Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 27.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, V въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТОНИ ГЕТОВ,
М. ИЛИЕВА,
при секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Юлиана Христова,
като разгледа докладваното от съдия Гетов
ВНОХД № 4487 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С присъда от 16.05.2019 г.,
постановена по НОХД № 9181/2017г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 състав, е признал подсъдимия П.П.А.,
ЕГН **********, за невиновен в това, че на 24.03.2016
г., в гр. София, ж.к. „Студентски град“, бл. 60, вх. В, стая № 415, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си е отнел чужди движими вещи - преносим компютър марка „ASUS“, модел „G550
JK“, със сериен № E5NOCY03795719D
на стойност 1128 /хиляда сто двадесет и осем/
лева, ръчен часовник марка „Michael Kors“ на стойност 270 /двеста и седемдесет/ лева и мобилен
телефон „Nokia“, модел „Asha
210“ на стойност 40,00 /четиридесет/ лева,
всичко на обща стойност 1438 /хиляда четиристотин тридесет и осем/ лева, от
владението и собственост на М.П.Н., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение
за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Отхвърлен е предявения от М.П.Н.
граждански иск за сумата от 1 438.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението.
Присъдата е подписана с особено мнение
от председателя на съдебния състав. Съгласно депозираното особено мнение
председателят на състава намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Срещу
присъдата в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпил протест от прокурор при
Софийска районна прокуратура (СРП), в който се излагат твърдения за
необоснованост на атакувания съдебен акт. Прави се искане за отмяна на присадата
и постановяването на нова такава, с което подсъдимият да бъде признат за
виновен в осъществяването на вмененото му с обвинителния акт престъпление.
С
протеста не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 30.10.2018
г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото се налага провеждането на съдебно следствие от
въззивния съд, като отново бъде разпитана свидетелката М.П.Н..
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът заявява, че поддържа
протеста, като по същество доразвива доводите, изложени в същия и в
допълнението към него, като и моли съда за отмяна на атакуваната присъда и постановяването
на нова, с което подсъдимият да бъде признат за виновен в осъществяването на
вмененото му с обвинителния акт престъпление и да му бъде наложено наказание в
минимума, предвиден в закона
Подсъдимият моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
Гражданският ищец моли да бъде
потвърдена първоинстанцион-ната присъда.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от
страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Пред
настоящата съдебна инстанция бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства чрез проведен повторен разпит та св. М.Н.. Ето защо въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи както на база на доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, така и на
тези, събрани пред въззивният съд.
Настоящата съдебна инстанция прие, че не
са налице основания за промяна във фактическата обстановка възприетата от
първостепенния съд, въпреки проведеното съдебно следствие и събрани
доказателства пред въззивния съд - от една страна не се установиха нови факти и
обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга - не са налице основания за
промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото
тя е правилно установена от същия на база на вярна и точна преценка на
доказателствения материал, като анализът на същите сочи на следното:
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановеното решение решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата
за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като напълно се
солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение /независимо че бяха
събрани доказателства и пред настоящата инстанция/, тъй като, същия е изцяло
правилен. В тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно утвърдената
съдебна практика, когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о.,
решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н.
о.).
Без да
бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията в протеста и допълнението към
него, да посочи следното :
Въззивния съдебен
състав напълно се солидализира с решението на районния съд да не приеме с
доверие показанията на св.М.Н., доколкото същите се характеризират с множество
и съществени вътрешни противоречия относно правно значими факти и обстоятелства
по делото. Нейните показания не се подкрепят и от показанията на св. В.Б.. В
разпита си пред СРС / л. 45 от делото / св. Б.е категоричен, че на сутринта
след инцидента, лаптопът, за която св. Н. твърди, че е откраднат от подс. А., е
бил на бюрото й. Показанията на останалите свидетели са производни от
показанията на св. Н., която им е разказала за случилото се според нея.
Разпитана
пред настоящия въззивен състав св. Н. отново не даде логични и последователни
показания относно това кой и кога й е взел инкриминираните вещи. Същата
нееднократно заяви, че е подала сигнал в полицията за отнетите й вещи 21 дни
след деянието, тъй като е искала да даде шанс на В./ св. В.Б. /. На същата беше
предявено заявление от 12.04.2016г., за което същата потвърди, че е написано от
нея. Св. Н. обаче не можа да отговори защо, след като е знаела имената на човека,
който според нея е откраднал вещите й, не го е посочила в това заявление, както
и защо е посочила, че вещите й са взети от повече от едно лице /“… Моля да бъде
взето отношение спрямо лицата, които
на дата 24.03.2016г. около 03,00ч…….влезнаха
в стаята ми и взеха следните
вещи….“.
С оглед
нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК - присъдата не може да почива на
предположения, когато, въпреки предприетите от съда възможни и необходими
процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и
приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото
лице е останало недоказано, единствено законосъобразния краен акт на съда се
явява оправдателната присъда. Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания
на решаващия съд, по отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно
деяние и съпричастността на подсъдимия към него, породени от доказателствена
непълнота и/или негодни доказателствени средства, процесуална последица е
постановяването на оправдателна присъда (решение № 333/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС). Ето защо
въззивният състав намира, че правилно районният съд е постановил оправдателна присъда,
след като твърдяната в обвинителния акт на прокуратурата фактическа обстановка и
авторството на деянието е останала недоказана от събраните и проверени по
делото писмени и гласни доказателствени средства, при съблюдаване на принципа
на чл.13, ал.1 от НПК за разкриване на обективната истина.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на протестираното решение, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи неговото изменяне или отмяна, поради което и с
оглед изложените съображения, постанови своето решение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 16.05.2019 г.,
постановена по НОХД № 9181/2017г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.