Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260736/16.10.2020г.,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
ХХХІІІ-ти състав, в
публично заседание,
проведено на 18.10.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието
на секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 5465 по описа
за 2020г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 49 от СК.
Производството е образувано въз основа на
искова молба от ищецът Я.Л.М. ЕГН **********, с адрес: ***,
съд.адрес:***17А/адв.
С** /, срещу ответника И.Т.М. ЕГН **********, с
адрес: ***13, обективираща
искане за прекратяване на сключения между страните граждански брак, на
основание чл.49 ал.1 от СК, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по
въпроса за вината; като на ищцата, като негова майка, се определи подходящ режим
на личен контакт с детето, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от 10.00ч. на
съботата до 18.00 часа на неделята ,и по един месец през летните ваканции, когато бащата
не е в годишен отпуск също и по 1/2 /една втора/от
почивните дни, отредени за празници в Р България;
Изразява се с исковата молба становище за предоставяне
на ответника И.Т.М. ЕГН **********, като баща и законен представител упражняването на
родителските права спрямо детето Е***ЕГН
**********, родена на ***г.
в гр.Варна; за осъждане
на ищцата да заплаща в полза на детето, месечна издръжка в размер на
издръжка160,00лв., платима от дата на влизане в сила на решението за развод, която
издръжка да се заплаща до всяко 15-то число на месеца; за
постановяване след развода ищцата да
носи предбрачното си фамилно име М***.
Ищцата сочи, че няма претенции за предоставяне
ползването на СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ.
Сочи се от ищцата, че с ответника са сключили граждански брак на 05.09.1993 год. в гр.Варна, за което е съставен акт с номер 1248/05.09.1993г. Бракът е
първи по ред и за двамата. От брака си, съпрузите имат три деца, като към
момента само едното дете е под 18 години -Е***ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Варна. След сключване на брака, ищцата сочи, че
с ответника са заживели в гр.Игнатиево, в жилище на неговите родители. От юли
месец на 2013г., се разделили
окончателно и до сега не са се събирали. Причината и била в това, че ответника
си променил отношението към ищцата и не желаел да се съобразява с мнението й по
много въпроси, дори и такива свързани с децата и с общи финанси на семейството,
като това обтегнало отношенията до крайност. Ищцата излага, че при това
положение, е взела децата и го напуснала, като заживяла на квартира на адрес в
с.Тополи, обл.Варна. В момента детето, което е под 18 години - Е***ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Варна, сочи, че е в Р Германия, гр.Бремен , ул.***39 -***,
учи в гимназия и живее при баща си на този адрес. Детето Е***, се чувствало
спокойно при баща си, защото обстановката при него е спокойна, уравновесена и
има отлични условия за отглеждането на едно дете. Бащата работи в автосалон,
като се грижи за всички нужди на детето, с което ищцата сочи, че постоянно
подържа телефонна връзка
След дълъг
размисъл, ищцата излага, че е взела категорично решение за развод, като желае
съдът да не издирва въпроса за вина между съпрузите, желае родителските права
да бъдат присъдени на бащата, поради факта, че детето от вече 2/две/ години е в
Германия при баща си, учи и живее и най-вече се чувства добре.
С оглед гореизложеното, се настоява, че брака е дълбоко и
непоправимо разстроен, лишен е от съдържание, съществува само формално и не е в
интерес на обществото, на съпрузите и детето им, поради което следва да бъде
прекратен с развод.
В срокът по чл.131 ГПК,
ответникът, редовно уведомен по посочената разпоредба, депозира
отговор на исковата молба, с който изразява становище, че е приема делото да се гледа от Районен съд –
Варна, т.е. компетентността на този съд, както и че е съгласен с
твърденията в исковата молба. Заявява,
че желае развод, и е съгласен с исковата молба. Потвърждава, че детето Елеонора живее при него в Германия.
В съдебното заседание, ищцата чрез
процесуален представител поддържа исковата си претенция и моли за уважаването
й.
В с.з. ответникът, редовно призован,
не се явява и не изразява становище по същество
на исковата претенция.
СЪДЪТ,
след като взе
предвид представените по
делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Удостоверение за
сключен граждански брак установява, че
страните са съпрузи
по силата на
сключен между тях
граждански брак на
05.09.1993г. в гр.Варна, за което е съставен Акт за граждански брак № 1248 от
05.09.1993г.
