№ 575
гр. София , 14.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка С. Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600446 по описа за 2021 година
в закрито съдебно заседание проведено на 12.05.2021 год., разгледа докладваното от съдия
Илиев, ВЧНД № 446/2021г. по описа на САС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по жалба на адв. Н. Д. А. от САК - служебен защитник на Х. Х. П., с ЕГН:
**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие ***
към Централния Софийски затвор.
Жалбата има следното кратко съдържание:
Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционния съд
прие, че е налице само една от двете кумулативно изискуеми предпоставки, визирани в чл.
70, ал. 1 от НК - фактическото изтърпяване на повече от половината от наложеното му
наказание, като без да изложи съществени аргументи прие, че не е налице втората
предпоставка - осъденият да е дал доказателство за своето поправяне, кредитирайки
безрезервно отрицателното становище на затворническата администрация.
Като се запозна с материалите по делото настоящият състав на Софийски апелативен съд
намери следното:
Лишеният от свобода търпи присъда в Софийски централен затвор от 07.03.2018 г, по
присъда по НОХД №2079/2015 г, с която е осъден на 6 години лишаване от свобода, за
престъпление по чл. 115 от НК, с предварителен арест от 8 месеца и 18 дни.
Към датата на заседанието пред първата инстанция – 12 април 2021 година – осъденият П. е
изтърпял 3 години, 9 месеца и 24 дни, като има остатък за изтърпяване от 1 година, 4 месеца
1
и 14 дни, като е налице първата предпоставка за условно предсрочно освобождаване -
осъденият фактически е изтърпял не по-малко от ½ от наложеното му наказание.
Съставът на СГС е намерил, че не е налице втората предпоставка, осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, като се е основал на отрицателно становище на
затворническата администрация. Началника на СЦЗ е посочил в становището си, че целите
на наказанието не са изпълнени в своята цялост като риска от рецидив не е намален в
достатъчна степен и още е към горната граница на ниските стойности, риска от вреди към
обществото все още е със средни стойности, като има актуални проблемни зони, по които
работата следва да продължи, което е индикатор за незавършен корекционен процес. Налице
е и значителен остатък за доизтърпяване на наложеното наказание, като прогресивната
пенитенциарна система не е изпълнена докрай. Взето е предвид и отрицателното становище
на гл. инспектор Й. НСЗО ***, че корекционната работа не е завършена в своята цялост и са
налични проблемни зони и дефицити в умения за мислене, злоупотреба с алкохол, риска от
сериозни вреди спрямо обществото продължава да е среден по степен. Прието е , че
осъденият не е непосредствен в условията на контролирана среда, но практически не е
изследван в условията на открит тип, както и лишения от свобода не е прекатегоризиран в
открит тип, което е последната и необходима стъпка в прилагането на прогресивната
система.
Софийският апелативен съд намери, че съставът на първата инстанция при формиране на
вътрешно убеждение не е взел предвид , че Съобразно разпоредбата чл. 439а от НПК,
доказателства за поправянето на осъдения се явяват всички обстоятелства, които сочат за
положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като законът изброява
и примерно част от тях.
Така например наложеното наказание „писмено предупреждение” на осъдения със заповед
№ 151/03.04.2018 година за притежаване на мобилен телефон и зарядно устройство , влязла
в сила на 17.04.2018г. е било изтърпяно и тъй като е едно единствено и не са били
извършвани други дисциплинарни нарушения съгласно чл.109, ал.1 от ЗИНЗС, той следва да
се счита за ненаказван, поради което неправилно в първоинстанционният съдебен акт е
посочено като основание да се приеме, че не е налице поправяне на осъдения.
Това , че според администрацията на затвора корекционната дейност не е завършена в
своята цялост и продължава да се провежда в проблемни зони, дефицити и при умения за
мислене , не означава, че не може да бъде приложен институтът на условното предсрочно
освобождаване, понеже са налице конкретните доказателства за поправянето на осъдения,
които определят по-нататъшния му престой в затвора като неоправдан от гледна точка на
легитимната потребност от постигане на целите на наказанието. Макар остатъкът от
наказанието , който към датата 12.04.2021 г., който според представената справката от
Началника на Затвора в *** възлиза на 1 година, 4 месеца и 14 дни. не е малък на фона на
наложеното с присъдата наказание от 6 години лишаване от свобода, но той единствен,
2
както е посочено и в разпоредбата на ал. 3 на чл. 439а НПК, не може да служи за отказ от
постановяване на условно предсрочно освобождаване.
В изготвения доклад за лишения от свобода, е отбелязано наличието на положителни
промени в поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, тъй като
същият полага труд в затвора и изпълнява много добре трудовите си задължения.
Награждаван е неколкократно,като е бил отбелязан е позитивен напредък в четирите зони за
установени дефицити: отношение към правонарушението, начин на живот, междуличностни
проблеми, умения за мислене.
Не е налице и твърдяната от затворническата администрация проблемна зона в поведението
на осъдения -злоупотребата с алкохол. Тази проблемна зона се обоснова с данни от
първоначалния доклад от 2018 год. при започване на изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода, като не е ясно какви мерки са предприети от затворническата
администрация за преодоляване на този дефицит и дали в момента на поддаване на молбата
проблемната зона е налице. В препланирания план на присъдата от 06.07.2020 год. е
посочено, че лишеният от свобода е „много мотивиран да спре извършването на
правонарушения“. В пункт 1.6. от същия план е посочено, че; „От анализа на риска от
сериозни вреди не се констатират фактори проявили се наскоро, отключващи висок такъв.
Той е в границите на висок в предвид характера на извършеното правонарушение“. Тези
изводи противоречат на определеният от затворническата администрация висок риск от
вреди само на база на характера на правонарушението е в явно противоречие с мотивите на
първоинстанционният съд , който е приел наличие единствено на смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства и е определил наказание под минималното в
закона за извършеното престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1, във вр. чл.58, б. „а”, във вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК. В полза на искането на осъденият е и обстоятелството, че
първоначално определеният му строг режим е бил заменен с общ на 21.05.2020 год., като
въпреки наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 5 от ЗИНЗС, повече от шест месеца от
предишната замяна на режима, доброто му поведение и данните за поправянето му, както е
видно от приложените от затворническата администрация документи по делото, режимът му
не е бил заменен в следващия по - лек и не е преместен да изпълнява наказанието си в
затворническо общежитие от открит тип.
Водим от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд,
трети наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 12.04.2021 год., постановено по НЧД № 1259 по описа за 2021
год. на СГС, НО, 13-ти състав, с което е бил направен отказ на молбата на осъдения Х. Х. П.
3
роден на ***г. в гр. ***, българин, български гражданин, ЕГН **********, с начално
образование, разведен, живущ в гр. ***, р-н ***, ул. „***“, бл. 252, вх. Ж, ет. 7, ап. 165,
строителен работник, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо
общежитие *** към Централния Софийски затвор.
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Х. Х. П. от
изтърпяване на останалата част от наказанието 6 /шест/ години лишаване от свобода,
наложено му с присъда № 96 от 30.03.2013 година по НОХД № 2079 по описа на СГС за
2015 година.
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната
част от наказанието с остатък към датата 12.04.2021 г. в размер на 1/една/ година, 4 /четири /
месеца и 14 / четиринадесет /дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“ - Затвора град ***.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: /1. /2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4