№ 260121 / 25.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
25.11.2020 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-.ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 29.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора....................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 814 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.75 от Закона за собствеността.
Направени са искания за прилагане по отношение на ответника – чл.360 ГПК и за предварително изпълнение на решението.
Ищцата, В.Д.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.Б.,xxx е предявила иск срещу В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл.75 от ЗС.
В исковата си молба твърди, че владее сграда с идентификатор 48489.29.284.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град М., намираща се на адрес град М., ул.Н. В. № 64, разположена на два надземни етажа със застроена площ от 56 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.29.284 по същата кадастрална карта.
Посочената сграда е наследила заедно със своя брат, Ц. Д. В., и майка и С. Ц. В., от баща и Д. В. П., б.ж. на град М., починал на 18.10.2011 година.
Твърди, че в тази сграда се е родила и в нея е израсла, като към момента продължава да живее в нея с приятеля си.
С В.К. има спорове относно сградата.
Научила, че същата се е снабдила с документ за собственост върху нея.
Явила се у дома и и настояла да го напусне. Проявила и агресия, за което своевременно е подала жалби.
Оспорила пред нея правата и по нотариалния акт, /прехвърлителите по него не са собственици, договорът и самия нотариален акт са нищожни/, като и заявила, че по съдебен ред следва да решат спора.
Вместо да предяви правата си пред съда, на 23.04.2020 година В.К. е пристигнала със служител на „ЧЕЗ Разпределение България„ АД, пред който се е легитимирала като собственик с недействителния нотариален акт и този служител, по нейна молба е прекъснал електрозахранването на сградата, която владее.
С извършеното действие тя смущава владението и и препятства възможността да използва жилището си по предназначение.
Цели един противозаконен резултат – не по съдебен ред да я принуди да го напусне.
К. е заявила на съседите, че ще прекъсне и водоподаването към сградата и на 27.04.2020 година е подала молба за това до „В и К” ООД М..
Тя също е подала молба до дружеството с искане да откаже да се прекъсне водоподаването, но до момента няма произнасяне.
Тези обстоятелства обуславят правния и интерес да защити владението си, като ответницата бъде задължена да прекрати действията, с които го смущава и да възстанови електрозахранването на сградата.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да прекрати действията, с които нарушава владението на В.Д.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и и пречи да го осъществява върху сграда с идентификатор 48489.29.284.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град М., намираща се на адрес град М., ул.Н. В. № 64, разположена на два надземни етажа със застроена площ от 56 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.29.284 по същата кадастрална карта, и възстанови електрозахранването на сградата.
Освен това моли съда на основание чл.360 ГПК да се наложи глоба на ответницата в максимален размер, както и на основание чл.361 ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението.
Ответницата, В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Г.Ц. xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Съображенията и са следните:
С исковата молба ищцата е поискала от съда да постанови решение, с което доверителката и В.В.К. да бъде осъдена, да прекрати действията, с които нарушава владението на В.Д.В. и й пречи да го осъществява, върху сграда с идентификатор 48489.29.284.1 по Кадастралната карта на гр. М., намираща се на адрес: гр. М., ул. „Н. В.“ № 64, разположена на два надземни етажа, със застроена площ 56 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.29.284, като възстанови електрозахранването на сградата.
Ищцата е поискала също, съдът да наложи глоба на ответницата в максимален размер, на основание чл. 360 от ГПК, както и на основание чл. 361 от ГПК, съдът да допусне предварително изпълнение на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗС, владението на недвижим имот или вещно право върху такъв имот, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитено срещу всяко нарушение, като искьт трябва да бъде предявен в шест месечен срок от нарушението. За успешното провеждане на защитата е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. Наличие на владение, което: 2. Да е упражнявано през определен период от време /6 месеца, считано назад във времето от нарушението/ и 3. Да е извършено нарушение на владението.
В настоящия случай, от представените по делото доказателства, не може да се направи обоснован извод, че е налице владение от страна на ищцата, продължило шест месеца назад във времето, преди твърдяното нарушение. От 2011 г. до 2017 г. същата е работила последователно в гр. П., в гр. София, отново в гр. П., а след това в чужбина. Самонастанявайки се в имота заедно с нейния приятел в началото на 2020 г., тя е забранила на дядо си и баба си -. родителите на нейната доверителка, да ползват къщата и те са били принудени да живеят във второстепенна сграда в същия двор, в която няма сервизни помещения и дори условия да си приготвят храна. С оглед на това, същите са прехвърлили имота на ответницата -. доверителката и срещу задължение за издръжка и гледане. Тъй като ищцата не само не им е позволявала достъп до сградата, за да ползват банята и тоалетната, но им е изхвърлила и готварската печка от процесната сграда, доверителката и ги е преместила в друга жилищна сграда, на друг адрес, собственост на децата й, живеещи със семействата си и нейна роднина, където се грижи за родителите си и кьм настоящия момент.
Независимо от това, дори да се приеме, че ищцата е имала правно положение на владелец на процесния имот, предвид това, че за владението като фактическо състояние законът не изисква наличие на годно правно основание, искьт отново се явява неоснователен, тьй като описаните в исковата молба нарушения не са извършени и към настоящия момент не е прекьснато нито електрозахранването, нито водоснабдяването на сградата.
В подкрепа на горното е обстоятелството, че ищцата е сменила патрона на входната врата на сградата и същата се охранява от сигнална инсталация, свързана от охранителната фирма -. ,,Д. С. С.“ ООД. Към момента ищцата не живее в сградата, но доверителката и, която е собственик на сградата съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 21, том ІІ, рег. № 2254, дело № 149 от 2020 г. на нотариус рег. № 578 в район МРС и родителите й, които са ползватели на имота, съгласно същия нотариален акт, нямат достьп. За тези обстоятелства доверителката и е подала жалба до РП -. М. с вх. № 1289/10.06.2020 г., по която все още няма произнасяне. Изпратила е също нотариална покана на ищцата да освободи имота, в противен случай да й заплаща обезщетение за неизползване на имота.
Във връзка с това, счита, че твърдените от ищцата в исковата молба нарушения на владението, не са налице и не могат да обусловят съдебна намеса чрез спирането им по реда на чл. 75 от ЗС.
За прецизност иска да посочи, че с Нотариален акт № 111, том ІХ, рег. № 16009, дело № 905 от 2011 г. на нотариус рег. № 601 в район МРС, родителите на доверителката и -. В. Д. П., ЕГН xxxxxxxxxx и С. С. П., ЕГН xxxxxxxxxx, са признати за собственици по давностно владение и наследство, останало от Е. Х. П., б.ж. на гр.М., починала на 28.03.1983 г., Акт за смърт № 0134/29.03.1983 г. и съпруга й Д. П. П.,xxx, починал на 04.05.1986 г. -. родители на В. Д. П. и брат му Т. Д. П., чрез извършване на обстоятелствена проверка.
Видно от Удостоверение № 68/26.08.1987 г. , изД. по Гр.Д. № 68/1987 г. на МРС, Т. Д. П. се е отказал от наследството, останало от Е. Х. П. и Д. П. П., поради което В. Д. П. -. баща на доверителката и, е наследил цялото наследство, останало от родителите му.
Бащата на ищцата -. Д. В. П., който е син на В. Д. П., ЕГН xxxxxxxxxx и С. С. П., ЕГН xxxxxxxxxx, е починал на 18.10.2011 г. /Акт за смърт № 0637/19.10.2011 г. на Общ. М./. Тъй като родителите му са били живи, включително и към настоящия момент, той не е имал качеството на наследник, още по-.малко неговите наследници могат да получат дял от наследството по право на заместване. В тази връзка, твърдението на ищцата в исковата молба, че тя, нейният брат и майка й са наследили имота от баща й Д. В. П. е невярно и несъобразено със закона.
Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен, както и да се присъдят направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
С Определение № 370 от 30.04.2020 година, по реда на чл.389 ГПК, във връзка с чл.397 ал.1 т.3 ГПК, съдът е допуснал ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на иск с правно основание чл.75 от Закона за собствеността, предявен от В.Д.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и ответник В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез налагане ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА: СПИРАНЕ НА ПРЕКЪСВАНЕТО НА ВОДОПОДОВАНЕТО на сграда с идентификатор 48489.29.284.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град М., намираща се на адрес град М., ул.Н. В. № 64, разположена на два надземни етажа със застроена площ от 56 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.29.284 по същата кадастрална карта.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор досежно обстоятелството, че ищцата владее сграда с идентификатор 48489.29.284.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град М., намираща се на административен адрес град М., ул.Н. В. № 64, разположена на два надземни етажа със застроена площ от 56 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.29.284 по същата кадастрална карта.
Не се спори относно и обстоятелството, че е с НА № 21, том ІІ, рег. № 2254, дело № 149 от 08.04.2020 година, В. Д. П. и С. С. П. са прехвърлили собствения си недвижим имот, представляващ процесния такъв на В.В.К., ответник в процеса срещу задължението и за издръжката и гледането им.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска да се прекратят действията, с които ответника нарушава владението на ищцата и и пречи да го осъществява, като възстанови електрозахранването на сградата.
Предмета на делото винаги е съществен материалноправен въпрос, тъй като, чрез него се определя спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, чието правно естество следва от основанието и петитума на иска и се квалифицира от съда въз основа на дадена правна норма.
Владелческата /посесорна/ защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо отношение /състояние/. Хипотезите, при които може да се търси защита с исковете по чл. 75 ЗС и 76 ЗС са уредени от законодателя -. да е налице нарушаване на това състояние, в т. ч. и отнемане на фактическата власт върху вещта като най-.тежка форма на нарушение. Съотношението на владелческа защита и иск за защита на владение като елемент от защитата на правото на собственост, се отнасят помежду си като род към виД. Ето защо и допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС се обуславя само от установените в закона обстоятелства. Провежданото и нефинализирано със сила на пресъдено нещо решение по иск по чл. 124 ал.1 ГПК за признаване право на собственост между същите страни и за същия имот и неговите последици за конкретно поисканата владелческата защита подлежи на анализ и преценка по съществото на спора само от г. т. на поведението на лицето -.собственик и поведението на лицето несобственик в предметната рамка на твърденията и възраженията на страните за нарушеното владение. При защита на владението със владелчески иск, избрана като форма на защита на владение като фактическо състояние, чия е собствеността и влязлото в сила решение, с което същата е установена със сила на пресъдено нещо, е без значение за установения от законодателя фактически състав на исковете по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС и тяхната допустимост по смисъла на чл. 130 ГПК. Исковете за защита на владението са съдебни средства за защита, те се предявяват и разглеждат от съда при осигурена и гарантирана от законодателя възможност по състезателен ред да се установи нарушаването на фактически отношения по повод на конкретен недвижим имот в рамките на съдебното производство и да се разпореди/ със силата на пресъдено нещо/ преустановяване на нарушението и възстановяване на онези фактически отношения, съществували до нарушението. Законодателят е провел разликата между двата владелчески иска -.по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС според вида на нарушението, а заедно с това и въз основа на вида на вещта. Искът по чл. 75 ЗС е иск за защита на нарушено владение, а искът по чл. 76 ЗС -.като иск за защита на отнето владение или държане. Нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС е всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца, независимо от намерението на последния или на нарушителя. Съдебната практика приема, че нарушението е всяка форма на активно поведение /като действие/ на физическите лица, респективно ако е предприето от фирма /юридическо лице/ чрез органите им в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт или в насока, целеща владелецът да бъде лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт.
Няма спор, че с иска по чл. 75 ЗС не може да си търси защита държателят на недвижим имот -. той трябва да потърси съдействието на владелеца, за когото държи вещта.
