лв. Вземането
по договора за кредит е било
обезпечено от И.Д., в качеството му на солидарен съдлъжник. Поради допуснато необслужване на задълженията по сключения договор
банката е обявила вземанията по него за предсрочно изискуеми, снабдявайки се с
изпълнителен лист срещу всички солидарно задължени лица, въз основа на
извлечение от счетоводни книги в производството по ч.гр.д. № 5982/2018г. на ВРС (изп. лист също е приобщен по делото).
Видно от приложения договор и анекси към него, на дата 13.09.2016г.
между ищцовото дружество и „Б. – ***“ ООД, е бил сключен още един договор за издаване на
банкови гаранции и за
кредит под условие –
№167 от 13.09.2016г., по силата
на който банката е предоставила
възмездно в заем
сума до 600 000.00лв.
Договор е бил изменен и допълнен с 4
анекса. Вземането по договора за кредит е било обезпечено от И.Д., като солидарен
съдлъжник. Дългът не бил погасен, а банката се е снабдила с изпълнителен лист по
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от
счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 6738/2018г. на
ВРС (този изп. лист също е приобщен по делото).
Безспорно е, че
срещу издадените заповеди за изпълнение по горните дела са били подадени
възражения, с висящи по тях производства.
Безспорно е и
кредиторовото качество на ищеца спрямо ответника.
Видно от приложения
на л.96-98 от делото НА №***/***г., том*, рег. №***. н.д. №***/***г. на н-с при ВРС, с обективирания в него договор
за дарение, ответникът И.Н.Д. (и неучастващата му съпруга, която не длъжник на ищеца) дарили
в полза на дъщеря си – ответницата Ж.Д., собствения им Гараж
№**, находящ се на адрес ***,
който по действащите към договора КК и КР на
гр.В. съставлява обект №***.
Видно от приложения
на л.136-137 от делото НА №***/***г., том*, рег. №*** н.д. №***/***г. на н-с при ВРС, с обективирания в него договор,
ответницата Ж.Д. е продала в полза на трето за делото
лице Гаражът №**,
находящ се на адрес ***, получен по дарение
от родителите й с договора от 14.11.2016г.
Приети по делото са и други документи без пряко отношение
към спора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Въпросът дали предприемането, от приобретателя по една атакувана по чл.135 ЗЗД
сделка, на последващо разпоредително действие в полза на трето лице, рефлектира
върху интереса от Павловия иск, е разгледан и разрешен отрицателно с Определение №391/19.07.2018г. по т.д. №723/2018г. на 1-во ТО на
ВКС, д-к с. Кристияна Генковска. Прието е, че тази конкуренция на права е
последващ въпрос, неотносим към допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД.
Предпоставките на предявените искове се свързват с цялостно доказване от ищеца на:
формалното си качество на кредитор спрямо
прехвърлителя по атакуваната по чл.135 ЗЗД
сделка; извършването от ответника – длъжник на твърдяното
разпоредително действие в полза на другия ответник; увреждането интересите на
ищеца с това
разпореждането; знанието у прехвърлителя (с оглед безвъзмездността) за
дълга и така за увреждането с действието
на разпореждане.
В процесуална тежест на
ответника по делото е да докаже:
относимите към делото положителни факти, на които основава
възраженията си.
В настоящия случай
е безспорно между страните и видно от приобщените писмени документи, че ищецът
има формалното качество на кредитор спрямо първия от двамата ответници, който е
съдлъжник по три кредитни отношения на ищеца с трето за спора лица –
кредитополучател. По всяко от тях са образувани производства по чл.417 ГПК,
издадени са заповеди за незабавно изпълниение и изпълнителни листи, като
незабавното изпълнение се оспорва във висящи засега производства. Всичко това
означава, че първата от изискуемите предпоставки на иска по чл.135 ЗЗД е
налице. Следва да се отбележи, че самото вземане, с размер и основание, не
подлежи на пълно и главно доказване в производството по иск по чл.135 от ЗЗД,
доколкото правоотношенията, на които ищецът основава вземането си от ответника не са
предмет на делото. Последното би било налице единствено в случай, че искът
относно задължението е съединен за съвместно разглеждане с Павловия иск, в
който случай съдът би дължал произнасяне и по двете претенции. Ето защо за
наличието на първия елемент от фактическият състав на спорното право е нужно
само формалното кредиторово качество, тоест това, което следва от данните по
представените с исковата молба документи.
Няма спор на
следващо място и е видно от приетите писмени документи, че при безспорното си
качество на длъжник по сделка, в която лично е участвал и която не е била
прекратена, първият ответник е прехвърлил безвъзмездно на своята дъщеря свой
собствен недвижим имот. Всяко действие, извършено след възникване на дълга, с
което ответникът се лишава от притежавани от него субективни имуществени права,
съставлява увреждащо кредитора действие, тъй като води до намаляване на активите
на длъжника и следователно ограничава или затруднява потенциалното принудително
удовлетворяване на кредитора. Същевременно умисълът за увреждане не е елемент
от състава на правото по чл.135, ал.1 ЗЗД, за който е достатъчен фактът на
знанието за дълга, при това – дори без да е нужно знание за точното математическо
измерение на дълга. Ето защо и след като длъжникът в случая лично е подписал
договора, с който се е задължил към ищеца, съдът намира за доказана и втората
предпоставка на иска – извършването на обективно уврежащо спрямо ищеца
разпоредително действие.В допълнение следва да се посочи, че дългът е възникнал
със самия договор, а не с последващите действия по подаване на искова молба
и/или заявление.
Последната
предпоставка на Павловия иск е наличието на знание за това увреждащо действие у
прехвърлителя (с оглед на безвъзмездостта). Съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД тази
предпоставка се презюмира при получаване от низходящ, поради което и тя е
налице.
Възраженията на ответниците не могат да се споделят защото:
По третата група
възражения – че длъжникът не е имал намерение да
вреди и не е знаел, че с дарението ще увреди кредитора си – са относими изцяло изложените вече мотиви. Знанието е
презюмирано и неопровергано; увреждане е налице с факта на разпоредително
действие, което е възможно да затрудни или да попречи на принудителното
изпълнение; намерение не се изисква.
По втората група
възражения – че увреждане на кредитора не е налице,
тъй като банката би могла да се удовлетвори от множество други ипотекирани в
полза на ищеца имоти, както и от активите
на кредитополучатела – важи отново
изложеното. Допълнително следва да се посочи, че релевантно
по чл.135 ЗЗД е само имуществото на длъжника – прехвърлител, а не активите и обезпеченията от трети за спора лица,
които с оглед последното дори са неустановими в цялост в производство по чл.135 ЗЗД, прочее че могат да търпят и промени във времето.
По първата група
възражения – че преди подаване на исковата молба по делото ответникът-приобретател
е прехвърлил в полза на трето лице правото на собственост върху имота, получен
с атакуваната сделка (което е установено по делото) – е налице съдебна
практика, която макар да не е обилна, е еднозначна в следния
смисъл: Нормата на чл.135, ал.1, пр.3-то от ЗЗД решава конкуренцията между
правата на кредитора (на принудително изпълнение) и правата на новия
добросъвестен собственик. Тази конкуренция обаче излиза извън предмета на
решаващата дейност на съда в исковото производство по Павлов иск, тъй като
касае правоотношения с трети, спрямо процесните правоотношения лица, които не
са страна и по делото и следователно биха могли да защитят своите права в други
производства (например по чл. 435, ал.4 ГПК и по чл.440 ГПК, в хипотеза на насочване на
принудителното изпълнение от кредитора, срещу имуществото, предмет на
увреждащата сделка). Докато материалните блага, прехвърлени
от длъжника, съществуват в гражданския и търговски оборот, за неговия кредитор
е налице възможността да получи обявяване на относителната недействителност на
сделката, а спора за реалната
им принадлежност не е функция на Павловия иск. Прочее
няма и пречка последващата сделка също да се атакува, било като увреждаща кредитора с искане за относително недействителна
спрямо него, било като изцяло
нищожна. Следователно
и обобщено – разглежданото възражение не може да послужи за основание за
отхвърляне на иск по чл.135 ЗЗД, ако са налице другите му предпоставки (в този смисъл
са и: Решение №19516/29.12.2014г. на СГС по в.гр.д. №14639/2013г.;
Решение №3/24.01.2019г.
на БАпС
по в.т.д. №305/2018г.; Решение №162/16.02.2017г на
ОС-Пловдив по в.гр.д. №2777/2016г.; Определение №391/19.07.2018г. по т.д. №723/2018г. на 1-во ТО на
ВКС, д-к с. Кристияна Генковска; и други).
В заключение: По горните съображения съдът намира предявения иск за
основателен (за частта на ответника – длъжник), което налага уважаването му.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски в
размер на 221.20лв., неоспорени и от ответниците.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
за относително недействителен спрямо „Б.п.Б.“
АД, ЕИК***, по иска срещу И.Н.Д., ЕГН********** и
Ж.И.Д., ЕГН**********, на договор за дарение, отразен
в НА №***/***г., том*, рег. №***.
н.д. №***/***г. на н-с при ВРС, в полза на Ж.И.Д., ЕГН**********, с
предмет правото на собственост върху Гараж
№**,
находящ се на адрес ***, който по действащите към момента на договора КК и КР
на гр.В. съставлява обект с идентификатор №*** и граници по КК и КР
обекти №№ ***
и *** (на същия етаж), *** (над обекта) и няма
(над обекта), със
застроена площ 21.96лв., до 1/2 идеална част от прехвърлените права, на осн.
чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Н.Д.,
ЕГН********** и Ж.И.Д., ЕГН**********, да заплатят на „Б.п.Б.“ АД, ЕИК***, сумата 221.20лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………