№ 4519
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110211277 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-65762 от 12.06.2023г. по описа на
ОПП СДВР от В. С. М. с ЕГН ********** с адрес в гр. Банкя, ул.“Жан дьо Лафонтен“ № 1А
срещу Наказателно постановление N 23-4332-012890 от 03.07.2023г. , издадено от началник
група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован не се явява и не се
представлява.
Съдът е дал ход на делото в негово отсъствие при условията на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.
В жалбата се излагат аргументи за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
1
Жалбата на В. С. М. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-4332-
012890 от 03.07.2023г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 15.03.2023г. В. Каменов в присъствието на Петър Карамфилов - служители на ОПП
СДВР, съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
891515/15.03.2023г. срещу В. С. М. с ЕГН ********** за това, че на 15.03.2023г. около
09:30ч. в гр.София по Околовръстен път с посока на движение от бул.''Царица Йоана'' към
ул.''Филиповско шосе'', управлявал МПС – л.а. „Киа Каренс'' с рег.№ В 6157 СА, собственост
на Симеон Недев Неделчев , като автомобилът не е регистриран по надлежния ред.
Служебно прекртатена регистрация по чл. 143, ал. 15 от 27.10.2022г. ‘‘.
Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.
Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С постановление от 07.06.2023г. на прокурор при СРП било отказано образуването на
досъдебно производство, като отказът е мотивиран с липсата на субективен умисъл.
Въз основа на постановлението и посочения по-горе АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН
било издадено Наказателно постановление N 23-4332-012890 от 03.07.2023г. , издадено от
началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция .
Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно
които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил
2
– 15.03.2023г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.
Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно
между страните.
Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.
За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде
извършено виновно.
В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от
СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за
изискуемия умисъл.
Прокурорът е обсъдил въпроса за вината подробно , като е приел , че деянието не е
престъпление поради липса на субективен умисъл , който извод съдът споделя.
Съдът на собствено основание не установи виновно поведение от страна на М..
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
автомобил е бил придобит от ''Ватермекс'' ЕОД на 28.05.2022г. чрез покупка от Симеон
Недев Неделчев и до 15.03.2023г. не е представен за пререгистрация .
На 27.10.2022г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по
електронен път в портала на МВР без собственикът да е уведомен за това.
Към момента на спирането му за проверка на 15.03.2023г. автомобилът е бил с
поставени регистрационни табели , издадени за него с номер В 6157 СА .
При условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното
пркратяване на регистрацията и регистрационните табели не са били иззети, то няма как да
се приеме , че В. М. е формирал умисъл, че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена.
На първо място, разпореждането за служебна дерегистрация е административен акт и
по общите правила , подлежи на обжалване. Да се приеме противното означава, че
засегнатото лице няма механизъм за защита, което освен недопустимо противоречи на
основни принципи в административния и наказателния процес.
На следващо място и независимо от обстоятелството, че АНО не е допуснал
дисциплинарно или процесуално нарушение, като не е уведомил собственика на автомобила
за действията си , няма как в последствие да ангажира административнонаказателна
отговорност на последния за действия , които произтичат от това му незнание.
Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява
признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.
Следва да се посочи, че и след постановяването на задължителна съдебна практика,
АНО продължава да не се съобразява с нея и издава Наказателни постановления при
идентична с описаната фактическа обстановка.
При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за воденото
3
производство, но такова искане не е отправено, респективно съдът не дължи произнасяне.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 23-4332-012890 от 03.07.2023г. , издадено
от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на В. С. М. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4