Относно съдържанието и правното естество на владелческия иск по чл. 75 ЗС, то предпоставките за успешно упражняване на иска за възстановяване на владение и отстраняване на пречки и смущения при владение на недвижим имот е наличност на владение, т. е. лицето което търси правна защита трябва да се е намирало в състояние на фактическо владение. Лице, което е упражнявало въздействие върху имота като държател (наемател, заем за послужване и др.) или фактическото състояние е създадено в резултат от търпими действие, не може да се ползува от посесорната защита по чл. 75 ЗС. За да бъде защитено с общия посесорен иск владението трябва да е продължило шест месеца. Доказването на тези предпоставки са в доказателствена тежест на ищеца. Искът се предявява срещу извършителя на отнетото владение или автора на самоуправно лишаване на владелеца от фактическа власт върху имота. В рамките на процеса по посесорния иск не може да се решава въпроса дали лицето отнело владението е собственик и поради това ответникът не може да противопостави на ищеца възражение, че е собственик на имота. Той може да се брани с възражения, които изключват самоволния характер на действията, упражнил върху фактическото владение на ищеца -. че ищецът не е владелец, а държател, че не е имало шестмесечно владение или че го е допускал по уговорка.
В производството по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС ищецът следва да установи факта на осъществяване на владението и факта на нарушението. При иска по чл. 76 ЗС е длъжен да установи и обстоятелство, отнасящо се до отнемане на владението по скрит или насилствен начин. Другите права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство. При установяване на владението е необходимо да се докаже, че фактическото състояние е продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че самото нарушение е било извършено по-.малко от шест месеца преди предявяване на иска. Този срок започва да тече от деня на нарушението, респ. отнемането на владението. По своя характер срокът е преклузивен. С изтичането му отпада притежанието на владелеца, затова съдът следи служебно за спазването му. За установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат началния и крайния му момент. И при двата иска се касае до еднократно действие -. отнемане, или извършване действия, с които е нарушено владението или е отнета фактическата власт от владелеца или държателя на имота и от деня на извършването му започва да тече шестмесечният преклузивен срок, в който владението може да бъде защитено с предявяване на исковете по чл. 75 и чл. 76 от ЗС. Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца и което е вън от неговата воля. Искът по чл. 75 от ЗС защитава самото владение като фактическо състояние.
За защитата по чл. 75 ЗС, е без значение на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а за владението -. дали е добросъвестно или недобросъвестно. Защитата на чл. 76 ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, включително и срещу собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат фактът на владението, респективно държането и на нарушението -. чл. 357, ал. 1 ГПК В тази връзка предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството на владелец на вещ към момента на твърдяното отнемане или извършване нарушение, което може да се установи с всякакви доказателствени средства. Спор между страните, кой е собственик следва да се реши в производство или по чл.124 ал.1 ГПК или по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, а не в това.
"Владението" като установено фактическо състояние може да бъде защитавано посредством различни способи, законодателно уредени. Такива са не само изрично предвидените владелчески искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС, но и материалноправните възражения – например упражняване на правото за задържане на имота до заплащане на направените подобрения, също така и обжалване на действията на съдебния изпълнител срещу извършен въвоД. Процесуалното прилагане на тези способи е в зависимост обаче, както от вида на извършеното "отнемане", така и от качеството на владеещото лице. За да е валидно предявен владелчески иск по чл. 75 ЗС, е необходимо ищецът да наведе твърдение за факта на упражнявано от него фактическо господство върху недвижим имот, както и че трето лице е извършило нарушение, отнемайки му владението. "Нарушението" трябва да се твърди, че представлява самоволно действие или самоуправство.
Обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение се разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези -. юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Когато предмет на иска е съществуването или несъществуването на един факт с правно значение -. чл. 124, ал. 4 от ГПК, предмет на силата на присъдено нещо е този факт. А когато предмет на иска е едно фактическо състояние, каквото е владението при исковете по чл. 75 и чл. 76 от ЗС, предметът на силата на присъдено нещо е именно това владение. С иска по чл. 75 от ЗС се търси защита на владение върху недвижим имот или вещно право върху такъв имот, включително и сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца. В случай, че този иск бъде уважен, обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение ще се разпрострат върху факта на продължилото повече от шест месеца преди предявяване на исковата молба непрекъснато владение на ищеца върху спорния имот. В последващ иск за собственост между същите страни и за същия недвижим имот, основан на придобивна давност, съдът е длъжен да зачете обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по чл. 75 от ЗС, т.е. да приеме, че повече от шест месеца преди предявяване на този иск ищецът е владял спорния имот.
В конкретния случай безспорно е установено следното: ищцата упражнява фактическа власт и извършва действия в процесния имот като негов владелец, осъществява фактическо присъствие и извършва явни действия по стопанисването му от години, с известни прекъсвания. Към месец ноември 2019 година и до сега ищцата живее в този имот, на който е адресно регистрирана, съгласно данните от Удостоверение № 113 от 27.04.2020 г. на Община М. за настоящ адрес, от което е видно, че това е от xxx г. и Удостоверение № 60 от 27.04.2020 г. на Община М. за регистриран постоянен адрес, което е от 21.01.2020 г., л.17 и л.18 от делото. От събраните по делото гласни доказателства, в лицето на свидетелите Й. Д., И. П., които са безпротиворечиви в тази насока и съда ги кредитира, се установява, че В. е живяла в процесния имот от самото си раждане и продължава да живее. Дори да заминава за по-.дълъг или къс период от време на работа в страната и чужбина, тя е тази, която заключва къщата и друг няма ключ от нея и след това се прибира. Това обуславя извода, че владението е извършвано в промеждутъците, или иначе казано, през целия периоД. Продължило е повече от 6 месеца преди нарушението, дори да приемем за начален момент месеца на последното и прибиране в град М., а това е месец ноември 2019 г. и не са изтекли повече от 6 месеца от този момент – месец ноември 2019 година до 28.04.2020 година, когато е депозирана в Районен съд М..
Безспорно е установено, че ответника е правил опити за прекъсване на електрозахранването, направено по нейно инициатива, съгласно представените от ЧЕЗ Разпределение България АД писмени доказателства, находящи се на л.124 – 136 от делото, което представлява нарушение на владението, тъй като пречи на владелеца да осъществи в пълен обем и по същия начин, както го е осъществявала преди посочената дата, т.е. налице са действия, с които се създават пречки за спокойното упражняване на фактическата власт, извършени от ответника. В настоящото производство се издаде обезпечителна мярка да не се спре водоподаването в имота. Тези действия от страна на ответника представляват по смисъла на закона нарушение, което пречи на владелеца да упражнява нормално фактическата си власт. Без вода и електричество този имот става на практика неизползваем по предназначение. От друга страна съдът намира, че не е изтекъл предвидения преклузивен срок за търсене защитата на това основание.
При това разбиране съда намира, че предявения иск е основателен и следва да го уважи като такъв.
Що се отнася до искането за налагане на глоба на нарушителя по чл.360 ГПК и за предварително изпълнение на решението, същите са основателни, поради което и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени в хода на процеса от ищеца, съгласно приложен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да ПРЕКРАТИ ДЕЙСТВИЯТА, с които нарушава владението на В.Д.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и и пречи да го осъществява върху сграда с идентификатор 48489.29.284.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град М., намираща се на административен адрес град М., ул.Н. В. № 64, разположена на два надземни етажа със застроена площ от 56 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.29.284 по същата кадастрална карта, и възстанови електрозахранването на сградата.
На основание чл.360 ГПК НАЛАГА на В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ГЛОБА, в размер на 300.00 лв.
На основание чл.361 ГПК, ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО ОТНОСНО ПРЕДАВАНЕТО НА ИМОТА от страна на В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на В.Д.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 140.26 лв., представляващи изплатените държавни такси и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: