Решение по дело №4684/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8168
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 4 януари 2021 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20181100104684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2018 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

02.12.19г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Г. Иванов

 

Разгледа в съдебно заседание на 07.11.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 4684/18г. и констатира следното:

Предявени са искове от И. И. против „К.Б.“ ЕООД с правно основание чл. 50 от ЗЗД за сумите: 29 591, 9 лева и 408, 1 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната лихва върху посочените суми за периода след 15.08.16г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност/ удостоверяват, че:

На 15.08.16г. ищцата е претърпяла физически увреждания /травми/ при падане – преминавайки през входна врата на магазин /находящ се в квартал Люлин/, стопанисван от ответника.

Исковете са неоснователни:

От една страна:

С оглед правната квалификация на исковете /по чл. 50 от ЗЗД/: обстоятелството – дали процесното съоръжение /автоматична, плъзгаща се врата/ е било изправно /надлежно поддържано, стопанисвано/ от ответника се явява – ирелевантно. Това обстоятелство би имало значение в рамките на процес по чл. 49 от ЗЗД.

От друга страна:

„Механизмът“ на инцидента в случая се явява установен по делото – единствено с показанията на разпитаната по делото свидетелка. Тези показания обаче /преценени сами по себе си и в контекста на останалият наличен по делото писмен и експертен доказателствен материал/ не позволяват – процесният инцидент да бъде съотнесен към отговорността на ответника по чл. 50 от ЗЗД. Събраният доказателствен материал /основно – гласен/ не може да обоснове надлежен /категоричен, еднозначен/ извод, че процесното падане е било причинено от действието на вещта /от нейното естество/. В тази връзка:

Разпитаната свидетелка не даде обяснения /тъй като не е била пряк очевидец/ относно това – какво конкретно е предизвикало /причинило/ падането на ищцата /свидетелката е видяла пострадалата едва след като същата вече е била паднала на земята между двете врати на магазина/. Констатациите на приетата по делото експертиза от друга страна – също не могат да обосноват извод, че  инцидентът е бил причинен от „поведението“ /действието, бездействието, функционирането, нефункционирането/ на съоръжението /устройството/. В същата връзка – вещото лице дава изрично заключение /като за обосновка на този извод е бил направен и експеримент на място/, че плъзгащата се врата принципно е обезопасена – осигурена /технически/ с цел да бъде изключена възможността да причини инцидент като процесния.

Съдържанието на посоченият конкретен доказателствен материал /преценен в съвкупност/ не позволява да са ангажира отговорността на ответника в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД /именно доколкото в случая не може да се констатира, че инцидентът е бил причинен от естеството, природата на вещта/.

С оглед това – исковете следва да бъдат отхвърлени /макар същите да се явяват изцяло доказани по размер със събраните по делото писмени, гласни и експертно - медицински доказателства/. С други думи - при наличие на други /допълнителни/ доказателства /като например: свидетелски показания, които да фиксират точният начин на инцидента, записи от камери в магазина, които да онагледят конкретният механизъм на произшествието и технически експертизи които да обосноват извод, че е възможно процесното съоръжение да причини инцидент като процесния – дори и да е изправно/ исковете биха били уважени от председателя на състава – в пълните им заявени размери.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на И.В.И. ЕГН ********** против „К.Б.“ ЕООД.

ОСЪЖДА И.В.И. да плати на „К.Б.“ ЕООД 150 лева - съдебни разноски и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател: