Решение по дело №13/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Валя Йорданова Младенова
Дело: 20201300900013
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

   Р     Е       Ш     Е       Н      И      Е    №13

 

Гр.Видин, 27.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Видинският окръжен съд в открито заседание на  двадесет и пети септември  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                Окръжен съдия : В.М.

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  съдия  В.М.   т. д. № 13 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от на ***АД с ЕИК *** срещу Р.К.Г. с ЕГН **********, с правно основание чл.422 ГПк във вр с чл.415 ГПК и чл.124 ГПК за сумата  40 221.71 лв. произтичаща от Договор за банков кредит № 055-220-020/13.10.2011г..

            Подържа в исковата молба, че вземането  е съществуващо и подлежащо на изпълнение, надлежно индивидуализирано по основание и размер и като такова същото е ликвидно и изискуемо.

Подържат, че претендираната сума се формира от 32 434.61 лева (тридесет и две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) - непогасена главница; ведно със законната лихва върху непогасената присъдена главница до окончателното й изплащане, считано от 09.08.2019г. - датата на подаване на заявлението до съда;

-6 687.80 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки) - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.03.2017г. до 11.07.2019г. вкл., съгл. чл.З./б/, изр. второ от договора за банков кредит;

-348.56 лева (триста четиридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) - договорна лихва за просрочие, съгл. чл.З./б/, изр. трето от договора за банков кредит, начислена за периода от 20.04.2017г. до 11.07.2019г. вкл.;

-324.34 лева (триста двадесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) — комисиони за управление, начислени на 13.10.2017г. и на 15.10.2018г., съгл. чл.3./13/, предл. второ от договора за банков кредит;

-174.13 лева (сто седемдесет и четири лева и тринадесет стотинки) - дължими застраховки, начислени за периода от 27.10.2017г. до 17.10.2018г., съгл. чл.4./3/ от договора за банков кредит;

-252.27 лева (двеста петдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) - мораторна лихва за периода от 12.07.2019г. до 08.08.2019г.

            Претендират се направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, които са присъдени на ****АД съгласно Заповед №1625-РЗ/09.08.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 09.08.2019г. издадени на ****АД по ч.гр.д. №2309/2019г. по описа на РС- В., ГО, а именно

 -904.43 лева (деветстотин и четири лева и четиридесет и три стотинки) - съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство, от които:

-804.43 лева (осемстотин и четири лева и четиридесет и три стотинки) - платена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, платена по сметка на РС-В.;

-100.00 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист;

На основание чл.78, алЛ от ГПК, **АД претендира  допълнително направените разноски пред настоящата съдебна инстанция, а именно: сумата от 804.43 лева /осемстотин и четири лева и четиридесет и три стотинки/ - довнесена държавна такса съгласно чл. 415 от ГПК и 600 лева /шестстотин лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

В  срока по  чл. 367,ал.1 от ГПК   ответникът по настоящето дело не е депозирал отговор.

            ВОС , като взе предвид постъпилата искова молба, писмените доказателства по делото и съобразявайки икономическата експертиза, прие за установено следното :

 Процесното вземане произтича от сключен между ***АД  и  Р.К.Г.  Договор за банков кредит №055-220- 020/13.10.2011г., по силата на който на   кредитополучателя Р.К.  е отпусната  сума в размер на 35 000.00 лева (тридесет и пет хиляди лева) при условията и сроковете на договора за банков кредит.

На 14.10.2011г. кредитополучателят е усвоил в пълен размер предоставените средства по кредита при условията за усвояване, предвидени в чл.3.1 от договора.

            С предоставяне на сумата по кредита, кредиторът е изпълнил задължението си по договора за банков кредит, а за кредитополучателя е възникнало задължението да издължава получената сума съгласно клаузите за изпълнение на паричното задължение, визирани в чл. 3. от договора и конкретизирани в погасителния план, описан в чл.З./4/.

Съгласно чл.3.3 от договора, крайният срок за издължаване на кредита е 20.10.2036г.

Според условията на договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитора:

договорна (възнаградителна) лихва в размер на 8% /осем процента/ на годишна база за първите две години от срока на кредита и лихва в размер на ОЛП + надбавка от 7.00 пункта, но не по-малко от общо 9% /девет процента/, която се начислява на годишна база за останалия период от срока върху предоставения кредит съгл. чл. 3./6/ предл. първо от договора за банков кредит;

договорна лихва за просрочие - в размер на договорния лихвен процент, определен в чл. 3./6/, предл. първо, плюс надбавка от 12 /дванадесет/ пункта, която се начислява на годишна база върху неиздължената изискуема част от кредита до окончателното изплащане на просрочената сума., съгл. чл. З./б/, предл. второ от договора за банков кредит;

такси и комисионни, съгласно чл. чл. 3./13/. от договора за банков кредит;

застраховка на обезпечението съгл. чл.4,/3/ от договора за банков кредит.

За обезпечаване на всички вземания на Банката по Договор за банков кредит №055-220-020/13.10.2011г. вт.ч. пълния размер на усвоената главница, ведно с всички лихви, застраховки, такси и разноските по събиране на вземането, Р.К.Г. дава съгласие за вписване в полза на кредитора на първа по ред законна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ/АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10971.504.386.1.18, находящ се в гр. В., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 5/28.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-05-70/16.05.2009г. на началник на СГКК – В., с адрес: гр. В., п.к. 3700, бул. „***“№56, на едно ниво, който се намира в СГРАДА №1, разположена в поземления имот с идентификатор 10971.504.386, с площ от 81.83 кв.м. и прилежащите части 2,84% от общите части на сградата и мазе 10 с площ от 10,56 кв.м., при съседи на същия етаж: 10971.504.386.1.17, под обекта: 10971.504.386.1.14, над обекта: няма.

Законната ипотека е вписана със заявление на ****АД, подадено в СВ гр. В. с вх. per. № 6065/13.10.2011г., дв.вх.рег. № 6063/13.10.2011г. том I, акт №48, партида №59383. След 26.04.2017г. - датата на последно внесената сума в размер на 298.00 лева и до настоящия момент включително, кредитополучателят окончателно е преустановил плащанията си по договора за банков кредит, в резултат на което са възникнали задължения, подробно описани по основание и размер в Извлечение от сметка на ****АД по Договор за банков кредит № 055-220-020/13.10.2011г., надлежно приложено към ч.г.д. №2309/2019г. по описа на Районен съд В., което удостоверява неизпълнението на паричното задължение от страна на кредитополучателя и размера на дълга към 08.08.2019г. вкл.

Поради обстоятелството, че ответникът в настоящото производство Р.К.Г. е преустановил плащанията на дължимите суми по договора за банков кредит, ***АД, в качеството си на кредитор на обезпеченото със законна ипотека вземане, е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Съгласно задължителната практика на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

В конкретния случай са налице и двете предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, като волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се удостоверява от приложената към исковата молба покана за доброволно изпълнение с изх. №20-00- 461/18.04.2019г., връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 04.07.2019г. от нотариус Б.П.Т. с per. №161 на НК с р-н на действие PC В. В поканата за доброволно изпълнение изрично е посочено, че е настъпила обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно - неплащането на дължимите вноски по кредита и поради това ***АД е обявила задължението за предсрочно изискуемо и незабавно платимо.

Предсрочната изискуемост има действие именно от момента на получаването на изявлението на кредитора, тъй като от тогава са налице обективните факти, обуславящи настъпването й. Приложените към исковата молба доказателства съдържат официално удостоверяване по реда на чл. 569, т. 3 ГПК на действия по връчване на поканата на адресата. Доколкото връчването на поканите се осъществява чрез съобщения до адресите /арг. от чл. 592 ГПК/, съответно приложение намират и общите норми от част I глава 6 раздел I на ГПК относно връчване на съобщения /арг. от чл. 540 ГПК/. Ответникът и в случая адресата на поканата Р.К.Г. има регистрирани постоянен и настоящ адрес към служба ГРАО, без информация че последния е сменил или е напуснал адреса, на който е осъществено връчването. Именно на това място връчителят е удостоверил надлежно връчването на екземпляр от поканата за доброволно изпъление чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на 19.06.2019г. поради това, че адресатът / физическо лице/ не може да бъде намерен и на посочения адрес няма лице, което да е съгласно да получи съобщението, както и че до края на работния ден на 03.07.2019г. / на който изтича двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК/, не се е явило лице да получи поканата. При тези сведения, надлежно удостоверени от връчителя, нотариусът, чиято компетентност като орган, водещ нотариално производство, съответно, се приравнява на съда при администриране на връчване на съобщенията, е удостоверил редовното връчване на съобщението. В срока за доброволно изпълнение Р.К. не е заплатил задължението си към „****“-С.

Съгласно клаузите на т.6 б.“а“ от същия във вр с чл.60 ал.2 ЗКИ, банката е обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем. Със заповед № 1625/09.08.2019г по чгрд № 2309/19 по описа на РС-В., е уважено искането на банката-заявител и е издаден изпълнителен лист от 09.08.2019, за сумите, подробно описани в извлечението от счетоводните книги на банката, във връзка с процесния договор и направените разноски- 32 434.61 лева (тридесет и две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) - непогасена главница; ведно със законната лихва върху непогасената присъдена главница до окончателното й изплащане, считано от 09.08.2019г. - датата на подаване на заявлението до съда;

-6 687.80 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки) - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.03.2017г. до 11.07.2019г. вкл., съгл. чл.З./б/, изр. второ от договора за банков кредит;

-348.56 лева (триста четиридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) - договорна лихва за просрочие, съгл. чл.З./б/, изр. трето от договора за банков кредит, начислена за периода от 20.04.2017г. до 11.07.2019г. вкл.;

-324.34 лева (триста двадесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) — комисиони за управление, начислени на 13.10.2017г. и на 15.10.2018г., съгл. чл.3./13/, предл. второ от договора за банков кредит;

-174.13 лева (сто седемдесет и четири лева и тринадесет стотинки) - дължими застраховки, начислени за периода от 27.10.2017г. до 17.10.2018г., съгл. чл.4./3/ от договора за банков кредит;

-252.27 лева (двеста петдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) - мораторна лихва за периода от 12.07.2019г. до 08.08.2019г., законната лихва върху непогасената присъдена главница, 904.43 лв. съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, от които : 804.43лв., Д.т за издаване на заповед за изпълнение и 100.00 лева (сто лева) юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Въз основа на издадените от PC-В. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 426, ал.1 от ГПК, на 11.09.2019г. ****АД е депозирала до ЧСИ С.Н.  с per. №898 на КЧСИ, район на действие - ОС- В. молба за образуване на изпълнително дело с вх.№ 14681/11.09.2019г., съгласно която съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело №20198980401320 срещу длъжника Р.К.Г. за принудително събиране на присъденото вземане на взискателя по реда на ГПК.

В хода на изпълнителното производство по образуваното изпълнителното дело на 02.01.2020г. съдебният изпълнител е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК PC В. е указал на заявителя *****АД, че следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу Р.К.Г..

            При тези данни, предявеният иск се явява основателен и доказан.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Предпоставките за надлежно предявяване на иска по чл. 422 ГПК са: 1. Издадена заповед за изпълнение; 2. Надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

При съобразяването на кумулативно установените предпоставки за предявяването на иска по чл. 422 ГПК, настоящият състав на Съда, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, намира, че искът по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото търговско дело, за надлежно предявен.

Предметът на правния спор по делото се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Съдът със своя акт следва да се произнесе по въпроса за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е издадена заповед за изпълнение.

С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът се позовал на сключен  Договор за банков кредит № 055-220-020/13.10.2011г.и настъпила предсрочна изискуемост на кредита и Общите условия към договора за банков кредит, считано от 12.07.2019 г.

Поради обусловеността на установетелния иск по чл. 422 ГПК от издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.

Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника  при наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока - ТР – 4 - 2013 – ОСГТК. Преценката относно упражняването на правото принадлежи  на кредитора.

 Настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта – неизпълнение на длъжника и изрично волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока. Когато кредиторът като заявител в заповедното производство се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит, респ. остатъка от кредита, настъпването й трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основания.

             В процесния казус, последното извършено плащане по кредита е на 26.04.2017 г., поради което Съдът приема, че към 12.07.2019 г., когато е редовно и надлежно връчено уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника, същият вече е бил в просрочие. При договора за банков кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на заетата сума да стане погасителни вноски на определени дати, то това не  превръща тези вноски в периодични плащания.

            От изготвената по делото икономическа експертиза се установява, че Последно плащане по кредита е направено от ответника на 26.04.2017год. като същият е внесъл по заемната сметка сумата от 298,00лв. с която сума са погасени : 228,69лв. просрочена лихва и 69,31лв. просрочена главница по кредита.

На 09.08.2019г. „***"АД е депозирал в РС – В. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като е издадена и Заповед № 1625 - РЗ от 09.08.2019г. с която заповед РАЗПОРЕЖДА длъжникът Р.К.Г. да заплати на кредитора „ ***„ АД  общо вземане в размер на 40 221,71лв.

Към момента на проверката при ищецът , не са установени направени плащания от ответника по дължимите суми по договор за заем , предмет на настоящото дело.

По въпроса за предпоставките,при които настъпва предсрочната изикуемост на задължeнието по договор за кредит са дадени задължителни за съдилищата указания с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014год. по т.д.№4/2013 год.на ОСГТК на ВКС. 

В т.18 от същото е посочено, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става  изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,след като банката е упражнила правото сида направи кредита предсрочно изискуем ие обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

            В настоящия случай  е налице неплащане на вноска по ползвания кредит, както и достигнало докредитополучателяответник в настоящото производство волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем ито преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение09.08.2019год. 

Последното се установява от представената по делото нотариална покана, адресирана до ответното дружествои съдържаща изявление за предсрочна изискуемост на ползвания от него кредит. 

Гореизложеното мотивира извод,че ищецът се легитимира като носител на ликвидно и изискуемо вземане в посочения по-горе размер поради предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да се уважи изцяло.

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014год. на ВКС т.д. № 4/2013год. ОСГК, съдът, съобразно изхода отспора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

 Съобразно изхода от спора и представените по делото доказателства, на ищецът се дължат разноски в размер на 804.43 лева държавна такса и 600 лева юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. Депозит за в.л.

Предвид направеното искане, изхода на делото и представените доказателства, на ищеца се дължат разноски, направени в заповедното производство в общ размер на  904.43 лв. от които:

-804.43 лева (осемстотин и четири лева и четиридесет и три стотинки) - платена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, платена по сметка на РС-Видин;

-100.00 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист;

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на ****АД с ЕИК ****срещу Р.К.Г. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за банков кредит № 055-220-020/13.10.2011г.  като  СЪЩЕСТВУВАЩО и ПОДЛЕЖАЩО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ, за следните суми :

-32 434.61 лева (тридесет и две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) - непогасена главница;

Законната лихва върху непогасената присъдена главница до окончателното й изплащане, считано от 09.08.2019г. - датата на подаване на заявлението до съда;

-6 687.80 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки) - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.03.2017г. до 11.07.2019г. вкл., съгл. чл.З./б/, изр. второ от договора за банков кредит;

348.56лева (триста четиридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) - договорна лихва за просрочие, съгл. чл.З./б/, изр. трето от договора за банков кредит, начислена за периода от 20.04.2017г. до 11.07.2019г. вкл.;  

-324.34 лева (триста двадесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) — комисиони за управление, начислени на 13.10.2017г. и на 15.10.2018г., съгл. чл.3./13/, предл. второ от договора за банков кредит;

-174.13 лева (сто седемдесет и четири лева и тринадесет стотинки) - дължими застраховки, начислени за периода от 27.10.2017г. до 17.10.2018г., съгл. чл.4./3/ от договора за банков кредит;

-252.27 лева (двеста петдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) - мораторна лихва за периода от 12.07.2019г. до 08.08.2019г.

ОСЪЖДА Р.К.Г. с ЕГН ********** да заплати на ****АД с ЕИК ********* сумата от 904.43 /деветстотин и четири  лева и четиридесет и три ст/, разноски в заповедното производство и 1 604.43/хиляда шестстотин и четири  лева и четиридесет и три ст/,  разноски в исковото производство, от които  804.43 /осемстотин и четири лева и четиридесет и три ст./  държавна такса , 600/шестстотин / лева юрисконсултско възнаграждение и 200/двеста / лв. Депозит за в.л.

РЕШЕНИЕТО подлежи  на обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                Окръжен                   Съдия: