№ 11978
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ. Й.
ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. Й. ВЕЛИКОВА
Гражданско дело № 20211110137353 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена.
Ответникът С. С. Д. е представил писмен отговор в срок по чл.131 от ГПК,оспорва
исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Ответницата Р. С. Н. е представил писмен отговор в срок по чл.131 от ГПК, оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца,
тъй като в рамките на претендирания период,собственик на имота е С. С. Д..
Третото лице помагач на страната на ищеца ФДР „Бруната България“ ООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. З.Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Видно от представения по делото договор за доброволна делба на сграда, построена
върху съсобствено място от 30.08.1972 г. С. С. Долчинов и С. Й. Д. са придобили при равни
квоти процесния имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Тарас Шевченко“ № 18,
ет. 1. От представените удостоверения за наследници се установява, че С. Долчинов и С. Д.
са починали, като техни наследници по закон при равни квоти са страните в настоящото
производство – С. Д. и Р. Н.. Ето защо съдът намира, че именно същите се явяват
потребители на ТЕ в апартамента, като не се представиха доказателства по отношение на
твърдяното от ответниката прехвърляне на идеални части приживе от страна на С. Д. в
полза на ответника С. Д..
От това следва, че по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № 40841, без
да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия не е спорен по делото,поради което
съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки.
Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според
2
която размера на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност 1018,88
лева, след извършените корекции и намалявания на сумата. Към тази сума следва да се
включи и сумата от 72,22 лева за извършваната услуга дялово разпределение за процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда - етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Така общата сума, която се дължи от потребителя за
доставената в имота ТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г., възлиза на 1091,10 лева
(1018,88 + 72,22).
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт - облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД -
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение 3 от
18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск на 28.06.2021 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на
доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след
28.06.2018 г. или при съблюдаване чл. 30 от общите условия, обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на ТЕ за периода до 30.4.2018 г. Доколкото се
претендират суми считано от 01.05.2018 г. възражението е неоснователно.
По тези съображения предявеният иск за главница следва да бъде уважен до размера от
1018,88 лева, установен от вещото лице по СТЕ и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 1145,18 лева като неоснователен. Искът за предоставена услуга дялово
разпределение за сумата 72,22 лева следва да бъде уважен в цялост.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
3
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва. В конкретния случай, ответникът е бил в забава за
плащане на главницата от 1018,88 лева за периода от 15.9.20199 г. до 01.06.2021 г., и
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 01.06.2021 г., като
размерът на обезщетението за забава, изчислено на основание чл.161 ГПК с помощта на
електронен калкулатор, възлиза на сума от 177,18 лева, а за дялово разпределение в размер
на 21,40 лв., които суми надвишават претендираните от ищеца, поради което акцесорните
претенции следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 362,97 лв. за държавна такса, депозит за експертиза
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В полза на ответницата Р. Н. следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете на осн.чл.78 ал.З от ГПК в размер на 46,28 лева за адвокатско
възнаграждение.
На процесуалният представител на ответника С. Д. – адв. Снежана К., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв следва да се присъди сумата 46,28
лв. за оказана безплатна правна помощ съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН ********** и Р. С. Н., ЕГН ********** да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, при равни квоти сумата от 1018,88 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна
лихва от 28.6.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 132,96 лв. за
периода от 15.9.2019 г. до 01.06.2021 г., сумата от 72,22 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно
със законна лихва от 28.6.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 14,04 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 1.6.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
4
сумата 362,97 разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ за разликата над сумата от 1018,88 лева до пълния предявен размер от 1145,18, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на Р. С. Н., ЕГН ********** сумата 46,28 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ... да заплати на адв. С. К. К. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв разноски за оказана
безплатна правна помощ в размер на 46,28 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
ФДР „Бруната България“ ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5