№ 70
гр. Тополовград, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100195 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
ПЛ. Т. П. и СТ. Т. П. и двамата от град Т., подадена чрез пълномощника им
адв.К.С. от АК Ямбол против Г. ИЛ. К. от гр.Т..
Твърди се в исковата молба, че след влизане в сила на план за
новообразуваните имоти за местността „Градище“ в землището на Т. ищците
и майка им, след смъртта на баща им са се снабдили с нотариален акт за
собственост на сгради построени в поземлен имот с ЕКАТТЕ 72761.56.191,
като целият имот е с площ от 542 кв.м. и е собственост на МЗГ. Този имот, в
който са въпросните сгради граничи с имоти с №№ 72761.56.144 и
72761.56.145. Твърди се, че през 1973 г. дядото на ищците П.Т.М. е закупил от
И.К.Д. лозе, което към настоящият момент е новообразуван имот с №
72761.56.145, с площ от 1,153 дка. През 1987 г.дядо им е закупил от Г. ИЛ. К.
част от имот 72761.56.144, в която част семейството им е насадило лозе, като
целият имот е с площ 3,756 дка. Частта, която владеят в исковата молба се
твърди, че е около 750 кв.м. Целият имот с № 72761.56.145, както и част от
имот 72761.56.144 се твърди в исковата молба, че са оградени с трайна ограда
от изток и от юг, а от запад имотите са разделени с бразда. През 2007 г.
1
ищците са развалили лозето за да го ползват като нива и са го засели с
люцерна, а в последствие са започнали да използват имота като площадка за
паркиране на селскостопанска техника. През 2020 г., месец март са развалили
и лозето, което е било част от имот № 72761.56.144 и в момента го ползват
като ливада, а в долната част на имота граничеща с имот № 72761.56.146 са
засели овощни дръвчета. Твърди се, че останалата част от имот с №
72761.56.144 се ползва от ответника, който е един от наследниците на К.Д.М.,
който е бил собственик на двата имота посочени по-горе.
В исковата молба се твърди, че от 1987 г. имотите, посочени в нея се
владеят като собствени от дядо им, след това от родителите им, а от 2007 г. –
от двамата ищци и никой не е оспорвал владението. Няколко дни обаче преди
да бъде заведен иска, ответникът заявил, че си иска имотите и че той има
заповед на Кмета за тях и ще си ги вземе. Никой от другите наследници не е
оспорил владението им върху процесните имоти.
Тъй като исковата молба е оставена без движение за уточняване на
петитума на иска и предвид индивидуализацията на претендираните имоти, в
последствие пълномощника на ищците е представил молба –уточнение, в
която твърди, че ищците претендират право на собственост върху имотите,
изцяло за тях, на основание давностно владение, започнало от 2007 година,
като в тази последваща молба се уточнява площта и границите на имотите, а
за имот с № 72761.56.144 се уточнява претенция от 1700 кв.м. от този имот /а
не от 750 кв. както се твърди в първоначалната искова молба/, целият с площ
3756 кв.м.
С оглед на изложеното ищците претендират да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено спрямо ответника Г. ИЛ. К.
правото им на собственост върху имот, находящ се в землището на Т.,
местност“Градище“ с № 72761.56.145, с площ от 1153 кв.м. /хиляда сто
петдесет и три кв.м./, при граници: от север – имот 56.191 – собственост на
Т.П.Т. и МЗГ; от изток – полски път; от юг – имот № 56.144 – собственост на
наследници на К.Д.М. и от запад имот № 56.144 – собственост на наследници
на К.Д.М. и върху 1700 кв.м. /хиляда и седемстотин кв.м./ от имот
находящ се в землището на Т., местност“Градище“ с № 72761.56.144, целият
с площ от 3756 кв.м./три хиляди седемстотин петдесет и шест кв.м./, при
граници на целия имот: от север – полски път; от изток - имот 56.191 –
2
собственост на Т.П.Т. и МЗГ, имот № 56.145 – собственост на наследници на
К.Д.М. и полски път, и от юг – имот 56.14 – на наследници на П.П.К. и от
запад – полски път, придобито на основание давностно владение, започнало
от 2007 година, непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого.
Претендират се и направените по делото разноски.
Исковата молба се поддържа изцяло в съдебно заседание от
процесуалния представител на ищците и се претендира нейното уважаване,
като пълномощника на ищците, с оглед заключението на вещото лице е
поискал изменение на иска относно претендираната обособена част от имот
№ 144 и това изменение е допуснато с протоколно определение на съда, т.е.
претендира се признаване право на собственост върху 512 кв.м. от имот с №
72761.56.144.
След приключване на съдебното дирене, съдът е дал възможност на
страните да представят писмени бележки, като пълномощника на ищците не е
представил такива в указания срок.
Ответникът в писмен отговор по чл.131 от ГПК оспорва допустимостта
на иска, предвид липсата на активна и пасивна легитимация, и липсата на
обособена реална част от имот с № 72761.56.144. Също така оспорва се и
основателността на иска, като се твърди, че той е неоснователен и недоказан
и се прави изрично възражение от страна на ответника, че ищците не са
собственици на процесните имоти и в тяхна полза не е изтекъл
десетгодишният давностен срок за придобиване на собствеността по давност.
Освен това се прави изрично възражение, че в този срок те не са владяли
имотите, а владението се е осъществявало от ответника.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника подържа
изложеното в писмения отговор, доразвива съображенията си, включително и
в писмени бележки, предоставени след приключване на съдебното дирене с
вх.№ 1024/26.11.2021 г. и претендира да бъде отхвърлен иска изцяло като
неоснователен и недоказан със всички законни последици и се присъдят
направените разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С решение № Т1014/12.02.1993 г. на ПК/ОСЗГ – гр.Т. по заявление и
представени писмени доказателства от И.К.Д. е възстановено правото на
3
собственост на наследниците на К.Д.М., в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници на нива от 5,250 дка., находяща се в терен по параграф 4 на
гр.Т., в местността „Гробищата“. В решението е записано, че собствеността е
установена с нотариален акт № 192/1937 г. От приложеното удостоверение за
наследници на К.Д.М. е видно, че ответника Г. ИЛ. К. е негов наследник, а
ищците не фигурират като наследници на посоченото лице. На основание
параграф 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти на местност „Градище“, землището на гр.Т., одобрен
със Заповед от 05.07.2005 г. на Областния Управител-Хасково и представени
писмени доказателства от И.К.Д./скици от 17.01.2014 г./ със Заповед на Кмета
на Община Т. е възстановено правото на собственост на наследниците на
К.Д.М. върху новообразуван имот с № 56.144 в местността „Градище“ с площ
от 3756 кв.м. и върху новообразуван имот с № 56.145 в същата местност, с
площ 1153 кв.м. Заповедта е влязла в сила на 03.02.2014 г. Видно от
приложения от ищците нотариален акт № 136 по нот.дело 327/2013 г. на
Служба по вписванията гр.Т., ищците са признати за собственици по
давностно владение и наследство на две сгради – масивна нежилищна сграда с
площ от 30 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м., които
се намират в поземлен имот с идентификатор 72761.56.191 представляващ
новообразуван имот № 191 в масив 56, по плана на новообразуваните имоти
на гр.Т. в местността „Градище“. От приложената скица е видно, че тези
сгради се намират в имот, граничещ с процесните два имота, за които е
исковата претенция. От приложените към писмения отговор на ответника
документи/молба-декларация, удостоверение за данъчна оценка,
удостоверения на Община Т. и скици/ е видно, че на 15.06.2021 г., чрез Кмета
на Община Т. до Нотариус Ц. е подадена молба-декларация от Г. ИЛ. К. за
издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесните
имоти.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, че видимите граници на процесните имоти съвпадат с
очертаните кадастрални граници, съгласно утвърдения план на
новообразуваните имоти за местност „Градище“, землище Т. от 05.07.2005 г.
и съгласно нормативните изисквания и утвърдените планове за землището на
гр.Т. има реално обособена част от имот 72761.56.144, с площ от 512 кв.м.
Като се установява при разпита на вещото лице в съдебно заседание, че тази
4
реално обособена част не е отделен имот, а е само обособена част от имот и
по-специално определена растителна група. Вещото лице посочва в
заключението си и в съдебно заседание, че в случая не се касае за обособен
имот по ЗУТ, тъй като в случая имота е такъв в урбанизирана територия по
параграф 4 и не се урежда по ЗУТ, а по специална Наредба. Съгласно Наредба
№ 3/28.04.2005 г., за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри могат да съществуват граници
между части на поземлен имот, които обаче не са материализирани, т.е. не са
имотни граници и се отбелязват с пунктир от точки, както е показано на
скицата. За да станат имотни граници вещото лице посочва, че трябва да бъде
изменен плана на новообразуваните имоти и трябва границата да бъде
материализирана с ограда съгласно горепосочената Наредба. В конкретния
случай пунктира на скицата обозначава една нематериализирана граница,
каквато е намиращата се на място бразда, но тя няма характер на имотна
граница и това е изрично посочено при разпита на вещото лице на лист 4 от
протокол от съдебно заседание от 27.10.2021 г. В заключението си вещото
лице посочва, че като нематериализирани граници се изобразяват границите
представляващи структурни линии на естествени и изкуствени форми на
релефа, в случая браздата.
По делото са разпитани четирима свидетели Д.,И.,П. и А.. Свидетелите
Д. и И., като съседи по вили на ищците свидетелстват, че последните имат
там вила и в близост до нея е имало насадено лозе от бащата на ищците,
което в последствие е било развалено и там е имало овощна градина и
постройка в която са отглеждали животни. И двамата свидетели посочват, че
Г.К. също има лозе там, но между имота на Г. и лозето на ищците няма
ограда. При предявяване на скици с №№ 286 и 287/25.06.2021 г. на
свидетелката И. в съдебно заседание, последната показва, че в имот 191 е
вилата на С. и П., а черната непрекъсната линия на скица 287 между имот 191
и имот 145 е каменна ограда и от там надолу са били засети лозята. Свидетеля
П. и свидетеля А. също посочват за вилата на ищците, че непосредствено до
вилата е имало посято лозе, което в последствие е било изкоренено и ищците
действително отглеждат овощни дръвчета и животни в района. Свидетеля П.
заявява, че от 15 години не е ходил на мястото и не знае какво се случва там, а
свидетеля А. при предявяване на по-горе посочените скици в съдебно
заседание посочва къде се намират въпросните сгради където се отглеждат
5
селскостопанските животни и които се ползват от ищците в момента, като
мястото на посочване не съвпада с имотите предмет на исковата претенция.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните, включително и от заключението на вещото лице, което е
подробно, обективно и мотивирано, както и от свидетелските показания на
които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви и в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.чл.79
от ЗС. Посоченият в първоначалната искова молба чл.82 от ЗС, не следва да
бъде правно основание в конкретния казус, предвид факта, че в уточнението
си на петитума с допълнителната молба, ищците не твърдят, че желаят да
бъде присъединено към тяхното владение и владението на праводателя им. В
тази допълнителна молба изрично се посочва, че те претендират давностно
владение от 2007 година изцяло за тях ищците, а не както е посочено в
първоначалната искова молба – от 1987 г. владение на дядото и на техните
баща и майка.
Съдът намира, че иска е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да се отхвърли изцяло.
При условията на пълно и главно доказване, ищците са тези които
трябва да докажат по отношение на ответника, че са единствени и
изключителни собственици на имотите въз основа на изтекъл в тяхна полза
десетгодишен давностен срок с оглед разпоредбата на чл.79 от ЗС.
Последните следва да докажат, че са владели имотите явно, непрекъснато и
спокойно, демонстрирайки владението и намерението за своене, било пред
ответника, било пред неограничен кръг от хора и това владение трябва да е
продължило десет години за да е налице придобивното основание. В случая
обаче, ищците твърдят, че владеят имотите от 2007 г. и до момента. Няма как
в тяхна полза обаче да е изтекъл десетгодишния давностен срок, тъй като на
17.01.2014 г. е издадена заповед на Кмета на Община Т., съгласно която е
възстановено правото на собственост на наследниците на К.Д.М. върху
6
процесните имоти. Тази заповед е всъщност документа, който легитимира
като собственик ответника, в качеството му на наследник на К.Д.М..
Заповедта е влязъл в сила административен акт и по никакъв начин не е
оборен и не е оспорена неговата доказателствена сила. По делото е безспорно
установено, че процесните имоти са такива, попадащи в урбанизирана
територия по параграф 4 и уредени с влязъл в сила план на новообразуваните
имоти, одобрен на 05.07.2005 г. Съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ, параграф
4к от ПЗР, за земите по параграф 4, се изработват план на новообразуваните
имоти, който се одобрява от Областния Управител, обнародва се в Държавен
вестник и се разгласява по друг подходящ начин и може да се обжалва в 14-
дневен срок от обнародването. След влизането му в сила, възстановяването
съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните
имоти се извършва със заповед на Кмета на Общината. За това съдът приема,
че с оглед възражението на ответника, че не е изтекъл в полза на ищците
срока за придобиване по давност на процесните имоти за ответниците и
предвид факта, че ответникът се легитимира като собственик в качеството му
на наследник на К.М., с влязъл в сила административен акт – въпросната
заповед, няма как да се приеме, че ищците са придобили по давност имотите.
Каквито и действия и бездействия да са се случвали през годините, те са
ирелевантни за случая, тъй като заповедта на Кмета ги преклудира и именно
от влизането й в сила настъпват съответните правни последици, включително
и тази, че давността започва да тече наново, за когото й да било. Освен това
заповедта е издадена през 2014 г. и едва от влизането й в сила тези имоти са
обособени като новообразувани и от този момент те съществуват в правния
мир. Всички претенции свързани с минал период, включително и
придобиване по давност са неоснователни, тъй като преди това е липсвал
годен предмет/образувани имоти/, които да бъдат владяни. Още повече, че по
делото липсват данни, ищците като заинтересовани лица, по някакъв начин да
са оспорили плана за новообразуваните имоти, преди влизането му в сила,
или пък с оглед разпоредбата на параграф 4к, ал.8, т.1, да искат изменение на
вече влезлия план за новообразуваните имоти, като повдигнат спор за
материално право. Освен, че по делото съществуват доказателства, че
твърдяното от ищците владение, дори и да е имало такова е прекъснато с
влизане в сила на заповедта, факта, че те не са оспорили по никакъв начин
плана на новообразуваните имоти също косвено доказва, че те по никакъв
7
начин не са демонстрирали пред когото и да било, владение с намерение
своене върху процесните имоти.
Освен това, от заключението на вещото лице и от разпита му в съдебно
заседание изрично се установява, че от образуването до настоящия момент
имотите не са променяли конфигурацията си, не са променяни техните
граници и към момента те си съществуват така, както са възстановени на
наследниците. Така наречените обособени части от имотите, както много
ясно беше подчертано при разпита на вещото лице в съдебно заседание
представляват на терен части, които са засяти с овощни дръвчета и лозя и те
са обособени именно по този признак, като засети площи, а не по някакъв
друг. Обособените части в двата имота означават растителни групи в
празното място, а не реално обособени части от имот и в никакъв случай
границите на тези обособени растителни групи не съставляват имотни и
кадастрални граници.
Относно претендираната част от имот 144 с площ от 512 кв.м., съдът
приема, че е недопустимо да се претендира право на собственост върху такава
част от имот, тъй като се установи от заключението на вещото лице, че това
не е нито обособен имот, нито реално обособена част от него по смисъла на
Закона за да се претендира право на собственост. Напротив, вещото лице
посочва в заключението си и в съдебно заседание, че в случая не се касае за
обособен имот по ЗУТ, тъй като в случая имота е такъв в урбанизирана
територия по параграф 4 и не се урежда по ЗУТ, а по специална Наредба.
Съгласно Наредба № 3/28.04.2005 г., за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри могат да
съществуват граници между части на поземлен имот, които обаче не са
материализирани, т.е. не са имотни граници и се отбелязват с пунктир от
точки, както е показано на скицата. За да станат имотни граници вещото лице
посочва, че трябва да бъде изменен плана на новообразуваните имоти и
трябва границата да бъде материализирана с ограда съгласно горепосочената
Наредба. В конкретния случай пунктира на скицата обозначава една
нематериализирана граница, каквато е намиращата се на място бразда, но тя
няма характер на имотна граница и това е изрично посочено при разпита на
вещото лице на лист 4 от протокол от съдебно заседание от 27.10.2021 г. В
заключението си вещото лице посочва, че като нематериализирани граници се
изобразяват границите представляващи структурни линии на естествени и
8
изкуствени форми на релефа, в случая браздата.
Следователно, след като не е налице реално обособена част от имот, а
така наречена растителна група е недопустимо да се претендира владение и
такъв имот не е годен предмет за своене и владение и не може да бъде
индивидуализиран по никакъв начин.
Следователно, след като ищците по никакъв начин не са установили и
доказали, че са собственици на процесните имоти, напротив от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че ответника в
качеството на наследник на К.М., наред с другите наследници е собственик
на тези имоти исковата претенция се явява изцяло неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от
ответника разноски, които са в размер на 600 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск от ПЛ.
Т. П. с ЕГН ********** и СТ. Т. П. с ЕГН ********** и двамата от град Т.,
ул.“*********** подадена чрез пълномощника им адв.К.С. от АК Ямбол
против Г. ИЛ. К. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.***************** с който
се претендира да се признае за установено спрямо ответника Г. ИЛ. К.
правото им на собственост върху имот, находящ се в землището на Т.,
местност“Градище“ с № 72761.56.145, с площ от 1153 кв.м. /хиляда сто
петдесет и три кв.м./, при граници: от север – имот 56.191 – собственост на
Т.П.Т. и МЗГ; от изток – полски път; от юг – имот № 56.144 – собственост на
наследници на К.Д.М. и от запад имот № 56.144 – собственост на наследници
на К.Д.М. и върху 512 кв.м. /петстотин и дванадесет кв.м./ от имот
находящ се в землището на Т., местност“Градище“ с № 72761.56.144, целият
с площ от 3756 кв.м./три хиляди седемстотин петдесет и шест кв.м./, при
граници на целия имот: от север – полски път; от изток - имот 56.191 –
собственост на Т.П.Т. и МЗГ, имот № 56.145 – собственост на наследници на
9
К.Д.М. и полски път, и от юг – имот 56.14 – на наследници на П.П.К. и от
запад – полски път, придобито на основание давностно владение, започнало
от 2007 година, непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого.
ОСЪЖДА ПЛ. Т. П. и СТ. Т. П. ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. ИЛ. К.
направените по делото разноски в размер на 600 лв./шестстотин лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
10