В
хода на производството по делото, с оглед
установяване твърдените от страните
факти, са ангажирани по искане на ищцата гласни доказателства, посредством
разпита на св.М***М. /брат на ответника /, чиито
показания съдът кредитира при условията
на чл.172 от ГПК.
Същият в показанията си, дадени пред съда излага, че раздялата между съпрузите
датира от 2012г.като неговия брат, понастоящем ответник по делото живее в
Германия, в Бремен. Потвърждава, че брат му се грижи за детето Е***, която учи
в Бремен. Излага, че детето се чувства добре там, при своя баща и че желае и
занапред да живее при него в Бремен. Потвърждава и желанието на ответникът,
изложено в отговора, че желае предоставянето на родителските права по отношение
на роденото от брака дете Е*** да се предостави на него.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна
страна:
Доказателствената
тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и
на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищцовата
страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: - твърдяните факти от живота на съпрузите, обусловили
дълбокото и непоправимо разстройство на брака; - наличието на фактическа
раздяла между съпрузите, настъпила на сочената дата.
В тежест на ответната страна по
делото от своя страна е да установи всички евентуално наведени от нея
положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни
последици, в т.ч. факти от живота на съпрузите, които са обусловили
разстройството на брака.
По иска
с правно основание
чл.49, ал.1 от СК:
От
доказателствата по делото
се установява, и
съдът приема за
доказано, че брачните отношения
между съпрузите са
дълбоко и непоправимо
разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие
и уважение, лишили са
се от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за
семейството и дома. Съдът
основава изводите си
в тази насока
на база твърденията на страните и събраните в
хода на делото
гласни доказателства. По категоричен
и убедителен начин
последните установяват, че между
съпрузите е налице фактическа раздяла от преди около осем години до настоящия
момент. На практика, ответника е напуснал страната и заминал да живее и работи
в Германия, като от тогава не се е завърнал при съпругата си. Съпругата се
установява, че от раздялата им живее в България, а понастоящем в с.Тополи. Предвид изложеното, съдът намира, че
запазването на брака
би било вредно
за обществото и
самите съпрузи, между които
не съществува физическа
и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът
им следва да
бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса
за вината:
Законовата уредба
не дефинира понятието
”вина за дълбокото
и непоправимо разстройство
на брака”. Съдът приема
това понятие като
компилация от обективно
и субективно отношение
на всеки от
съпрузите към брачната
връзка, неизпълнение на поетите
брачни задължения за
взаимност, съвместно живеене на
съпрузите и грижи
за семейството.
В настоящото производство, е отправено искане съдът да не се произнася
по въпроса за вината за разтрогване на брака,
поради което не следва де са обявява вина за разстройството на
брачните отношения.
По иска с правно основание чл. 59 от СК.
Досежно
упражняването на родителските права съдът е задължен да вземе предвид
съвкупността от всички обстоятелства, характеризиращи конкретния казус, по-съществените от които са: възпитателски
качества на родителите, полагани грижи, привързаност на децата към родителите,
полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение,
жилищно-битови и други материални условия на живот.
В разглежданият случай, няма спор,
че след раздялата на съпрузите, за роденото от брака дете се грижи неговия баща,
както и не се спори относно желанието на бащата да упражнява и занапред родителските права по отношение на
детето Е***ЕГН
**********, родена на ***г. Между страните няма спор за
родителски права, като иск за родителски права е предявен единствено от бащата.
Предвид изложеното и с оглед и становището на ответника, с което изразява
съгласие детето да се отглежда от него и занапред, съдът намира, че следва да
предостави родителските права по отношение роденото от брака дете на неговия
баща. Следва да се определи и
местоживеенето на детето при неговия баща и законен представител на адреса,
на който живее в гр.Бремен, Германия, ул.“Бугермайстер-Кюртен“39-***.
По
въпроса за режим на лични контакти между майка – дете:
Предвид предоставяне упражняването
на родителските права
спрямо
роденото от брака дете на бащата, на майката следва да се определи режим на
лични контакти. Предвид възрастта на детето и необходимостта от поддържане на
емоционалната връзка дете-майка и потребността от майчини грижи и ласки, съдът
намира, че следващият се режим в конкретния случай следва да бъде в рамките на
поискания от ищцата, с който ответника се е съгласил, видно от изразеното си
становище в представения по делото отговор по реда на чл.131 ГПК, а
именно: всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя,
както и по един месец през летните ваканции, когато бащата не е в платен
годишен отпуск, както и една втора от почивните дни, отредени за празници в РБългария.
По
въпроса за издръжката на детето:
Родителят, който не упражнява
родителски права за детето, дължи издръжка в пари. В случая предвид
трудоспособната възраст на страните по делото преценява, че същите са в
състояние да реализират доходи поне в размер на средната за страната работна
заплата за страната. Детето, съдът
намира, че с оглед възрастта си, се нуждае от издръжка в общ размер на около 300,00лв.
месечно, от които следва
да се поемат от майката за плащане 160.00лв. месечно, за
която сума и тя и съпруга й са изразили съгласие. По- големият паричен
принос на майката, съдът оправдава, с оглед упражняваните
непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието
на детето от
бащата. Издръжката следва да се дължи, както е поискана от страните по
делото, а именно: от датата на влизане в
сила на съдебното решение по настоящото дело, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, с падеж до всяко 15-то число на месеца, за който се
отнася, до настъпване на законни основания за изменяването
или прекратяването й.
Въпрос за предоставяне на семейното
жилище в настоящото производство не е поставян, поради което и съда не дължи
произнасяне в тази насока. Семейното жилище, според изнесеното от ищцата, което
не е оспорено и от ответника с отговора по чл.131 ГПК, е напуснато от страните.
По
иска с правно основание чл. 53 от СК:
Предвид искането на жената, съдът
намира, че съпругата след прекратяване
на брака следва да запази предбрачното си фамилно име М***.
По
разноските:
Предвид изхода от спора и на
основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ
бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50,00лв.,
която следва да се внесе по равно от страните, на основание чл.329, ал.
1, изр.2 от ГПК.
Мотивиран от
така изложените съображения,
Варненски районен съд:
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между Я.Л.М. ЕГН **********
и И.Т.М. ЕГН **********, сключен на 05.09.1993г. в гр.Варна, за което
е съставен на посочената дата Акт за граждански
брак №1248 от длъжностното
лице по гражданско състояние в гр.Варна, поради настъпило
дълбоко и непоправимо
разстройство на брака,
на основание
чл. 49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на детето Е***ЕГН
**********, родена на ***г., на неговия баща и законен представител И.Т.М.
ЕГН **********, като определя
занапред местоживеенето на
детето при него, на адреса му на местоживеене, който към датата на произнасяне
на настоящото решение е в гр.Бремен, Германия, ул.“Бугермайстер-Кюртен“39-***, на основание чл.59, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на майката Я.Л.М. ЕГН **********
с детето Е***ЕГН **********,
родена на ***г.,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и по
един месец през летните ваканции, когато бащата не е в платен годишен отпуск,
както и една втора от почивните дни, отредени за празници в РБългария,
на основание чл.59, ал.3 от СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от , Я.Л.М. ЕГН **********, с адрес: ***,, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето
Е***ЕГН **********, родена на ***г.,
действащо чрез своя баща и законен
представител И.Т.М. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160,00лв./сто
и шестдесет лева/, считано от датата на влизане в сила на настоящото
съдебно решение, с падеж до 15-то число
на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК,
след развода,
жената да запази предбрачното си фамилно име М***.
ОСЪЖДА И.Т.М.
ЕГН **********, с адрес: ***13, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета
на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд, окончателна държавна такса размер
на 25.00лв./двадесет и
пет лева/, на основание чл.6, т.2 от
Тарифа за държавните
такси, които се събират
от съдилищата по
ГПК, ДВ бр.22 от
28.02.2008г., в сила от
01.03.2008г.
ОСЪЖДА Я.Л.М. ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета
на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд, окончателна държавна
такса размер на 25.00лв./двадесет и пет лева/, както и държавна такса по издръжката в размер
на 230.40лв./двеста и тридесет
лева и четиридесет стотинки/, на
основание чл.6, т.2 и чл.7, ал.1, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се
събират от съдилищата
по ГПК, ДВ бр.22
от 28.02.2008г., в сила
от 01.03.2008г.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено
и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето
решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: