Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 21.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ, първо гражданско отделение,
в
закрито заседание на двадесет и първи май
две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА МАРИАНА ХРИСТОВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 3974 по
описа
за
2020 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД против разпореждане за приети по делото разноски от
12.03.2020 г. на ЧСИ С.А., с което разноските за адвокатски хонорар са намалени
от 624 лв. на 320 лв.
Жалбоподателят
твърди, че приетият хонорар от страна на ЧСИ е незаконосъобразно изчислен, тъй
като не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Твърди се, че единственото извършено действие е образуване на изпълнително дело
от страна на представителя на взискателя. Твърди се,
че длъжникът-жалбоподател, в срока за доброволно изпълнение е заплатил изцяло
всички дължими суми. Поддържа прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като изпълнителното дело не представлява под никаква форма действителна правна
или фактическа сложност
Моли
съда да постанови решение, по силата на което да отмени Постановлението за
разноските за горницата над 200 лв. до начислените разноски, поради
прекомерност и оттам преизчисляване на размера на таксата по чл.26 от Тарифа за
таксите и разноските към ЗЧСИ да бъде съответно намалена при отчитане на законовоопределените размери. Претендира разноските по
делото, включително и сумата от 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите М.А.и М.А.чрез процесуалния им представител
адвокат Д..
Оспорва жалбата. Поддържа невярност на
твърдението, че става въпрос за един единствен адвокатски хонорар. Поддържа, че
делото е образувано по молба на двама взискатели с
отделни вземания, макар и инкорпорирани в един изпълнителен лист. Твърди, че
всеки един от кредиторите има свое отделно и автономно взискане,
респ. всеки един от тях има отделно право на адвокатско съдействие и защита.
Твърди, че всеки един от взискателите е заплатил
отделно възнаграждение. Поддържа несъстоятелност на довода на жалбоподателя, че
се дължи адвокатско възнаграждение само за образуване на делото. От страна на
длъжника никога не е заявявано намерение да заплати доброволно задълженията си,
въпреки възможността да стори това многократно.
Моли съда да остави възражението без
уважение и да заплати на ответниците по жалбата
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК
съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за
допустима, но неоснователна.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20209190400076
по описа на ЧСИ С.А. с рег. № 919 при СГС, същото е образувано по молба на взискателите М.И.А.и М.М.А.за
събиране на вземане по изпълнителен лист от 20.01.2020 г., издаден въз основа
на влязло в сила Решение № 20745 от 23.01.2019 г. по гр.д. № 26384/2018 г. на СРС,
118 състав, по силата на което длъжникът и жалбоподател в настоящото производство
„Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на М.И.А.и М.М.А.по
39,73 лв. на всеки, разноски в исковото производство.
Представени
са два броя пълномощни и договори за правна защита и съдействие от 03.02.2020
г. Видно от договорите със същите и с всеки един от двамата взискатели
е уговорено възнаграждение в размер на 312 лв. за образуване на изпълнително
дело и представителство по делото. Удостоверено е, че всеки един от взискателите е заплатил на адвокат Д. в брой сумата от по
312 лв., поради което съдът приема, че са налице писмени доказателства,
удостоверяващи заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на по 312 лв.
за всеки един от двамата взискатели, доколкото в тази
част договорът има характер на разписка.
В хода
на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателите е изготвил и входил молба въз основа, на която
е образувано изпълнително дело № 20209190400076 по описа на ЧСИ С.А. с рег. №
919 при СГС и е посочил изпълнителен способ-запор върху банкови сметки на
длъжника.
На 21.02.2020
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е
определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумата по горецитирания
изпълнителен лист от 79,46 лв., както и
разноски по изпълнителното дело, както следва: 624 лв.-адвокатско
възнаграждение, 24 лв. с ДДС-за образуване на изпълнителното дело, 12 лв. с ДДС
за изпращане на уведомление, 3,90 лв.-пощенски разходи и 84,40
лв.-пропорционална такса по т.26, всичките дължими към 02.03.2020 г.
На 26.02.2020
г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, като на 12.03.2020 г. с разпореждане от същата дата, съдебният
изпълнител е уважил частично възражението, като намалил адвокатското
възнаграждение на сумата от 320 лв., от която-200 лв. за образуване на
изпълнително дело и по 60 лв. за всеки от взискателите
за водене на изпълнителното дело.
Между
страните не е спорно, че задължението по изпълнителния лист в общ размер на
сумата от 79,46 лв. е изплатено от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ А.да намали разноските по
изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт
на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство до сумата от 200 лв., а именно обжалваното постановление от 12.03.2020
г. Длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат намалени разноските за
адвокатско възнаграждение от 624 лв. до сумата от 200 лв., което искане е
уважено частично до сумата от 320 лв., ето защо и настоящият съдебен състав
приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване
пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм.
- ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп.
- ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и т.3 (преди
изменението от месец май 2020 г.) от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е:
1. (изм.
- ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм.
- ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване
на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр.
28 от
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като
безспорно не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от взискателя
способ, а именно запор върху банкова сметка ***. Това е така, тъй като е налице
доброволно изпълнение преди възобновяване на изпълнението.
Ето защо жалбата се явява основателна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв.,
до който размер ще следва да бъде намалено. Не се дължи на всеки взискател по 200 лв., тъй като е образувано едно
изпълнително производство.
Предвид намаляването на адвокатското
възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26,
б.“д“ съответно на 33,54 лв. с ДДС. Таксата е определена при съобразяване на
намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение на 200 лв., на материалния
интерес по изпълнителното дело за взискателите, който
е в размер на общо 279,46 лв.
Предвид изхода на делото жалбоподателите
ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата разноските
направени от него в настоящото производство в размер на 75 лв., от която сума:
25 лв.-държавна такса платена по сметка на СГС и 50 лв.юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановление от 12.03.2020 г. на ЧСИ С.А., в частта, с която са приети разноски за адвокатски
хонорар за водене на изпълнителното дело в размер на сумата от 120 лв. и вместо
него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление *** дължимите в изпълнителното производство по изпълнително дело №
20209190400076 по описа на ЧСИ С.А. с рег. № 919 при СГС от длъжника „Т.С.“ ЕАД
разноски за адвокатско възнаграждение от 320лв. на 200 лв. /двеста лв./ и пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители на 33,54
лв. с включено ДДС /тридесет и три и 0,54/.
ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН ********** и М.М.А.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: *** да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 75 лв.
/седемдесет и пет лв./-разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.