№ 2923
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 15 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Антон Н. Урумов
СъдебниСтиляна Б. Петрунова
заседатели:Димитър Г. Петков
при участието на секретаря Теодора Цв. С.а
и прокурора Г. Ив. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Антон Н. Урумов Наказателно дело
от общ характер № 20231100200555 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К. И. Р.– редовно призован, се явява лично и с адв.
СТ., с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ С. П. М. редовно призован, се явява лично и с адв.
Б., с пълномощно по делото.
ПОСТДРАДАЛИЯТ Б. К. Д. –не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Б.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че по делото не са налице процесуални пречки за
разглеждането му в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ ИЗИСКА становището на страните по въпросите подлежащи
на обсъждане по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: На основание чл. 248, ал.1 НПК счита, че делото е
1
подсъдно на СГС. Това е видно от изготвения обвинителен акт и
повдигнатите обвинения на подсъдимите. Считам, че не са налице основания
за спиране или прекратяване на наказателното производство. Допуснато ли е
на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които,
ограничават процесуалните права на обвиняемия, пострадалия и неговите
наследници. Считам, че в хода на ДП не са допуснати отстрамими
съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия, пострадалия и неговите наследници. Не
са налице основания за разглеждане на делото по особените правила,
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване защитник,
вещо лице, преводач или преводач на български жестомомичен език и
извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Моля да бъдат
потвърдени взетите мерки за процесуална принуда. Нямам искания за
събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите делото за съдебно заседание и призоваване на
лицата, отразени в списъка към обвинителния акт.
АДВ.С.: Присъединявам се към казаното от представителя на
държавното обвинение. Считам, че е спазена родовата и местна подсъдност.
Делото е подсъдно на СГС. В хода на ДП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са отстраними и които да са ограничили
правата на подзащитния ми. Не е необходимо разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия, съдебни заседатели,
тълковник. Двамата подсъдими имат упълномощени адвокати, които да ги
защитават. Няма да правим искане за разглеждане на делото по особените
правила. На този етап няма да събираме нови доказателства.
Аз съм депозирал в хода на воденото вече НОХД едно становище във
връзка с изменение на обвинението, което поддържам. Предното НОХД
тръгна по едно обвинение, което след това беше изменено и наистина ние в
момента не знаем представителите на държавното обвинение кое обвинение
подкрепят, защото са внесли един обвинителен акт от 2019 г. моля съда да се
произнесе по направеното искане от мен в качеството ми на защитник. Това
се приравнява и на мое искане за допуснати процесуални нарушения.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Р. : Присъединявам се към становището на
защитника си.
АДВ.Б.: Действително, формално, с оглед правната квалификация,
която е възведена от обвинителния акт, делото е родово подсъдно на
настоящия съд, въпреки че дълбоко в себе си считам, че това не е така, тъй
като защитата счита, че това не е така, най-малкото, защото хронологията в
развитието на делото с многократно препращане от РП на СП, с оглед
подсъдността, фактите, които трябва да бъдат преценени, за да бъде
повдигнато съответното обвинение. Реално, говоря че не СГП трябва да внесе
обвинителен акт, а по-скоро РП Перник, но това е въпрос, който ще бъде на
2
внимание на държавното обвинение, в случай че обвинителния акт бъде
върнат на досъдебна фаза от съда.
По отношение на т.2 от чл. 248, считам че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Тъй като защитата се запозна със становището на колегата по повод
неправомерното изменение на обвинението във фактическата обстановка на
внесения обвинителен акт, което е недопустимо, е повече от ясно, че самото
държавно обвинение в хода на съдебния процес искаше да бъде извършена
корекция на фактическата обстановка, която е изключително противоречива и
неподкрепяща се от фактите по делото. В тази връзка има произнасяне на
АСНС и защитата няма да се спира подробно на този проблем, който е
съществен и от категорията на абсолютните процесуални нарушения, водещи
до връщане на делото в неговата предходна фаза за отстраняването им.
Отделно от това, аз считам че в цялост така внесения в съда
обвинителен акт не съответства на изискванията на ТР № 2/2002 г. на ОС на
ВКС, както и на изискванията на чл.246 от НПК и по други съображения, а
именно в цялост концепцията на обвинението е неправилна и създава
затруднение относно организирането на защитата, както и нейното
реализиране.
Повдигнато е обвинение по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2,
т.4 от НК, вр. чл.18, ал.2, вр. ал.1 от НК или е повдигнато обвинение за това,
че същите с цел да набавят за себе си имотна облага, чрез сила или
заплашване са принудили друго лице да извърши нещо, противно на волята
му, като деянието е останало недовършено.
Още в обстоятелствената част на обвинението са допуснати множество
нарушения, които се изразяват в изцяло противоречаща си фактология, която
води и до вътрешни противоречия. Още в третия абзац не става ясно кога
В.П. е предложил на С. М. и К. Р. възнаграждение, за да принудят чрез сила и
заплашване и по-конкретно по кой от двата начина, което е изключително
важно, Б. Д. да напусне търговския обект, който стопанисва в гр.София, за да
се стигне до твърденията на стр.2 от обвинителния акт, че подсъдимият М. е
заявил на пострадалия описаните думи. Липсва описана връзка между двете
твърдения, както и не са посочени доказателства, въз основа на които се
прави извода на държавното обвинение.
По-нататък, в следващия абзац на обвинителния акт се твърди, че
лицето Г. А. било изпратено от един от подсъдимите при В.П. и взел сумата
от 500 лева. В следващият абзац пък, в противоречие на възприетото от
обвинението се твърди, че „взели предложените им пари“, т.е. парите са взети
или от двамата подсъдими, или от третото лице, но от това не става ясно
всъщност каква е волята на държавното обвинение.
В така описаната фактология не може да се установи в какво се изразява
и участието на подзащитният ми М. и най-вече кога той участва и по какъв
начин във вземането на твърдяната сума от 500 лева. Същевременно в
следващия абзац се твърди, че „те“ /предполагам подсъдимите/ решили да
изнудят пострадалия, без да се споменава по какъв начин ще се осъществи
3
принудата, какво конкретно е било взетото решение, след като и двамата,
според прокуратурата, са се свързали с него.
За тези твърдения, освен че не са посочени доказателствата, разсейват и
прецизността на обвинителната теза досежно обективната и субективна
страна на обвинението. Липсата на прецизност води и до невъзможност да се
разграничи каква е била ролята на всеки един от подсъдимите спрямо
твърдяното решение, кой какви конкретни действия е извършвал и съответно,
кое е запретеното от закона деяние, за което всеки от тях е обвинен.
Относно срещата на 25.05.2015 г., проведена между подсъдимите и
пострадалото лице, също се констатират съществени противоречия освен в
описанието, но и между обстоятелствената и заключителна част на
обвинителния акт. Твърди се, че М. е заявил на пострадалия, че е поръчан на
скинари и го уверил, че е поръчан от много близък негов човек и че от тях
двамата зависи дали поръчката ще бъде изпълнена. Въпреки това, в
заключителната част на обвинението се твърди, че и К. Р. и С. М., всеки от
тях е казал на пострадалия, че е поръчан от скинари. Такива са и твърденията,
освен на стр.2, и на следващите страници, където общо и лаконично се казва,
че и двамата подсъдими са осъществили принуда, без да се конкретизират
действията на всеки от тях и ролята на всеки от тях, с оглед спецификата и
характера на нормата от НК и квалифициращото обстоятелство, свързано с
общност на умисъла.
Това противоречие следва да се отстрани, тъй като не може да се
установи каква е реалната деятелност на всяко едно от подсъдимите лица,
което е недопустимо при обвинение в съучастническа дейност. Освен това се
създават сериозни затруднения у всеки от тях да разбере всъщност за кое
деяние е повдигнато обвинението и по този начин се нарушава правото на
защита, с което се нарушава нейната възможност за организация и
осъществяване в пълен обем на оборване на обвинителната теза.
Освен това, при анализ на този абзац не може да бъде определено в коя
част и конкретно кое е това деяние, което представлява принуда и в какво се
изразява тя конкретно.
Съдебната практика е въвела изискване, че за да се гарантира правото
на подсъдимия да разбере фактическите и правни норми, както и рамката на
обвинението, същото трябва да съдържа посочването на всички обективни
признаци на вменения състав на съответната наказателно правна норма от
НК. Следователно се изисква максимална конкретизация на фактите и
обстоятелствата, установени в хода на ДП.
При анализ на обстоятелствената част при описанието на време, място и
начин на извършване на деянието е неконкретизирано от фактическа страна.
От всичко посочено, при така внесения обвинителен акт, оставам с
впечатлението, че деянието е извършено при условията на чл.26 от НК, но без
да бъде конкретизирано и изяснено от кой момент и реално до кой момент
подсъдимият М. е започнал или приключил своето участие. Не може да се
направи извод за време, място и начин на извършване на деянието и какви са
действията и кога те са извършени от подзащитнят ми.
4
В конкретният случай, нито в обстоятелствената част, нито в
диспозитива на внесения обвинителен акт не се съдържа конкретизация от
фактическа страна на вменените във вина обстоятелства, част от състава на
обвинението, а именно общност на умисъла, не е прецизирана формата на
деянието сила или заплашване и в какво точно се изразяват те, както беше
посочено и преди малко. При това положение не става ясно и кои са
фактическите положения, при които представителят на държавното
обвинение е приел, че е осъществено инкриминираното деяние и по какъв
начин е установена дейността на всяко едно от подсъдимите лица.
Това несъмнено представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като води до невъзможност да се очертае
предмета на доказване по делото, а от друга, подсъдимите да разберат
фактическите и правни норми на повдигнатото обвинение по начин, който да
им позволи да организират правилно и адекватно своята защита.
Всъщност, в обвинителният акт липсва и необходимият контекст между
обстоятелствената част и диспозитива. Имам предвид, че в голяма степен
липсва връзка между твърденията и изводите на прокуратурата, като са
налице и множество противоречия. Това води до невъзможност от една
страна, да се очертае предмета на доказване по делото, а от друга
подсъдимият да разбере фактическите и правни норми на повдигнатото
обвинение по начин, по който да организира адекватно защитата си.
Не на последно място, което считам че също е от категорията на
съществените процесуални нарушения е обстоятелството, че във внесения
обвинителен акт не само не са посочени фактите, не само не са посочени
елементи във връзка със съставомерността на повдигнатото обвинени, но
липсва и упоменаване на доказателствата, въз основа на които държавното
обвинение гради своята теза. Най–общо е посочено, че обвинението се
подкрепя от събраните в хода на ДП доказателства. Това е недопустимо още
повече, когато ние имаме изправени на съд две различни лица, които са
извършвали различни действия по отношение на твърдяната деятелност.
Както казах, самото държавно обвинение при предходното разглеждане
на делото изрази и своята воля за това, че действително фактологията, която е
изнесена в обвинителен акт не съответства на установените доказателствени
източници, така че този акт няма как да породи своето правно действие и в
тази връзка, моля съдебния състав да прекрати съдебното производство и да
върне същото на представителите на държавното обвинение, с цел
отстраняване на всички пороци, констатирани и заявени пред вас, както в
днешното съдебно заседание, така и в решението № 17/25.01.2023 г. на САС,
11 наказателен състав, където изчерпателно и допълнително са изложени
аргументи в насока, че са допуснати многобройни съществени процесуални
нарушения при предходното разглеждане на делото по така внесения
обвинителен акт, който както колегата заяви не е променян от 2019 г., когато
за първи път е бил внесен за разглеждане от съд.
По отношение на останалите точки, визирани в чл.248 от НПК,
становището ми не се различава от това на колегите, които говориха преди
5
мен, така че няма да вземам отношение по тях.
ПОДСЪДИМИЯТ С. М.: Присъединявам се към това, което каза
защитникът ми.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след изслушване становищата на страните, на първо място
намери, че настоящия съдебен състав се явява компетентен да разгледа
настоящото дело, доколкото с оглед на така възведеното в обстоятелствена и
заключителна част обвинение, делото се явява подсъдно на настоящия съд.
Съдът, намира че не са налице и предвидените от закона предпоставки
за прекратяване и спиране на наказателното производство.
На следващо място обаче съдът, намира че са налице предпоставките за
прекратяване на съдебното производство и изпращането му на прокурора,
поради допуснати в хода на ДП съществени отстраними процесуални
нарушения довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите лица.
В тази връзка, съдът изцяло споделя направените от страните възражения за
нередовност на ОА.
Съдът констатира, че така представен в съда, обвинителния акт не
отговаря и на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, според която разпоредба
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа определени
реквизити, липсата на които води до ограничаване на правата на
правоимащите процесуални субекти. В обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително следва да бъдат посочени фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на ОСНК на ВКС.
Съдът намира, че в обстоятелствената част на внесения в съда
обвинителен акт липсва отразяване на всички съставомерни факти, като не са
посочени обстоятелствата, свързани с обективните признаци на твърдяното
осъществено от подъдимите лица деяние, който единствено се е ограничил в
общото посочване на времето. По никакъв начин не става ясно в
обстоятелствената част на ОА и не са въведени обстоятелства касаещи
мястото, съпричастността на всеки един от подсъдимите лица във
възведеното деяние, както и преследваната от лицата цел, в каквато насока се
явяват и възраженията, изложени от защитата в лицето на адв. Б. и които не
следва да бъдат преповтаряни за нуждите на настоящото изложение.
Доколкото повдигнатото престъпление касае обществени отношения
свързани с свободното формиране на воля, респ. упражняване на принуда,
насочена за осъществяване на действия с разпоредителен характер съдът
счита, че в обстоятелствената част на ОА изцяло е налице липса за твърдения
за посочените обстоятелства.
Съдът констатира, че внесеният от прокуратурата обвинителен акт не
отговаря и на изискванията на чл.246, ал.3 от НПК. Съобразно чл.246 от НПК,
в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват фактите, а в
6
заключителната част – правната квалификация на деянието ( т.е. словесно
посочване на елементите на фактическия състав на престъплението ) и
наказателния закон ( т.е. числово изписване на конкретната приложима
правна норма ). Следователно, едва в диспозитива на обвинителния акт,
прокурорът посочва кои от установените в обстоятелствената част факти, са
част от фактическия състав на престъплението – по основния състав или
квалифициращи обстоятелства.
В конкретния случай във всяко едно от обвиненията на двамата
подсъдими К. И. Р. и С. П. М. липсват описания касателно твърдяната им
съвместна престъпна дейност при осъществяване на деянието. Нещо повече
по отношение на всеки от подсъдимите лица е възведено обвинение, което от
една страна се твърди, че е осъществено, а при конкретизиране на деянието в
заключителната част на ОА е посочено, че същото е останало във фазата на
опит и конкретен период за осъществяване на същото. Налице е противоречие
между словесната част и заключителната в ОА, което неминуемо води до
ограничаване възможността на подсъдимите лица да разберат конкретния
обем на повдигнатото срещу тях обвинение с оглед на което същите да могат
адекватно да организират своята защита.
Тъй като обвинителният акт определя обективните и субективни
предели на повдигнатото обвинение, липсата на индивидуализиране на
обективните признаци на възведеното престъпление, респ. допуснатото
противоречие в заключителната част, лишава подсъдимите лица от
възможността да разберат точния обем на повдигнатото срещу тях обвинение
и да организират адекватно защитата си. Съдът намира, че така
констатираните нарушения са изцяло отстраними чрез изготвяне на ОА
съобразен с посочените и констатирани от съда недостатъци.
По отношение на възраженията на адв. С. за допуснато изменение на
обвинението при предходното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд, съдът счита, че при новото разглеждане на делото не е обвързан от
същото, поради което намира същите за неоснователни.
С оглед на така констатираните нарушения и доколкото съдът намира,
че същите представляват особено съществени, тъй като водят до ограничаване
правото на обвиняемото лице, съдията - докладчик счита, че съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на
Софийска градска прокуратура за отстраняването им.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 555 / 2023 г. по
описа на СГС, НО, 15-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на СГП с оглед мотивите на настоящото
7
определение.
Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от днес пред
САС.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
11.05 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8