РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 11 октомври две хиляди и деветнадесета год., в
състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При
секретаря Валя Апостолова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1004 по описа за 2019год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че ищецът И.С.В. не дължи на ответника „Топлофикация – Враца“
ЕАД следните суми: сумата от 700,23 лева - главница,
представляваща неизплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване,
такса мощност и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за периода от
31.02.2004 г. до 31.07.2007 г. в жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, ************сумата
от 516,82 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата,
изразяващо се в законната лихва за периода от 29.02.2004 г. до 31.08.2007 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.03.2010 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 253,34 лева разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 951/2010 г. по описа на Районен съд –
гр. Враца, за които е издаден изпълнителен лист от 24.01.2011 г. по ч. гр. д. №
951/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, както и сумите 455,22 лева –
юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, за които е издаден изпълнителен лист от
04.02.2011 г. по гр. д. № 1699/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Враца,
поради изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор
от „Топлофикация – Враца“ ЕАД чрез юрисконсулт Вася Неофитова, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява, че вземанията не са
погасени по давност, тъй като в случая се прилага общата петгодишна погасителна
давност. Сочи, че с депозирането на молба за издаване на изпълнителен лист и на
молба за образуване на изпълнителното дело „Топлофикация – Враца“ ЕАД е
извършила действия, довели до прекъсване на давностния срок, а в хода на
образуваното изпълнително производство са извършени редица изпълнителни
действия. Оспорва твърдението на ищеца, че прекратяването на изпълнителното
дело поради перемпция заличава със задна дата всички изпълнителни действия,
извършени по делото. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи
преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе
предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени
следните обстоятелства:
С изпълнителен
лист от 24.01.2011 г., издаден по гр.дело №1699/2010 г., И.С.В. е осъден да
заплати на „Топлофикация – Враца“ ЕАД сумата
от 700,23 лева - главница, 516,82 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, изразяващо се в законната лихва
за периода от 29.02.2004 г. до 31.08.2007 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.03.2010 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 253,34 лева разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
951/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Враца.
С изпълнителен лист от 04.02.2011 г., издаден по гр.дело №1699/2010 г., И.С.В.
е осъден да заплати на „Топлофикация –
Враца“ ЕАД сумата от 455.22лв. разноски по исковото производство, съразмерно
уважената част от исковите претенции, както и 200 лв.-разноски пред Окръжен съд
Враца за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на посочените два изпълнителни листа по молба от ответника от 04.04.2011
г. било образувано изп. д. № 20117220400420 по описа на ЧСИ Георги Борисов за събиране
на присъдените суми.
До длъжника И.С.В. била изпратена
покана за доброволно изпълнение, получена от него при условията на отказ на
20.05.2011 г.
В хода на изпълнителното производство били извършвани справки от Служба по
вписванията-Враца, за регистриран трудов договор или пенсия от РУСО-Враца,
пътна полиция КАТ по отношение на задълженото лице И.С.В..
По изпълнителното дело е приложен протокол от 13.06.2011 г. за опис на движимо
имущество, в който е констатирано, че длъжникът И.В. не е бил открит на
посочения по делото адрес, поради което насрочения за същата дата опис на
движими вещи, находящи се на адреса му не е извършен.
С молба от 19.10.2011 г. „Топлофикация –
Враца“ ЕАД е поискало налагане на възбрана на имот на длъжника и въз основа на
молбата с постановление от 20.10.2011 г. на ЧСИ Георги Борисов била наложена
възбрана върху недвижим имот притежаван от длъжника.
С молба от 06.08.2013 г. „Топлофикация – Враца“ ЕАД
е поискало извършване на опис на движими вещи, находящи се в жилището на
длъжника в гр.Враца.
С протокол от 29.08.2013 г. за опис на движимо имущество, е констатирано,
че длъжникът И.В. не е бил открит на посочения по делото адрес, поради което
насрочения за същата дата опис на движими вещи не е извършен.
С молба от 10.09.2013 г. „Топлофикация – Враца“ ЕАД
е поискало извършване на опис на движими вещи, находящи се в жилището на
длъжника в гр.Враца.
С протокол от 31.10.2013 г. за опис на движимо имущество, е констатирано,
че длъжникът И.В. не е бил открит на посочения по делото адрес, поради което
насрочения за същата дата опис на движими вещи не е извършен.
С молба от 12.05.2015 г. „Топлофикация – Враца“ ЕАД
е поискало извършване на опис на движими вещи, находящи се в жилището на
длъжника в гр.Враца.
С молба от 07.07.2017 г. „Топлофикация – Враца“ ЕАД
е поискало да бъде извършен опис и изнесен на публична продан недвижимия имот
по отношение на който е наложена възбрана, тъй като длъжникът се бил разпоредил
с него след наложената възбрана.
До Х.Г.и А. С. в качеството им на лица, придобили
имота в размер на ½ ид.част след налагане на възбрана по изпълнителното
дело са изпратени уведомления за предстоящ опис на недвижим имот на 20.09.2018
г. от 11.00ч.
На 17.08.2018 г. било изпратено уведомление от
ищеца, че ЧСИ е отказал изнасяне на целия имот на публична продан.
На 03.09.2018 г. от И.В. била входирана молба до ЧСИ Георги Борисов за
прекратяване на делото поради настъпила перемция.
С постановление от 03.09.2018 г. изпълнителното
дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради непоискани от взискателя
изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Съобщението за
прекратяване на изп. дело било получено от взискателя на 10.09.2018 г. и е вдигната
наложената върху недвижимия имот възбрана.
Въз основа на издадените два изпълнителни листа от 24.01.2011 г. и от 04.02.2011 г. по гр.дело
№1699/2010 г. и а молба от 13.11.2018 г. на „Топлофикация
– Враца“ ЕАД е било образувано ново изпълнително дело №20187220400672 по описа
на ЧСИ Георги Борисов с искане за насрочване на опис на движими вещи на
длъжника.
На 28.01.2019 г. ответника е уведомен за
образуваното изп.дело и насрочения за 05.02.2019 г.
С протокол от 05.02.2019 г. за опис на движимо имущество, е констатирано,
че длъжникът И.В. не е бил открит на посочения по делото адрес, поради което
насрочения за същата дата опис на движими вещи не е извършен.
При така
установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Според чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва при материалноправна незаконосъобразност
принудителното изпълнение. Искът
може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В
конкретния случай се твърди, че претендираното вземане е погасено по давност
поради непредприети изпълнителни действия в петгодишния давностен период.
По въпросите за погасителната давност в изпълнителното производство е
постановено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК. В същото
е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на
иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи
производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли
ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако
кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давност тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/. В мотивите на задължителното
за съобразяване и прилагане ТР №2/2013г. на ОСГТК е разяснено, че новата
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане и т.н.; както и действията, с които давността не се прекъсва
– образуването на изпълнително дело, изпращане на призовка за доброволно
изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна
оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ТР искането за предприемане на определено
изпълнително действие представлява юридически факт, прекъсващ давността, но
само когато е уважено и реализирано от съдебния изпълнител и действието е
предприето. Тоест необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да
породят придадения им прекъсващ ефект. Двете действия имат самостоятелно правно
значение относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното
не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото. В този смисъл
е и решение от 02.02.2016 г. по гр.д. №813/2015 г. на Окръжен съд Враца.
При така изложеното и с оглед данните по делото,
настоящият състав приема, че по образуваното с молба от
25.03.2011 г. изпълнително дело №20117220400420 по
описа на ЧСИ Г.Борисов първото
и единствено действие прекъснало давността е наложената с постановление от 20.10.2011 г. на ЧСИ Георги
Борисов възбрана върху притежавано от ищеца недвижимо
имущество.
По изпълнителното дело са налице само изпратени съобщения до длъжника за насрочен
опис на движими вещи без данни за извършвани такива, удостоверени с протоколи
за това на ЧСИ от 13.06.2011 г., 29.08.2013 г. и от 31.10.2013 г. Следва да се посочи, че не извършеното
изпълнително действие според цитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК не прекъсва
погасителната давност, тъй като както вече се посочи искането
за предприемане на определено изпълнително действие представлява юридически
факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено и реализирано от съдебния
изпълнител и действието е предприето. Видно от данните по делото извършен опис
на движими вещи не е бил осъществяван.
Тъй като в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия по делото, на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство е
прекратено с постановление от 03.09.2018 г.
на ЧСИ. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
При това положение петгодишната давност за претендираните суми по
гореописаните изпълнителни дела е настъпила на 20.10.2016 г., пет години след
наложената от ЧСИ възбрана върху притежавания от ищеца имот, след което всички
извършвани изпълнителни действие впоследствие с новообразуваното изп. дело №20187220400672 по описа на ЧСИ Георги Борисов са били лишени от правно основание.
При така изведените правни изводи следва да се уважат предявените искове за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 700,23 лева
– главница, сумата от 516,82 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата, изразяващо се в законната лихва за периода от 29.02.2004
г. до 31.08.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
16.03.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 253,34 лева
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 951/2010 г. по описа на
Районен съд – гр. Враца, за които е издаден изпълнителен лист от 24.01.2011 г.
по ч. гр. д. № 951/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, както и сумите
455,22 лева – юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, за които е издаден
изпълнителен лист от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1699/2010 г. по описа на Районен
съд – гр. Враца, поради изтекла погасителна давност.
С оглед
изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски.
По отношение
на възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна, съдът приема, че
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли
Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 109,00 лв. за държавна такса; 48.00 лв. за такси за копиране на
изпълнителните дела, внесени по сметка на съдебния изпълнител по указания на
исковия съд и 378.79 лв. за адвокатско възнаграждение или общо 535,79 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.В. с ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на „Топлофикация – Враца“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. Максим Горки №9 сумата от 700,23
лева - главница, представляваща неизплатени суми за отопление, битово горещо
водоснабдяване, такса мощност и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация,
за периода от 31.02.2004 г. до 31.07.2007 г. в жилище, находящо се на адрес:
гр. Враца, ************сумата от 516,82 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 29.02.2004 г. до 31.08.2007 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 16.03.2010 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 253,34 лева разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 951/2010 г. по описа на Районен съд –
гр. Враца, за които е издаден изпълнителен лист от 24.01.2011 г. по ч. гр. д. №
951/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, както и сумите 455,22 лева –
юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, за които е издаден изпълнителен лист от
04.02.2011 г. по гр. д. № 1699/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Враца,
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Враца“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. Максим
Горки №9 да заплати на И.С.В. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 535.79 лв., представляващи направени
разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от съобщението му на страните.
Районен съдия:……………….