СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
02.12.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Г. Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 07.11.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 4684/18г. и констатира следното:
Предявени са искове от И.
И. против „К.Б.“ ЕООД с правно основание чл. 50 от ЗЗД за
сумите: 29 591, 9 лева и 408, 1 лева /обезщетения за неимуществени и за
имуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната
лихва върху посочените суми за периода след 15.08.16г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност/ удостоверяват,
че:
На 15.08.16г. ищцата е
претърпяла физически увреждания /травми/ при падане – преминавайки през входна
врата на магазин /находящ се в квартал Люлин/, стопанисван от ответника.
Исковете са
неоснователни:
От една страна:
С оглед правната
квалификация на исковете /по чл. 50 от ЗЗД/: обстоятелството – дали процесното
съоръжение /автоматична, плъзгаща се врата/ е било изправно /надлежно
поддържано, стопанисвано/ от ответника се явява – ирелевантно. Това
обстоятелство би имало значение в рамките на процес по чл. 49 от ЗЗД.
От друга страна:
„Механизмът“ на инцидента
в случая се явява установен по делото – единствено с показанията на разпитаната
по делото свидетелка. Тези показания обаче /преценени сами по себе си и в
контекста на останалият наличен по делото писмен и експертен доказателствен
материал/ не позволяват – процесният инцидент да бъде съотнесен към
отговорността на ответника по чл. 50 от ЗЗД. Събраният доказателствен материал
/основно – гласен/ не може да обоснове надлежен /категоричен, еднозначен/
извод, че процесното падане е било причинено от действието на вещта /от нейното
естество/. В тази връзка:
Разпитаната свидетелка
не даде обяснения /тъй като не е била пряк очевидец/ относно това – какво
конкретно е предизвикало /причинило/ падането на ищцата /свидетелката е видяла
пострадалата едва след като същата вече е била паднала на земята между двете врати
на магазина/. Констатациите на приетата по делото експертиза от друга страна –
също не могат да обосноват извод, че инцидентът
е бил причинен от „поведението“ /действието, бездействието, функционирането,
нефункционирането/ на съоръжението /устройството/. В същата връзка – вещото
лице дава изрично заключение /като за обосновка на този извод е бил направен и
експеримент на място/, че плъзгащата се врата принципно е обезопасена –
осигурена /технически/ с цел да бъде изключена възможността да причини инцидент
като процесния.
Съдържанието на
посоченият конкретен доказателствен материал /преценен в съвкупност/ не
позволява да са ангажира отговорността на ответника в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД /именно доколкото в случая не може да се констатира, че инцидентът е бил
причинен от естеството, природата на вещта/.
С оглед това – исковете
следва да бъдат отхвърлени /макар същите да се явяват изцяло доказани по размер
със събраните по делото писмени, гласни и експертно - медицински доказателства/.
С други думи - при наличие на други /допълнителни/ доказателства /като
например: свидетелски показания, които да фиксират точният начин на инцидента, записи
от камери в магазина, които да онагледят конкретният механизъм на
произшествието и технически експертизи които да обосноват извод, че е възможно
процесното съоръжение да причини инцидент като процесния – дори и да е изправно/
исковете биха били уважени от председателя на състава – в пълните им заявени
размери.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на И.В.И. ЕГН ********** против „К.Б.“ ЕООД.
ОСЪЖДА И.В.И. да плати на „К.Б.“ ЕООД 150 лева - съдебни разноски и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: